№ 1342
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000502555 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 14.03.2022г по т.д. № 27/2021г ОС-Враца, ГО, е осъдил Сдружение
Национално бюро на българските автомобилни застрахователи да заплати на А. А. Х.
сумата от 10 000лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от
102.50лв- обезщетение за имуществени вреди , всички вреди претърпени от ПТП,
настъпило на 05.07.2020г, на осн. чл.511 от КЗ, като е отхвърлил предявените искове
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата до 100 000лв и за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди за сумата до 205лв. Съдът е приел, че
е налице принос от увреденото лице за настъпване на вредите поради отказ от
оперативно лечение в обем на 50 %, като не е отчел съпричиняване поради неползване
на обезопасителен колан.
Решението на Врачански окръжен съд е влязло в сила в осъдителната си част за
сумата от 5 000лв- присъдено обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от
102.50лв- обезщетение за имуществени вреди, като необжалвано.
Ищецът А. Х. , представляван от адв. Д., обжалва решението на ВОС в неговата
отхвърлителна част, с оплакване за незаконосъобразност. Поддържа, че съдът
1
неправилно е приел наличието на съпричиняване в обем на 50 % поради отказ от
оперативно лечение. Поддържа, че това обстоятелство може да е относимо към
определяне размера на обезщетението, но не е основание за извод за съпричиняване.
Поддържа още, че и няма съответно, надлежно направено възражение за
съпричиняване в този смисъл от ответника. Оспорва и правилното приложение на
чл.52 от ЗЗД като поддържа, че определеното от съда обезщетение за неимуществени
вреди е занижено и не е справедливо.Моли решението на Окръжен съд- Враца да бъде
отменено в обжалваната част и въззивният съд да постанови ново, с което предявените
искове да бъде уважени изцяло.
Ответникът Сдружение Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи, представлявано от адв. Х., обжалва решението в осъдителната част , с
която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 5 000лв с
оплакване за незаконосъобразност. Сочи, че правилно съдът е определил справедлив
размер на обезщетение на ищеца от 20 000лв и правилно е намалил тази сума поради
отказ на ищеца от оперативно лечение на 10 000лв. Поддържа, че неправилно съдът е
приел, че не е налице съпричиняване поради неползване на обезопасителен колан.
Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява , че при ползване на
колан уврежданията на ищеца биха били по-малки по обем. Поддържано е оплакване
за неправилно приложение на чл.51,ал.2 от ЗЗД. Моли решението на Врачански
окръжен съд да бъде отменено в обжалваната част и предявения иск да бъде отхвърлен
за обжалваната сума.
Страните са депозирали писмен отговор на въззивната жалба на насрещната им
страна , с който оспорват жалбата.
В о.с.з. въззивникът –ищец А. Х. се представлява от адв. Д., която поддържа
въззивната жалба на ищеца и оспорва въззивната жалба на ответника. Моли по
съображения във въззивната жалба първоинстанционното решение да бъде отменено, а
предявените искове – уважени изцяло. Претендира разноски по делото , съобразно
списък по чл.80 от ГПК, който представя.
Въззивникът СНББАЗ не се представлява в о.с.з.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
2
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения изложени във
въззивната жалба на ищеца
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди против
СНББАЗ, които вреди се твърди да са претърпени от ищеца следствие на ПТП, което се
твърди да е реализирано от водач на лек автомобил, с английска регистрация, но без
валидно сключена застраховка ГОА към момента на ПТП - иск с правно основание чл.
513,ал.1 вр. чл. 511,ал.1, т.3 от КЗ.
Съгласно разпоредбите на чл. 513,ал.1, вр. чл. 511,ал.1, т.3 от КЗ СНББАЗ е
легитимиран да отговаря по настоящата искова претенция. За ангажиране на
отговорността на СНББАЗ и ответникът да дължи плащане на обезщетения за вреди,
причинени на територията на страната от водачи на МПС с чуждестранна регистрация,
които не ползват договор за застраховка ГОА ищецът следва да установи още и
предпоставките на закона за ангажиране деликтната отговорност на водача, вместо
когото отговаря Бюрото - че същият виновно и противоправно е причинил вреда на
ищеца, причинната връзка между деянието и вредата, както и размера на
обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение /решението е влязло в сила за
сумата от 5 000лв- обезщетение за неимуществени вреди и 102.50лв- обезщетение за
имуществени вреди , дължими се от ответника на ищеца на процесното основание/ по
делото се установяват със сила на пресъдено нещо горепосочените предпоставки за
ангажиране на отговорността на застрахователя по договор за ЗЗГО. Между страните
по делото и за съда е установено по обвързващ начин, че СНББАЗ е материалноправно
легитимирано да отговаря пред ищеца за причинените му вреди от ПТП, настъпило на
05.07.2020г, причинено от водач на лек автомобил с английски регистрационни табели
и без сключена застраховка ГОА.
Спорен по делото, пред настоящата инстанция, е въпроса за размера на
дължимото се обезщетение за неимуществени вреди на ищеца, за наличие на
съпричиняване при настъпването на неимуществените вреди и за дължимостта на
обезщетение за имуществени вреди за сумата над 102.50лв.
По отношение на възражението за съпричиняване
В отговора за исковата молба ответникът навежда възражение за съпричиняване
на увреждането от страна на ищеца, поради неизползване на обезопасителен колан.
Възражението е прието за неоснователно от първоинстанционния съд и такова
съпричиняване не е съобразено при постановяване на решението на Окръжен съд-
3
Враца. Първоинстанционният съд е възприел друго основание за намаляване на
дължимите се обезщетения. Така обезщетенията за имуществени и неимуществени
вреди са определени от първоинстанционния съд без съобразяване на съпричиняване
поради липса на предпазен колан и този извод на съда не е обжалван от ответното
сдружение по отношение на имуществените вреди. Във въззивната жалба на
сдружението няма оплаквания против дължимостта и размера на обезщетението за
имуществени вреди. По отношение на този иск сдружението няма въззивна жалба и
този иск е окончателно решен като минимален размер. Искът за имуществени вреди
подлежи единствено на потвърждаване или увеличаване на неговия размер по жалба на
ищеца. По отношение на сдружението решението по иска за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди е влязло в сила , така както е приел ВрОС- без да се отчита
съпричиняване на увреждането поради неползване на обезопасителен колан.
Отричането с окончателен за ответника акт на основателността на възражението
за съпричиняване поради неползване на колан от ищеца при произнасянето на ВрОС
по иска за имуществени вреди преклудира възможността настоящата съдебна
инстанция да обсъжда такова съпричиняване по отношение на обезщетението за
неимуществени вреди, причинени от същия деликт.
Вредите на ищеца, претендирани по делото, са общи, причинени от един деликт-
ПТП от 05.07.2020г. Няма правна възможност вреди причинени от един деликт в една
част да са съпричинени, а в друга- не. Приемайки извода на съда , че имуществените
вреди , претърпени от ищеца, не са съпричинени поради липса на колан, като не
обжалва този извод, ответникът преклудира възможността да се обсъжда, че други
вреди, причинени от този деликт са съпричинени поради липса на колан. В
разглеждания случай настоящият съдебен състав счита, че при произнасяне по
съществуването на съпричиняване на увреждането поради неползване на колан следва
да съобрази приетия извод от първата инстанция за липса на съпричиняване от страна
на ищеца поради неползване на колан по отношение на имуществените вреди.
Възражението на ответника за недължимост на част от претендираното обезщетение
поради принос на пострадалото лице, представлява правоизключващо възражение,
относимо към размера на дължимото застрахователно обезщетение. Формираната СПН
на решението по част от търсеното обезщетение за вреди от деликт преклудира
правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и
съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право.
В този смисъл са дадените указания с ТР № 3/2016 на ОСГТК на ВКС, т.2, относими и
към настоящия случай, при които частично исковата претенция е окончателно решение
за ответника. Отделно от това, произнасяйки се по обема на отговорността на
увреждащото лице, респективно застрахователя или СНББАЗ и наличието и обема на
съпричиняване при настъпването на деликта или увреждането съдът сформира изводи
4
и се произнася с решение, които с оглед предвидимостта на правосъдието следва да
бъдат съобразени от следващи съдебни състави, които разглеждат последиците,
настъпили от същия деликт между същите страни. В този смисъл е и произнасянето на
ВКС по сходни казуси – например решение № 355/2012г по гр.д. № 387/2012г на ІІІГО
и решение № 106/2017г по гр.д. № 60381/2016г на ІГО на ВКС, както и решение №
89/2020г по т.д. № 2741/2015г на ІТО.
Ето защо настоящата съдебна инстанция е обвързана от неоспорения от ответника
извод на ВрОС за липса на съпричиняване на увреждането на ищеца при процесното
ПТП, установено по окончателен начин при произнасяне по отношение на
причинените имуществени вреди. Същото решение се дължи и при определяне на
обезщетението за останалите вреди, причинени от същия деликт- ПТП, настъпило на
05.07.2020г.
С оглед изложените мотиви съдебният състав приема,че поддържаното
възражение за съпричиняване на увреждането поради липса на обезопасителен колан е
прекрудирано и като такова не може да бъде разглеждано от настоящата инстанция.
На следващо място съдът следва да посочи, че намира за неправилен извода на
първоинстанционния съд за наличие на съпричиняване- принос на увредения- поради
отказ от оперативно лечение. Отказът от лечение не може да бъде основание за
въприемане на извод за принос. Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 1/2014г
по т.д. № 1/2014г на ОСТК, за да се приеме принос при настъпване на деликта или
увреждането от страна на пострадалия следва да се установи наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
С оглед това възприемане на приноса като противоправно поведение в причинна
връзка с деликта или увреждането, според настоящия съдебен състав няма как отказът
от оперативно лечение на пострадалото лице да е основание за възприемане на извод за
принос. Това поведение не е противоправно и не е в причинна връзка с деликта или
увреждането , поради което следва , че то не е вид принос. Според настоящият съдебен
състав отказът от лечение не е основание за намаляване на обезщетението като принос
от страна на пострадалото лице, но следва да бъде съобразено при определяне на
размера на дължимото се обезщетение, ако има отношение към продължителността,
интензитета на неимуществените вреди, продължителността на възстановителния
период, необходимото лечение и т.н.
Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че по делото не се установява принос
или съпричиняване на деликта или увреждането от страна на пострадалия поради отказ
от лечение. Но ако бъде установено влияние на този отказ към тежестта на травмата ,
5
оздравителния, възстановителния процес, към претърпените като вид и интентизет
неимуществени вреди съдът следва да го съобрази при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Обезщетението за претърпените
неимуществени вреди, което се дължи от увреждащото лице, съответно от
застрахователя следва да е компенсация на болките и страданията, причинени именно
от деликта, а не за всички увреди на здравословното състояние на пострадалото лице,
причиняващи му болки и страдания. Причинната връзка между деликт и вреда е
определящия фактор кои вреди подлежат на обезщетяване на процесното деликтно
основание.
По отношение на размера иска за обезщетение за неимуществени вреди
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Към момента на настъпване на ПТП ищецът е бил на 48 години.
