Р Е
Ш Е Н
И Е №
22.02.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, граждански състав в съдебно
заседание на 19 януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при секретаря М.Д., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2740 по описа на съда за 2015 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано
по искова молба, с която при условията на кумулативно обективно съединяване са
предявени положително установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК
във връзка с чл.124 от ГПК за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, за които срещу
него е издадена заповед за изпълнение по ЧГД №1282/15 на Районен съд – Сливен,
срещу която е подадено възражение в срок. Твърди се, че между ответника и друго
дружество е подписан договор за паричен заемq по силата на който на
ответника е предоставен заем в размер на сумата 600 лв., а впоследствие
вземането е прехвърлено с договор за цесия на ищцовото дружество. Сочи се, че
прехвърлителяj на вземането е упълномощил ищцовото дружество да уведоми
длъжника за прехвърляне на вземанията, което е трябвало да бъде направено с
приложеното към исковата молба уведомление. Сочат се по пера задълженията, за
които се твърди, че се дължат от ответника като главница, договорна лихва и
мораторна лихва и се иска установяване на тяхната дължимост.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът дължи сумите, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№2895/2011г. на СлРС. Претендират се разноските по делото.
От страна на ответника не е
постъпил отговор на исковата молба в рамките на предоставения едномесечен
преклузивен срок.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. В писмено
становище се иска уважаване на исковете.
Редовно призованият ответник се явява лично и с пълномощник в съдебно
заседание. Иска се отхвърляне на исковата молба.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 15.06.2010г. в гр.Сливен между ответника С.П. и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД е сключен договор за паричен заем, като дружеството е предоставило
сумата 600 лева. На 22.02.2011г. настъпил падежа на цялото задължение. На 08.07.2014г.
с договор за цесия вземането на първоначалния кредитор е прехвърлено на
ищцовото „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД,
като ответникът е надлежно уведомен съгласно чл.99 от ЗЗД за цесията с
връчено му с исковата молба уведомително писмо.
Със заповед №780/20.04.2015г. по ч.г.д.№1282/2014г. на СлРС е разпоредено
ответникът като длъжник да заплати на ищцовото дружество като кредитор, както
следва:
- главница в размер на 591,99 лева, представляваща неизпълнено задължение
по договор за паричен заем от 15.06.2010г., ведно със законната лихва за забава
върху нея, считано от датата на подаване на заявлението - 16.04.2015г. до
окончателното й изплащане;
-сумата 493,01 лева-договорна лихва за периода от 15.06.2010г. до
29.06.2010г.;
-сумата 238,71 лева-законна лихва за периода от 30.06.2010г. до
24.03.2015г.
-разноски в общ размер на 326,27 лева.
Заповедта е издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК по подадено в съда
на 16.04.2015г. заявление и ответникът е подал в срок възражение по чл.414 от ГПК.
Сумите по издадената заповед по чл.410 от ГПК не са заплатени от ответника на
ищцовото дружество и се дължат.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото допустими, относими и
необходими писмени доказателства, както и въз основа на правилата за
разпределение на доказателствената тежест. Съдът кредитира и заключението на
вещото лице, в чиято компетентност и добросъвестност няма основание за
съмнение.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените искови претенции с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК са
допустими, а разгледани по същество са основателни.
Налице валиден договор за заем, подписан от ответника, както и неплащане от
негова страна съгласно погасителния план, поради което се дължат процесните
суми. Ответникът не е доказал погасяването на вземанията чрез плащане, нито
твърди да е извършил такова. При това положение единственият възможен извод съобразно
събраните писмени доказателства и
правилата за разпределение на доказателствената тежест е за дължимост на процесните
суми. Прехвърлянето на вземанията чрез договора цесия е валидно и е породило
правни последици. В случая за уведомяването на длъжника е приложимо
разрешението, дадено по т.д.№12/2009г. на ІІ т.о., ТК на ВКС.
Предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да се признае
за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1282/2015г. на СлРС, а именно:
- главница в размер на 591,99 лева,
представляваща неизпълнено задължение по договор за паричен заем от
15.06.2010г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от датата
на подаване на заявлението - 16.04.2015г. до окончателното й изплащане;
-сумата 493,01 лева-договорна лихва за периода от 15.06.2010г. до 29.06.2010г.;
-сумата 238,71 лева-законна лихва за периода от 30.06.2010г. до
24.03.2015г.
Следва да се уважи и искането на ищцовата страна за присъждане на
разноските по делото. Разноските по заповедното производство следва да се
присъдят отделно съобразно т.12 на ТР по ТД №4/2013г. на ВКС, заедно с
разноските по настоящото дело, като същите възлизат общо на 924,30 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че С.Г.П. с ЕГН-********** *** ДЪЛЖИ на „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Лозенец, ул.”Хенрик Ибсен” №15 сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение №780/20.04.2015г. по ч.гр.д.№1282/2015г. на СлРС, а именно:
- главница в размер на 591,99 лева, представляваща неизпълнено задължение
по договор за паричен заем от 15.06.2010г., ведно със законната лихва за забава
върху нея, считано от датата на подаване на заявлението - 16.04.2015г. до
окончателното й изплащане;
-сумата 493,01 лева-договорна лихва за периода от 15.06.2010г. до
29.06.2010г.;
-сумата 238,71 лева-законна лихва за периода от 30.06.2010г. до
24.03.2015г.
ОСЪЖДА С.Г.П. с ЕГН-********** *** да
заплати на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Лозенец, ул.”Хенрик Ибсен” №15 сумата 924,30 лева /деветстотин
двадесет и четири лева и 30 стотинки/, представляваща разноски по делото,
включващи разходите по заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: