Р Е Ш Е Н И Е
№ ..........................................
.................................г., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на двадесет и четиринадесети ноември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар Румела
Михайлова изслуша докладваното от съдията административно дело № 1753/2018г.
Производството е по чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.251 от Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ в редакцията,
обнародвана в ДВ, бр. 35 от 2009 г., в
сила от 12.05.2009 г. Образувано е въз основа на жалба на Г.П.И. срещу заповед №РД-01-181/25.05.2018г. на началника на Хидрографска
служба на Военноморските сили, с която на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.244 т.7 от ЗОВСРБ и е прекратен
договора му за военна служба като военнослужещ и е освободен от длъжност
„мичман – механик на хидрографен катер“ във военно формирование 26870 – Варна.
Жалбоподателят твърди, че заповедта е издадена при липса на
мотиви. Прави оплакване, че наказващия орган се е позовал на протокол
№393/16.03.2018г. за химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол и други упойващи вещества в кръвта без да събере всички документи,
свързани с извършената проба, които се изискват по Наредба №1/19.07.2017г. на
Министерството на здравеопазването. Твърди, че не е извършил нарушение на
чл.115 ал.1 т.7 от УВСВСРБ и не е допуснал неизпълнение на чл.5 ал.3 т.1 от
Закона за движение по пътищата. Смята, че заповедта е издадена в нарушение на
принципа на съразмерност по чл.6 от АПК и в несъответствие с целта на закона.
Иска отмяната ѝ като незаконосъобразна и присъждане на съдебни разноски.
В писмени бележки вх.№20639/28.11.2018г. жалбоподателят чрез адв.П.
допълва, че при определяне на наказанието не е съобразена тежестта на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено, каквото е изискването по
чл.247 от ЗОВСРБ. Сочи, че на жалбоподателя не е била разяснена т.3 от заповед
№ОХ-680/05.11.2010г. на министъра на отбраната относно провеждането на
инструктаж на длъжностните лица, застъпващи дежурство като „дежурен по
хидрографен катер 231“. Прави оплакване, че наказващият орган се е позовал на
протокол №393/16.03.2018г., изготвен от М.И.Н., която е била назначена за химик
в Специализираната лаборатория на МБАЛ „Света Анна-Варна“ на 02.04.2018г.,
което намира за негодно доказателствено средство. Смята, че в протокола от
проведената беседа на 11.05.2018г. с Г.П.И. не са били вписани неговите
обяснения и тя се е състояла в Клиниката по психиатрия на МБАЛ „Света Марина“ –
Варна, докато той е бил там на стационарно лечение.
Ответникът – началникът на Хидрографска служба на ВМС чрез
юрисконсулт Р. С. оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена,
като бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки
вх.№20436/26.11.2018г. доразвива доводи, че заповедта е мотивирана и е
направена преценка относно тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които
е било извършено на основание чл.35 ал.1 т.26 от ЗОВСРБ във връзка с чл.114 т.3
и чл.115 ал.1 т.5 и т.7 от Устав на войсковата служба на въоръжените сили
Република България /УВСВСРБ/ предвид наличието на 1.51 промила алкохол в кръвта
на наказаното лице. Подчертава, че жалбоподателят е запознат със заповед
№ОХ-680/05.11.2010г. и му е проведен инструктаж
на 24.12.2017г. във в.ф. 26870 видно от протокол №1968/22.12.2017г.,
който е подписал собственоръчно. Подчертава, че в дадените от Г.И. писмени
обяснения се признава факта, че при проверката
с Дрегер сам е видял, че е отчетено показание 1.53 промила наличие на
алкохол в издишания въздух. Отбелязва, че в протокола на проведената беседа на
11.05.2018г. с Г.И. *** е вписано, че той е бил запознат с протокола от
служебната проверка, беседата е била проведена в присъствието на лекуващия лекар
и се е подписал като запознат с обстоятелствата, основаващи налагането на
уволнението му.
Заповедта е била връчена на Г.И. на 28.05.2018г. и е получил копие от нея на 31.05.2018г. видно
от отбелязването върху нея. Жалбата е
била изпратена по пощата на 09.06.2018г. съгласно представения системен бон.
Следователно, жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес, срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред пред Административен съд – Варна
административен акт и поради това е
процесуално допустима.
Съобразявайки се с аргументите на жалбоподателя и ответника и
техните процесуални представители, както и с представените и събрани по делото
доказателства, настоящият състав на Варненски административен съд намира за установено
следното от фактическа страна:
Между страните няма спор, че Г.П.И. е имал сключен договор за
кадрова военна служба №1838/09.12.1996г., за встъпване във военна служба на
18.07.1996г. Впоследствие е сключил договор за военна служба №812-2/20.05.2010г.
в поделение 28680 – Варна, към който има подписани допълнителни споразумения от
30.01.2015г. и от 15.12.2017г., назначен на длъжност „механик на катер“ от
длъжностното разписание на ВМС – 370, за което е приложена длъжностната му
характеристика, връчена му на 12.10.2011г.
С
обжалваната заповед на Г.П.И. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ по
чл.244 т.7 от ЗОВСРБ като му е прекратен договора за военна служба и е
освободен от длъжността „мичман – механик в хидрографен катер“ във военно
формирование 26870 – Варна за това, че на 15.03.2018г. в извънработно време е
управлявал лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. №В 1793 РТ и след като е
причинил пътно-транспортно произшествие, за което му е бил съставен акт за
установяване на административно нарушение №573805/15.03.2018г., във връзка с
което му е била направена проба с Дрегер „Алкотест 7510+“ и е установена
концентрация на алкохол в издишания въздух – 1.53 промила, за което му е бил
съставен още един акт за установяване на административно нарушение
№907544/15.03.2018г. Химическата експертиза по протокол №393/16.03.2018г.,
извършена в лаборатория на МБАЛ „Света Марина“ – Варна е установила
концентрация на алкохол в кръвта на Г.И. – 1.51 промила. Била му е наложена принудителна
административна мярка: отнемане на регистрационните табели на автомобила и на
СРМПС на водача със заповед № 18-0819-000637/15.03.2018г.
Във
връзка с допуснатия от мичман Г.И. инцидент на
15.03.2018г., началникът на Хидрографска служба на ВМС е назначил
комисия за извършване на служебна проверка със заповед №РД 01-104/16.03.2018г.,
която е отразила резултатите в протокол
от 11.05.2018г., както следва: На 15.03.2018г. мичман Г.И., изпълняващ
длъжността „механик на катер“ на борда на хидрографен катер „Капитан І ранг
Борис Рогев“ с бордови номер 231, след приключване на работното си време тръгва
от служебното си място в 16:47 ч. и с личния си автомобил с рег.№В 1793 РТ напуска
района на военно формирование 32140-Варна. На път за дома си спира на близко
крайпътно заведение и заедно със свой познат употребява алкохол, след което
отново се качва на автомобила си и по бул.“Република“ е спрян от органите на
МВР, защото малко преди това е причинил пътно-транспортно произшествие с друг
участник в пътното движение, като е напуснал мястото на нарушението, за което
му е съставен акт за установяване на административно нарушение
№57805/15.03.2018г. Направена му е проверка за наличие на алкохол с техническо
средство дрегер „Алкотест 7510+“ показала резултат от 1.53 промила в издишания
въздух, за което му е съставен друг акт за установяване на административно
нарушение с № 907544/15.03.2018г., изготвена докладна записка
рег.№ЗМ-140/16.03.2018г. до началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Варна и е издадена заповед за налагане на принудителна административна мярка
№18-0819-000637/15.03.2018г. срещу Г.П.И.. Същият е подписал декларация от
15.03.2018г. по чл.188 от ЗДВП, че на този ден лично той е управлявал
собствения си автомобил. Полицейските служители са го придружили до МБАЛ „Света
Анна-Варна“, където му е взета кръвна проба с цел извършване на химическа
експертиза, след което около 19:00ч. е бил откаран в ареста на ІІІ РУП – Варна
и е бил задържан със заповед №439зз-316/15.03.2018г. по чл.72 ал.1 от Закона за
Министерството на вътрешните работи. На
16.03.2018г. е бил предаден на Регионална служба „Военна полиция“ – Варна. На
същия ден е излязъл резултата от кръвния анализ, който е показал наличие на
алкохол в кръвта от 1.51 промила, отразен в протокол №393/16.03.2018г. Във
връзка с противоправното деяние е образувана военно-полицейска проверка
№13/16.03.2018г. по описа на РС „Военна полиция“ – Варна и впоследствие е
образувано досъдебно производство №9/23.03.2018г. по описа на Военно-окръжна
прокуратура – Сливен за престъпление по чл.343б ал.1 от НК – управление на
автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 промила. Комисията е
предложила дисциплинарно наказание „уволнение“ на мичман Г.П.И..
Съставен
е протокол рег.№693/11.05.2018г. за проведена на 11.05.2018г. беседа с
военнослужещ от военно формирование 26870 – Варна мичман Г.П.И. с предмет:
запознаване на мичман Г.И. със събраните доказателства, които дават основание
за налагане на дисциплинарно наказание за нарушение на т.3 от заповед
№ОХ-680/05.11.2010г. на министъра на отбраната на Република България, чл.115
ал.1 т.7 от УВСВСРБ и чл.114 т.4 от УВСВСРБ и с предложението на комисията,
извършила служебната проверка за налагане на дисциплинарно наказание по чл.244
т.7 от ЗОВСРБ – „уволнение“ на основание чл.245 ал.2 във връзка с чл.242 т.1 от
същия закон. Жалбоподателят собственоръчно е записал и се е подписал, че е бил
запознат с протокола от служебната проверка и е била проведена беседа с него
във връзка с извършеното нарушение, състояла се в МБАЛ „Света Марина“ – Варна в
присъствието на лекуващия му лекар /поради настаняването му на стационарно
лечение от 18.04.2018г., съгласно представеното медицинско направление/ и в присъствието
на капитан ІІ ранг А. Д.и старши
лейтенант Д. Е., които са членове на
комисията, извършила служебната проверка. В същия протокол, мичман И. се е
подписал, че е получил екземпляр от него. В хода на проверката са дадени писмени
обяснение от 16.03.2018г., в които мичман Г.П.И. признава, че на 15.03.2018г. на път от работа
за дома си е видял в крайпътно заведение свой познат, спрял е и е пил 50 гр.
водка набързо с него. С дадената
възможност за изслушване /беседа/ и представяне на писмени обяснение е била
спазена процедурата по чл.246 ал.2 от ЗОВСРБ.
В
съдебното заседание на 14 ноември 2018г. бяха разпитани като свидетели капитан
ІІ ранг А. С. Д. и старши лейтенант Д. Д. Е., които са били членове на
комисията, назначена да извърши служебна проверка срещу Г.И. във връзка с
извършеното от него нарушение на 15.03.2018г., които също така са присъствали
на беседата с уволнения военнослужещ във връзка със запознаването му с резултатите от нея. Показанията
на двамата свидетели безпротиворечиво и
последователно потвърждават, че на беседата е присъствала лекуващата лекарка на
Г.И., който е бил запознат с резултатите от служебната проверка и му е била
дадена възможност да сподели мнението си, но същия го е подписал без да направи
възражение или да изрази несъгласие.
Обясниха, че протоколът с отразяване на резултатите от служебната проверка е
бил разпечатан предварително, но ръкописната част е била попълнена
собственоръчно от Г.И. и след подписването му от него е бил подпечатан с печата
на военното формирование и копиран на място, като екземпляр му е бил връчен
веднага. Самият жалбоподател, присъстващ лично в съдебното заседание на
14.11.2018г. не пожела да зададе въпроси към тези свидетели, въпреки
предоставената му от съда възможност, което е показател за липсата на
възражение относно показанията на свидетелите в частта, касаеща че не е имал
възражения и при самото подписване на протокола от проведената между него и
комисията беседа за изслушване във връзка с резултатите от служебната проверка.
