ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1446
гр. София, 19.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно частно
наказателно дело № 20211100604425 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.377 ал.2 вр. ал.1 вр. с Глава двадесет
и втора от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при СРП срещу
разпореждане от 15.09.2021 година на съдия-докладчик от СРС, НО, 100
състав, постановено по НАХД № 10371/2021 година по описа на същия съд, с
което на основание чл.377 ал.1 от НПК е прекратено съдебното производство
по посоченото дело и последното е върнато на СРП, тъй като е констатирано,
че не са налице основанията на чл.78а НК.
В частният протест се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт. Според прокурора, залегналите в
разпореждането доводи за незаконосъобразност на прокурорското
постановление са изцяло неправилни и необосновани. Акцентира се върху
обстоятелството, че преценката за наличието на предпоставките на чл.78а НК
следва да се прави към датата на извършване на конкретното престъпление.
Иска се отмяна на разпореждането и връщане на делото за разглеждане по
същество по реда на чл.78а НК.
Софийски градски съд, след като се запозна с доводите, изложени в
частния протест, както и с материалите по делото и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:
1
Първоинстанционното производство е било образувано по повод
внесено по реда на чл. 375 от НПК постановление на Районна прокуратура –
гр. София, с което е било направено предложение за освобождаване на
обвиняемия В.Ц.М. от наказателна отговорност за престъпление по чл.227б
ал.2 вр. ал.1 НК с налагане на административно наказание.
Съгласно отразените в посочения процесуален акт на СРП
фактически положения, В.М. е обвинен за това, че на 16.09.2016 година в
гр.София е извършил престъпление по чл.227б ал.2 вр. ал.1 НК.
Независимо, че този акт на прокуратурата е инициирал провеждането
на диференцираната процедура по глава двадесет и осма от НПК, съдът може
да пристъпи към разглеждането на делото в открито съдебно заседание, след
преценка на обстоятелствата, визирани в разпоредбите на чл.376 ал.1 и чл.
377 от НПК – подсъдно ли е делото на съда; налице ли са основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство, или за
прекратяване на съдебното производство; налице ли са материално-правните
предпоставки по чл. 78а от НК. В частност – необходимостта от проверка за
наличието на процесуални нарушения, свързани със съдържанието на
постановлението на прокурора по чл.375 НПК, произтича и от това, че съдът
е длъжен да разгледа и реши делото в неподлежащите на изменение
фактически рамки, очертани в този прокурорски акт.
Именно при извършването на тази проверка, съдията-докладчик от
първостепенния съд е счел, че е налице процесуална пречка за разглеждане на
делото по реда на диференцираната процедура, тъй като са налице
„множество престъпления“, извършени от дееца, а чл.78а НК е неприложим
при множество престъпления. В този смисъл е прието, че е допуснато и
процесуално нарушение, тъй като производството пред съда е било
образувано с постановление по чл.78а НК, вместо с обвинителен акт.
Настоящият въззивен състав не може да се солидаризира с изводите и
основанията, поради които съдията-докладчик от първоинстанционния съд е
прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора. Няма
спор в теорията и съдебна практика /Реш. № 27 от 19.02.2003 на ВКС, 1 н.о./,
че материалноправните предпоставки за приложението на чл.78а НК следва
да се преценяват към момента на извършване на деянието, а не към момента
на внасянето на постановлението по чл.78а НК в съда или постановяването на
съдебния акт. В този смисъл и в противоречие с изводите на
първоинстанционния съд, въззивният съдебен състав намира, че към датата на
извършване на деянието, предмет на оспорваното постановление по чл.78а
НК, не е имало каквито и да било процесуални пречки и в частност такива,
свързани с наличието на „множество“ престъпления.
2
Видно от справката за съдимост на обв.М., същият действително е
бил осъден с влязла в сила на 05.03.2021 година присъда за това, че на
14.08.2018 година е извършил престъпление по чл.172б ал.1 НК, за което му е
било наложено наказание пробация. Настоящото деяние, за което му е
повдигнато обвинение и внесено в съда предложение по чл.78а НК, обаче е
извършено на 16.09.2016 година, тоест почти две години преди да бъде
извършено второто престъпление, за което вече има осъждане. Ето защо
следва да се приеме, че към датата на извършване на първото престъпление,
16.09.2016 година, не може да става и дума за наличието на „множество
престъпления“, тъй като второто такова е извършено много след това, което
пък от своя страна изключва ограничението на чл.78а ал.7 пр.6 НК. Към
инкриминираната дата е имало извършено едно-единствено престъпление, за
което са налице всички законови предпоставки за приложението на чл.78а
НК.
Множество престъпления по смисъла на закона и задължителна
съдебна практика в конкретния случай възниква на датата 14.08.2018 година,
когато реално е било извършено второто престъпление. В този смисъл, ако
двете престъпления бяха разследвани едновременно и бяха внесени с един
прокурорски акт в съда, то неминуемо щеше да е налице множество на
престъпленията, обусловено от първото извършено престъпление,
изключващо приложението на чл.78а НК. В настоящия казус обаче
отговорността за второто престъпление е реализирана вече, поради и което
отговорност може да бъде търсена единствено и само за първото
престъпление, а към момента на неговото извършване, както стана ясно, не
можем да говорим за множество на престъпленията. Противоречи на всякаква
логика разбирането, че една част от предпоставките за приложението на
чл.78а НК /съдимост, предходно освобождаване по чл.78а и т.н./ следва да
бъдат съобразявани към датата на извършване на деянието, а за други е
допустима преценка и след това и то неопределено във времето.
Съдебният състав е запознат със съдебната практика в тази насока,
включително и на ВКС, като споделя виждането, че е възможно образуването
на множество престъпления с деяние, за което има влязъл в сила съдебен акт,
макар и след датата на престъплението, за което е направено предложение по
чл.78а НК, стига същото да е извършено преди инкриминираната дата, с
оглед времевата преценка, която следва да бъде направена за наличието на
предпоставките на чл.78а НК.
Нормата на чл.78а ал.7 от НК въвежда забрана извършителите на
деяния, от вида на посочените в чл.78а ал.1 от НК, да се ползват от
3
последиците на по-леката отговорност, каквато е административната. След
като с тази разпоредба се предвиждат изключения от правилото, тя следва да
бъде тълкувана буквално, според нейното граматическо и смислово значение.
Необходимостта от стриктно тълкуване на разпоредбата на чл.78а ал.7 от НК
е в съответствие и с принципа, регламентиран в чл.1 ал.2 от НК, за
законоустановеност на престъпните деяния, наказанията предвидени за тях и
случаите, когато вместо наказание могат да бъдат наложени мерки за
обществено въздействие и възпитание.
С оглед на всичко гореизложено въззивният съд приема, че
атакуваното разпореждане е незаконосъобразно, доколкото съдията-
докладчик от първоинстанционния съд неправилно и в противоречие със
закона е приел, че не са налице предпоставките на чл.78а НК, като е върнал
делото на прокурора за внасянето на обвинителен акт.
Ето защо, проверяваното разпореждане на съдията-докладчик от
районния съд следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за
продължаване на производството по него.
Председателят на съдебният състав е на особено мнение от
формираното мнозинство, поради и което ще изложи свои съображения в
особено мнение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 15.09.2021 година, постановено по НАХД
№ 10371/2021 година на СРС.
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр.София за продължаване на
производството.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Особено мнение към определение от 19.11.2021 г. по ВНЧД № 4425/2021 г. на
Софийски градски съд, Наказателно отделение, ІV въззивен състав
Подписах определението с особено мнение, тъй като не съм съгласен
със становището на мнозинството от съдебния състав, според което
4
протестираният първоинстанционен съдебен акт е неправилен и че не са
налице пречки за разглеждане на внесеното в СРС предложение на СРП за
разглеждане на делото по реда на глава Двадесет и осма от НПК.
Считам за изцяло обосновани и съответстващи на закона изводите на
първоинстанционния съд за липсата на основания за разглеждане на делото
по реда на чл. 78а от НК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че
въпреки обстоятелството, че обвиняемият е неосъждан към датата на
извършване на инкриминираното по настоящето дело деяние, спрямо него е
неприложима разпоредбата на чл. 78а от НК, тъй като с влязъл в сила на
5.03.2021 г. съдебен акт по НОХД № 1112/2020 г. по описа на РС - Несебър
той е бил осъден за извършено на 14.08.2018 г. престъпление по чл. 172б, ал.
1от НК. Това престъпление и инкриминираното по настоящето дело са
извършени в условията на съвкупност по смисъла на чл. 23, вр. чл. 25 от НК,
поради което и доколкото същите съставляват „множество престъпления“ по
смисъла на чл. 78а, ал. 7 от НК, то е изключено приложението на ал. 1-5 от
същата разпоредба.
Не съм съгласен със становището на мнозинството от съдебния състав,
според което липсата или наличието на „множество престъпления“ следвало
да се съобразява към момента на извършване само на деянието, предмет на
настоящето наказателно производство. Такъв подход противоречи на
дефиницията за този вид усложнена престъпна дейност, доколкото същото
винаги предполага съобразяване на обстоятелства, несвързани с конкретното
инкриминирано деяние, а именно това дали лицето е извършило и друго
престъпление, преди влизане в сила на присъда за което и да е от съответните
негови престъпни деяния. В този смисъл и правилно първоинстанционният
съд е съобразил, че от справката на съдимост на обвиняемия се установява
наличието на основанията за квалифициране на престъплението, като част от
съвкупност по смисъла на чл. 25, вр. чл. 23 от НК. Приложимостта именно на
посочените разпоредби за определяне на критерия „множество престъпления“
по смисъла на чл. 78а, ал. 7 от НК изрично е посочена в задължителните
указания за приложение на материалния закон, дадени в ТР № 2/2010 г. по т.
д. № 2/2010 г. на ОСНК на ВКС. Следва да се отбележи и че решението, на
което се позовава мнозинството от съдебния състав относно момента на
преценка за наличието на основанията за приложение на чл. 78а от НК
/Решение № 27/19.02.2003 г. но ВКС, І н. о./, е постановено преди
въвеждането на ограничението за прилагане на този институт при наличие на
„множество престъпления“ със ЗИД НК, обн. ДВ 86/2005 г.
С оглед на изложеното считам, че неправилно мнозинството от
съдебния състав е формирало становище, според което разпоредбата на чл.
78а, ал. 7 от НК би била приложима само по отношение на деяние, извършено
след друго такова, когато двете представляват „множество престъпления“.
Посочената разпоредба е приложима спрямо всяко едно от деянията,
представляващи такава съвкупност и в този смисъл е трайната съдебна
практика на върховната съдебна инстанция по приложението на чл. 78а, ал. 7
от НК, която не прави разлика от това дали съответните деяния са извършени
едновременно или последователно, в какъвто случай да е приложима само
спрямо последващите първото – Решение № 456/28.11.2012 г. по н. д. №
1757/2012 г., ІІІ н. о. на ВКС; Решение № 178/28.05.2015 г. по н. д. №
5
538/2015 г., ІІІ н. о. на ВКС; Решение № 236/28.11.2017 г. по н. д. № 883/2017
г., І н. о. на ВКС; Решение № 22/9.02.2021 г. по н. д. № 972/2020 г., І н. о. на
ВКС.
Считам, че становището на мнозинството от съдебния състав не е
съобразено и с изричната воля на законодателя, според която усложнената
престъпна дейност под формата на множество престъпления подлежи на
самостоятелно наказване, след което определяне на общо наказание по реда
на чл. 23 от НК или чл. 25, вр. чл. 23 от НК. Правилното приложение на
закона би довело именно до определяне на едно общо наказание на
обвиняемия, измежду следващото му се за извършеното по настоящето дело
деяние и впоследствие извършеното престъпление, за което той е осъден на
„пробация“, а при възприетия от мнозинството от съдебния състав подход
обвиняемият би следвало да бъде наказан по административно-наказателен
ред за извършеното първо деяние и отделно осъден за второто деяние, при
условие, че двете представляват съвкупност по смисъла на чл. 25, вр. чл. 23 от
НК.
Накрая, намирам за необходимо да отбележа и че становището на
мнозинството на съдебния състав не е съобразено и с характера на
престъплението по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което е водено
наказателното производство срещу обвиняемия. Съгласно еднопосочната
практика на ВКС /Решение № 172 от 12.04.2001 г. по н. д. № 107/2001 г., ІІ н.
о. на ВКС; Решение № 637 от 19.12.2000 г. по н. д. № 588/2000 г., ІІ н. о. на
ВКС; Решение № 528 от 15.02.2002 г. по н. д. № 503/2001 г., І н. о. на ВКС/,
това престъпление е от категорията на т. нар. продължени престъпления,
чието осъществяване трае непрекъснато във времето до преустановяване на
престъпната дейност, респективно до повдигането на обвинението. В този
смисъл и към момента на извършване на деянието, за което е постановена
присъдата спрямо обвиняемия по другото наказателно производство, той е
продължавал да осъществява престъплението, за което срещу него се води
настоящето наказателно производство, поради което и се явяват неотносими
съображенията на мнозинството от съдебния състав за това, че второто
деяние било извършено в значителен период от време след инкриминираното
по настоящето дело.
С оглед на изложеното, считам, че следваше въззивният съдебен състав
по изложените по-горе съображения, да постанови определение, с което
потвърди първоинстанционния съдебен акт. Отменяйки го и връщайки делото
на първата инстанция с указания за продължаване на производството по реда
на глава Двадесет и осма от НПК, мнозинството от въззивния съдебен състав
обуславя постановяването на незаконосъобразен акт по същество от районния
съд, който ще подлежи на отмяна или по въззивен ред или по реда на
извънредните способи.
По тези съображения подписах въззивното определение с особено
мнение.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7