РЕШЕНИЕ
№ 22.06.2020 г.
Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - Пазарджик, 12- ти граждански състав
На двадесет и втори май, две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Георгиев
Гражданско дело №3485 по описа
за 2019 година.
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК от
„Лайт Кредит Консулт“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление - гр. Пловдив, ул. „Полет“№1, ет.2, представлявано от управителя А.
Д. А. , срещу С.Г.К., ЕГН-********** *** и
Б.Т.П., ЕГН- ********** ***, с цена на исковете – 3043.64 лева.
Подадена е искова
молба от ищцовото дружество, в която се твърди, че между ответника и „ЛАЙТ
КРЕДИТ" ООД, ЕИК ********* е сключен договор за заем №10613/06.02.2017.
Размерът на предоставената в заем сума е 1500 лв. Предоставеният заем е за срок
от 12 месеца, като погасяването следвало да стане на 12 равни месечни вноски,
всяка една от които на стойност 153,71 лв., с първа погасителна вноска
06.03.2017г. и краен срок на погасяване с последна вноска 06.02.2018 г. Общата
сума, подлежаща на връщане, е в размер на 1844,52 лв.
Сочи се, че като
обезпечение на вземането по договора за заем е сключен Договор за гаранция от
06.02.2017. между ищцовото дружество в качеството му на гарант, „ЛАЙТ
КРЕДИТ" ООД като заемодател и ответника като заемател. Съгласно този
договор заемателят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 12 ежемесечни
премии всяка от които на стойност 123,01 лв., което пък възнаграждение е
обезпечено с издадена в полза на гаранта запис на заповед за пълното дължимо
възнаграждение.
Твърди се, че към
момента на подаване на заявлението в съда, ответникът е заплатил към
дружеството заемодател 153,71 лв. или 1 вноска и 123,29 лв. към ищеца по
договор за гаранция или 1 премия и 0,28 лв. частично плащане по втората.
Сочи се, че с
уведомление от 11.03.2019 г. до ищеца „ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ" ЕООД, заемодателят „ЛАЙТ КРЕДИТ" ООД на
основание чл. 5 от договора за гаранция активира същата, като претендира
плащане на задълженията на ответника към него в размер на 1690,81 лв. Извършено
е плащане от ищеца по договора за гаранция (банков превод на сумата 1690,81 лв.
на 19.03.19 г.).
Твърди се, че
отделно от това ответникът дължи и сумата от 1352,83 лв. неплатено
възнаграждение по договора за гаранция от 06.02.2017 г. Сумата 1690,81 лв. се
претендира на основание плащане, извършено от ищцовото дружество по активирана
гаранция /чл. 6 от тристранен договор за гаранция от 06.02.2017., приложен към
делото/. Тази сума представлява задължението на ответниците към третото за
процеса лице „ЛАЙТ КРЕДИТ" ООД, което лице е предоставило заем на ответника
и същият не го е върнал. Сумата 1352,83 лв. се претендира на основание
неплатено възнаграждение по договор за гаранция, обезпечено със запис на заповед.
Предвид плащането, което било направено към заемателя и задължението на
ответникът към ищеца по договор за гаранция от 06.02.2017 г., общата претенция било за сумата от 3043,64 лв.
Сочи се, че на
основание чл. 410 и сл. ГПК била издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. №
1899/19 г.по описа на районен съд Пазарджик, VIII гр.с-в за изплащане на
претендираната сума, ведно със законната лихва считано от момента на подаване
на исковата молба и направените разноски в производството. Получили съобщение
от съда, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. При това положение в предвидения от Закона едномесечен срок предявява
настоящия иск за установяване на вземането им.
Моли се съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на С.Г.К.,
ЕГН:********** и Б.Т.П., ЕГН: **********, че същите дължат на „ЛАЙТ КРЕДИТ
КОНСУЛТ“ ЕООД при режим на солидарна отговорност сумата 3043,64 лв., от която
1690,81 лв. извършено от ищеца плащане
по активирана гаранция, поради неплащане на задълженията на ответника по
договор за заем и 1352,83 лв. неплатена част от възнаграждение по договор за
гаранция, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
подаване на заявлението по ч.гр.д. 1899/19 г., както и направените разноски в
това производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Моли се съдът осъди
ответника да заплати на ищеца и разноските в настоящото производство.
Сочат се
доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците чрез назначения им от съда
особен представител, с който се оспорва изцяло по основание и размер предявения
иск за сумата от 3043.64 лв.
Твърди се, че
описаните в исковата молба договори, а именно Договор за заем №
10613/06.02.2017 г. с „ЛАЙТ КРЕДИТ" ООД ЕИК и Договор за гаранция от
06.02.2017 г. са нищожни, тъй като по същество (според описаното в исковата
молба), договорите съставляват едно пяло уговорено облигационно отношение по
кредитиране на ответниците, като с договора за гаранция се цели заобикаляне на
закона. Уговореното възнаграждение за заплащане на една висока ежемесечна
вноска към гаранта практически прикрива лихвата по основния договор за заем.
Ищецът „ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ" ЕООД заедно със заемодателя „ЛАЙТ
КРЕДИТ" ООД на практика извършват обща дейност, която може да се приравни
към банкова дейност или такава, която извършва кредитна институция -
отпускането на потребителски кредит, упражняването на която дейност от своя
страна подлежи на специален лицензионен режим. Може да се твърди, че ищецът
прикрива дейностга си като кредитна институция, представяйки я привидно като
гарант. На пръв поглед не е налице идентитет между субектите, в полза на които
възникват претендираните парични вземания по двата договора. Но от справка в
търговския регистър се установява, че към датата на подписване на договорите,
едноличният собственик на капитана в „ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ" ЕООД С. А. С. е
управител заедно и поотделно с Ж. Д. И. , който пък е управител в „ЛАЙТ
КРЕДИТ" ООД, където С. А. С. е съдружник. Тоест двете дружества са
свързани лица и целта на договора за гаранция е да се задължат ответниците да
плащат привидно по две различни основания, но реално това представлява лихва
върху заема.
На второ място, при
едновременното действие на двата договора, според описаното в исковата молба,
се постига лихва приблизително изчислена
над 80 %, което на практика е заобикаляне на закона и накърняване на
добрите нрави. Счита, че договорът за
кредит е нищожен, а договорът за гаранция привиден.
Твърди се, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан и както такъв се моли да бъде
отхвърлен.
Районният
съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити
в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,
прие за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. №1899/2019 г. на РС - Пазарджик, се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение
на парично вземане
№1089 от 16.05.2019г. по чл. 410 ГПК против ответниците К. и П. за сумата от общо 3043.64 лв.- главница, ведно
със законна лихва върху главницата от 10.04.2019г., както и разноски. Тъй като заповедта за изпълнение е била връчена при
условията на чл.47,ал.5 от ГПК,
ищецът е предявил иск по чл. 422 за установяване на вземането си. Искът е
предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
По делото е представен договор за
паричен заем №10613 от 06.02.2017г., сключен между „Лайт Кредит“ ООД, в
качеството на заемодател, и С.Г.К., ЕГН-**********
*** и Б.Т.П., ЕГН- ********** ***,като
заематели. По силата на договора, заемодателят се задължил да предостави на
заемателите сумата от 1500.00 лева, а заемателите са се задължили да върнат
същата в срок от 12 месеца, при месечна погасителна вноска в размер на 153,71
лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40%, годишен процент на
разходите от 48,68% и общ размер на всички плащания по договора 1844,52 лева.
Съобразно чл. 6 от сключения между „Лайт Кредит“ ООД и ответниците договор за
кредит, е била постигната договореност задължението на заемателите за заплащане
на дължимите суми по договора, да бъде обезпечено с издаване на запис на
заповед и сключване на договор за гаранция. Представени са и Общи условия на
договор за паричен заем, предоставян от „Лайт Кредит“ ООД.
Между „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД, ЕИК
*********, в качеството му на „гарант“, „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК-*********, в
качеството му на „заемодател“ и С.Г.К., ЕГН-********** и Б.Т.П., ЕГН- **********,
в качеството им на „заематели“, бил
сключен Договор от 06.02.2017г., по силата на който съобразно чл. 1.1 от същия,
страните се споразумели гарантът да предостави на заемателя гаранция при
следните условия: гарантът се задължил към заемодателя, в случай, че
заемателите не извършват дължимите и изискуеми плащания по договор за заем от
06.02.2017г.,сключен между „Лайт Кредит“ ООД и ответниците в техния пълен размер в продължение на шест
седмици, да започне да отговаря пред заемодателя за изплащането на задълженията
по заема. Съгласно уговореното в чл. 2
от договора за гаранция, същият е обвързващ за гаранта до момента на пълното и
окончателно изплащане на всички задължения на заемателя към заемодателя по
договора за заем. Съобразно чл. 3.1 от договора, заемателите дължат да гаранта
възнаграждение, както следва: дванадесет ежемесечни премии в размер на 123,01
лева, които се заплащали заедно със съответните месечни погасителни вноски по
заема. Според чл. 3.2 платените премии по предходните точки са окончателни и не
подлежат на връщане, независимо дали гаранцията бъде или не бъде ефектирана,
както и независимо дали са усвоени всички средства по заема и независимо от
възможността срокът и/или размерът на заема да бъдат променени.
В чл. 5 от договора за гаранция е
уговорено, че гарантът поема отговорността си при постъпване на писмено
уведомление от страна на заемодателя за плащане по гаранцията, с което
декларира неизпълнение на задълженията по договора за заем, придружено с
писмени доказателства за изпълнението на условията по чл. 2 от договора за
гаранция. Съобразно чл. 5.1 в случай на
активиране на гаранцията, заемателят продължава да дължи в пълен размер
премиите по договора за гаранция. В чл. 5.2 е уговорено, че заемателят се
задължава да възстанови в пълен размер всички суми, платени от гаранта към
заемодателя по гаранцията в срок до седем работни дни след извършването на
плащането от гаранта.
Съобразно чл. 7 от договора за
гаранция, заемодателят се задължава към заемателя и към гаранта да преведе по
банковата сметка на гаранта сумата по т.3.1, която да представлява част от
отдадената заем сума по договора за заем и да удържа постъпилите от заемателя
плащания и незабавно да превежда към гаранта от името и за сметка на заемателя
сумите по т. 3.2, които са дължими от заемателя към гаранта по силата на
договора за гаранция. Така изплатените суми нямало да се считат за част от
погашенията, извършени от Заемателя към Заемодателя.
По делото е приложено уведомление
от 11.03.2019г. , с което ищцовото дружество е било уведомено за активиране на
гаранцията по чл.5 от тристранният договор за гаранция от 06.02.2017г., тъй
като заемателите по договора за паричен заем не са изпълнявали задълженията си
по същия, като към 11.03.2019г. дължимата сума към „Лайт кредит“ООД е в размер
на 1690.81лв.
Извършено е плащане от ищеца по
договора за гаранция / банков превод на сумата от 1690.81лв. на 19.03.2019г./
Изготвено и прието по делото е
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че
извършените плащания по договора за заем от заемателите към „Лайт Кредит“ ООД
са общо в размер на 327.00 лв., Неплатената сума по договора за заем възлиза
общо в размер на 1690.81 лв., в тази част неплатена главница в размер на
1396.29 лв. и неплатена лихва в размер на 294.52 лв. Остатъкът по договора за
гаранция е в размер на 1352.83лв. Заплатената сума на третото лице „Лайт
Кредит“ООД от гаранта „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД на 19.03.2019г. е заплатена с
платежно нареждане сумата от 1690.81 лева.
Съдът кредитира заключението на изготвената
по делото съдебно-счетоводна експертиза като обективно, компетентно изготвено и
неоспорено от страните.
Съгласно
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
По отношение допустимостта на
предявеният иск: Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето
производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение,
връчена при условията на чл.47,ал.5 от ГПК,
и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на
установителен иск за съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал.
1 ГПК е установяване съществуването на обективираните в Заповед за изпълнение
на парично задължение, издадена по ч.гр.д. №1899/2019г. по описа на
РС-Пазарджик, вземания към датата на подаване на заявлението. Успешното
провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за
изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на
отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице съществуването
на правен интерес за заявителя от предявения иск.
По отношение основателността на
предявеният иск: Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с
чл.422 от ГПК, се предпоставя от установяване на съществуването на
вземането.Затова в тежест на ищеца е да установи съществуването на вземането, чрез
ангажиране на съответните доказателства.
В този смисъл предявеният иск е допустим, подаден
в законоустановения срок, и е основателен, по следните съображения:
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че на 06.02.2017г. между трето за спора лице-
„Лайт Кредит“ ООД и ответниците е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за паричен заем, по силата на който дружеството
предоставило на заемателите парична сума в размер на 1500 лева под формата на
потребителски кредит, а последните са
се задължили да върнат заетата
сума от 1500 лева на заемодателя, в срок от 12 месеца, при месечна погасителна
вноска в размер на 153,71 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема от
40% и годишен процент на разходите от 48,68%. Липсва спор между страните, а и
от заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че заемодателят е изпълнил задължението си по договора, като е
предоставил заемната сума на ответниците.
Сключеният на 06.02.2017г.
договор за гаранция между „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД, ЕИК *********- гарант, „Лайт
Кредит“ ООД, ЕИК ********* -заемател и ответниците в настоящото производство, има
гаранционно-обезпечителен характер, като по силата на договора ищецът- гарант
се задължил да започне да отговаря пред заемодателя за изплащането на
задълженията по договора за заем, в случай, че заемателите не извършват
дължимите и изискуеми плащания. По този начин се гарантира задължението по
договора за заем, като съобразно чл. 6 от договора за заем, заемополучателят
изрично е дал съгласието си вземането на заемателя да бъде обезпечено чрез
гаранция от трето лице. Със сключването на договора за гаранция е възникнало
такова правоотношение, което е различно от правоотношението по поръчителството
- чл. 138 - 148 ЗЗД и по банкова гаранция по чл. 442 ТЗ. Гаранцията е породила
задължение за плащане на вземането на „Лайт Кредит“ ООД към длъжниците по
договора за кредит, тъй като заемателите
не са извършили дължимите и изискуеми плащания в техния пълен размер.
Задължението на гаранта е възмездно- за предоставеното обезпечение,
заемополучателите следвало да заплатят възнаграждение в полза на гаранта в
размер на дванадесет ежемесечни премии,
всяка от които в размер на 123,01 лева,
които се заплащали заедно със съответните месечни погасителни вноски по заема.
Съдът счита за неоснователно
релевираното в отговора на исковата молба възражение за нищожност на посочените
по-горе договори поради заобикаляне на закона. При заобикалянето на закона
страните по сделката съзнават нейната противоправност, но се стремят да
постигнат желания от тях резултат с позволени средства, т.е. цели се постигане
на забранен резултат с позволени средства. Доколкото вземането за
възнаграждение по договора за гаранция не възниква в полза на заемодателя „Лайт
Кредит“ ООД, а в полза на гаранта, то съдът намира за неоснователни доводите на
ответника, че с уговарянето на такова възнаграждение се прикрива действителния
размер на договорната лихва по основния договор за заем. Не е налице идентитет
между субектите, в полза на които възникват паричните вземания по двата
договора, поради което не би могло да се постигне сочения от ответника
резултат- дължимост от страна на заемополучателя на възнаградителна лихва над
80%. И доколкото заемът не е предоставен от ищеца, а от трето за спора лице- „Лайт
Кредит“ ООД, ирелевантно е обстоятелството дали ищецът притежава съответната
лицензия за отпускане на потребителски кредити по ЗКИ или не. Сключените договори за заем и за
гаранция са действителни, съдържанието им не противоречи на повелителни норми
на закона и на добрите нрави и отговаря на общото изискване по чл. 9 ЗЗД. В
договора за заем е уговорен годишен лихвен процент 40% и ГПР 48,68%, като при
главница от 1500 лева, общият размер на дължимите плащания по кредита е 1844,52
лева. Този размер съдът не намира за
прекомерен и противоречащ на закона и на добрите нрави. С договора за гаранция
са уговорени насрещни задължения на ищеца – да гарантира изпълнение
задълженията на ответниците по договора за заем, и на ответниците – да заплаща
възнаграждение за това, че гаранцията е осигурена, независимо от това налице ли
е или не изпълнение по договора за заем. От граматическото и систематическото
тълкуване на клаузата на чл. 7 от договора за гаранция се установява, че
заемателите са дали съгласието си
възнаграждението по договора за гаранция да бъде удържано от заемодателя от постъпилите
от страна на заемателите суми, като удържаните суми не следвало да се считат за
погашения по договора за заем. С оглед посочената договорна разпоредба, за
заемодателят е възникнало задължение да удържа част от постъпилите от заемателите
суми, до размера на дължимото възнаграждение за гаранция, и да ги превежда по
банкова сметка. ***е, от една страна за последните е възникнало задължение да
заплащат претендираното от ищеца възнаграждение по договора за гаранция, а от
друга- ответниците са се съгласили с
начина на погасяване на това задължение, поради което възраженията в тази
насока са неоснователни.
