№ 82
гр. гр.Несебър, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20212150100920 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От ищеца „*******” ЕАД срещу А.Ч. и В.Ч. са предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на сумата от 80,78 лв. (по 40,39 лв. за всеки) – главница, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба, както и на сумата от 21,85 лв. (по 10,92 лв. за всеки) – лихва
върху главницата за периода 25.08.2018г. – 11.07.2021г. Главницата се претендира за потребени
ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период 29.09.2017г. –
11.10.2018г. до имот, находящ се в ***********, с идентификатор *******, аб. № *******.
Изложено е, че ищецът и ответниците са страни по валидно възникнало облигационно отношение,
по силата на което за цитирания отчетен период неплатените задължения, съгласно действащите
цени, одобрени от КЕВР, възлизат на 80,78 лв., като за тези суми от ищеца са издавани фактури –
фактура № ********** от 25.07.2018г. за сумата от 26,20 лв. и фактура № ********** от
25.10.2018г. за сумата от 54,58 лв. Наведено е, че дължимите по фактурите суми не са заплатени в
предвидените срокове. С тези доводи до съда е отправено искане да уважи претенциите.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответниците е депозиран отговор на
исковата молба, с който исковете се оспорват по основание и размер. Твърди се, че фактурираните
количества вода са произволни и не са били доставени и консумирани от ответниците. Сочи се, че
ищецът не е извършил реално отчитане. Обръща се внимание, че фактури не са издавани
ежемесечно – в нарушение на чл. 33, ал. 1 от Общите условия. Навежда се, че задълженията са
включени в обхвата на чл. 111, б. „В“ от ЗЗД. Сочи се, че част от претенциите – преди 01.07.2018г.,
са погасени по давност. Оспорва се съдържанието на представените към исковата молба
доказателства. От съда се иска да отхвърли претенциите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
1
се установява следнoто от фактическа и правна страна:
По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна,
основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за
процесния период до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества,
както и, че ответниците са собствениците на имота при посочените в исковата молба квоти.
Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си. При установяване на горните
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
От нотариални актове (на л. 32 – л. 34 от делото) се установява, че ответниците А.Ч. и В.Ч.,
придобили на 11.08.2011г., при равни квоти, собствеността върху самостоятелен обект, находящ се
в ***********, с идентификатор *******.
Видно от фактура № ********** от 25.07.2018г. и фактура № ********** от 25.10.2018г.
(на л. 8 – л. 9 от първоначално образуваното гр.д. № 495/2021г. по описа на Районен съд Поморие)
за посочения апартамент била открита партида с аб. № ******* към „*******” ЕАД. От справка
извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер (на л. 6 от делото) е видно, че на
монтирания в имота водомер (с номер 1478/18) са правени отчитания за периодите 29.09.2017г. –
10.07.2018г. и 11.07.2018г. – 11.10.2018г. При всички отчитания данните са подадени от клиента
(както се установява от показанията на св. Г., извършвала отчитане в процесната сграда – от
управителя на сградата), като при първото отчитане били начислени 10 куб. м., а при второто – 20
куб. м. От фактурите се установява, че посочените количества били остойностени, като по фактура
№ ********** от 25.07.2018г. били начислени 26.20 лв. (за 10 куб. м., разделени на три периода), а
по фактура № ********** от 25.10.2018г. – 54,58 лв.
Към 2018г. цените за услугите на водния оператор били в следните размери: 1,335 лв. за
доставяне на вода, 0,380 лв. – за отвеждане и 0,559 лв. за пречистване (Решение № Ц-34 от
15.12.2017г. на КЕВР). Видно от фактурите различните цени през различните периоди са
съобразени, като за периода 29.09.2017г. – 30.11.2017г. били начислявани цени от 1,140 лв. за вода,
0,210 лв. за канал и 0,540 лв. за пречистване, за 01.12.2017г. - 31.12.2017г. – 1,287 лв. за вода, 0,286
лв. за канал и 0,557 лв. за пречистване, а за 2018г. - посочените по-горе цени.
Налага се извод, че до самостоятелен обект, находящ се в ***********, с идентификатор
*******, с аб. № *******, за процесния период (29.09.2017г. – 11.10.2018г.), е доставено
фактурираното количество вода. По делото не се спори, че между страните е действал договор за
доставка на вода, по силата на който за ответника е открита партида с посочения клиентски номер.
Т. е. съдът намира за доказано по делото, че между страните е възникнала облигационна връзка, по
силата на която ответникът е бил потребител на вода. Съдържанието на фактурите (в частта
относно качеството потребител на ответниците) не е оспорено по делото, поради което съдът
приема за доказано, че ответниците са били потребители за доставената до цитирания адрес вода.
Наред с това не се оспорва действието на общите условия, поради което същите са обвързали (по
силата на облигационна връзка) ищеца и ответниците.
В случая действително отчитането на процесния водомер е станало на 10.07.2018г. и
11.10.2018г. (при предходно отчитане на 29.09.2017г.). Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от
Общите условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два
пъти годишно. Процесните суми са фактурирани по отчитания през месеците юли и октомври
2018г., при което са спазени изискванията на чл. 23, ал. 1, т. 3 от ОУ. Т.е. на практика в периода
2
29.09.2017г. – 10.07.2018г. са извършени две отчитания, което представлява спазване на
цитираната норма от ОУ. Наред с това следва да се обърне внимание, че разпоредбата на чл. 24,
ал. 4 от Общите условия дава възможност за отчитане и в рамките на по-дълги периоди – от една
година (в случай на липса на достъп до процесните обекти). С оглед обстоятелството, че се касае
за обект, който се ползва от чужди граждани, то е напълно логично отчитането да се извърши при
условията на чл. 24, ал. 4 от Общите условия. Впрочем подобно отчитане е изцяло в интерес на
потребителите, тъй като след като данните са подавани от „клиента“ (чрез установения от разпита
на отчетника механизъм със съдействието на управителя на сградата) показанията на водомера, на
практика са отчетени действително потребните количества вода. В противен случай и по арг. от
чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите
условия, които не биха съответствали на реалното потребление. Налага се извод, че процесното
отчитане, макар е извършено при спазване на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия, а за периода
29.09.2017г. – 10.07.2018г. - в рамките на сроковете по чл. 24, ал. 4 от ОУ и са избегнати по-
неблагоприятни последици за ответниците (отчитане по чл. 49 от ОУ), като е отчетено
действително потребеното количество вода. Следователно сочените от особения представител на
ответниците отклонения от правилата в общите условия по никакъв начин не са довели до
нарушаване правата на ответниците и не разколебават изводите за реално потребено от тях
количество вода, съобразно представителните по делото справки. Непосредствено след
извършване на отчетите са издадени и съответните фактури – на 25.07.2018г. и 25.10.2018г. (в
рамките на до един месец от отчета), като по арг. от чл. 33, ал. 2 от Общите условия сумите по
фактурите са станали изискуеми на 25.08.2018г. и 25.11.2018г. По арг. от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД вр.
чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността е започнала да тече именно от тези моменти и към датата на
изпращане на исковата молба – 09.07.2021г. (арг. от чл. 62, ал. 2 от ГПК), не е била изтекла. В
случая без значение е обстоятелството, че са фактурирани количества потребена вода за стари
периоди (вкл. 29.09.2017г. – 10.07.2018г.), тъй като разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД е
категорична и предвижда начало на течение на давностния срок – от момента на изискуемостта на
вземането. С оглед специфичните правила в Общите условия няма как да е изискуемо вземане за
количество потребена вода, което още не е отчетено. Наред с това в случая правата на ответниците
са защитени, тъй като са отчетени реално потребени от тях количества вода, а не прогнози такива
по чл. 49 от Общите условия. Очевидно за процесния апартамент е въведено т. нар. електронно
отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е
допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в
карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа
на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
Отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира от съда, тъй като е предоставен от
надлежен представител на потреителите – управител в съответната сграда. Както се установява
отчитането е осъществено от служител на „ВИК” ЕАД, който потвърждава при разпита си пред
съда установените при отчитането данни. Поради тази причина количествата фактурирана вода са
реално потребени.
Ето защо се събраха достатъчно доказателства в насока, че количествата вода са потребени
от ответниците. Отчитането е извършено от св. Г. (която е отразила в карнета, че данните са
предоставени от клиента), поради което очевидно е бил наличен необходимият достъп до
3
водомера.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на
ответниците са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като размерът на
задълженията възлиза общо на 80,78 лв. (този размер съответства на приетите цени от водния
регулатор). С оглед изложеното може да се направи извод, че искът за сумата от 40,39 лв. срещу
всеки от ответниците (съобразно равните им квоти в съсобствеността) се явява основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответниците в
забава за посочения период – 25.08.2018г. – 11.07.2021г. С оглед изводите на съда във връзка с
иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Наред с това издадените
фактури са с краен срок за плащане до 24.08.2018г. и 24.11.2018г., поради което ответниците
действително са изпаднали в забава още към 25.08.2018г. За посочения в исковата молба период
размерът на дължимата лихва е 21,85 лв. (по 10,92 лв. за всеки ответник), поради което и този иск
следва бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да му се присъдят
разноски – сумата от 100 лв. – платена държавна такса и сумата от 300 лв. – платено
възнаграждение за особен представител на ответниците. Наред с това, съдът намира, че при
определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал.
8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по
настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв.
Т.е. общият размер на осъществените от ищеца разноски в исковото производство е 500 лв.
Съобразно квотите в съсобствеността всеки ответник следва да заплати по 250 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.Ч., роден на 28.01.1959г., гражданин на Б., с постоянен адрес в гр.******* ПИ
********* ет.******, БУЛСТАТ: *******, да заплати на „*******” ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр. **********, сграда „***********”, ет. 4, представлявано от
изпълнителния директор – Г.Й. Т., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 40,39 лв.,
съотвестваща на коватата му в съсобствеността – 1/2 от цялата дължима сума - 80,78 лв.,
представляваща незаплатена стойност по издадени фактура № ********** от 25.07.2018г. и
4
фактура № ********** от 25.10.2018г., за доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ
се в ***********, с идентификатор *******, аб. № *******, с отчетен период 29.09.2017г. –
11.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 12.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата от 10,92 лв. – лихва върху главницата съотвестващата на квотата му в
съсобствеността – 1/2 от цялата дължима лихва от 21,85 лв. за периода 25.08.2018г. – 11.07.2021г.,
а на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 250 лв., съответстваща на квотата и в
съсобствеността – 1/2 от цялата дължима сума от 500 лв., представляваща разноски в настоящото
производство, от които 100 лева държавна такса, 300 лв. – внесен депозит за особен представител
на ответника и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.Ч., роден на 23.08.1987г., гражданин на Б., с постоянен адрес в гр.******* ПИ
********* ет.******, БУЛСТАТ: *********, да заплати на „*******” ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр. **********, сграда „***********”, ет. 4, представлявано от
изпълнителния директор – Г.Й. Т., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 40,39 лв.,
съотвестваща на коватата му в съсобствеността – 1/2 от цялата дължима сума - 80,78 лв.,
представляваща незаплатена стойност по издадени фактура № ********** от 25.07.2018г. и
фактура № ********** от 25.10.2018г., за доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ
се в ***********, с идентификатор *******, аб. № *******, с отчетен период 29.09.2017г. –
11.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 12.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата от 10,92 лв. – лихва върху главницата съотвестващата на квотата му в
съсобствеността – 1/2 от цялата дължима лихва от 21,85 лв. за периода 25.08.2018г. – 11.07.2021г.,
а на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 250 лв., съответстваща на квотата и в
съсобствеността – 1/2 от цялата дължима сума от 500 лв., представляваща разноски в настоящото
производство, от които 100 лева държавна такса, 300 лв. – внесен депозит за особен представител
на ответника и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
БАНКОВА СМЕТКА, по която може да бъде внесена присъдената сума:
*** – клона Бургас, IBAN: **** **** **** 1006 ****, BIC: ********
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5