Специализираната
химическа лаборатория за изследване на алкохол при МБАЛ „Света Анна-Варна“
АД след извършеното химическо изследване
за алкохол в кръвна проба, взета от Г.П.И. с ЕГН ********** с медицински
протокол от 15.03.2018г. в 18:44 ч. и талон 18.20, получена в
съдебно-химическата лаборатория на 16.03.2018г. са установени 1.51 промила етилов алкохол в кръвта, за което
е бил съставен протокол №393/16.03.2018г., подписан на 19.03.2018г. от химик М.И.Н..
По делото е приложен и подписан от химик Ф.Д. Д., работещ в Специализирана
химическа лаборатория за изследване на алкохол при МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД ,
протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или
друго упойващо вещество в кръвта на Г.П.И. №393/16.03.2018г. във връзка с
медицински протокол от 15.03.2018г. в 18:44 ч. и талон 18.20, получена в
съдебно-химическата лаборатория на 16.03.2018г., чиято проба е отново с
резултат 1.51 промила алкохол в кръвта.
При
разпита като свидетел в съдебното заседание на 14 ноември 2018г., М.И.Н. обясни, че на 16.03.2018г. длъжността
„химик“ в лабораторията към МБАЛ „Света Анна – Варна“ е била изпълнявана от Ф.Д.
Д., който е извършил на 19.03.2018г. първата кръвна проба и химичен анализ,
отразени в протокол №393/16.03.2018г. След неговото напускане и нейното
назначаване на 02.04.2018г. е направено второ изследване на кръвна проба /дадена на 15.03.2018г./ по желание на Г.И., която е била извършена от
нея и е имала същия резултат – 1.51 промила алкохол в кръвта. От показанията на
свидетелката, става ясно, че макар второто изследване да е било направено на
14.06.2018г. то е било върху същата кръвна проба, дадена от Г.И. на
15.03.2018г., поради което резултата е бил отразен в протокол със същия номер –
393/16.03.2018г. Това се е наложило и
заради издаването на фактура, тъй като второто изследване е било поискано от Г.И.
и заплатено от него.
Основният
относим към делото факт, че в кръвната проба на Г.И. е имало концентрация на
алкохол от 1.51 промила е доказан с два протокола и не се опровергава от
обстоятелството, че те имат един и същи номер и дата, но са подписани от две
различни длъжностни лица – химици. Жалбоподателят се е възползвал от
възможността да бъде извършена повторна
химическата експертиза, извършена от М.Н. по-късно върху кръвната му
проба от 15.03.2018г., чийто резултат е същия като този, установен от Ф.Д. Д.
на 19.03.2018г. поради тази причина е без значение кой точно протокол от химичния анализ е бил
връчен на жалбоподателя по време на беседата с него, макар че при сравняване на
датите и с оглед свидетелските показания на М.Н. може да се изведе логичния
извод, че му е бил представен протокола, подписан от Ф. Д.. Свидетелката Н. представи
дипломата си за завършено висше образование за специалност „химия и физика“ и
допълнително споразумение за назначаването ѝ като химик към трудов
договор от 30.03.2018г. с МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, с което се опроверга
твърдението на жалбоподателя, че химическия анализ на кръвната му проба е бил
извършен от лице, което не притежава нужното образование.
Съдът
счита, че оплакването на жалбоподателя в хода на съдебното производство, че е
бил под нервно напрежение, заради необходимостта от срочно изпълнение на
служебни задължения би обосновало единствено въздържанието му от употреба на алкохол, но не може да послужи като оправдание за същото,
предвид и резултатите от двете проби, които значително надвишават законовия минимум от 0.5 промила.
Разпитаната
в съдебното заседание на 14.11.2018г. съпруга на жалбоподателя твърди, че на
14.03.2018г. му е закупила 10 опаковки хранителна добавка „ментова тинктура“,
без да се консултира с лекар, от които той изпил едно шишенце същия ден и
останалите взел със себе си на работа на 15.03.2018г., като върнал 4 опаковки
вкъщи. Дори да се приеме, че жалбоподателя
е изпил на 15.03.2018г. ментова тинктура, която съдържа алкохол и която не му е
предписана от медицински специалист, той е бил длъжен да прочете указанията в
опаковката и при отбелязано алкохолно съдържание е трябвало да не използва тази
хранителна добавка за самолечение. Неспазването на това задължение представлява
неправомерно поведение, от което жалбоподателят не може да черпи права.
Неотносими
и неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че не е бил проведен
инструктаж на длъжностните лица, застъпващи в дежурство като „дежурен по
Хидрографен катер 231“, тъй като името и подписа му фигурират в протокол
рег.№1968/22.12.2017г.
След
служебна проверка на оспорения акт по реда на чл.168 ал.1 от АПК на всички
основания по чл.146 от АПК и въз основа на установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Във
връзка с установените обстоятелства,
обосноваващи тежко нарушение на военната дисциплина и на основание чл.115 ал.1 т.5
и т.7 от УВСВСРБ за неизпълнение на чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ и т.3 от заповед №ОХ-680/05.11.2010г. на министъра на отбраната
му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ по смисъла на
чл.242 т.1 във връзка с чл.245 ал.2 от ЗОВСРБ във връзка с чл.55 ал.4 и чл.248 от същия закон, въз
основа на т.9 от заповед
№ОХ-1252/07.12.20117г. на министъра на отбраната.
Министърът
на отбраната в т.9 от своя заповед №ОХ-1252/07.12.2107г. във връзка с чл.248 от
ЗОВСРБ е оправомощил началниците на самостоятелни военни формирования, каквото
е това, в което е служил мичман И., да прекратяват договори с военнослужещи, да
освобождават от длъжност и от военна служба със заповеди, съгласно чл.55 ал.4
от ЗОВСРБ, във връзка с което обжалваната заповед е издадена от компетентен
орган и в предвидената от закона форма.
По
делото не бяха установени съществени нарушения на разпоредбите в раздел ХІ
„Дисциплинарна отговорност“ на глава 7 „Военна служба“ от ЗОВСРБ, нито на НАРЕДБА
№ 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози. На наказаното лице е дадена възможност
по чл.246 ал.2 от ЗОВСРБ като комисията е изслушала устните обяснения на Г.И.,
макар и същите да не са били протоколирани, подписването от самия него на
протокол рег.№693/11.05.2018г. удостоверява факта, че е бил изслушан. Не е било
необходимо комисията, осъществила изслушването да отбележи изрично, че Г.И. не
е имал възражения или несъгласие, след като той е подписал протокола без да
направи такива. В административната преписка се съдържат и писмените му
обяснения от 16.03.2018г., които са били дадени на комисията и са били
изпратени на началника на Хидрографска служба на ВМС едва на 09.06.2018г. с
пощенска пратка R PS 9000
02PAYV K,
което макар и направено след постановяване на заповедта за уволнението доказва
факта, че те са били поискани от началника му в изпълнение на изискването по
чл.246 ал.4 от ЗОВСРБ.
Посочените
в обжалвания административен акт правни основания са следните: т.3 от заповед
№ОХ-680/05.11.2010г. на министъра на отбраната, чл.242 т.1 във връзка с чл.245
ал.2 от ЗОВСРБ във връзка с чл.55 ал.4 и
чл.248 от същия закон, както и т.9 от заповед №ОХ-1252/07.12.20117г. на министъра
на отбраната. Съгласно чл.245 ал.2 от ЗОВСРБ, дисциплинарното наказание
„уволнение“ по чл.244 т.7 от ЗОВСРБ може да бъде наложено освен за изброените в
цитираната разпоредба нарушения, но и
при
други тежки нарушения на военната дисциплина, каквото се явява това по
неизпълнението на военната служба по чл.242 т.1 от ЗОВСРБ, като в конкретния
случай то се изразява в нарушение на т.3 от заповед №ОХ-680/05.11.2010г. на
министъра на отбраната, а именно: забрана управлението на моторно превозно
средство в служебно и извънслужебно време след употреба на алкохол или
наркотични вещества. При нарушение на това изискване на съответния военнослужещ
се налага дисциплинарно наказание
„уволнение“ на основание чл.245 ал.2 във връзка с чл.242 т.1 от ЗОВСРБ.
Забраната
военнослужещите да не употребяват алкохол и да не нарушават законите и
обществения ред в държавата е регламентирана в чл.115 ал.1 т.5 и т.7 от УВСВСРБ. Жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.5 ал.3
т.1 във връзка с чл.165 ал.2 т.3 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, чл.171 т.1 б.“Б“, т.2 б.“И“ и т.2а от ЗДвП и чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП
като е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол – 1.53
промила в издишания въздух и 1.51 промила в кръвта, т.е. три пъти повече над
допустимата норма от 0.5 промила и повече от 1.2 промила, над които деянието е
криминализирано. За противоправното му деяние са съставени два акта за
установяване на административно нарушение му, наложена му е принудителна административна мярка от органите
на МВР и е образувано срещу него досъдебно производство за извършено
престъпление по 343б ал.1 от НК, които
заедно с писмените обяснения на Г.И. доказват по несъмнен начин, извършеното от
него нарушение на военната дисциплина.
При
налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“, в изпълнение на условието по
чл.247 от ЗОВСРБ началника на Хидрографска служба на ВМС е преценил тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на
военнослужещия до извършване на нарушението, предвид наложените наказания на Г.И.
със заповеди №РД-01-103/30.03.2017г. и №РД-01-301/01.09.2017г., едно от които
също е свързано със злоупотреба на алкохол. В настоящия случай, Г.И. е причинил
пътно-транспортно произшествие при управление на лекия си автомобил след
употреба на алкохол с концентрация в кръвта 3 пъти над допустимата от закона
граница от 0.5 промила и над 1.2 промила при които деянието се счита за
престъпление, поради което наложеното
дисциплинарно наказание отговаря на тежестта на нарушението. Фактът, че същото
е било без човешки жертви е щастливо стечение на обстоятелствата, което не опровергава
определянето на нарушението на военната дисциплина като тежко.
Съдът
е категоричен, че след употреба на алкохол е немислимо сядането зад волана на
моторно превозно средство без значение дали е в работно или извънработно време,
колко продължително и на какво разстояние е било управлявано. От служителите на
Министерството на отбраната и от Министерството на вътрешните работи
включително и самите министри, както и от магистратите се очаква да бъдат най-добрия
пример за цялото общество, като спазват закона
включително нормативно-установената забрана за управление на МПС след
употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 0.5 промила, защото същите са
част от основните функции на държавното управление, свързани с осигуряване на
обществения и правовия ред, сигурността
и отбраната на страната.
Заповедта
съдържа правни и фактически основания и е мотивирана ясно, пълно и безпротиворечиво, спазен е
материалния закон и целта му. С оглед на изложените съображения, съдът намира
за неоснователна жалбата на Г.П.И.
срещу заповед №РД-01-181/25.05.2018г. на
началника на хидрографска служба на Военноморските сили.
Предвид този изход на делото, ответникът има право да му бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съобразно определения минимален размер в
Наредбата за заплащане на правната помощ. Настоящият състав намира така
посочената наредба за единствена приложима по отношение дължимото на
администрацията юрисконсултско възнаграждение, предвид установеното
несъответствие на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатското
възнаграждение с правото на ЕС в решение от 23 ноември
2017 година на Съда на Европейския съюз
по съединени дела С – 427 / 16 и С – 428 / 16.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК и чл.143 ал.1 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба
на Г.П.И. срещу заповед №РД-01-181/25.05.2018г. на
началника на Хидрографска служба на Военноморските сили, с която му е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и е прекратен договора му за военна служба като военнослужещ и е
освободен от длъжност „мичман – механик на хидрографен катер“ във военно
формирование 26870 – Варна.
ОСЪЖДА Г.П.И. да заплати на Хидрографска служба на Военноморските сили – гр.Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението може да се оспори пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: