Определение по дело №2490/2022 на Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1476

град Пловдив, 29.09.2022 г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ- ХХVIII състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

като разгледа административно дело № 2490/2022 година по описа на съда, докладваното от председателя, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на "В и Е-2009" ЕООД, ЕИК ***, седалище в гр.Пловдив, депозирана чрез адв.Ч. против Писмо изх. № 9101-15-834#2/13.08.2022г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е уведомен, че следва да възстанови суми, изплатени на лицата Д. В. К. и М. Е. К.. С жалбата се счита, че се касае за индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 АПК и се иска неговата отмяна..

 Ответникът Директор на ТП на НОИ-Пловдив не взима становище по допустимостта на жалбата.

Съдът, след като се запозна с изложеното в жалбата, както и с наличните по делото писмени доказателства, намира същата за недопустима за разглеждане, предвид следното:

От фактическа страна се установява, че с оспореното писмо изх. № 9101-15-834#2/13.08.2022г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив е уведомен жалбоподателят за извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда“-Пловдив и произлизащи от това основания за възстановяване на изплатени средства за запазване на заетостта след периода на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и периода на извънредната епидемична обстановка, обявена с Решение № 325 и удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 2020 г.. Посочено е, че те са дължими поради неспазване на условията на чл.2 ал.1 от ПМС № 151/03.07.2020 година на МС, изменено с ПМС № 416/2020г. на МС, като касаят изплатени възнаграждения за работниците Д. В. К. и М. Е. К. в общ размер на 17138.58 лева. Във връзка с гореизложеното, органът е посочил, че изплатените средства за Д. В. К. и М. Е. К., могат да бъдат доброволно възстановени в 14 дневен срок по посочена банкова сметка, като при неплащане подлежат на принудително събиране по реда на чл.110 от КСО. Писмото е връчено с обратна разписка на 13.09.2022г..

От правна страна съдът приема, че с ПМС №151 от 03.07.2020г. за определяне на условията и реда за изплащане на средства за запазване на заетостта на работници и служители след периода на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13 март 2020 г., и извънредната епидемична обстановка, обявена с Решение № 325 и удължена с Решение № 378 на МС от 2020 г. /обн. ДВ, бр. 60/07.07.2020г., в сила от 01.07.2020г./ е дадена възможност за изплащане на средства на работодатели за запазване на заетостта след периода на извънредното положение и извънредната епидемиологична обстановка по смисъла на наименованието на ПМС-то за определена категория работници и служители с преустановена работа, работили на непълно работно време, ползвали отпуск, със запазена заетост и др. по см. на изброяването по чл. 1, ал. 1 от ПМС №151/03.07.2020г на МС. С посочената за нарушена разпоредба на чл.2, ал.1 от ПМС №151/03.07.20г. е установено задължение за работодателят, получил средства за запазване на заетостта по реда на постановлението, да изплаща на работниците и служителите по чл.1, ал.1 трудово възнаграждение в размер, не по-малък от размера на осигурителния доход за май 2020г., и да внася дължимите осигурителни вноски за съответния месец. Създадената нова разпоредба на чл.10, ал.3 от ПМС №151/03.07.2020г. /обн. ДВ бр.89/2020г., в сила от 01.10.2020г./ определя, че невъзстановените средства по чл. 10, ал.1 се установяват и събират по реда на чл. 110 КСО. Това са получените от работодателя средства, за които ИА "ГИТ" и НАП са установили неизпълнение на задълженията по чл. 2 или чл. 3, ал. 1, т. 5 и 6 или деклариране на неверни данни. Изпълнението на дейностите и обменът на информация между АЗ и НОИ се осъществява по реда на Споразумението от 14.08.2020 г., издадено на основание чл. 11 от ПМС-то. Процедурата за кандидатстване от работодатели е разработена от АЗ на основание чл. 4, ал. 1 от ПМС-то. ПМС-то е прието на основание § 6а от ПЗР на ЗБДОО за 2020 г. (отм.); по см. на § 6 от ПЗР на МПС № 151, последното изменено с ПМС № 278/12.10.2020 г. и ПМС № 416/30.12.2020г. Съгласно чл.110 ал.1 КСО възстановяване на средствата става единствено след като се състави ревизионен акт за начет.

 Посочената нормативна уредба, сочи за липса на годен за оспорване индивидуален административен акт. Процесното писмо на органа съдържа информация относно уведомяване за възможността за доброволно възстановяване на получените за работника средства. То не съставлява акт, създаващ права и задължения за лицето или непосредствено засягащ свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. Неизпълнението на указанията в писмото като правна последица води до реализиране на възможността за установяване и събиране на средствата по реда на чл. 110 от КСО посредством съставяне на ревизионен акт за начет на дружеството, който следва да се връчи на работодателя, а при направени възражения, да последва мотивирано заключение от контролните органи на НОИ. Едва след това се издава разпореждане от ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на НОИ, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването им. Такова разпореждане в настоящият случай липсва и не е било издавано.  Едва издаденото разпореждане по чл. 110, ал. 3 от КСО може да бъде предмет на задължителното административно оспорване пред директора на ТП на НОИ по см. на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "в" от КСО, а решението на директора по чл. 117, ал. 3 от КСО – съответно предмет на съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО. Наличието на изрично уредено препращане в ПМС № 151/2020 г. към реда за възстановяване на средствата по казуса в нормите на чл. 110 и сл. от КСО не позволява формиране на извод, че оспореното писмо представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Ето защо на основание чл. 159, т. 1 от АПК жалбата следва да се остави без разглеждане, а съдебното производство прекратено.

 Мотивиран от горното, на осн. чл.159 т.1 АПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на "В и Е-2009" ЕООД, ЕИК ***, седалище в гр.Пловдив, депозирана чрез адв.Ч. против Писмо изх. № 9101-15-834#2/13.08.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е уведомен, че следва да възстанови суми, изплатени на лицата Д. В. К. и М. Е. К..

 ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по административно дело № 2490/2022 г. по описа на Административен съд-Пловдив.

 Определението подлежи на обжалване от жалбоподателя с частна жалба пред ВАС в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

СЪДИЯ: