Разпореждане по дело №5009/2015 на Районен съд - Стара Загора

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

№ …………                               09.11.2015 г.                                град Стара Загора        

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                              V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

 

На девети ноември                                                две хиляди и петнадесета година

 

В закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                    

                                                                 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стела Георгиева

 

 

 

като разгледа докладваното от съдия Георгиева гражданско дело № 5009 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по искова молба от А.Г.Д. против Регионален исторически музей гр. Стара Загора, представляван от директора Петър Тодоров Калчев.

Ответникът е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.

Съдът като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявените искове са допустими, намира че следва да внесе делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като бъде изготвен доклад по него.

Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото, представени с исковата молба и отговора на ответника писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.

Следва да бъде указано на ищеца, че не сочи доказателства за доказване основанието на иска по чл.225 ал.1 КТ.

Следва да бъде задължен ответника най-късно в първото по делото съдебно заседание да представи щатните разписания на Регионален исторически музей гр. Стара Загора преди назначението на ищеца и към момента на обявата в Държавен вестник за конкурса, като бъде предупреден за последиците по чл. 161 ГПК.

Следва да бъде задължен ответника най-късно в първото по делото съдебно заседание да представи надлежно окомплектовано личното трудово досие на ищеца.

Следва да се укаже на страните, че в едноседмичен срок от връчване на препис от разпореждането, могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, тъй като в противен случай губят възможността направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

           

Предвид гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

Р А З П О Р Е Д И :

        

ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

 

НАСРОЧВА делото за 30.11.2015 г. от 14.00 ч., за която дата да се призоват страните.

 

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО, както следва:

Ищецът твърди в исковата си молба, че работил по трудов договор в ответния музей на длъжност директор, като със заповед № 84 от 06.08.2015 г. му наложили дисциплинарно наказание „уволнение” и му прекратили трудовото правоотношение, считано от 06.08.2015 г.

Счита тази заповед за неправилна и незаконосъобразна, тъй като била издадена без основание. Сочи, че не е извършвал нарушения на трудовата дисциплина и винаги съвестно и точно изпълнявал служебните си задължения. В мотивите на заповедта бил записан извода, че „след анализ на фактическата обстановка може да се направи извода, че с действията си г-н Д. злоупотребява с доверието на работодателя - Кмета на Община Стара Загора. Сочи, че това било така, защото открил конкурс за заемане на академична длъжност „доцент” по научна специалност 05.03.06 „История на България” /военна и военнополитическа история/, без да били налице законови основания за това и при несъобразяване с изричните указания на Заместник-министъра на образованието и науката и Заместник-министъра на културата. С тези си действия бил злоупотребил с доверието на работодателя и уронил доброто име на ръководената от него институция - РИМ Стара Загора.

Счита, че с действията си не е злоупотребил с доверието на работодателя и не е уронил доброто име на музея. Сочи, че цялото му т.нар. нарушение на трудовата дисциплина касаело обявяване на конкурс за заемане на академична длъжност „доцент” по посочената по-горе специалност. За целта с писмо изх.№ 84/09.02.2015 г. до Кмета на Община Стара Загора се описвало необходимостта от обявяване на този конкурс и назначаване на длъжност доцент в РИМ. В писмото дори моли Кмета на Общината да постанови съответния административен акт за откриване на процедура за конкурс. Отговорът се получил чак на 07.05.2015 г. с писмо изх.№ 10-11-5188/04.05.2015 г., в което го уведомявали, че кметът на община не бил сред правните субекти, в чиито правомощия било да открива процедура за провеждане на конкурс и избор за заемане на академична длъжност. С това късно писмо не се отправяли други указания или забрани, нито му показвали как правилно да постъпи.

Със заповед № 33/28.04.2015 г. се обявявал конкурса и се предоставял на Държавен вестник за публикация. Още в първоначалното писмо до Общината бил обяснил, че конкурсът следвало да се проведе в секция „Военноисторически изследвания и поуки от практиката” на Военна академия „Георги Стойков Раковски” - София. Никъде не бил записвал нито твърдял, че конкурсът щял да се провежда от РИМ Стара Загора.

С писмо изх.№ 312/19.05.2015 г. до Началника на Академията предлагал да се сключи договор, в който да се регламентира начина на провеждане и финансовото обезпечаване на конкурса в съответствие със Закона за развитие на академичния състав в Република България. В двумесечния срок не постъпили документи и със заповед № 64/22.07.2015 г. конкурсната процедура била прекратена, за което били уведомени зам. министрите на културата и на образованието и науката, както и Кмета на Община Стара Загора. Цялата интрига за уволнението на ищеца се развивала в този междинен период с писане на жалби и отговори от посочените институции.

Моли съда да приеме, че не е извършвал нарушения на трудовата дисциплина и не е уронил доброто име на музея, както и че заповедта била издадена в грубо нарушение на чл.189 от Кодекса на труда, тъй като същата не била съобразена с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които било извършено, както и неговото поведение. Длъжността, за която бил обявен конкурсът, съществувала в щатното разписание на РИМ Стара Загора още преди ищецът да заеме длъжността директор. Никога не било твърдяно дори, че РИМ щял да провежда конкурса и това било заявено на кмета още през месец февруари 2015 г. и било посочено къде това ще се извърши и в отговора си кметът на Общината не е отправил никакви забрани, както и не е дал указания как точно да се постъпи. Обявеният конкурс не бил проведен. Не били настъпили никакви отрицателни последици за работодателя. Наложеното наказание, освен че било такова без правно основание, било и прекомерно тежко с т.нар. нарушение.

Моли съда да признае уволнението за незаконно и като такова да го отмени, като отмени заповед № 84/06.08.2015 г., да го възстанови на предишната му работа, да присъди обезщетение по чл.225 КТ за времето през което е останал без работа в резултат на незаконното му уволнение за периода от датата на уволнението - 06.08.2015 г. до 31.08.2015 г. в размер на 720 лв. за периода от 01.09.2015 г. до 09.09.2015 г. Претендира разликата между получаваното при ответника трудово възнаграждение и това при новия работодател в размер на 175 лв., за периода от 10.09.2015 г. до 06.02.2016 г. в размер на 5380 лв. или общият размер на претендираното обезщетение възлизал на 6270 лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

 

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, с който взема становище, че трудовото правоотношение на А.Г.Д., като директор на Регионален исторически музей - Стара Загора, възникнало след провеждането на конкурс по реда на чл. 28, ал. 6 от Закона за закрила и развитие на културата, като качеството работодател в това правоотношение бил кмета на общината, а не Регионалният исторически музей - Стара Загора, представляван от неговия директор. По аргумент от разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Закона за културното наследство държавните и общинските музей били самостоятелни юридически лица на бюджетна издръжка, второстепенни разпоредители с бюджет, различни като правен субект от кмета на общината, съответно от община Стара Загора. Съгласно правилника за устройството и дейността на Регионален исторически музей - Стара Загора - Раздел II „Устройство и управление на музея", чл. 11, ал. 1 и 2, музеят се ръководил от директор, а правоотношенията на директора на музея с кмета на общината възниквали въз основа на конкурс, съгласно Кодекса на труда. В посочения смисъл трудовото правоотношение на ищеца като директор на Регионалния исторически музей - Стара Загора възникнало между него, като работник, и кмета на общината, като работодател. Счита, че исковете за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа не били предявени срещу надлежен ответник, доколкото исковете следвало да се предявят срещу работодателя, каквото качество, предвид спецификата на конкретното трудово правоотношение, Регионалният исторически музей - Стара Загора, представляван от неговия директор, нямал.

Основателността на иска за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа, била обусловена от основателността на иска и съответно факта на признаване на уволнението за незаконно. Съдебното решение, с което бил уважен иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, било предпоставка за предявяването на иска за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа или обезщетение в размер на разликата до по-ниския размер на трудовото възнаграждение, когато работникът бил започнал работа. Искът по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ можел да се съединява при условията на евентуалност с иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, но фактът на установяването на незаконност на уволнението и отмяната му били условие за уважаване на иска за обезщетение.

Счита, че не били изпълнени условията за допустимост на исковата молба. Искът бил предявен от лице с правен интерес да оспорва заповед № 84 от 06.08.2015 на Кмета на община Стара Загора, с която му било наложено дисциплинарно наказание уволнение и било прекратено трудовото му правоотношение като директор на Регионален исторически музей - Стара Загора и да иска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Искът бил предявен срещу ненадлежен ответник, доколкото качеството работодател в трудовото правоотношение, прекратено с оспорената заповед, имал кметът на община Стара Загора, а не Регионалния исторически музей - Стара Загора като самостоятелно юридическо лице, представлявано от директора му.

Тъй като не била установена незаконност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, неоснователни се явявали и обективно съединените при условията на евентуалност искове за обезщетение за времето, през което работникът работил на трудов договор, като получавал по-ниско възнаграждение.

Искането до съда е да се прекрати производството по делото по отношение на Регионален исторически музей - Стара Загора, представлявано от неговия директор, като предявено против ненадлежен ответник; да се отхвърлят предявените срещу Регионален исторически музей - Стара Загора претенции за заплащане на обезщетение за времето през което работникът е получавал по-ниско трудово възнаграждение, поради уволнението, като изцяло неоснователни и недоказани, както и да бъде осъден ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски.

 

Предявени са следните обективно съединени искове: за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, за възстановяване на предишната работа по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради уволнението, по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. с чл.225, ал.2 от КТ.

Производството по исковете за отмяна на уволнението и възстановяване на преди заеманата работа в тежест на ищеца е да докаже, че е бил в трудово правоотношение с работодателя, на която е заемала определена длъжност и, че то е било прекратено. В тежест на ответника е да установи законосъобразността на уволнението. Твърдението на работника или служителя, че уволнението е незаконно, се основава на упражненото от работодателя право на уволнение. Ето защо носителят на това право – работодателят, трябва да докаже, че законосъобразно го е упражнил.  По иска за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.2 от КТ – когато, поради незаконно уволнение работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право за разликата в заплатите. По този иск ищецът следва да докаже какъв е бил размерът на получаваното от него трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението, да конкретизира периода, както и размера на трудовото си възнаграждение при новия работодател.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: заповед № 84/06.08.2015 г.; писмо № 84/09.02.2015 г. до Кмета на Община Стара Загора; писмо № 283/07.05.2015 г. на Община Стара Загора до г-н А.Г.Д.; заповед № 33/28.04.2015 г.; писмо № 312/19.05.2015 г. до началника на Военна академия „Георги Стойков Раковски; заповед за прекратяване на конкурсната процедура; писмо до зам.-министъра на културата, до зам.-министъра на образованието и науката и до кмета на Община Стара Загора; писмо № 18-359/10.06.2015 г.; писмо изх. № 45-00-263/18.06.2015 г.; писмо № 379/26.06.2015 г.; писмо № 0215-136/10.07.2015 г.; писмо изх. № 04-10-93/24.07.2015 г.; писмо № 18-359/10.06.2015 г.; копие от трудова книжка Серия Т, № 748872 на ищеца; 2 бр. поименно разписание на длъжностите и основните заплати за тях на Регионален исторически музей – Стара Загора; 2 бр. поименно разписание на длъжностите и основните заплати за тях на Регионален исторически музей – Стара Загора съгласно ПМС 66/28.03.1996; правилник за устройството и дейността на Регионален исторически музей – Стара Загора; постановление № 153 на МС от 28.07.2000 г. за преобразуване на културни институти в регионални библиотеки и музеи.

 

            УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно иска си по чл.225, ал.2 от КТ.

 

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 ГПК, ответника най-късно в първото по делото съдебно заседание да представи щатните разписания на Регионален исторически музей гр. Стара Загора преди назначението на ищеца и към момента на обявата в Държавен вестник за конкурса, като го предупреждава за последиците по чл.161 ГПК – че при непредставяне на същото, съдът може да приеме за доказани фактите относно които страната е създала пречки за събиране на доказателства.

 

ЗАДЪЛЖАВА ответника най-късно в първото по делото съдебно заседание да представи надлежно окомплектовано личното трудово досие на ищеца.

 

ПРИКАНВА страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.       

 

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация – доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице - медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.

 

УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от връчване на препис от разпореждането могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, тъй като в противен случай губят възможността направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

           

УКАЗВА на страните в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като направят своевременно исканията си във връзка с това.

 

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора.

 

ДЕЛОТО да се докладва в деня на постъпване на исканията на страните, депозирани във връзка с указанията и доклада.

 

Разпореждането не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                     

 

 

 

                             Районен съдия: