Р Е
Ш Е Н
И Е № 1033
гр.Сливен, 24.08.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, девети състав в публично заседание на двадесет
и четвърти юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря Марияна Семкова, като разгледа докладваното
от районния съдия гр.д.№ 5543 по
описа за 2017г., за да се произнесе
съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.423 от КЗ.
В исковата
молба процесуалния представител на ищеца твърди, че последният, на 11.06.2017
год., в гр. Сливен, при управление на мотоциклет "Ямаха" ДК № …..,
отклонил мотоциклета си в ляво и се ударил в близкия бетонен стълб, поради
обстоятелството, че водачът на паркирал лек автомобил "Мицубиши" с ДК
№ ……, отворил вратата си без да се е убедил, че не създава опасност за друг
участник в движението. Твърди се, че в следствие на удара, ищецът е получил
множеството телесни наранявания, подробно описани в исковата молба. Сочи се, че
за възникналото ПТП е съставен протокол за ПТП № 1642739 от11.06.2017 год. от
ОД МВР Сливен. Твърди се, че между водача на лекия автомобил - С.И.М. и
ответното дружество е сключена застрахователна полица с покритие от 10.10.2016
год. до 10.10.2017 год. Твърди се, че в ответното дружество е заведена щета с №
********** по описа на дружеството. Сочи че претърпението болки и страдания от
ищецът, който е на възраст 68 години отзвучават доста по-трудно отколкото при
млад човек., от падането получил стрес,
за което посетил психиатър, като ищецът не може да преодолее стреса и страха от
катастрофи, не възстановява мотоциклета си, не желае да го управлява и загубил
единственото си развлечение - да посещава рокерски събори. Счита, че с оглед
интензитета на причинените болки и страдани, критерият за справедливост налага
определяне на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, ведно
със законната лихва от датата на увреждането - 11.06.2017 год. На основание чл.
115 от ГПК желае иска да се разгледа по местоизвършване на деянието, тоест от
РС Сливен. Твърди, че на основание чл. 380 от КЗ ответникът е уведомен за
претендираното обезщетение, но е отказал изплащането му, като поради всичко
изложено счита, че за доверителя му се поражда правен интерес да предяви искове
на основание чл. 432 от КЗ, ведно със законната лихва от датата на увреждането
и направените разноски. Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 5 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането 11.06.2017
год - представляваща обезщеетение за неимуществени вреди.
Претендира
направените съдебни и деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
В
едномесечния срок за отговор е постъпил такъв от ответника.
В отговора
на исковата молба, ответникът сочи, че искът е нередовен, поради не посочване
от страна на ищеца на банкова сметка ***. Счита иска за допустим, но не
основателен, като го оспорва по основание и размер. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между ЗД "Евроинс" АД и водачът на лекия автомобил
марка "Мицубиши" с ДК № ……. - С.И.М.. Оспорва механизма на ПТП, като
сочи, че длъжностното лице което е съставило протокола за ПТП не е възприело
пряко начина на възникване на събитието. Оспорва обстоятелството, че ищецът има
качество на пострадало и увредено лице по смисъла на чл. 478 от КЗ Сочи, че в
случая не е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, какъвто
следва да бъде съставен при ПТП с наличие на пострадали лица, а е изготвен
протокол за ПТП, което доказва единствено възникване на ПТП с материални щети.
Сочи, че в съставения протокол не е отбелязано като допълнително обстоятелство,
че ищецът е пострадал в следствие на инцидента. Твърди, че представената по делото медицинска
документация няма характера на първичен медицински документ и е изготвена по
искане на ищеца, поради което счита, че не се ползва с достатъчна
доказателствена стойност. Оспорва наличието на противоправно и виновно
поведение от страна на застрахования при ответното дружество водач - С.М..
