Решение по дело №27/2021 на Районен съд - Дряново

Номер на акта: 50
Дата: 29 септември 2021 г. (в сила от 13 ноември 2021 г.)
Съдия: Емилия Дишева
Дело: 20214220200027
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Дряново, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и първи
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия Дишева
при участието на секретаря Кремена Димитрова
като разгледа докладваното от Емилия Дишева Административно
наказателно дело № 20214220200027 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. П. С. от гр. ***, ул. ***, против НП № 20-0258-
000443/05.10.2020 г. на Началника на РУ към ОДМВР Габрово, РУДряново, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 638, ал. 3 от КЗ му е наложено наказание глоба в
размер на 400 лв. за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като се
твърди, че същото е постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила. Административнонаказващият орган санкционирал жалбоподателя на
основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, като приел, че не е собственик на управлявания от него
автомобил, което не отговаряло на действителното фактическо положение, тъй като
процесният автомобил бил негова собственост в режим на съпружеска имуществена
общност.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв.
В.Д. от САК, поддържа жалбата. Навежда доводи, че грешната квалификация на
нарушението представлява съществено процесуално нарушение и ограничава правото
на защита на жалбоподателя.
1
При извършената служебна проверка съдът установи, че жалбата е подадена в
законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по
същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им
преценка съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото се установява, а и не се спори, че на 09.09.2020 г., в 00,01 ч.
жалбоподателят управлявал в гр. Дряново лек автомобил ***, рег. № ***, като с него
пътувала съпругата му. На ПП-5, 126 км. + 900 м., бил спрян за проверка от
автопатрулен екип на РУ „Полиция” гр. Дряново, в състав свидетелите Н.М. и М.К..
Водачът не представил валидна полица за сключена застраховка „Гражданска
отговорност”. След справка в “Гаранционен фонд” било установено, че към датата на
проверката – 09.09.2020 г. за автомобила няма сключена застраховка „Гражданска
отговорност”. При проверка на документите на автомобила св. М. установил, че в
свидетелството за регистрация на автомобила като собственик е вписана съпругата на
жалбоподателя Н.М. С.а. Жалбоподателят попитал св. М. каква е санкцията, на което
св. М. обяснил, че когато водачът е собственик на автомобила размерът на глобата е
250 лв., а когато е ползвател глобата е 400 лв. При проверката жалбоподателят не е
заявил, че автомобилът е съпружеска имуществена общност.
На място св. М., в присъствието на св. К., съставил против жалбоподателя Г.С.
акт за установяване на административно нарушение № 28720/09.09.2020 г. за това, че
на 09.09.2020 г. в 00,01 ч. в гр. Дряново, по ПП-5, 126 км. + 900 м., в посока от гр. В.
Търново към гр. Габрово, управлява лек автомобил ***, рег. № ***, собственост на
Н.М. С.а, като в качеството си на ползвател на регистрирано на територията на РБ и не
спряно от движение МПС, няма сключена задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите, с което нарушил чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Жалбоподателят подписал АУАН без възражения.
По делото е представено копие от полица „Гражданска отговорност”, сключена
от Н.М. С.а за процесния автомобил на датата на нарушението - 09.09.2020 г. в 10,08 ч.,
валидна от 12.00 ч. на 09.09.2020 г. до 23.59 ч. на 08.09.2021 г.
Въз основа на така съставения АУАН № 28720/09.09.2020 г. е издадено
обжалваното наказателно постановление № 20-0258-000443/05.10.2020 г. на Началника
на РУ към ОДМВР Габрово, РУДряново, в което административно-наказващият орган
е възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя. Прието е, че
нарушението се изразява в това, че жалбоподателят е управлявал МПС, във връзка с
чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с което виновно е
2
нарушил чл. 638, ал. 3 от КЗ, за което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 638, ал. 3 от
КЗ му е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв.
От представените от жалбоподателя писмени доказателства се установява, че
същият е сключил граждански брак с Н.М. С.а на 17.09.1994 г. и към 26.02.2021 г. не е
регистриран режим на имуществени отношения на съпрузите. Видно от договор за
покупко-продажба на МПС от 20.11.2007 г., автомобилът е бил закупен от Н.М. С.а. От
представеното Свидетелство за регистрация част I, както и от служебно изисканата
справка от ОДМВР гр. Габрово, сектор „Пътна полиция“, се установява, че към
09.09.2020 г. лекият автомобил ***, рег. № *** е бил регистриран като собственост на
Н.М. С.а.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства и не се оспорва от жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Наказателното постановление е издадено от началника на РУ към ОД МВР
Габрово, РУ Дряново, длъжностно лице, разполагащо с такива правомощия, тъй като
със Заповед рег. № 264з-1081 от 18.08.2016 г. на директора на ОД на МВР – Габрово,
приложена по делото, е делегирана компетентност на началниците на районните
управления в ОД на МВР Габрово да издават наказателни постановления за нарушения
по чл. 638, ал. 1 и ал. 3 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, лице, което не е собственик и
управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.
В конкретния случай по делото безспорно се установи, че на 09.09.2020 г.
жалбоподателят е управлявал лек автомобил ***, рег. № ***, за който не е имало
сключен и действащ към момента договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Това обстоятелство е било установено от
контролния орган след извършена проверка в сайта на "Гаранционен фонд" и не се
оспорва от жалбоподателя.
От събраните по делото доказателства се установи, че към момента на
проверката управляваният от жалбоподателя лек автомобил е бил съсобствен между
него и съпругата му Н.М. С.а, тъй като съгласно чл. 21 от Семейния кодекс, вещните
права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат
3
общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Законът
въвежда презумция, че съвместният принос се предполага до доказване на противното.
Ето защо, при така установените данни, съдът приема, че към датата на проверката
управляваният от жалбоподателя автомобил, за който не е имало валидно сключена
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", е бил съсобствен между
него и съпругата му Н.М. С.а, в какъвто смисъл са и наведените твърдения от
жалбоподателя.
Както беше посочено и по-горе чл. 638, ал. 3 от КЗ предвижда наказание за лице
несобственик, което управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. С оглед установеното, че жалбоподателят е бил
съсобственик на процесния автомобил, то приложимата санкционна норма е тази по
чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, която предвижда административно наказание "глоба" в размер
на 250 лева на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което притежава моторно превозно
средство, регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Неоснователно е възражението, че дадената от наказващия орган квалификация
на нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ, представлява процесуално нарушение, довело
до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и формално основание за
отмяна на наказателното постановление. Тук следва да се посочи, че тази
квалификация на нарушението е дадена, както от актосъставителя, така и от
наказващия орган, на базата на информацията, с която са разполагали за собствеността
на лекия автомобил, отразена в свидетелството за регистрация, а именно, че е
собственост на съпругата на жалбоподателя Н.М. С.а, като са липсвали данни, нито е
било заявено от жалбоподателя, че управляваният от него автомобил е бил в режим на
СИО със съпругата му.
С оглед установеното по делото, че жалбоподателят е бил съсобственик на
управлявания от него лек автомобил ***, рег. № ***, за който на 09.09.2020 г. не е
имало сключен и действащ към момента договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, следва обжалваното наказателно
постановление да бъде изменено, на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1-во, предл. 2-ро, във
връзка с чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК и да приложи закон за
по-леко наказуемото административно нарушение, чиито обективни и субективни
елементи са установени безспорно по делото, като нарушението бъде
преквалифицирано от такова по чл. 638, ал. 3 от КЗ в нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ, като на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ да бъде наложено административно
4
наказание "глоба" от 250 лв. В този смисъл е и т. 1 от Тълкувателно решение №
8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. на ВАС, съгласно която “В производството по реда
на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания
районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението“.
Настоящият състав приема, че нарушението не може да се квалифицира като
маловажно, тъй като освен, че е такова на формално извършване и като елемент от
състава не е предвидено настъпването на вредоносен резултат, е свързано и с
обществените отношения, свързани със задължението на собственик да сключи
договор за задължителна отговорност "Гражданска отговорност", респективно да не
управлява МПС, за което не е сключен такъв договор, с което се цели репариране на
имуществени и неимуществени вреди, вследствие настъпило ПТП, поради което се
отличават с висока степен на обществена опасност, тъй като засягат права и законни
интереси на трети лица.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 144 от АПК, по
неуредените в АПК въпроси субсидиарно приложение намира ГПК. Жалбоподателят е
направил искане за присъждане на разноски, като видно от представения договор за
правна защита и съдействие от 01.02.2021 г. е сторил такива в размер на 300 лв. за
адвокатско възнаграждение. При този изход на делото на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в размер от 187,50 лв., съразмерно с наложеното намалено
наказание, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1-во, предл. 2-ро от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 20-0258-000443/05.10.2020 г. на
Началника на РУ към ОДМВР Габрово, РУ Дряново, с което на Г. П. С., с ЕГН
**********, от гр. , ул. ***, вх. *, ет. *, ап. * на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ е
наложено наказание глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от такова по чл. 638, ал. 3 от КЗ, в такова по чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ и на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ НАЛАГА
административно наказание "глоба" в размер от 250 (двеста и петдесет) лева.
5
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
Габрово ДА ЗАПЛАТИ на Г. П. С., с ЕГН **********, от гр. ***, ул. ***, вх. *, ет. *,
ап. *, СУМАТА от 187,50 лв. (сто осемдесет и седем лева и петдесет стотинки),
разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
6