Присъда по дело №16006/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 март 2025 г.
Съдия: Роси Петрова Михайлова-Маркова
Дело: 20241110216006
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 128
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА-

МАРКОВА
при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА
и прокурора А. Здр. Н.
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Наказателно дело от общ характер № 20241110216006 по описа за 2024
година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА И. Г. К., ЕГН **********, роден на ******** г. в гр. София, българин,
български гражданин, женен, неосъждан, с адрес гр. София, ********** , за ВИНОВЕН в
това, че:
На 19.03.2024 г., около 10.44 ч. в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе“ с посока на
движение от Софийски околовръстен път към депо Долни Богров – сметище, управлявал
моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Волво ФМ12“ с рег. № ********, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,73 на хиляда, установено
по надлежния ред съгласно Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието, обн. ДВ. Бр. 61 от 28.07.2017 г., изм. И доп. Бр. 81/02.10.2018 г. ,
бр. 99/20.11.2020 г., в сила от 01.01.2021 г. бр. 81/26.09.2023 г., чрез протокол за химическо
изследване № 207/20.03.2024 г. на УМБАЛ“Света Анна“ гр. София АД - престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК, поради което и на осн. чл. 343б, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК му
налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА и ГЛОБА в
размер на 200 лв.
На осн. чл. 66, ал. 1 от НК отлага изпълнението на наказанието с изпитателен срок от ТРИ
1
ГОДИНИ.
ПРИСЪЖДА в полза на държавата равностойността на превозното средство послужило за
извършване на престъплението, което не е собственост на дееца, а именно товарен
автомобил марка „Волво“, с рег № ********, в размер на сумата от 28329 лв.
На осн. чл. 343г от НК налага наказание „ЛИШАВАНЕ ПРАВО НА УПРАВЛЕНИЕ НА
МПС“ за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.
На осн. чл. 59, ал. 4 от НК приспада времето през което за същото деяние подсъдимият е бил
лишен по административен ред от възможността да упражнява това право от 20.03.2024 г..
ОСЪЖДА на осн. чл. 189, ал. 1 от НПК подсъдимия И. Г. К. да заплати в полза на държавата
по сметка на СДВР сумата от 139,95 лева, представляващи разноски за изготвяне на
експертиза.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски градски съд в 15-дневен
срок от датата на постановяването й.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към присъда по НОХД № 16006/2024 г. по описа на 109-и състав на СРС.

С внесен от Софийска районна прокуратура (СРП) в съда обвинителен акт е привлечен към
наказателна отговорност И. Г. К. ЕГН: **********, за това,че на 19.03.2024г., около 10.44ч„
в гр. София, по бул. “Ботевградско шосе" с посока на движение от Софийски околовръстен
път към депо Долни Богров- сметище, управлявал моторно превозно средство - товарен
автомобил марка „Волво ФМ12“ с per. № **********, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 (едно цяло и две) на хиляда - а именно 1.73 (едно цяло седемдесет и три) на хиляда,
установено по надлежния ред съгласно НАРЕДБА № 1 oi 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните
работи и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г„ в сила от 29.09.2017
г., изм. и доп., бр. 81 от 2.10.2018 г., бр. 99 от 20.11.2020 г., в сила от 1.01.2021 г., бр. 81 от
26.09.2023 г.-чрез протокол за химическо изследване № 207/20.03.2024г. на УМБАЛ “Света
Анна” гр. София АД - престъпление по чл.343б. ал.1 НК.
Делото е разгледано по реда на особените правила на Глава 27 от НПК, като на основание
чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК съдът с определение е обявил, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на СРП поддържа изцяло повдигнатото обвинение.
Намира, че въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства
обвинението се явява доказано по несъмнен начин и подсъдимият е виновен в извършването
на престъплението по 343б, ал. 1 от НК. Пледира съдът да наложи наказание, определено
при превес на смекчаващи обстоятелства, като изразява становище, че следва да му се
наложи наказание лишаване от свобода към минималния размер, чието изтърпяване да бъде
отложено на основание чл. 66 от НК, както и наказание глоба в размер на 500 лева.
Защитникът на подсъдимия И. Г. К. – адв. Д., пледира пред състава на съда, ако прецени, че
следва да постанови осъдителна присъда, да наложи минимално наказание. Моли съда да не
присъжда равностойността на камиона, излагайки аргументи, че тя е непосилна за
изплащане от подсъдимия. Посочва, че подсъдимият не е извършвал противообществени
прояви, бил е полезен на обществото и се грижи за болната си съпруга, получава минимално
възнаграждение за труда си. Моли съда да не му налага наказание глоба, излагайки
становище, че каквито и да било имуществени последици не биха били справедливи.
Подсъдимият поддържа изложеното от защитника му, а в даденото му на основание чл. 297,
ал. 1 от НПК право на последна дума, подсъдимият прави изявление, че няма какво да каже.

Съдът като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият И. Г. К., с ЕГН: **********, е роден на 01.05.1966г., в гр. София и е българин,
български гражданин, женен, неосъждан, трудово ангажиран, с адрес в г*********** и с
настоящо местоживеене в **********.
Производството пред настоящата инстанция е протекло по реда на чл. 371, т. 2 от НПК – при
пълно признаване на фактите, закрепени в обстоятелствената част на обвинителния акт от
подсъдимия. Съдът, спазвайки императивния характер на нормата на чл. 373, ал. 3 от НПК,
приема за установени фактическите положения, които са залегнали в обстоятелствената част
на обвинителния акт.
1
На 19.03.2024г. свидетелите И. А. и С. Г. - полицейски служители при 05 РУ-СДВР
изпълнявали служебните си задължения като автопатрул с АП-222. На същата дата около
10.44 часа в гр.София, на бул. “Ботевградско шосе” пред № 1, спрели за извършване на
проверка товарен автомобил марка „Волво ФМ12“ с per. № **********. Автомобилът се
движел по бул. “Ботевградско шосе” с посока на движение от Софийски околовръстен път
към депо Долни Богров- сметище. В хода на проверката водачът на автомобила бил
установен като подсъдимия И. Г. К. ЕГН: **********, който бил сам в автомобила. По време
на проверката свидетелите А. и Г. забелязали, че подсъдимият К. лъха на алкохол, поради
което поискали съдействие от колеги от ППГ- 446. Пристигналият на място св. М. К.-
полицейски служител при 05 РУ-СДВР тествал подсъдимия К. с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен № ARBB- 0002, проба с пореден № 02914, годен за
работа, който отчел положителен резултат от 1,95 промила на хиляда. На подсъдимия бил
съставен АУАН и му бил издаден талон за изследване, след което бил съпроводен до
УМБАЛ „Св. Анна“, където предоставил проби кръв за извършване на химическо
изследване. Видно от Протокол за химическо изследване № 207/20.03.2024г. на УМБАЛ
“Света Анна” гр. София АД в пробите, взети от обвиняемия се доказва наличие на алкохол в
количество 1,73 на хиляда.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото гласни доказателствени средства, писмени доказателства и способите за доказване, а
именно: самопризнанието на подсъдимия, обясненията на подсъдимия, протокол за оглед на
местопроизшествие /л.3-4/: протоколите за разпит на свидетелите М. К. /л. 15/, И. А. /л.16/ .
С. Г. /л.17/; протокол за химическо изследване /л.18/; справка за съдимост /л.ЗС.. оценителна
експертиза /л.51-53/ и всички останали документи, приложени по делото. От заключението
на СОЕ се установява, че стойносттта на управлявания от подсъдимия камион е в размер на
сумата от 28329,00 лева.
Съдът намира, че следва да се кредитират изцяло показанията на свидетелите М. К., И. А. .
С. Г., тъй като те изцяло подкрепят самопризнанието на подсъдимия. От показанията на тези
свидетели ясно се установява механизма на извършване на деянието, неговият автор,
установяват се датата и часа на извършването му, мястото където е извършено. Съдът
намира, че свидетелските показания не съдържат противоречия, логични и ясни са, поради
което следва да се кредитират.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия и самопризнанието му в хода на съдебното
следствие, като подкрепени от целия останал доказателствен материал по делото.
Твърденията на подсъдимия, че е бил помолен от работодателя му да управлява камиона,
тъй като няма кой друг да свърши тази работа, въпреки че подсъдимият му е заявил, че е
употребил алкохол предната вечер и не се чувства добре, кореспондират с обстоятелството,
че управляваният от подсъдимия камион не е бил негова собственост, а на „********** с
Булстат *********. Твърденията на подсъдимия, че работодателят му му е обещал, че ако го
хванат, „ще го оправи“ и има хора, от една страна остават недоказани и неподкрепени от
доказателствата по делото, а от друга страна са неотносими към предмета на доказване по
делото. Тези допълнителни обяснения на подсъдимия кореспондират с направеното от него
самопризнание на фактите, изложени в обвинителния акт, като единствено изясняват
допълнителни обстоятелства, свързани с повода, при който подсъдимият е предприел
управление на МПС след употреба на алкохол.
Ето защо, съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя изцяло от
показанията на посочените по-горе свидетели, протокола за химическо изследване, както и
от останалите доказателства по делото.
Съдът намира, че следва да кредитира изцяло и заключението на съдебно-оценителната
експертиза, като намира, че същата е пълна, обоснована и точна, отговаря изчерпателно на
поставените й задачи, изготвена е от компетентно вещо лице. Всичко това мотивира съда да
2
му даде вяра изцяло.
Съдебният състав намира, че с аргумент a contrario от нормата на чл. 305, ал. 3 от НПК, по-
задълбочен доказателствен анализ е ненужен, тъй като по делото противоречиви
доказателствени материали не съществуват, а събраната доказателствена съвкупност ясно и
точно сочи, че подсъдимият е извършил процесното деяние.

При така установената фактическа обстановка, възприета като релевантна,
настоящият състав намира следното от правна страна:
Подсъдимият И. Г. К. ЕГН: **********, е осъществил състава на престъплението, за което е
привлечен към наказателна отговорност от СРП, а именно – по чл. 343б, ал. 1 от НК, тъй
като на 19.03.2024г., около 10.44ч„ в гр. София, по бул. “Ботевградско шосе" с посока на
движение от Софийски околовръстен път към депо Долни Богров- сметище, управлявал
моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Волво ФМ12“ с per. № **********, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 (едно цяло и две) на хиляда - а именно 1.73
(едно цяло седемдесет и три) на хиляда, установено по надлежния ред съгласно НАРЕДБА
№ 1 oi 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн., ДВ,
бр. 61 от 28.07.2017 г„ в сила от 29.09.2017 г., изм. и доп., бр. 81 от 2.10.2018 г., бр. 99 от
20.11.2020 г., в сила от 1.01.2021 г., бр. 81 от 26.09.2023 г.-чрез протокол за химическо
изследване № 207/20.03.2024г. на УМБАЛ “Света Анна” гр. София АД.
Съдът намира, че са налице всички елементи от обективната страна на състава на деянието
по чл. 343б, ал. 1 от НК, тъй като е доказано по безспорен начин, че подсъдимия е
управлявал МПС след употребата на алкохол, при концентрация над 1,2 на хиляда, а
последното е доказано по изискуемия от закона начин. Подсъдимият е наказателноотговорно
лице, което има способност да съзнава свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, поради което обстоятелството, че някой го е помолил да
предприеме управление на камиона, не се явява обстоятелство, което да е от естество да
изключи неговата лична наказателна отговорност за извършеното деяние.
Съдът намира, че процесното деяние е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй
като подсъдимият е съзнавал, че е употребил алкохол, от което дори не се е чувствал добре,
преди да се качи да управлява МПС, но въпреки това съзнателно е предприел управление на
камиона.
За процесното престъпление законът е предвидил наказание от една до три години
„лишаване от свобода“ и „глоба“ от 200 до 1000 лева. Съдебният състав намира, че следва да
наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година, което след
редукцията по чл. 58а от НК с 1/3 следва да се определи в размер на осем месеца, и глоба от
200 лева, като намира, че минимално предвиденото в закона наказание е достатъчно по своя
интензитет за да превъзпита подсъдимия и да го накара да се въздържа от бъдещи
противоправни деяния. Наказанието следва да се наложи към минимума в закона, защото не
са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, а само смекчаващи такива - чисто
съдебно минало, липса на други тежки нарушения по ЗДВП, трудова ангажираност.
Същевременно съдът намира, че не е наложително за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на подсъдимия наказанието „лишаване от свобода“ да се
изтърпява ефективно, а изпълнението му следва да бъде отложено с изпитателен срок от три
години по реда на чл. 66 от НК, тъй като са налице и обективните предпоставки на
цитираната разпоредба – съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, лицето
не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер..
На следващо място, съдът намира, че следва да наложи на подсъдимия наказание „лишаване
3
от правоуправление на МПС“, на основание чл. 343г от НК, като за постигане на целите на
наказанието, визирани в НК, съдът намира, че адекватният размер е дванадесет месеца. Този
размер съдът намира за съответен на обществената опасност на дееца и на престъплението.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК следва да се приспадне от срока на така определеното
наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ времето, през което подсъдимият е бил
лишен по административен ред от възможността да упражнява това право.
На основание чл. 343б, ал. 5 от НК съдът следва да присъди равностойността на МПС,
послужило за извършване на престъплението, в полза на държавата. Понастоящем
цитираната разпоредба е императивна, поради което за съда не е налице възможност за
преценка дали да я приложи или не, следователно е безпредметно обсъждане на изложените
от защитника на подсъдимия аргументи за нейната несправедливост поради високата
стойност на превозното средство.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът намира, че следва да
осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на 139,95 лева.
При тези мотиви, 109-и състав на СРС постанови своята присъда.

Мотивите са обявени на 11.03.2025 г.

4
Съобщи за изтекли лични данни