Сочи, че по делото не са представени доказателства от ищеца, които да установят
този елемент от фактическия състав на иска с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ. Сочи, че предвид липсата на достатъчно данни във връзка с механизма на ПТП
и поведението на участниците по време на настъпването му, не може да с
категоричност да се обоснове наличието на противоправно деяние от страна на М.,
характеризиращо се като деликт. Счита, че тъй като на този етап не се
установява по безспорен начин деликтната отговорност на застрахования, не може
да се ангажира и функционално обусловената такава на застрахователя му -
ответник по делото. На следващо място, в отговора на исковата молба ответната
страна оспорва и твърдяните травматични увреждания и свързаните с тях
неимуществени вреди, посочени от ищеца, както и причинната им връзка с
настъпилото ПТП. Сочи, че от съвкупното тълкуване на представените писмени
доказателства не може да се установи по категоричен начин, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, както и че те се намират в причинна връзка с
процесното ПТП. Оспорва и допълнително посочените от страна на ищеца негативни
последици от инцидента, които имат психологическо, битово и емоционално
естество. Сочи, че оплакванията на ищеца за влошеното му качество на живот са
неоснователни, както и че изброените обстоятелства са недоказани. Прави
възражение за съпричиняване от страна на ищеца за настъпването на вредоносния
резултат, като твърди, че той е допринесъл за настъпването на ПТП, сам се е
поставил в опасност, извършвайки технически неправилни маневри. Сочи, че
действията на ищеца са основна причина за възникването на вредоносния резултат
и приносът му следва да е в размер не по-малък от 90 %. Оспорва и размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като го счита за прекомерно
завишено, предвид вида, интензитета и тежестта на травматичните увреждания,
липсата на безспорни доказателства за изложените в исковата молба обстоятелства
за тежкото емоционално, битово и психологическо състояние на ищеца, предвид
трайната съдебна практика към датата на настъпване на инцидента и възрастта на
ищеца и социално икономическата конюнктура
в страната. Оспорва искането за присъждане на лихва за забава върху
застрахователното обезщетение, като сочи че тя не се дължи на основание чл. 380
от КЗ, тъй като не са представени всички надлежни документи. Моли, ако ищецът
не успее да докаже основателността на иска, представляващ обезщетение за
неимуществени вреди, да бъде отхвърлен и акцесорния иск. Относно претендираните
от ищеца разноски счита, че с поведението си ответното дружество не е дало
повод за завеждането на делото и разноските следва да са в тежест на ищеца.
Изразено е становище по представените писмени доказателства и направените
доказателствени искания.
Претендира
направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка и анализ на събраната в хода на процеса доказателствена
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 11.07.2011 г. около 9.30 часа С.И.М. водач на лек автомобил марка
„Мицубиши”, модел „Паджеро” с ДК № ……. паркирал на ул. „Д.Ц.” в края на
платното за движение посока главната улица на гр. Сливен. При отваряне на
шофьорската врата на лекия автомобил М. ударил друг участник в движението – С. Г.Г.,
който в същото време е управлявал мотоциклет марка „Ямаха”, модел „Хт” с ДК № ……….
Следствие на инцидента мотоциклета управляван от Г. се ударил в стълб като след
удара Светлозар Г. се оплаква от контузия на двете длани, контузия на лявото
рамо и в седалищната област. Мястото на произшествието било посетено от
полицейски служители, които съставили констативен протокол за ПТП с нанесени
материални щети. Отразено е в протокола, че участник № 1, а именно С.М.
паркирал автомобила и отворил вратата си без да се е убедил, че не създава
опасност за друг участник в движението, вследствие на което участник № 2 –
Светлозар Г. се блъснал във вратата и настъпило ПТП. В протокола не е отразено да
има пострадали лица като е отразено, че щетите по лекия автомобил са в областта
на предна лява врата и др., а по мотоциклета – ляв мигач, преден калник, преден
шлем и др. На С.М. е съставен АУАН № 2344/11.06.2017 г., срещу който е подадено
възражение от М. като на 04.10.2017 г. е издадено наказателно постановление №
17-0804-002344 на началник ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция” - Сливен.
За нарушение на чл. 95, ал. 1 от ЗДвП на М. е наложена глоба в размер на 150
лева, която е платена.
Лекият автомобил към момента на настъпване на ПТП е застрахован за риск
„Гражданска отговорност на автомобилистите” в застрахователно дружество
„Евроинс” АД въз основа на застрахователна полица № 07116002625730, със срок на застраховката от 17.10.2016 г. до
16.10.2017 г.
На 12.06.2017 г. ищецът Г. посетил МБАЛ „Хаджи Димитър” ЕООД – гр. Сливен
където бил прегледан от съдебен медик, който
установил следните телесни увреждания на Г.: контузия на двете длани с
болезнен травматичен отток на гърбовете на същите, на ставите между дланните
кости и тези на пръстите – метакарпофалангеалните стави на двете ръце с
нарушени и болезнени движения на двете китки и пръстите и намалена сила на
захват с пръстите – слабост на стискане. Контузия на лявото рамо с леко изразен
разлят и болезнен травматичен отток в областта на лявото рамо със засилваща се
болезненост при движение на същото. Контузия на седалищната област с
болезненост при движение в кръстцово – опашната област, затрудняващо сгъването
– сядането и ставането. От издаденото съдебно-медицинско удостоверение №
23/2017 г. се установява още, че описаните травматични повреди, които са
причинили на освидетелствания Г. временно разстройство на здравето, не опасно
за живота е възможно да са били причинени от инцидента от 11.06.2016 т.
Ищецът отправил писмена претенция до ответника, застраховател на лекия
автомобил, с искане да му бъде изплатено обезщетение за причинените му от ПТП телесни увреждания и за претърпените неимуществени
вреди в размер на 2 000 лева, от които 2 000 лева за телесните
увреждания. В ответното дружество е заведена щета № **********/16.06.2017 г. На
ищеца е отказано изплащане на причинените му неимуществени вреди. За нанесени
щети по мотоциклета ответното дружество е изплатило на ищеца сумата от 300 лева
по заведена щета № **********/16.06.2017 г.
При извършен преглед на 23.10.2017 г. от психиатър на ищеца е поставена
диагноза „разстройство в адаптацията”, астено-хиподепресивен синдром като при снемане на анамнезата ищеца
е съобщил, че на 10.06.2017 г. след като по време на управление на мотора си
бил ударен от врата на джип започнал да изпитва страх да се качи отново на
мотора си., настроението му било потиснато.
В хода на процеса е назначена комплексна съдебна автотехническа, медицинска
и психиатрична експертиза за установяване телесните увреждания на ищеца,
получени при настъпилото и описано по-горе ПТП, психическото му състояние и
механизма на процесното ПТП. Според заключението на изготвената и изслушана
съдебно психиатрична експертиза при ищецът след инцидента и към момента на
изготвянето на експертизата се наблюдава
тревожно-хиподепресивна симптоматика, която е в рамките на нормална
физиологична реакция в ситуация на стрес. В съдебно заседание вещото лице
поддържа даденото експертно заключение като посочва, че освидетелстваният е
трайно чувствителен към по-психотравмени за него изживявания и реагира с
напрежение, безсъние и други подобни оплаквания като е имал такива
непосредствено след инцидента и които са отшумели около месец след него. Сочи,
че след проведено съдебно заседание по делото отново има такива оплаквания, но
ги свързва със самото заседание.
Според заключението на вещото лице по изслушаната съдебно медицинска
експертиза в резултат на настъпилото на
11.06.2017 г. около 9.30 часа ПТП ищецът е получил мотоциклетна травма,
изразяваща се в контузия на двете ръце с наличие на двустранен болезнен
травматичен отток на гърбовете на двете длани с изразена болезненост при
свиване на пръстите на ръцете, гривнените стави и при притискане; контузия в
лявата рамена става с наличие на леко изразен, разлят болезнен травматичен
отток на меките тъкани в областта, с умерено изразена палпаторна /при натиск с
ръка/ и функционална / при движение в ставата/ болезненост; контузия в
седалищната област с умерено изразени палпаторна и функционална болезненост в
областта най-вече на опашната кост; контузия на левия крак в областта на колянната
става с леко изразени палпаторна и функционална болезненост. Вещото лице
посочва, че така описаните увреждания добре отговарят да са в пряка причинно
следствена връзка с ПТП от 11.06.2017 г. На ищецът е причинено временно
разстройство на здравето не опасно за живота довело до затрудняване на
движенията и осъществяването на основните функции на двете ръце и левия крак за
срок от около две-три седмици при нормален ход на оздравителните процеси. Към
момента на извършения преглед на 26.04.2018 г. ищецът се е възстановил напълно
от получените от ПТП от 11.06.2017 г. и описаните в съдебно медицинското
удостоверение от 12.06.2017 г. увреждания. Вещото лице констатира, че при
прегледа се установява остатъчна ригидност в крайните фази на дорзалната
флексия /сгъването на ръцете назад в гривнените стави/ на двете ръце с лека до
умерена болезненост. Тези остатъчни промени, според заключението на вещото
лице, не се отразяват на обичайната ежедневна дейност на ищеца, но създават
проблеми и затруднения при извършването на физически и фитнес упражнения
каквито ищецът съобщава, че извършва редовно. В съдебно заседание вещото лице посочва
че е възможно уврежданията описани в исковата молба и по време на прегледа да
се дължат на форсирано огъване на дланите назад в гривнените стави като условие
за такова действие съществува и при удар върху удар върху твърд предмет както и
при подпиране падане и при стискане на кормилото на мотоциклета. Като се има
предвид възрастта и мястото на навяхванията е възможно при физически натоварвания
ищецът да продължава да изпитва известна болезненост, но каква е тя и нейния
итензитет е въпрос на субективно възприятие. Констатираното по време на
прегледа състояние на ищеца не затруднява съществено по някакъв начин
извършването на основни дейности с неговите крайници и извършване на движения в
неговото ежедневие.
По делото е изготвена и изслушана автотехническа експертиза. Вещото лице,
посещавайки мястото на инцидента и след извършен оглед запознаване с исковата
молба, декларация на настъпило застрахователно събитие, протокол за ПТП,
докладна записка и свидетелските показания, посочва, че преминавайки от лявата страна на
спрелия автомобил „Мицубиши” скоростта на движение на мотоциклета не е
превишавала
Назначена е допълнителна
комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза като след запознаване
с представените фотоматериали и с преписката от застрахователното дружество
както и при оглед на мотоциклета вещото лице посочва, че следите и деформациите
по мотоциклета категорично доказват че мотоциклета е контактувал с ниска
скорост в стълба като първоначалния контакт е с предното колело и с предната
част на калника. Движението на мотоциклета е продължило малко напред като
последния контакт е между стълба и капака на десния амортисьор. Автомобилът
„Мицубиши” спрял на платното за движение
с предна част на около 1-
По назначената допълнителна комплесна експретиза в съдебно медицинската й
част е установено следното: Описаните в медицинските документи по делото
увреждания, получени от ищеца С.Г.Г. в резултат на процесното пътно-
.транспортно произшествие, станало на 11.06.2017 г. се дължат на действието (удар,
притискане, извънмерно движение) на твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети.
Уврежданията в областта на двете ръце и по-точно в областта на
метакарпо-фалангеалните стави (ставите
между главичките на дланните кости и основите на проксималните, горните фаланги
на пръстите), както и
тези в областта на гривнените стави на двете ръце се дължат най-вероятно на
удар и форсирано движение в дорзална (гръбна) посока.
По този начин са се създали условия за възникване на натъртване и навяхване в
областта на тези стави на двете ръце. Тези увреждания е най-вероятно да се
получат в момента на удара в стълба, при инстинктивен опит на ищецът да се
предпази от по-сериозен удар и наранявания на главата и тялото. Възможно е и
при падане от мотоциклета и извършване на същите инстинктивни движения, но този
път насочени към терена, върху който пада мотоциклетиста. Имайки предвид
характеристиките на уврежданията на двете ръце, описани подробно в
Съдебно-медицинско удостоверение №23/12.06.2017 г., издадено от д-р С. Стоянов
експертизата счита, че по- вероятния механизъм на получаване на тези увреждания
е удар в стълба и опит на ищецът да се предпази, посрещайки ударът с ръце. В
случай, че тези увреждания са се получили при падане на мотоциклетиста от или с
мотоциклета по време на движение ди следвало да се очакват видими увреждания на
меките тъкани като охлузвания на кожата, кръвонасядане и др.
Останалите увреждания, описани в
медицинските документи са се получили най-вероятно в резултат на падане върху
терена след първоначалния удар в стълба.
В хода на производството са
събрани и гласни доказателствени средства.
От показанията на свидетеля С.М.,
участник в процесното ПТП и застрахован при ответното дружество се установи, че
на 11.06.2017 г паркирал лекия си автомобил на улица без изход между две коли в
гр. Сливен до пицария Рагаци. Спрял в дъното на улицата, в средата между двете
колони автомобили. Загасил двигателя, отворил леко шофьорската врата, може тогава
се сетил, че е забравил да вземе един документ от автомобила и се пресегнал да го
вземе без да излиза от автомобила. Минала около минута от отварянето на
вратата. Хващайки се за вратата, за да излезе от автомобила, във вратата се
ударил един мотоциклетист, като забелязал мотора в момента, в който станал
сблъсъка. Мотоциклетистът се движел бавно като след удара също се движел бавно.
Пространството между неговия автомобил и автомобила, който бил паркиран от
страната на шофьорската му врата било много тясно. След удара слязъл веднага от
колата. Мотористът овладял мотора, не паднал от него. Моторисът бил без каска,
която била закачена на волана му. След удара във вратата на колата му
мотористът с мотора се ударил в един стълб. На мотора му се счупили мигачите и
калника бил пукнат, но мотористът не се е удрял и не е падал от мотора. В стълба
били ударени предницата на мотора, кормилото и предната гума. Стълбът, в който
се ударил моторът се намирал от лявата страна на автомобила му, който бил
паркиран с предната си част посока бившето кино „Българка” Моторът преди да се
удари в стълба другаде не се ударил. Видими наранявания след удара по моториста
нямало, Мотористът не бил паднал от мотора. Когато тръгнал за документите си
походката му била нормална. Моторисът отказал медицинска помощ на въпроса на
полицаите дали има наранявания. Свидетелят не чул мотористът да се оплаква от
болки. Когато полицаите дошли моторът бил
настрани от стълба, подпрян на степенка.
От показанията на свидетеля Пепа
Господинова, съпруга на ищеца, се установи, че на 10.06.2017 г. ищецът излязъл
на разходка с мотора си, който му бил пети, той много обичал моторите. Като се
върнал обяснил на съпругата си, че някъде до пицария Рагаци както е управлявал
мотора един шофьор на кола, като е отварил вратата на колата го е съборил от
мотора. Съпругът й бил много уплашен,
притеснен, дланите на ръцете, китките му били наранени, лявото коляно също Две
седмици се мажел с лекарство и куцал. Оплаквал се от болки в кръста като все
още тези болки продължавали Самият мотор не бил ремонтиран все още. Ищецът го
било страх да го кара. Получил нещо като страхова невроза и от тогава не е
карал никакъв мотор. Бил любител на моторите и ходел с рокерите навсякъде, а
сега не ходел никъде, защото го било страх да кара мотор и се оплаквал от болки
в китките, като продължавали и те да го болят и ги мажел. На другия ден след
инцидента, ищецът посетил лекар, като според свидетеля това била така, защото
деня на инцидента бил неделя.През 2016 год. ищецът претърпял също инцидент с
мотор, тогава си изгорил крака, като се възстановил напълно След процесния инцидент
неврозата я преодолявал с билки , които си варил всеки ден. От инцидента с
мотора през 2017 год. не е карал мотор, понеже
го било страх.Ищецът бил бивш щангист и си имал в къщи фитнес, където си правел
гимнастика, но след този инцидент не
можел да тренира и да спортува., което се отразило на психиката и на здравето
му. Китките го болели.. Моторът стоял неремонтиран, дори ищецът искал да го
продава, не искал да кара мотор, било го страх.
От показанията на свидетеля Тодор
Кавръков, се устонови, че с ищеца са
приятели, ищецът управлявал кола и мотор. за инцидента разбрал от ищеца няколко
дни след това. Като се видели се здрависали, ищецът изохкал, казал че го боли,
а свидетелят видял, че китките му са подути и на двете ръце дланите отдолу били
подбити, където се бил подпрял при падането. Ищецът му бил разказал как минавал
край паркирана кола с мотора си, шофьорът
отворил вратата на колата и ударил кормилото на мотора му следствие на
което той е паднал на земята. Мотора имал някакви повреди. От тогава ищецът не
карал мотора си, като му обяснил, че след този инцидент имал страх от карането
на мотора Преди това редовно карал мотор
Спортувал щанги и продължавал да вдига щанги. Ищецът му споделил че след
инцидента вече не вдигал щанги, тъй като
го болят китките от както е паднал с мотора. Отказал да ходи на фитнес, защото
го болели китките от падането. Като се видели след инцидента и накуцвал. От ищеца знаел, че го боли единият
му крак след инцидента. Ищецът му предложил да му даде мотора си. Ищецът ходил по
рокерски събори, което му доставяло
удоволствие, много искал все още да е млад, и за това се държал към тези
мероприятия. На откриването на сезона на рокерите знае, че няма да отиде, тъй
като се страхува да кара мотор. Не му било приятно, че вече не може да кара
мотор. Освен в рокерските мероприятия е участвал и в силов трибой с щанги, но бил
приключил с тези изяви поради здравословното си състояние - проблема с китките.
Преди инцидента нямал проблем с китките си.
Горната фактическа обстановка е несъмнена и се установява от събраните по
делото писмени доказателства, писмени и гласни доказателствени средства.
Съдът кредитира изцяло заключенията
на изготвените и изслушани комплексни съдебни медицинска и авто-техническа експертизи
и съдебно психиатрична експретизи, като неоспорени от страните и изготвени от
вещи лица, разполагащи с необходимата за съответната област компетентност.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите Кавръков и Господинова, отчитайки че последната е
съпруга на ищеца, като логични, последователни взаимно припокриващи се и
кореспондиращи с изготвената съдебно медицинска експертиза по отношение
причинените телесни увреждания на ищеца, както и със съдебно-психиатричната
експретиза и заключението в представената етапна епикриза и мболаторен лист
относно състоянието на стрес след инцидента.
Съдът кредитира и показанията на
св. М., с изключение на показанията му, че мотористът не се е удрял, което не
кореспондира на заключението на комплексната експертиза и допълнителна такава,
в медицинската й част. Относно показанията му, че ищецът не е паднал от мотора
заключението и комплексните експертизи в автотехническата относно механизма на
ПТП и съдебно-медицинската част сочи, че телесните увреждания, които безспорно
са установени като съществуващи и посочени като такива в следствено-причинна
връзка с настъпилото ПТП, сочи, по-вероятния механизъм след удара в стълба е
моторът да се е наклонил на една страна и съответно по-вероятния механизъм на
причиняване на телесните повреди е настъпването им след падане от мотора, но и
двете заключения не изключват оставането на мотора и ищеца в изправено
положение.
Приетото
за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявеният пряк иск от увреденото лице против
застраховател за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в
размер на 5 000 лв. от непозволено увреждане, причинено от застрахования
по договор за застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, с правно
основание чл. 423, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва за забава, считано от
деня на увреждането – 11.06.2017 год. до окончателното изплащане е допустим.
Разгледан по същество се явява основателен, но предявен
в завишен размер.
Законодателят,
посредством разпоредбата на чл. 423 КЗ признава в полза на увредения, спрямо
който застрахования е отговорен правото на пряк иск срещу застрахователя за
заплащане на обезщетение за причинени вреди. Чрез този иск се реализира
материалното право на увреденото лице на обезщетение за вредите, причинени
виновно от застрахования на плоскостта на непозволеното увреждане. Това право
се упражнява срещу застрахователя по силата на съществуващото между него и
причинителя на увреждането застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност”. Правото на вземане за обезщетение срещу застрахователя
възниква в полза на увреденото лице в момента на увреждането, в който възниква
и правото му на вземане за обезщетение срещу прекия причинител на вредата –
двете вземания са функционално обусловени и по правило тъждествени по
съдържание и размер.
При
този вид иск ищецът следва да установи настъпването на конкретни вреди, като
пряка последица от виновното поведение на конкретно лице, т.е. фактическия
състав на чл.45 ЗЗД, а наред с това и наличие на застрахователно правоотношение
по застраховка „ГО” между причинителя на вредите и ответника- негов
застраховател. В конкретния случай няма спор относно наличието на застрахотелно
правотношение по застраховка „ГО” между причинителя на вредите С.М. и
ответника- негов застраховател – ЗД
„Евроинс” АД.
В конкретния правен казус материалните
предпоставки на предявената претенция се установяват безспорно от назначените в
хода на процеса съдебни експертизи. Механизмът на възникване на ПТП, причинната
връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вината на водача на лекия
автомобил С.М. се установиха от заключението на вещото лице, изготвило комплексната
експертиза и допълнителната такава в авто-техническата експертиза.
Съдът намира за голословни
доводите на ответника по отношение механизма на ПТП, за това, че заключението
на вещото лице се базирало на вероятности. По принцип протоколът за ПТП,
съставен от органите на МВР и отразения в него механизъм на ПТП не обвързва съда с материална
доказателствена сила, тъй като произшествието не е било реализирано в
присъствие на съставителя, а освен това такъв документ би могъл да се издаде и
без посещение на местопроизшествието. Механизмът на ПТП обаче се доказа
безспорно от авто-техническата експертиза, изготвена по делото, която не е
оспорена от ответника и се базира на изследване от вещото лице по деформациите на мотоциклета - участник в ПТП,
преписката и снимковия материал предоставени от застрахователното дружество
изготвена във връзка с изплатената претенция за материални щети на ищеца, което
косвено също говори за вината на застрахования. Вината на водача на лекия
автомобил се установи не само от съставения констативен протокол за ПТП, а и от
съставения му АУАН и последвалото наказателно постановление.Тези два свидетелстващи
документи, макар и издадени въз основа на съставения констативен протокол за
ПТП не са оспорени в процеса, св. М. е подал възражение, но в него сам е посочил,
че е отворил вратата на колата си и ищецът се е блъснал в нея, като по този
начин той е признал неизгодни за него факти - механизъм на ПТП, вкл. и вината
си за неговото настъпване, поради което те се ползват с материална
доказателствена сила за съда. Във възражението М. е посочил, че ищецът се е
движил без каска и документи, което безспорно е нарушение на ЗДвП, но в случая
не е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, а от друга страна посоченото
възражение, че ищецът няма право да преминава на разстояние по-малко от
Настъпилите увреждания на ищеца- четири
леки телесни повреди и връзката между тези увреждания и настъпилото ПТП се
установи от изготвената комплексна и допълнителна такава експертизи в съдебно-медицинска
й част. Относно съществуването им се събраха и гласни доказателствени средства.
Стресът, който е изпитал ищецът
се установи безспорно от изготвеното съдебно-психиатрично заключение по делото,
неоспорено от страните и събраните гласни доказателства.
Съдът счита направеното
възражение на ответното дружество за съпричиняване от страна на ищеца за
настъпването на вредоносния резултат за неоснователно, поради следните причини.
Съгласно
чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се
намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина.
Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази
в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно
и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква
степен.
Съпричиняването
може да бъде в резултат на допринасянето на пострадалия за възникване на самото
пътно- транспортно произшествие, като правно значим факт, който обуславя
прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД, както и съпричиняване може да бъде приноса му за настъпване на вредата спрямо самия
него, който факт също води до приложението на чл.51, ал.2
ЗЗД. .
В случая е направено възражение за
допринасяне за настъпване на
ПТП.
В
писмената защита по делото е посочено е, че ищецът е нарушил разпоредбата на
чл. 44, т.1 от ЗДвП. Сочената разпоредба е неприложима в конкретния случай, тъй
като се отнася, както е посочено в самата норма, до насрещнодвижещи се превозни
средства, какъвто не е разглеждания случай.
Относно
избраната от ищеца скорост при управление на мотоциклета се установи, че същата
е около
Конкретният размер на
претендираното обезщетение за морални
вреди съобразно чл.52 ЗЗД се определя от съда по справедливост, като следва да
се изхожда от особеностите на всеки конкретен случай.
Критериите за справедливост по
чл.52 ЗЗД изискват паричния еквивалент да съответства не само на
продължителността, но и на интензитета на физическите страдания, следствие
неспазването на общото правило да не се вреди другиму.
Не са нужни специални знания за да се приеме,
а и от свидетелските показания и
съдебно-психиатрична експретиза се установи, че ищеца е преживял стрес от
инцидента. От друга страна следва да се отчете и обстоятелството, че ищеца не
се е лекувал в лечебно заведение, но пък се касае се за възрастен мъж при който
оздравителните процеси настъпват по-бавно. От събраните писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства по делото се установи, че ищецът
следствие инцидента получил четири леки телесни повреди, като
уврежданията са довели до затрудняване на движенията и осъществяването на
основните функции на двете ръце и левия крак за срок от около 2-3 седмици. Установи се, че констатираното състояние по
време на прегледа не затруднява съществено по някакъв начин извършването на
основни дейности с неговите крайници и извършването на движения в неговото
ежедневие, като не е отречено, че предвид възрастта на ищеца е възможно при
физически натоварвания той да продължи да изпива болезненост, както и макар и
остатъчните му проблеми и да не затрудняват обичайната ежедневна дейност на
ищеца, то те създават проблеми и затруднения при извършването на физически и
фитнес упражнения, за извършването на каквито дейност се събраха гласни
доказателствени средства.
Събраха се гласни доказателствени средства, неоспорени
от ответника, че ищеца след инцидента е променил начина си на живот – не посещава
рокерски събития и не управлява мотор, както и не извършва физически и фитнес
упражнения, което му е доставяло удоволствие.
С оглед изложените съображения исковата претенция
се явява частично основателна до размера на 2 500 лв., като над тази сума
до пълния предявен размер от 5 000 лв. бива отхвърлена, като неоснователна
и недоказана.
Върху тази сума следва да
се присъди законната лихва за забава, считано от деня на увреждането – 11.06.2017
г., с оглед разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД , тъй като отговорността на застрахователя е идентична с тази на
застрахования към увреденото лице.
Видно от
представеното пълномощно от ищеца,
правната помощ е осъществена безплатно. Претендира се възнаграждение по Закона
за адвокатурата, което съобразно Наредбата 1/2004 год за минималните адвокатски
възнаграждения е 580.00 лева. Ищцовата страна е претендирала присъждане на
направените по делото разноски и с оглед изхода на спора такива следва да й
бъдат присъдени, съобразно уважената част от исковата претенция.
Съдът следва да определели
на ответника сума под формата на юрисконсултско възнаграждение. Въпреки, че е
представен списък с разноски, очевидно той е бил предназначен за друго
производство пред друг съд и състав, а и същия е представен едва с писмената
защита, след приключване на устните състезания.
Съобразно чл.78, ал.8 ГПК съдът е
органа, който определя този размер, съобразно чл.37 от Закона за правната
помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ при
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. и
с оглед конкретиката и развитието на процеса, съдът определя юрисконсултско възнаграждение
на ответника в размер на 150.00 лв.
При това
положение, с оглед изгода на спора ответникът бива осъден да заплати разноски
на ищеца в размер на 290.00 лева адвокатско възнаграждение и 50.00 лева за
експретизи, съобразно уважената част от иска.
Ищецът следва да
понесе тежестта за разноски, съобразно отхвърлената част от иска и бива осъден
да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 75.00 лева за
юрисконсултско възнаграждениее
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗД „ЕВРО ИНС” АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Христофор Колумб” № 43,
представлявано от Й. Ц. и Р. Б. ДА
ЗАПЛАТИ на С. Г.Г., ЕГН: **********
*** сума в размер на 2 500 лв. / две
хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в контузия на двете ръце с наличие на
двустранен болезнен травматичен отток на гърбовете на двете длани с изразена
болезненост при свиване на пръстите на ръцете, гривнените стави и при
притискане; контузия в лявата рамена става с наличие на леко изразен, разлят
болезнен травматичен отток на меките тъкани в областта, с умерено изразена
палпаторна /при натиск с ръка/ и функционална / при движение в ставата/
болезненост; контузия в седалищната област с умерено изразени палпаторна и
функционална болезненост в областта най-вече на опашната кост; контузия на
левия крак в областта на колянната става с леко изразени палпаторна и
функционална болезненост, следствие възникнало на 11.06.2017 година, около 09:30
часа ПТП в гр.Сливен на ул. Д. Ц., пред
"Прокредит Банк" между лек автомобил, марка Мицубиши, модел Паджеро, с
рег. № ………, управляван от С.И.М. и мотоциклет
марка Ямаха, с рег. № СН1089 В, управляван от С. Г.Г., ведно със
законната лихва, считано от 11.06.2017 година до окончателното изплащане на
задължението, като
ОТХВЪРЛЯ искът над постановения
до пълния претендиран размер от 2500,00 лв. / две хиляди и петстотин лева/, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,
ал.1 ГПК ЗД „ЕВРО ИНС” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.”Христофор Колумб” № 43 ДА
ЗАПЛАТИ на С. Г.Г., ЕГН: **********
*** сума
в размер на 340,00 лв. /триста и четиридессет лева/, деловодни разноски, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,
ал.3 ГПК С. Г.Г., ЕГН: ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на ЗД „ЕВРО ИНС” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.”Христофор Колумб” № 43 сума в
размер на 75,00 лв. /седемдесет и
пет лева/, деловодни разноски,
съобразно отхвърлената част от иска.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: