РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. Добрич, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Любомир Генов
при участието на секретаря Снежина Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Любомир Генов Гражданско дело №
20213230102752 по описа за 2021 година
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.410
ал.1 от Кодекса за застраховането.
Образувано е по искова молба на „Дженерали Застраховане”АД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.„Княз
Александър Дондуков” №68, представлявано от изпълнителните директори Д.
Х. Д. и Ж. М. Д., чрез процесуалния представител адвокат Д. Х., срещу Е. Д.
Р. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ул.„***“ №*** по чл.422 във връзка с
чл.415 от ГПК във връзка с чл.410 ал.1 от Кодекса за застраховането за
признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът има
неплатено парично задължение към него за сумата от 6362.93 лева (шест
хиляди триста шестдесет и два лева и деветдесет и три стотинки),
представляваща размера на вредите, причинени виновно на собственика на
лек автомобил „Ауди А8” с рег. №***, които са настъпили на 23.06.2020 г. в
гр. Добрич на кръстовището между ул.„Генерал Колев“ и ул. “Св. Св. Кирил и
Методий“ в резултат на ПТП, причинено вследствие на виновното поведение
на Е. Д. Р., който управлявал велосипед с концентрация на алкохол в кръвта
1
над допустимата и отнел предимството на лекия автомобил, като тези вреди
са били обезщетени по силата на сключен договор за застраховка „Каско”
(със застрахователна полица №0320190187028448/19.12.2019 г.) и заведена
щета №*********/24.06.2020 г. от ищцовото дружество в полза на
собственика на увредения автомобил (включително 15 лева обичайни
ликвидационни разноски), заедно със законната лихва върху нея от датата на
подаването на исковата молба (27.08.2021 г.) до окончателното плащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на Добричкия
районен съд по ч. гр. дело №1534/2021 г. Заповедта за изпълнение е издадена
за посочената по-горе сума и не е поискано нейното допълване с посочената в
заявлението мораторна лихва в размер на 431.27 лева за периода от 16.09.2020
г. до 17.05.2021 г., поради което последната претенция не би могла да бъде
предмет на настоящото установително производство. Претендират се и
сторените съдебно – деловодни разноски в двете производства. В исковата
молба е посочено, че ищцовото застрахователно дружество е сключило на
19.12.2019 г. договор за застраховка „Каско“ на лек автомобил „АУДИ А8“ с
рег. №*** на В. К. В. за периода от 23.12.2019 г. до 22.12.2020 г. ; на
23.06.2020 г. по време на движение в гр. Добрич на кръстовището между ул.
„Генерал Колев“ и ул.„Св. Св. Кирил и Методий“ е настъпило ПТП между
посочения автомобил и велосипед, управляван от ответника Е. Д. Р.; виновен
за настъпилото ПТП е водачът на велосипеда, който не е спазил правилата за
движение по пътищата, отнел е предимството на лекия автомобил и
управлявал велосипеда под въздействие на алкохол с концентрация, която е
над допустимата от закона норма; застрахователят във връзка с образуваното
производство по щета №*********/24.06.2020 г. е заплатил обезщетение за
претърпени имуществени вреди на собственика на увредения автомобил в
размер на 6347.93 лева, както и ликвидационни разноски в размер на 15 лева;
с изплащането на посоченото обезщетение има право да получи от виновния
водач платената сума, заедно с разноските; ищецът е инициирал производство
по реда на чл.410 от ГПК, като е образувано частно гр. дело №1534/2021 г. по
описа на ДРС и е издадена заповед за изпълнение от 21.05.2021 г.; заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.1 от ГПК и е указано на
заявителя да предяви иск относно вземането си срещу длъжника в
едномесечен срок; в изпълнение на посочените указания заявителят е
предявил иск и е образувано настоящото производство по реда на чл.422 във
2
връзка с чл.415 от ГПК за вземането на кредитора срещу длъжника, предмет
на заявлението по чл. 410 от ГПК; за настъпилото ПТП е съставен
констативен протокол за ПТП №1750334/23.06.2020 г., издаден от
полицейските органи, в който е отразено, че ПТП е причинено по вина на
ответника и същият е управлявал своето превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата по закон норма; протоколът за ПТП,
съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения,
представлява официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, ползва се с
материална доказателствена сила относно авторството на съставителя и
относно удостовереното волеизявление, поради което механизмът на
настъпването на ПТП и вината на ответника са безспорно доказани; съгласно
чл.500 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с
платените лихви и разноски, когато виновният водач е извършил нарушение
по Закона за движението по пътищата, като е управлявал превозното средство
под въздействието на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата;
според чл.410 ал.1 от Кодекса за застраховането с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне; в
случая е възникнало именно това основание за право на регрес на
застрахователя и той има право на законова суброгация до размера на всичко
платено на увреденото лице срещу делинквента Е. Д. Р. за възстановяване на
изплатеното застрахователно обезщетение, включително лихвите и
разноските; настоява за уважаването на предявения иск за установяването на
дължимостта на изплатеното застрахователно обезщетение.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба
и доказателствата към нея ответникът чрез назначения особен представител е
посочил, че предявеният иск е допустим, но неоснователен; оспорва
изложените твърдения; не са налице основанията по чл.500 ал.1 т.1 от
Кодекса за застраховането, тъй като тази норма обосновава правото на регрес
на застрахователя спрямо застрахования по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ виновен водач; в процесния случай се касае за
велосипедист, чиято гражданска отговорност не подлежи на задължително
застраховане и не е застрахована при ищеца съгласно Кодекса за
3
застраховането и Наредбата за задължителното застраховане; описаните
ремонтни работи в приложената фактура и калкулации не са осъществени в
посочения обем и количество, като не съответстват на вида и степента на
уврежданията; не е била нужна подмяна на посочените части и стойността им
е завишена; оспорва твърдяния механизъм на ПТП, както и наличието на
безспорни доказателства за вина от страна на велосипедиста; налице е
съпричиняване на ПТП и вредоносния резултат от страна на водача на
процесния автомобил; оспорва предявения иск и по размер; претендираните
суми са определени произволно и не отразяват реалната стойност на вредата.
В становището си от 08.02.2023 г. ищцовото дружество чрез своя
процесуален представител е заявило, че предявените искове са основателни и
доказани по основание и размер; претендира сторените по делото разноски.
В последното съдебно заседание и в писмената си защита ответникът чрез
назначения особен представител е посочил, че в хода на съдебното
производство ищецът не е успял да проведе пълно и главно доказване относно
твърдяните факти и обстоятелства; обезщетението е заплатено от
застрахователя по силата на сключен застрахователен договор „Каско“ и в
тежест на ищеца е да установи основанията за воденето на регресен иск
срещу велосипедиста; разпитани са единствено водачът на процесния
автомобил, неговият собственик и съставителят на протокола, който не е
очевидец; само водачът е очевидец и единствено на неговите показания се
изграждат твърденията и доводите на ищцовото дружество за
основателността на предявения иск; отразената в протокола за ПТП
констатация за употреба на алкохол не обосновава виновно поведение на
ответника; искът е останал недоказан и по размер, тъй като вещото лице по
съдебно – автотехническата експертиза е установило, че не е в състояние да
даде отговори на въпросите, които биха могли по безспорен начин да
потвърдят или да отхвърлят твърдяните факти и обстоятелства относно
механизма на станалото, както и относно виновното и противоправно
поведение на ответника; сумата от 6347.93 лева е платена не на
застрахования, а на сервиза, извършил ремонта на автомобила, по силата на
сключен договор между застрахователя и сервиза; липсва идентичност между
претендираните в заповедното и исковото производство суми, а също между
обстоятелствената част и петитума на исковата молба; според заключението
на вещото лице размерът на дължимото обезщетение е 6141.11 лева; в
4
настоящия случай не се касае за платени на застраховано лице и дължими от
застрахователя лихви, а и не е изпълнен фактическият състав на чл.500 ал.1
т.1 от Кодекса за застраховането; не е доказано описаните ремонтни работи в
приложената фактура и калкулации да са осъществени в посочения обем и
количество, както и да съответстват на вида и степента на уврежданията;
прави възражение за прекомерност на заплатените адвокатски
възнаграждения; настоява за отхвърлянето на иска като неоснователен и
недоказан.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.410
ал.1 от Кодекса за застраховането е процесуално допустим.
Разгледан по същество, той е частично основателен.
Според чл.500 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането застрахователят има
право да получи от виновния водач платеното от него обезщетение заедно с
платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за
движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под
въздействието на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма. В настоящия случай обаче не сме изправени
пред претенция на застраховател по „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Затова предявеният иск се основава на общата разпоредба
на чл.410 ал.1 от Кодекса за застраховането, според която с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата. Безспорно
установено по делото е обстоятелството, че ответникът Е. Д. Р. около 16.30
часа в гр. Добрич на кръстовището между ул.“Генерал Колев“ и ул.“Св. Св.
Кирил и Методий“ е управлявал велосипед и навлизайки в кръстовището
отнел предимството на собствения на В. К. В. лек автомобил „АУДИ А8“ с
рег. №***, като му причинил имуществени вреди; при това велосипедистът е
управлявал своето превозно средство с алкохол в кръвта над допустимата.
Това става ясно както от показанията на разпитаните по делото свидетели Н.
М. Г. (управлявала блъснатия лек автомобил и пряк очевидец), В. К. В. и В. П.
5
Г., така и от изисканата административно – наказателната преписка (на лист
118 – 127 от делото), от която е видно, че на ответника е издаден акт за
установяване на административно нарушение и е съставено наказателно
постановление (което според отбелязването е влязло в сила на 07.11.2020 г.)
за това, че не пропуснал пътно превозно средство, движещо се по път с
предимство на кръстовище, както и е управлявал превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда; според талона за
изследване виновният водач е управлявал своя велосипед с концентрация на
алкохол в кръвта от 1.44 на хиляда. Тези обстоятелства се потвърждават и от
останалите събрани по делото доказателства. С представените на лист 13 – 19
от делото платежно нареждане за превод на сумата от 6347.93 лева от
“ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД на “АНИМЕКС“ООД, опис –
заключение за вреди, калкулация на ремонт, декларация от собственика на
увредения автомобил за извършването на ремонта в „АНИМЕКС“ООД за
сметка на застрахователя до размера на определеното застрахователно
обезщетения и приемо – предавателен протокол от 28.07.2020 г. се установява
плащането от страна на ищцовото дружество (застраховател по застраховка
„Каско на МПС“ на увредения лек автомобил – застрахователната полица е на
лист 11) на застрахователното обезщетение за вредите по пострадалия
автомобил в размер на 6347.93 лева. Относно оспорения механизъм на
деянието и размера на причинените имуществени щети в последното съдебно
заседание е приета съдебно – автотехническа експертиза, от която е видно, че
констатираните от застрахователя щети върху пострадалия автомобил могат
да бъдат причинени вследствие на съприкосновението с превозното средство
на ответника при процесното събитие; за отстраняването на повредите по
пострадалия автомобил при процесното произшествие е било необходимо да
му се извърши ремонт на стойност от 6141.11 лева. Платената в повече от
пазарната оценка на ремонта сума ищцовото дружество би могло да иска да
му бъде възстановена от извършилото ремонта дружество, но това следва да
стане доброволно или след завеждането на друго съдебно производство. С
оглед на изложеното предявеният иск по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК
във връзка с чл.410 ал.1 от Кодекса за застраховането е основателен за сумата
от 6141.11 лева + 15 лева разноски за ликвидация на щетата, като на
ищцовото дружество бъде присъдена и поисканата законна лихва от датата на
подаването на исковата молба (27.08.2021 г.) до окончателното плащане; за
6
разликата от 6156.11 лева до претендираните 6362.93 лева искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по
тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, поради което ответникът трябва да
бъде осъден да заплати поисканите разноски по частно гр. дело №1534/2021 г.
по описа на ДРС съразмерно на уважената част от иска в размер на 666.24
лева (от 127.26 лева действително дължима държавна такса в заповедното
производство за процесната претенция и 561.36 лева адвокатско
възнаграждение с включен ДДС, което е в по-нисък от минималния размер).
С оглед изхода от спора и на основание на чл.78 от ГПК на ищцовото
дружество следва да бъдат присъдени поисканите от него съдебно -
деловодни разноски съразмерно на уважената част от иска, т.е. в размер на
2063.79 лева (от 127.26 лева действително дължима държавна такса,
адвокатско възнаграждение в минималния размер от 803.65 лева с включен
ДДС, 669.71 лева внесен депозит за особения представител на ответника,
първоначален депозит за вещото лице в размер на 200 лева и довнесен
депозит от 332.50 лева).
Водим от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
делото, че Е. Д. Р. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ул.„***“ №*** има
следното неплатено парично задължение към „Дженерали Застраховане”АД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.„Княз
Александър Дондуков” №68, представлявано от изпълнителните директори Д.
Х. Д. и Ж. М. Д., (за което е издадена Заповед за изпълнение №409/21.05.2021
г. по частно гр. дело №1534/2021 г. по описа на ДРС) - за сумата в размер на
6156.11 лева (шест хиляди сто петдесет и шест лева и единадесет стотинки),
представляваща размера на вредите, причинени виновно на собственика на
лек автомобил „Ауди А8” с рег. №***, които са настъпили на 23.06.2020 г. в
7
гр. Добрич на кръстовището между ул.„Генерал Колев“ и ул. “Св. Св. Кирил и
Методий“ в резултат на ПТП, причинено вследствие на виновното поведение
на Е. Д. Р., който управлявал велосипед с концентрация на алкохол в кръвта
над допустимата и отнел предимството на лекия автомобил, като тези вреди
са били обезщетени по силата на сключен договор за застраховка „Каско”
(със застрахователна полица №0320190187028448/19.12.2019 г.) и заведена
щета №*********/24.06.2020 г. от ищцовото дружество в полза на
собственика на увредения автомобил (включително 15 лева обичайни
ликвидационни разноски), заедно със законната лихва върху нея от датата на
подаването на исковата молба (27.08.2021 г.) до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 6156.11 лева до първоначално предявения
размер от 6362.93 лева.
ОСЪЖДА Е. Д. Р. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ул.„***“ №*** да
заплати на „Дженерали Застраховане”АД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, бул.„Княз Александър Дондуков” №68,
представлявано от изпълнителните директори Д. Х. Д. и Ж. М. Д.,
направените по гражданско дело №2752/2021 г. по описа на ДРС разноски
съразмерно на уважената част от иска в размер на 2063.79 лева (две хиляди
шестдесет и три лева и седемдесет и девет стотинки), както и направените
разноски по частно гр. дело №1534/2021 г. по описа на ДРС съразмерно на
уважената част от иска в размер на 666.24 лева (шестстотин шестдесет и шест
лева и двадесет и четири стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8