№ 1086
гр. Плевен, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ана Ив. И.а
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. И.а Гражданско дело №
20234430100964 по описа за 2023 година
Предявен е от А. В. М. ЕГН ********** ЕГН ********** с постоянен
адрес в гр. Плевен срещу К. Р. М. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр.
Плевен осъдителен иск с правно основание чл. 57, ал.2, вр. ал.1, вр.чл.56,
ал.1, вр.чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сума в размер на 480,89 лева, /след направено изменение на иска/
представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на
собствените й ½ ид.ч. от Апартамент № ***, за периода от 03.02.2021 г. до
22.09.2021 г. включително, ведно със законната лихва за забава върху
посочената сума за периода от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че с решение по
гр.д. №1301/2020 г. по описа ПлРС е прекратен гражданския брак между
страните по делото, като на ответника е предоставено ползването на
семейното жилище, находящо се в гр. ***. Сочи се, че имотът е придобито от
страните преди сключване на гражданския им брак и всеки един от тях е
притежавал по ½ идеална част от него. Излага че през март 2020 г.,
ответникът я е изгонил от семейното жилище и е заживял в апартамента
самостоятелно и със свои роднини, като е сменил патронника на бравата на
апартамента, с което е възпрепятствал достъпа й до него. Навежда доводи, че
съгласно чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК, по силата на съдебното решение, с което се
предоставя ползването на семейното жилище на някоя от страните, между
бившите съпрузи възниква наемно правоотношение, което е възмездно и
ползвателят дължи наем на неползващия съпруг. Счита, че ответникът й
дължи обезщетение, считано от 03.02.2021 г. - датата на постановяване на
1
подлежащото на предварително изпълнение Решение от 03.02.2021 г. по
в.гр.д. № 923/2020 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, I състав. Твърди, че е
поканила ответника да й заплати обезщетение, като му е изпратила покана,
връчена му на 14.03.2021 г. Излага, че в съответствие с константната съдебна
практика, размерът на претендираното обезщетение следва да се определи въз
основа на средната наемна цена на съсобствената вещ. Счита, че средната
наемна цена на апартамента е 300 лева месечно, поради което ответникът й
дължи на 150 лв. /съответно на притежаваните от нея ½ ид.ч./ месечно, или
общо 1295 лева за целия период от 03.02.2021 г. до 22.09.2021 г. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му
присъди разноски.
В нарочна писмена защита сочи, че бракът между страните е
прекратен, като на ответника, на когото е предоставено упражняването на
родителските права е предоставено ползването на семейното жилище. Излага,
че от събраните по делото доказателства се е установило, че ответникът
ползва жилището заедно с малолетното на страните дете. Навежда доводи, че
макар за дължимото обезщетение да не е необходима покана, то ищцата е
изпратила такава. Претендира процесната сума, като е съобразила факта, че в
жилището живее й малолетното й дете.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба. Оспорва изцяло предявеният иск и
счита същия за неоснователен и недоказан. Не оспорва факта, че двамата са
съсобственици на процесния имот. Оспорва твърдението, че ответницата е
била изгонена от процесния недвижим имот и, че същия се обитава от
ответника и негови близки. Излага, че, за да бъде основателна исковата
претенция по чл.57 ал.2 от СК от страна на ищцата е необходимо да се
докаже, че ответникът е ползвал, като наемател, частта която се полага на
ищеца, което не било установено. Сочи, че релевантно в настоящия случай, е
обстоятелството, че до прекратяване на брака съпрузите заедно с роденото по
време на брака дете, а с решението за развод със сила на присъдено нещо е
утвърдено ползването му да бъде предоставено на ответника К. Р. М. и
малолетното им дете. Твърди, че при определяне размера на наема, който не
се дължи за ползваната част от семейното жилище от малолетното дете от
брака, съдът следва да приложи точно закона във връзка с употребеното
понятие "жилищна площ" — чл. 57 от СК. Излага, че дори да се приеме, че
ответникът дължи наем за претендирания период на ищцата, то съгласно
трайната практика на ВКС наемът, който се дължи на бившата съпруга и
ищца в настоящото производство, лишен от ползването на жилището следва
да се намали на половина, или претендираният наем за 1/2 част от семейното
жилище, следва да се раздели на две, като се отчита ползваната част от
цялото жилище от малолетното дете на бившите съпрузи. Сочи, че ако се
приеме, че ответникът дължи наем на ищцата, то следва, че същата дължи
2
сумите за разходи вкл. и битови сметки, заплатени от ответника за процесния
имот и за претендирания период.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на
ответника моли съда да отхвърли предявения иск. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В нарочна писмена защита сочи, че от събраните по делото
доказателства не есе доказало, че ответникът е ползвател, като наемател на
частта, която се полага на ищцата. счита, че при определяе на размера на
дължимото обезщетение следва да се вземе предвид и „жилищната площ“,
която вкл. всички помещения, независимо от тяхното функционално
предназначение. Излага, че претендирания наем следва да се разделеи на две,
като се отчете и ползваната част от малолетното дете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно е от представения по делото НА за покупко- продажба на
недвижим имот №*** на НК София, че страните по делото са придобили на
25.02.2015 г. недвижим имот, находящ се в гр. ***.
Установява се от приложеното по делото решение от 09.10.2020 г. по
г.д. №1301/2020 г. по описа на ПлРС, че сключеният между страните
граждански брак е прекратен, като родителските права по отношение на
роденото от брака дете са предоставени на бащата. Установява се и, че
семейното жилище, находящо се в гр. *** са предоставени на К. М..
От приложеното по делото решение по в.г.д. №923/2020 г. по описа на
ПлОС се установява, че постановеното по г.д. №1301/2020 г. по описа на
ПлРС е потърдено.
Приобщена като доказателство по делото е и Покана от ищцата до
ответника, връчена на последния на 14.03.2021 г., с която е отправено искане
до К. М. да заплаща на А. М. месечен наем за ползваното семейно жилище.
Събрани по делото са и гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите Г.С.Х. и Н. Р. М..
Свидетелят Г.С.Х., съжител на ищцата сочи, че знае, че страните по
делото са собственици на процесното жилище, като е ходил един път в него
да вземат вещи на ищцата, когато не е имало никой в апратамента. Обяснява,
че е виждал в жилището да ходи и майката на ответника, като е сигурен и, че
тя остава да пренощува там, тъй като последния автобус за селото, в което
живее е в 17,30 часа, а той я е виждал по – късно. Разказва, че детето казало,
че спи при баща си.
Свидетелят Н. Р. М., брат на ответника сочи, че ответникът живее сам
с детето си, като се случва майка му да идва да помага през седмицата, когато
К. закънснява от работа. Обяснава, че детето живее в процесното жилище
откакто се е родило. Разказва, че момичето има детска стая, като преди да
3
почне да учи в първи клас й бил направен ремонт.
Изслушано по делото е и заключението по допуснатата СОЕ, която
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните по делото. От същото се установява, че наемът на жилището в
процесния период е в размер на 1923,59 лева, а за ½ идеална част е в размер
на 961,79 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.57, ал.2 СК. Съгласно
константната съдебна практика /срв. решение № 71- 2018- II г. о., решение №
199- 2018- I г. о., определение № 501- 2020- I г. о., определение № 176- 2021- I
г. о. и много други/ съотношението между чл. 57, ал. 2 от СК и чл. 31, ал. 2 от
ЗС е на специална към обща разпоредба, като елементите на фактическия
състав на претендираното обезщетение са същите, но в него не се включва
отправянето на покана.
В конкретния случай е безспорно, а това се установява и от
приложения НА за покупко- продажба на недвижим имот №*** на НК София,
че страните са съсобственици на процесния недвижим имот. Безспроно по
делото се установи, че за процесния период собствения между страните
недвижим имот е ползван от ответника заедно с малолетното дете на
страните. Доколкото в бракоразводното решение бившите съпрузи не са
предвидили изрично безвъзмездност на ползването на семейното жилище
/като при заем за послужване/, то между тях по силата на закона е възникнало
наемно правоотношение и оттам за ползващия съпруг следва задължението за
заплащане на обезщетение за ползване. Последното се определя на базата на
средната пазарна наемна цена на имота. Съгласно заключението на вещото
лице, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и
компетентно, дължимото се обезщетение за ползването на съсобствения
недвижим имот в процесния период е в размер на сумата от 1923,59 лв., т. е.
961, 79 лв. месечно за 1/ 2 идеална част от имота. Съдът като взе предвид, че в
жилището се отглежда и мамолетното дете на страните, което не дължи
заплащане на обезщетение на майка си за ползваната от него част от имота
намира, че ответникът ползва 1/4 ид. част от притежаваната от ищцата ½
идеалана част, за която дължи заплащането на сумата от 480,89 лева.
С оглед на изложеното съдът намира, че иска като основателен следва
да бъде уважен.
С оглед изхода на спора на ищцата се дължат разноски в размер на
251,80 лева за д.т. и СОЕ.
От приложените договор за правна помощ и пълномощно, е видно, че
ищецът е защитаван от лице, упражняващо адвокатска професия и е оказана
безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1 т.2, вр. с чл.36 от Закон за
адвокатурата и чл.7, ал.2, т.1 Наредба №1/2004 г. и следва да се определи
възнаграждение в размер на 400,00 лева.
4
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Р. М. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Плевен
ДА ЗАПЛАТИ на А. В. М. ЕГН ********** ЕГН ********** с постоянен
адрес в гр. Плевен сума сума в размер на 480,89 лева, представляваща
обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на собствените й 1/2 ид.ч.
от Апартамент № ***, за периода от 03.02.2021 г. до 22.09.2021 г.
включително, ведно със законната лихва за забава върху посочената сума за
периода от датата на завеждане на исковата молба -01.10.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 57, ал.2, вр. ал.1,
вр.чл.56, ал.1, вр.чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА К. Р. М. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Плевен ДА
ЗАПЛАТИ на А. В. М. ЕГН ********** ЕГН ********** с постоянен адрес в
гр. Плевен разноски в размер на 251,80 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК
ОСЪЖДА К. Р. М. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Плевен ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Диян В. П. от САК адвокатско възнаграждение в
размер на 400,00 лева по двата иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38,
ал.2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5