Установява се от изслушаната СМЕ, изготвена от д-р Т., че вследствие ПТП
ищецът е получил фрактура на дясна зигоматична кост, преднолатерални стени на
дясна максиларна клетка, латерална стена на дясна орбита, носни кости, фронтална
кост вдясно, периорбитален едем и контузия на меките тъкани на черепа, мозъчно
сътресение, придружено със загуба на съзнание, фрактура на лява ключица, фрактура
на първо ребро вдясно, фрактура на ляв радиус на типично място (Smith), множество
охлузвания и порезни рани по тялото, представляващи разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Според вещото лице лечението, което е било приложено
на ищеца е консервативно, изразяващо се във покой, имобилизация на счупените
кости и медикаментозна терапия. Според вещото лице фрактурите в областта на лява
ключица и ляв радиус е следвало да се лекуват оперативно , с последваща
физиотерапия и рехабилитация.Вещото лице сочи,че ищецът не е напълно възстановен
от получените увреждания. На личен преглед се установява ограничени по обем
движения в областта на лява гривнена става и в същата област. Според вещото лице
при неоперирана разместена фрактура на радиус на типичното място (Smith), във
времето ще се установят ограничения на движенията и болезненост в областта на
гривнената става и намален силов захват на ръката. Вещото лице сочи още,че ищецът е
отказал оперативно лечение поради страх от анестезия. Според експерта поради
липсата на оперативно лечение ищецът ще има трайни увреждания в областта на лява
гривнена става, поради неправилното срастване на фрактурата. Според вещото лице
липсата на оперативно лечение относно получените фрактури в областта на лява
ключица и лява лъчева кост имат отношение върху интензитета на болката и
продължителността на възстановителния процес, а именно при евентуално оперативно
лечение и стабилизация на фрактурите, времетраенето на костното срастване се
скъсява и интензитетът на болката намалява, поради стабилизация на фрактурите.
6
В о.с.з. на 17.02.2022г вещото лице допълва заключението си като сочи, че
ищецът е претърпял счупване с предно разместване на радиуса на типично място ,
което изисква категорично оперативно лечение. При разместване на фрактурата на лява
ключица, тя подлежи на оперативно лечение, а в противен случай не подлежи. Вещото
лице разяснява, че при навременно оперативно лечение счупения радиус на ръката би
се възстановил на 100 процента. При липса на оперативно лечение възстановяването
никога няма да е пълно.
В о.с.з. на 17.02.2022г е изслушан свидетеля А.- син на ищеца, който установява,
че след ПТП приели баща му в болницата в гр.Враца, където престоя 3-4 дни.
Установява, че баща му отказал оперативно лечение поради страх от упойки.
Свидетелските показания се продкрепят от изслушаната СМЕ в посочената част,
поради което могат да бъдат кредитирани.
Съдът като съобрази гореописаните, претърпени от ищеца физически и
психически травми, като съобрази, че травмата на ищеца е била комбинирана,
засегнати са глава, ключица, ребро, лява китка , като съобрази,че е имало период с
временна опасност за живота на ищеца , първоначално силните болки по цялото тяло ,
като съобрази първоначалната нужда от чужда помощ, изпитания стрес , но и като
съобрази,че непълното възстановяване и продължителния възстановителен период на
ищеца от травмата на лявата китка се дължи на неговия отказ за адекватно лечение
съдът приема , че по справедливост паричното обезщетение на ищеца за претърпени
неимуществени вреди възлиза на сума от 50 000лв. При определяне на обезщетението
за неимуществени вреди следва да се съобразят конкретните, индивидуални и
субективни изживявания на ищеца и спрямо тях да се определи дължимото се
обезщетение. При определяне на дължимите се по справедливост вреди съдът
съобразява и момента на настъпване на увреждането – в случая 2020г и спрямо този
момент да съобрази стандарта на живот в страната, доколкото обезщетението не
следва да служи за неоснователно обогатяване.
По отношение на иска за заплащане на имуществени вреди
Съобразно гореизложените мотиви не е налице съпричиняване на увреждането
от страна на ищеца поради отказ от оперативно лечение. Ищецът е доказал направени
разноски за лечението си в размер на 205лв и срещу така възприетия извод от ВрОС
няма въззивни оплаквания и тези разноски в пълен размер следва да се възложат
върху увреждащото лице, в случая- върху ответното сдружение.
По отношение на извода на първоинстанционния съд за дължимост на лихва за
забава и определенят начален период на дължимост няма въззивни оплаквания и
въззивният съд не дължи служебна проверка на решението в посочената част.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
7
претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена за
сумата над 10 000лв до 50 000лв и в тази част предявеният иск следва да бъде уважен.
Следва да бъде отменено решението в отхвърлителната част касаеща претендираното
обезщетение за имуществени вреди и така предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло. В останалата си обжалвана част решението на Окръжен съд-Враца следва да
бъде потвърдено .
По отношение на разноските:
С оглед различния резултат от спора решението на СГС подлежи на изменение в
частта за разноските.
Възприетият размер на разноските по делото от СГС не е предмет на оспорване
чрез производство по чл.248 от ГПК. Ето защо настоящата съдебна инстанция има
правомощие единствено да промени размера на разноските съобразно променения
размер на обезщетението, предмет на спора.
С оглед изхода на спора на ищеца се длъжат разноски, направени пред ВрОС в
размер на още 448.25лв, до пълния размер от 561.15лв.
С оглед изхода от спора на пълномощника на ищеца се дължи възнаграждение в
размер на още 1415.25лв, до пълния размер от 1771.69лв.
На ответника се дължат разноски от 2075.92лв, над която сума решението на
ВрОС следва да бъде отменено.
Ответникът дължи държавна такса за уважената част от исковете, като се
съобрази заплатената от ищеца държавна такса пред двете съдебни инстанции, по
сметка на ВрОС в размер на 1550лв , а по сметка на САС- 925лв.
Пред настоящата инстанция ищецът претендира разноси за заплатена д.т. в размер
на 500лв. С оглед уважената част от исковете върху ответника следва да бъде
възложена сумата от 216.10лв.
Пълномощникът на ищеца претендира адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38 от ЗА. При обжалваем интерес от 95102.50лв размера на възнаграждението
възлиза на 3293.17лв.Съобразно изхода от спора- уважен е иска за 45102.50лв, при
обжалваем интерес от 95102.50лв- на пълномощника на ищеца се дължу
възнаграждение в размер на 1561.79лв.
Ответникът е претендира разноски , от които доказва единствено направени
такива за заплатена държавна такса. Поради неоснователността на въззивната жалба на
ответника не следва да му се възстановяват разноските за държавна такса.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ решение от 14.03. 2022г по гр.д. № 27/2021г по описа на Врачански
окръжен съд, I ГО, в частта, с която е отхвърлен предявения иск от А. А. Х. за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 10 000лв до
50 000лв, в частта, с която е отхвърлен предявения иск от А. А. Х. за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди за сумата над 102.50лв до 205лв, както и в частта ,
с която А. А. Х. е осъден да заплати разноски за сумата над 2075.92лв и ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Сдружение Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи с ЕИК ********* да заплати на А. А. Х. с ЕГН ********** сумата от
още 40 000лв, разлика между присъдените 10 000лв и дължимите се 50 000лв-
обезщетение за неимуществени вреди, сумата от още 102.50лв, разлика между
присъдените 102.50лв и дължимите се 205лв - обезщетение за имуществени вреди,
всички вреди претърпени от ПТП, настъпило на 05.07.2020г, на осн. чл. 511,ал.1,т.2 вр.
чл.511,ал.3 от КЗ, ведно със законната лихва върху главниците считано от 24.12.2020г
до окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.03. 2022г по гр.д. № 27/2021г по описа на
Врачански окръжен съд, I ГО, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Сдружение Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи с ЕИК ********* да заплати държавна такса по сметка на Врачански
окръжен съд в размер на 1550лв, а по сметка на Софийски апелативен съд – 925лв, на
осн. чл. 78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Сдружение Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи с ЕИК ********* да заплати на адвокат Й. Д. от САК възнаграждение
за защита пред първата и въззивна инстанция в размер на общо 2977.04лв, на осн. чл.38
от ЗА.
ОСЪЖДА Сдружение Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи с ЕИК ********* да заплати на А. А. Х. с ЕГН ********** сумата от
664.35лв- разноски, направени пред двете съдебни инстанции, на осн. чл.81 вр.
чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10