В тази връзка обаче следва да се отбележи, че
възнаграждението по договора за гаранция не се дължи в полза на заемодателя, а
на ищеца, който е трето лице по заемното правоотношение. Възнаграждението по
договора за гаранция е дължимо по отделен договор и в полза на лице, различно
от заемодателя. Заемът не е предоставен от ищеца, нито той получава лихва и
обратно- предоставилото дружество кредита не получава възнаграждение, а лихва,
поради което нито субектите са едни и същи, нито пък сумите, които те следва да
получат за предоставените по договорите услуги на заемодателя, произтичат от
едно и също основание. В този смисъл направеното възражение за нищожност на
договорите се явява неоснователно.
Досежно възражението на ответната страна , че
процесните договор за заем и за гаранция са нищожни, тъй като клаузите им са
неравноправни, съдът го намира за неоснователно по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл. 143 – 146
ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които водят до тяхната
нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи не са
обвързващи за потребителя – по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива
93/13/ЕИО. Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор, които
обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно
разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи
разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че
клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена
между страните по договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП,
индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително
и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Съгласно чл.
2, ал. 1 от Договор за паричен заем №10613 от 06.02.2017г., същият е сключен
въз основа на стандартен европейски формуляр, предоставен предварително от
заемодателя и посочващ
Индивидуалните условия по желания паричен заем. От
гореизложеното би могло да се направи извод, че на заемателите е била дадена
възможност да влияят върху съдържанието на клаузите на договора, в тази част и
върху клаузата, предвиждаща предоставяне на обезпечение под формата на гаранция
от трето лице. Ето защо съдът намира, че процесните договорни клаузи не са
нищожни, тъй като съобразно изложеното процесните уговорки следва да бъдат
квалифицирани като индивидуално уговорени предвид разпоредбата на чл. 146, ал.
2 ЗЗП.
Във
връзка с възраженията в отговора за неравноправност на клаузата за лихва,
трябва да се има предвид, че в конкретния случай се касае за отпускане на
особен тип заем- той се предоставя от небанкова финансова институция,
средствата в която не са набрани чрез публично привличане на влогове, кредитът
не в голям размер, като достъпът до сумата е сравнително бърз и лесен. Кредитът
е по- рисков и именно с цел да се обезпечи кредитора, той начислява по- висок
процент за лихва от размера на законната такава, защото в случая лихвата има
двойно предназначение- не само да служи като форма на обезпечение за ползване
на паричната сума за съответен период от време, а също и да бъде като цена на
услугата по предоставяне на такъв тип заем. Точно това е направено и в случая-
страните са постигнали споразумение за определяне на договорна лихва,
надвишаваща размерите на законната, като тя е предвидена както да обезщети
кредитора в случай на забавено изпълнение, така и да „заплати“ цената на
услугата. В тази връзка е съвсем обичайно за малките кредити, предоставяни от
небанкови финансови институции, да се начисляват по- високи лихви, отколкото
при банковите кредити например. Възможността в първия случай кредиторът да
загуби предоставените в заем парични средства при настъпване на евентуална
неплатежоспособност на длъжника е много по- голяма и оттук съвсем естествено
поради съществуващия риск е завишена и сумата, която трябва да поеме
заемополучателят, за да са гарантирани интересите на отпускащия този тип
кредити. Предвид изложеното, не
съществува противоречие със ЗЗП и ЗПК, ако страните в израз на доброволно
формираната си воля и в съответствие с принципите на свободата на договаряне,
постигнат споразумение за размера на лихвата по заема, която в процесния
договор е изначално определена до точно фиксиран размер, без от длъжниците да
се търси нещо в повече. Следва в допълнение да се посочи още, че според нормата
на чл. 19 ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по- висок
от пет пъти размера на законната лихва, което условие в случая е спазено, тъй
като ГПР по договора е 48, 68 %, а размерът на законната лихва е около 10 %,
т.е разликата е по- малка от фиксирания по закон размер, поради което тук не
може да се приеме, че е налице каквато и да е недействителност. По така
изложените съображения, съдът намира за неоснователни възраженията в отговора
за нищожност на клаузата за лихва поради прекомерност и противоречието й със
закона.
Редовно
възникналото заемно правоотношение валидно обвързва страните и поражда своите
правни последици. С подписване на договора ответникът се е съгласил с всички
негови клаузи, като съглашението, предмет на индивидуално договаряне, е израз
на общата воля на страните, които именно по този начин са уредили отношенията
си. Заемателят се е съгласил с тези условия, приел ги е подписвайки договора и ОУ
към него, а и предварително още към момента на сключването е бил наясно със
сумата, която ще дължи по отпуснатия му заем и с тази по гаранцията.
В договора за гаранция е
предвидено, че при неизпълнение на задълженията по договора за заем, гарантът
следва да изпълни при поискване от заемодателя неизпълнените задължения на
заемателите. При извършено плащане от страна на гаранта съобразно чл. 5.2 от
договора за гаранция, за заемателите възниква задължението да възстановят в
пълен размер всички суми, платени от гаранта към заемодателя по гаранцията. От
заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че неплатената сума по договора за заем от страна на заемателите е
била изплатена от гаранта на
заемодателя. С това плащане, ищецът се е суброгирал в правата на кредитора,
както по силата на уговореното в договора за гаранция – чл. 5.2, така и по
силата на закона – чл. 74 ЗЗД. Ето защо съдът намира, че в полза на ищцовото
дружество е възникнало вземане в размер от 1690,81 лева, представляващо
невърната от заемателите сума по сключения с „Лайт Кредит“ ООД договор за заем.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява също, че
дължимото възнаграждение по договора за гаранция не е платено в пълен размер,
като непогасения остатък е в размер от 1352,83 лева. Предвид изложеното съдът
намира, че в полза на ищцовото дружество са възникнали вземания в горепосочените
размери спрямо обезпечените длъжници и предявените искове се явяват доказани и
основателни и следва да се уважат.
По отношение на разноските: при този
изход на делото, в полза на ищеца следва
да се присъдят направените разноски, вкл. направените и претендирани от ищеца
разноски в заповедното производство, доколкото съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Същите се претендират и макар за тях да не е
представен списък по чл. 80 от ГПК, са налице доказателства за реалното им
извършване- държавна такса в размер на 121.72 лв., депозит за особен представител
в размер на 300.00 лева, както и заплатено възнаграждение на вещо лице по
приетата съдебна експертиза в размер на 250.00лв., които следва да се възложат в тежест на
ответниците. Не се представят доказателства за размер или плащане на адвокатски
хонорар на пълномощника на ищеца, поради което такива разноски не следва да се
присъждат на страната. Особеният представител на ответника пък има право на
разноски от внесения за него депозит от ищеца, независимо от изхода на спора,
за което му е издаден РКО.
На ищецът следва да се заплатят и сторените разноски по
ч.гр. дело №1899 от 2019г. по описа на РС- Пазарджик- 300.00лв. заплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното Районен съд- Пазарджик,
Р Е Ш
И :
По предявеният иск от „Лайт Кредит Консулт“
ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление - гр. Пловдив, ул.
„Полет“№1, ет.2, представлявано от управителя А. Д. А. , срещу С.Г.К., ЕГН-**********
*** и Б.Т.П., ЕГН- ********** ***
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на
ответниците С.Г.К., ЕГН-********** *** и
Б.Т.П., ЕГН- ********** *** , че дължат на „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление - гр. Пловдив, ул. „Полет“№1, ет.2,
представлявано от управителя А. Д. А. , при режим на солидарна отговорност , сумата от 3043.64 лв. /три хиляди четиридесет и три лева
и шестдесет и четири стотинки/, от която 1690.81 лв. /хиляда шестотин и
деветдесет лева и осемдесет и една стотинки/ извършено от ищеца плащане по активирана гаранция, поради
неплащане на задълженията на ответниците по договор за паричен заем №10613 от 06.02.2017г.,
сключен със „Лайт Кредит“ ООД, в качеството на заемодател, и 1352,83 лв. /хиляда триста петдесет и два
лева и осемдесет и три стотинки/ - неплатена част от възнаграждение по договор за
гаранция от 06.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от момента
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда /10.04.2019г./ до
окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е била издадена
Заповед №1089/16.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. №1899/2019г. по описа на РС-Пазарджик
ОСЪЖДА С.Г.К., ЕГН-********** ***
и Б.Т.П., ЕГН- ********** ***, да
заплатят на Лайт Кредит Консулт“ ЕООД, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление - гр. Пловдив, ул. „Полет“№1, ет.2,
представлявано от управителя А. Д. А. , сумата от 971.72 лв. /деветстотин седемдесет и един лева
и седемдесет и две стотинки/, представляващи сторени от ищеца такси и разноски по ч.гр.дело №1899/2019г. по описа
на РС-Пазарджик и по гр.дело №3485/2019г. по описа на РС-Пазарджик, на
осн.чл.78,ал.1 от ГПК
Решението
подлежи, на обжалване с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на
страните,пред ОС- Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: