Р Е Ш Е Н И Е
№…………
гр. Варна, ………….2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ВАРНА, в открито съдебно заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
СЪДИЯ: СТОЯН
КОЛЕВ
при секретаря АННА ДИМИТРОВА, като изслуша докладваното от
съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. д. № 1438 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП)
Образувано е по жалба на А.С.Г.,***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0819-000695/20.06.2022 г.
по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, на полицейски инспектор в сектор ПП
при ОД на МВР- Варна, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1,
буква „б“ от Закона за движението по пътищата е отнето временно свидетелството
за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от
18 месеца.
В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна,
незаконосъобразна и несправедлива. Жалбоподателят оспорва констатациите за
употребени наркотични вещества, с твърдения за употребени лекарствени средства.
Сочи липса на мотиви относно прилагане на принудителната административна мярка
и допуснатото предварително изпълнение.
Ответникът в производството, полицейски инспектор в
сектор Пътна полиция при Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи – Варна, твърди, че нарушението е безспорно установено, че са налице
материалнопроцесуалните предпоставки и е спазена процедурата. Моли обжалваната
заповед да бъде потвърдена и в полза на дирекцията да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата
основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1, вр. ал.
3 АПК от лице с правен интерес – адресат на оспорения индивидуален
административен акт и пред компетентния да я разгледа съд, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно мотивите на обжалваната заповед, при
проверка, извършена от служители на районното управление на 19.06.2022 г. около
13:16 часа в ГР.ВАРНА на БУЛ.ВАСИЛ ЛЕВСКИ като водач на МПС - ХОНДА АКОРД СЕДАН
с peг. № ****, Държава БЪЛГАРИЯ При обстоятелства: Град Варна, бул. Васил
Левски, посока к.к. Златни Пясъци до кръстовището с бул. Княз Борис І-ви,
управлява лек автомобил "Хонда Акорд" с рег. №**** собственост на
същия, след употреба на наркотични вещества и техните аналози, установено с
техническо средство Дрегер Drug Test 5000 с фабричен № ARAM - 0004, който
отчете положителен резултат за наличие на Амфетамин с поредна проба № 438.
В административната преписка са представени съставен
на 19.06.2022 г. акт за установяване на административно нарушение, в който са
отразени горните констатации и обстоятелствата са квалифицирани като нарушение
на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Представен е талон за изследване, връчен
на Г. в 14,30 ч на същата дата, без данни за извършено изследване.
Във връзка с уреда, с който е извършена проверката, са
представени 10. Копие на протокол
*********-10000 сервизна проверка на Drager Drugtest 5000 от 22.11.2021 г, с
който конкретният уред с фабричен № ARAM - 0004 е обявен за
годен със срок на валидност на проверката 12 месеца, както и разпечатка от
паметта на дрегера за проба 438, взета на 19.06.2022 г. в 13,21 ч, която
показва положителна проба на амфетамин. Представено е и описанието с начина на
работа на уреда.
С оглед установяване компетентности на
административния орган наложил мярката, по преписката са представени заповед № 365з-8226/30.12.2021г.
и заповед № 8121з-1632/02.12,2021г., както и заповед с № 8121з-825/19.07.2019г.
и с № 8121з-515/14.05.2018г. удостоверяващи компетентност на органите извършили
проверката.
При така установената фактическа обстановка и в
резултат от проверката за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл.
146 от АПК, настоящият състав на съда намира следното:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – Полицейски
инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна, действащ в обхвата на
териториалната си компетентност – за нарушение на ЗДвП, извършено на
територията, обслужвана от ОД на МВР - Варна.
Заповедта е издадена в писмена форма, с реквизити
съгласно чл. 59 от АПК, и съдържа мотиви в съответствие с изискването на 172,
ал. 1 от ЗДвП.
При служебната проверка не се констатират допуснати
съществени процесуални нарушения в производството, налагащи отмяната на
заповедта само на това основание.
Твърденията на жалбоподателя, че във връзка с болки в
крака е използвал лекарствено средство – лепенки Дектанил и това е предизвикало
положителния резултат при тестването, са неоснователни. Доказателства за
наличие на заболяване, което налага използване на лекарства съдържащи кодеин не
са ангажирани или представени по делото.
Правното основание за наложената принудителна
административна мярка е чл. 171, т. 1, буква „б“ ЗДвП, според който за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца.
Съдът приема за безспорно установено при проведената
проверка, че водачът Г. е управлявал автомобила след употреба на наркотични
вещества – амфетамини, констатирана с Дрегер Drug Test 5000 – техническо средство, работещо с тест касети,
както се установява от приложеното ръководство за работа със средството и от
обясненията на автоконтрольора, извършил проверката. Резултатите от проверката
са отразени в разпечатка от паметта на техническото средство и са
индивидуализирани с номера на теста, часа и датата на вземане на пробата, които
съответстват на отразените в заповедта за ПАМ.
Наличието на прекратено административнонаказателно
производство предвид висящо и неприключило ДП № 243/2022 г. на Сектор ПП при
ОДМВР Варна, за което се установява от приложената Мотивирана резолюция №
22-0819-М000227/20.06.2022 г., не може да доведе до оборване на този извод.
Предвид това, изводът на административния орган, че в
момента на проверката Г. е управлявал моторно превозно средство след употреба
на наркотични вещества или техни аналози е обоснован и в съответствие с
установените факти. Доколкото при тези обстоятелства чл. 171, т. 1, буква „б“ ЗДвП изрично предписва налагане на ПАМ, обжалваната заповед е издадена при
правилно прилагане на материалния закон.
Не се констатират обстоятелства, от които да следва
извод за несъответствие на наложената мярка с целта на закона. Целите, които си
поставя чл. 171 от ЗДвП, са осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и преустановяване на административните нарушения. Мярката,
препятстваща управлението на автомобил от страна на лице, употребило наркотични
вещества, напълно отговаря на тези цели.
Оспорената заповед има самостоятелни правни последици,
различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага
административно наказание. Поначало административният акт, с който се прилага
превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на административно наказание
с правораздавателен акт на административно-наказателна юрисдикция (НП). Всеки
от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици. ПАМ
са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона
случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са
израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено
административно нарушение. С налагането на подобни мерки се прилага
диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за
реализиране на правна отговорност. Именно с оглед непосредствената цел за
ограничаване на евентуално противоправно поведение на водача и изпълнение на
превенцията, ПАМ се прилага под прекратително условие - до решаване на въпроса
за отговорността на водача, при наличие на медицинско изследване от кръвна
проба по реда на чл. 174, ал. 4 ЗДвП. В този смисъл Решение № 7893 от
27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12758/2018 г., VII Решение № 12268 от
11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6114/2017 г., VII.
В случая е приложима разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК и съответствието на ИАА на материалния закон се установява към момента на
постановяването, поради което заповедта се явява и материално законосъобразна,
доколкото има съставен АУАН за горепосоченото нарушение. Същото може да бъде
установено по някой от посочените в нормата на чл. 171, ал. 1, т. 1 и т. 2а от ЗДвП начини, които са равностойни - в настоящия случай с полеви дрегер.
Доколкото се касае за такива вещества, законът не въвежда изискване за тяхната
концентрация, за разлика от наличието на алкохол, поради което правилото, че
при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи следва
да се тълкува стриктно т. е. само по отношение на алкохола, а не и за
наркотичните вещества. Възможността на жалбоподателя да се позове на чл. 142,
ал. 2 АПК, която визира, че съдът следва да вземе предвид новонастъпили факти
или в конкретния случай нови доказателства – заключение по назначена експертиза,
в какъвто смисъл е и направеното в жалбата доказателствено искане, се прегражда
именно от точното тълкуване на закона. Както се посочи по-горе, изискването на
чл. 174, ал. 4 ЗДвП има значение само досежно концентрацията на алкохол в
кръвта, като нормата на чл. 171 АПК не изисква да е приключило производството
по ангажиране отговорността на жалбоподателя вкл. изчакване на резултат от
назначена експертиза.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че
обжалваната заповед не страда от пороците, посочени в жалбата, и наложената
принудителна административна мярка следва да бъде потвърдена.
При този изход на производството и предвид направеното
от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на областната дирекция сума в
минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр.
чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК и чл.
144 от АПК, или 100 лева.
Съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП решението не
подлежи на обжалване.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Варна,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С.Г.,***, против ЗППАМ №
22-0819-000695/20.06.2022 г., на Полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР - Варна, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ - „чл. 171, т.
1, б. „б“ ЗДвП - Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач ДО РЕШАВАНЕ НА ВЪПРОСА ЗА ОТГОВОРНОСТТА, НО НЕ
ПОВЕЧЕ ОТ 18 МЕСЕЦА“.
ОСЪЖДА А.С.Г. ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Варна сумата от 100 (сто) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: