Р Е Ш
Е Н И Е
№………….………./……….03.2021г.
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав
СЪДИЯ : СВЕТЛАНА ТОДОРОВА
При секретар : Мария Манолова
Като разгледа докладваното от съдията
Търговско
дело № 1174 по описа за 2019 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по т.д.№
1174/2019г. по описа на ВОС е образувано по молба на
Й.С.С. с ЕГН ********** ***,
Г.С.С. с ЕГН ********** *** и
З.М.Й. с ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител М.Й.А. с ЕГН **********,****, подадена чрез
пълномощника им адв. С.Ч., срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул.Черни връх 51Д, с
която са предявени частични осъдителни искове за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на по 26 000 лева, частични искове
от искове в пълен размер от по 200 000 лева за всеки един от ищците, вследствие
смъртта на техния брат С. С.С., починал при ПТП по пътя I-2 на разклона за
гр. Суворово на 28.02.2017 год., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на настъпване на процесното ПТП.
В исковата молба се сочи, че при пътно-транспортно произшествие, настъпило на
28.02.2017г., по вина на водача на МПС влекач *** с рег. № **** с прикачено към
него ремарке с рег. № ******, Д Н М с ЕГН **********, със застрахована при
ответника гражданска отговорност, е причинена смъртта на С. С.С., брат на
ищците. С молба вх. № 260320 от 03.07.2020г. се твърди, че извършването на деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца са безспорно установени,
съгласно Решение №71/16.06.2020г. по к.н.о.х.д. № 208/2019г. по описа на ВКС, с
което е потвърдено решението на в.н.о.х.д. № 234/2019г. по описа на АС Варна, с
което е потвърдена Присъда № 37 от 23.05.2019г., постановена по н.о.х.д. №
408/2019г. по описа на ВОС. Сочи се, че произшествието е настъпило по
изключителната вина на М., който грубо е нарушил правилата за движение по
пътищата, преприемайки маневра завой наляво без да пропусне насрещно движещия
се в лек автомобил, в който като пътник се е возил брата на ищците.
Ищците твърдят, че загубата на техния
брат им причинила тежки душевни болки и страдания, тъй като между тях
съществувала постоянна и дълбока емоционална връзка. Загубата била внезапна и
неочаквана, предвид младата възраст и доброто здравословно състояние на
пострадалия. Ищците развили остра стресова реакция, душевно разстройство и
депресивно състояние.
Сочи се, че за обезщетяване на
претърпенините от ищците вреди, предявили при застрахователя извънсъдебна
претенция, по която ответното дружество не е определило, съотв. не изплатило
обезщетение.
Ответникът „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД оспорва допустимостта и основателността на исковите
претенции. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на МПС ***, който управлявал с превишена и несъобразена
скорост. Въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия, изразяващо се в неизползване на инерционен обезопасителен
колан. Оспорва се твърдението, че между ищците и пострадалият са съществували
отношения общност, близост, привързаност и доверие, съответно настъпилите у ищеца
болки и страдания с твърдяната продължителност и интензитет. Предвид изложеното
оспорва и размера на претендираното обезщетение. Оспорва основателността на
иска за присъждане на лихва за забава в плащането на главницата, доколкото
същата се дължи едва след представяне на всички необходими доказателства за
приключване на щетата по доброволен ред.
След получаване на препис от
отговора, ищците са подали допълнителна
искова молба, в която са репликирани възраженията на ответника. Настоява се
в случай, че съдът не приеме, че Решение на Съда на ЕС от 24.10.2013г. по дело
С-277/12 няма задължителна сила за българския съд да отправи преюдициално
запитване със същия въпрос. Твърди се, че застрахователят не изпълнил
задължението си да приключи щетата, поради което и не може да се освободи от
задължението си за заплащане на законна лихва.
В законоустановения срок е
депозиран писмен отговор на ДИМ, с който изцяло се поддържа оспорването на
предявените искове.
В съдебно заседание ищците поддържат исковите претенции и
настояват за присъждане на заявените осъдителни претенции.
СЪДЪТ, като взема
предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 432
ал. 1 от КЗ (Пряк иск на увреденото лице)-увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
на изискванията на чл. 380 от КЗ.
Не е спорно в процеса, а това се
установява и от приложените към ИМ писмени доказателства (молба-претенция
вх. № 2266/19.02.2019г., молба-претенция вх. № 2981/07.03.2019г., отговор от ЗК
Лев Инс АД с изх. № 2453/13.03.2019г. л.170-174), че ищците са спазили процедурата
по чл. 380 от КЗ, като получили са отказ на осн.чл. 496 ал. 2 от КЗ,
поради което предявените искове са допустими.
По силата на договора за
застраховка Гражданска отговорност, застрахователят покри.отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди
на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на
моторни превозни средства, и за които отговарят съобразно българското
законодателство.
Безспорно е установено, че към
датата на събитието 28.02.2017г. за МПС влекач *** с рег. № **** с прикачено
към него ремарке с рег. № ******, с който е причинено ПТП, е имало валидно
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с
ответното дружество, за което е издадена застрахователна полица BG/22/116002138742. Това легитимира „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД гр.София като надлежен ответник по предявения срещу
него иск.
Предявените искове
намират правното си основание в разпоредбите на чл.432, ал.1 от КЗ във
вр.чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД .
В тежест на всеки
един от ищците е възложено да проведе пълно и пряко доказване на всички
елементи от фактическия състав на непозволено увреждане - виновно противоправно
действие, извършено от водача на ППС, настъпили вреди – смъртта на брата на
ищеца, съотв.за последния – душевни болки и страдания от загубата,
причинно-следствена връзка между деликта и вредите; наличие на валидно
застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите между ответното дружество и
делинквента; вид и тежест на неимуществените вреди, претендирани от ищеца, техния характер, интензитет
и продължителност, родствена връзка с пострадалия, наличието на
трайна и дълбока емоционална връзка на ищеца с починалия, включително да обоснове
размера на претендираното обезщетение. Единствено субективният елемент – вината –
се предполага - до доказване на противното.
Ответникът, предвид валидно въведено
възражение за съпричиняване на вредите от наследодателя на ищците, носи
тежестта да докаже наличието му, както
и останалите релевирани възражения.
Не се спори между страните
и се установява от влязлата в сила на 16.06.2020г. присъда № 37/23.05.2019г.,
постановена по н.о.х.д. № 408 по описа за 2019г. на Окръжен съд Варна, че на
28.02.2017г. до гр.Девня, на главен път „I-2“ при управление на МПС влекач *** с рег. № **** с
прикачено към него ремарке с рег. № ******, водачът Д Н М с ЕГН **********, в
нарушение на чл.37, ал.1 от ЗДвП предприел маневра „завой наляво“ за навлизане
в път към гр.Суворово без да пропусне насрещно движещия се в посока към
гр.Девня л.а. „***“ с рег. № ****, управляван от С.Х.Ю.и по непредпазливост
причинил смъртта на едно лице – С. С.С. и средни телесни повреди на повече от
едно лице, а именно – Й.С.С., Й. П.Й.и С. С. Г.. На осн.чл.343, ал.4 във вр. ал.3 б.“а“, пр.2 и б.“б“,
пр.1, вр.ал.1 б.“б“, пр.2 и б.“в“ вр.чл.342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 във
вр.чл.54 от НК М. е осъден на две години и осем месеца лишаване от свобода,
изпълнението, на което наказание на осн.чл.66 от НК е отложено като му е
определен изпитателен срок от 5 години. На осн.чл.343г от НК е постановено
лишаване от право да упражнява определена професия или дейност по чл.37, ал.1,
т.7 – лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 години.
От представеното удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки изх. № ГП-38 от 04.04.2017г., изд. от Кметство с.**, общ.Аврен
се установява, че ищецът Й.С.С. е брат на починалия С. С.С., а ищците Г.С.С. и З.М.Й.
– негови сестри.
По
делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на водените от
ищците свидетели – Р.С.В.и А.А.И., и двамата без родство със страните.
От
показанията на свидетелите, които са еднопосочни и взаимнодопълващи се, се
установява, че починалият и неговите сестри и брат са били задружно семейство,
като преди всеки от тях да създаде свое семейство са живели заедно в дома на
родителите си в с.**. Сега там прибивават съпругата и детето на С. С.. Сочи се,
че преди ПТП цялата фамилия работила в Гърция при сезонна заетост. Според
свидетелите починалият, като най-голям от сестрите и брат си, се грижел за тях
като им давал съвети и ги подпомагал финансово. Братята били много близки,
работили заедно, а също детето на С. било кръстено на Й.. Загубата на С.
донесла много мъка в семейството; всички тъгували. Смъртта му била шок за
всички, а впоследствие ходели често на гроба му. Сестра му Г. се променила като
станала затворена и не се събирала с външни хора.
Вещото лице по назначената и изслушана съдебнопсихиатрична експертиза,
чието заключение съдът кредитира, докладва, че и по отношение на тримата ищци
не са налице симптоми на остра стресова реакция. Пояснява, че острата стресова
реакция настъпва при негативно събитие с голям интензитет, настъпващо
необичайно внезапно и неочаквано. Острата стресова реакция (F43.0 по МКБ-10) представлява преходно
разстройство със значителна тежест, което се разви.без проява на други психични
разстройства, в отговор на силен соматичен и/или психичен стрес и обикновено
продължава от няколко часа до дни. Стресорът може да бъде непреодомто травмиращо
изживяване, например сериозна заплаха за сигурността и физическото оцеляване на
лицето или на любимия човек (хора) (например природно бедствие, нещастен
случай, война, насилие, изнасилване); или необичайна
внезапна и заплашваща промяна в социалната позиция
и/или обкръжение на индивида. Рискът от развитието на това разстройство
нараства, ако е налице соматично изтощение или органични фактори
(напр.напреднала възраст). Индивидуалната уязвимост и възможностите за справяне
играят роля за появата и тежестта на острата стресова реакция; това се доказва
от факта, че не всички лица, изложени на извънреден стрес, развиват това
разстройство. Симптомите показват голямо разнообразие, но обикновено включват
първоначално състояние на "зашеметеност" с известно стесняване на
полето на ясното съзнание, стеснение на вниманието и невъзможност за
възприемане на стимули и дезориентация. Това състояние може да бъде последвано
от понататъшно отдръпване от заобикалящата ситуация (до степен на дисоциативен
ступор) или от възбуда и свръхдейност (реакция на бягство или фуга). Често са
налице вегетативните признаци на паническа тревожност (тахикардия, изпотяване,
изчервяваш). Симптомите обикновено се проявяват в разстояние на няколко минути
след въздействието на стресогенния стимул или събитие и изчезват в разстояние
на два-три дни (често след няколко часа). Може да се наблюдава частична или
пълна амнезия за времето на епизода.
В конкретния случай за
смъртта на С. С.С. не може да се каже, че е настъпила внезапно и неочаквано,
тъй като е бил кома от деня на ПТП (28.02.2020г.) до смъртта си на 11.03.2020г, като през цялото време се е намирал в
критично състояние.
Вещото лице докладва, че
нито един от тримата ищци не е посещавал и не се е консултирал с психиатър. Не
е налична медицинска документация относно диагностициране или лечение на
психично заболяване. При Г.С. и З.Й. няма данни както за актуално психично
разстройство, така и за такова в миналото.
Екпертът изнася, че
динамиката в емоционалните реакции на ищците е в рамките на реакция на скръб (траурна реакция), последваща загубата на
близък човек, техен брат. Реакцията на скръб (траурна реакция) и нормалпсихологична реакция в ситуации на загуба на близък и
обикновено преминава през няколко етапа : отричане на загубата, гняв, тъга,
приемане на случилото се.
В резултат на получените
травми и трайни физически увреди при ищеца Й.С., който също е пострадал при
процесното ПТП, се е развило Разстройство в адаптацията, характеризиращо се с
понижено настроение, чувство за малоценност и за невъзможност за справяне със
ситуацията. Симптомите са се редуцирали по интензитет в рамките на последващите
месеци, като към настоящия момент не се установяват психопатологични симптоми,
които да обуславят наличието на психично разстройство; те са психично здрави.
За установяване
механизма на настъпване на ПТП и по-конкретно наличието на съпричиняване от страна на
пострадалия по делото е допусната комплексна съдебно-автотехническа и
съдебно-медицинска експертиза.
От заключението
на експертизата, което съдът кредитира като изготвено от експерти, притежаващи
необходимите специални знания, и при липса на данни за пристрастност към някоя
от страните по делото, както и от обясненията на вещите лицае, дадени в открито
съдебно заседание, се установява, че пострадалият се е возил на задна седалка в
дясно.
Автомобилът, в
който е бил наследодателя на ищците е с тежка деформация в предна и предна
дясна част, деформация на тавана, предва дясна колонка, централна колонка,
врати и врата багажник, предни седалки, арматурно табло, двигател и скоростна
кутия. Купето на автомобила няма
деформации, които да засегнат основните точки на захващане на предпазните задни
колани.
Пострадалият е
влязъл в контакт с гърба на предна дясна седалка и вътрешната част на
централната дясна колонка, в резултат на който контакт са е получените тежки
травматични увреждания в областта на главата, причина за смъртта му. Гърбовете
на предните седалки са с деформация отзад напред, към посоката на удара, което
насочва, че пътниците на задните седалки са били без предпазни колани.
Вещите лице
докладват, че при поставен предпазен колан е налице обезопасяване движението на
тялото в посока напред и в дясно, при което конкретния механизъм на получаване
на травматичните увреждания не би могъл да се осъществи.
Пояснават, че
л.а. *** с рег. № ******е оборудван с предпазни триточкови обезопасителни
колани на всяко едно от четирите места – предно ляво и дясно, задно ляво и
дясно и двуточков колан при задно централно място при заети леви и десни места
от задна седалка. В конкретния механизъм на челен удар, ефективността на телата
на пасажерите е максимално. Същевременно позицията на пострадалия – задна
седалка, дясна част, тавана, вратите и арматурното табло не са били в
непосредствена близост и не са оказали натиск върху тялото му. Не на последно
място по тялото на пострадалия липсват данни за травматични увреждания тип
„коланни травми“ в областта на предната повърхност на граден кош и корема.
ВЪЗ ОСНОВА на изложените факти и обстоятелства, безспорно установени от
еднопосочните и взаимнодопълващите се писмени и гласни доказателства, се налагат
следните правни изводи :
В исковата молба и в хода на
процеса, ищците са се позовали на постановките в ТР № 1 по тълк.дело №
1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, с което се разширява кръгът на правоимащите
да претендират застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди,
извън посочените в Постановление № 4/25.05.1961г. и в Постановление №
5/24.11.196г. на Пленума на ВС. Съответно – ответникът е оспорил съотнасянето
на ищците към този разширен кръг.
Предвид изложеното, основният
спорен въпрос е дали, с оглед постановките на цитираното ТР и предвид
установената фактическа обстановка, приета от съда, ищците са материално
активно легитимирани да получат процесното застрахователно
обезщетение, т.е. дали така предявеният иск е основателен по същество.
Съгласно т. 1 от ТР № 1
по тълк.дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, в отговор на
поставения въпрос: „Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък?”, в мотивите към ТР,
е прието, предвид и цитираните в решението Директиви, че: След като
и към настоящия момент националният закон не урежда изрично лицата, които могат
да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък, и не въвежда
ясни критерии за тяхната материално-правна легитимация, има основание да се
отстъпи от възприетото в Постановление № 2/84 г. разрешение и да се предвиди
възможност за присъждане на обезщетение и на други лица, извън посочените в
Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г., и по-нататък в мотивите:
„Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя
и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало
в горецитираните постановления.
В заключение, с
Тълкувателното решение, е прието, че „Материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди“.
Изхождайки от тези постановки в
ТР, задължителни за съдилищата, и съобразно конкретния случай и приетата
фактическа обстановка, с оглед събраните доказателства, настоящият съдебен
състав намираВ исковата молба и в хода на процеса, ищците са се позовали на
постановките в ТР № 1 по тълк.дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, с което се
разширява кръгът на правоимащите да претендират застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди, извън посочените в Постановление
№ 4/25.05.1961г. и в Постановление № 5/24.11.196г. на Пленума на ВС. Съответно
– ответникът е оспорил съотнасянето на ищците към този разширен кръг.
Предвид изложеното, основният
спорен въпрос е дали, с оглед постановките на цитираното ТР, предвид
установената фактическа обстановка, приета от съда, ищците са материално
активно легитимирани да получат процесното застрахователно
обезщетение, т.е. дали така предявеният иск е основателен по същество.
Съгласно т. 1 от ТР № 1
по тълк.дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, в отговор на
поставения въпрос: „Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък?”, в мотивите към ТР,
е прието, предвид и цитираните в решението Директиви, че: След като
и към настоящия момент националният закон не урежда изрично лицата, които могат
да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък, и не въвежда
ясни критерии за тяхната материално-правна легитимация, има основание да се
отстъпи от възприетото в Постановление № 2/84 г. разрешение и да се предвиди
възможност за присъждане на обезщетение и на други лица, извън посочените в
Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г., и по-нататък в мотивите:
„Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя
и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало
в горецитираните постановления.
В заключение, с
Тълкувателното решение, е прието, че „Материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди“.
Изхождайки от тези постановки в
ТР, задължителни за съдилищата, и съобразно конкретния случай и приетата
фактическа обстановка, с оглед събраните доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че не се доказва наличието на изключително близка връзка между
всеки един от ищците и техния брат, надхвърляща представите за обичайните
взаимоотношения между братя и сестри. Грижи, за които изнасят свидетелите,
съставляват част от обичайните отношения между починалия брат и ищците и не са
израз на такава дълбока емоционална връзка, която да предположи прилагане по
отношение на последните на изключението, предвидено за лица, имащи право на
обезщетение за вреди съгласно цитираното тълкувателно решение. Не се установява
също, че на ищеца са причинени болки и страдания, надхвърлящи страданието,
свързано със смъртта на близък човек със същата родствена връзка. При този
извод няма основание да бъде ангажирана отговорността на застрахователя за
обезщетение за неимуществени вреди, поради което като неоснователни предявените
искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По отношение на
разноските: На осн.чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищците са освободен от заплащане на
държавна такса и разноски по делото.
С оглед резултата
по делото и на осн.чл.78, ал...... от ГПК ищците дължат на ответното дружество
сторените от него разноски, като същите се ограничават до юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева и 200 лева – дипозит за КСМАТЕ.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло
предявените от Й.С.С. с ЕГН **********
***, Г.С.С. с ЕГН ********** *** и З.М.Й. с ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител М.Й.А. с ЕГН **********,****,
срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“
АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.Черни
връх 51Д, осъдителни
искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
на по 26 000 лева, частични искове от искове в пълен размер от по 200 000
лева за всеки един от ищците, вследствие смъртта на техния брат С. С.С.,
починал при ПТП по пътя I-2 на разклона за гр. Суворово на 28.02.2017 год., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на процесното ПТП.
ОСЪЖДА Й.С.С.
с ЕГН ********** ***, Г.С.С. с ЕГН ********** *** и З.М.Й. с ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител М.Й.А. с ЕГН **********,****,
срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“
АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.Черни
връх 51Д сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: