РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 67735
гр. София, 27.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:И.Г.М.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Частно гражданско дело №
20251110112997 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл. 417 ГПК.
Софийският районен съд е сезиран от /ФИРМА/, рег. в Р. Ч. на 04.12.2000 г.
идентификационен номер ****** със седалище и адрес на управление гр. П. Р.
Ч. чрез адвокат А. Г. със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК, като се иска постановяване на незабавно изпълнение и издаване
на изпълнителен лист срещу /ФИРМА/ с ЕИК *******, гр. София и срещу Р.
В. Д. от гр. София, солидарно за сумата от 9972.48 лв. – част от цялото
вземане в размер на 10000 лв. по запис на заповед издаден от /ФИРМА/ на
07.02.2023 г. и авалиран от Р. В. Д. на 07.02.2023 г. Претендират се законната
лихва върху претендираната сума от датата на подаване на заявлението до
окончателното й плащане, както и разноските по делото.
Нормата на чл. 417, т. 10, предложение 1 ГПК установява, че заявителят
може да поиска издаване на заповед за изпълнение, когато вземането,
независимо от неговата цена, се основава на запис на заповед. По правилата на
чл. 418, ал. 1 ГПК, когато със заявлението е представен документ по чл. 417,
на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да
постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист. Съобразно
чл. 418, ал. 2 ГПК съдът издава изпълнителен лист след като провери дали
документът по чл. 417 ГПК е редовен от външна страна и дали удостоверява
1
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
В чл. 535 от Търговския закон са посочени изискуемите реквизити на
ценната книга „запис на заповед”. Чл. 535, т. 3 от ТЗ предвижда, че записът на
заповед следва да съдържа падеж. Падежът се определя съгласно чл. 486 от
ТЗ, приложим съответно и за „запис на заповед”, по силата на чл. 537 от ТЗ. В
ал. 1 на чл. 486 от ТЗ е посочено какъв може да бъде падежът. Съгласно чл.
486, ал. 2 от ТЗ менителница, издадена с падежи, определени по друг
начин или с последователни падежи е нищожна.
В конкретния казус, в процесния запис на заповед, въз основа на който се
иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и на изпълнителен
лист, представен в оригинал (лист 5 от делото), падежът е определен в
нарушение изискванията на чл. 486, ал. 2 ТЗ – по два начина – 1.
Съобразно чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ – НА ПРЕДЯВЯВАНЕ – посочен в
титулната част на документа и 2. Съобразно чл. 486, ал. 1, т. 2 ТЗ – в
тридневен срок от датата на предявяването му.
Така вписани падежите в процесния ЗАПИС НА ЗАПОВЕД, издаден от
/ФИРМА/ на 07.02.2023 г. и авалиран от Р. В. Д. на 07.02.2023 г., мотивират
извод за нищожност на същия документ, на основание чл. 486, ал. 2 ТЗ,
приложим съответно и за „запис на заповед”, по силата на чл. 537 от ТЗ.
Предвид изложеното, съдът намира, че заявлението на /ФИРМА/, Р. Ч.,
гр. П. чрез адвокат А. Г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК, за постановяване на незабавно изпълнение и за издаване на
изпълнителен лист срещу /ФИРМА/, гр. София и срещу Р. В. Д. от гр. София,
солидарно за сумата от 9972.48 лв. – част от цялото вземане в размер на 10000
лв. по запис на заповед, издаден от /ФИРМА/ на 07.02.2023 г. и авалиран от Р.
В. Д. на 07.02.2023 г., се явява неоснователно и като такова следва да бъде
отхвърлено.
С оглед изхода на делото, на заявителя не следва да се присъждат и
разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ОТХВЪРЛЯ изцяло заявлението на /ФИРМА/, регистрирано в Р. Ч. на
04.12.2000 г. идентификационен номер ****** със седалище и адрес на
управление гр. П., чрез адвокат А. Г. за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК, за постановяване на незабавно изпълнение и издаване на
изпълнителен лист срещу /ФИРМА/ с ЕИК ******, гр. София и срещу Р. В. Д.
с ЕГН ********** от гр. София, солидарно за сумата от 9972.48 лв. – част от
цялото вземане в размер на 10000 лв. по запис на заповед, издаден от
/ФИРМА/ на 07.02.2023 г. и авалиран от Р. В. Д. на 07.02.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от 28.02.2025 г. до изплащане на задължението, като
неоснователно, на основание чл. 417, т. 10, предложение 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ,
вр. чл. 486, ал. 2 ТЗ и чл. 418 ГПК, както и за направените по делото разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва с частна жалба пред
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в едноседмичен срок от датата на получаване на
съобщението от заявителя, на основание чл. 418, ал. 4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3