Р Е Ш Е Н И Е
№
...........
Гр.София, 23.10.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав в публичното заседание на двадесет и седми септември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
ПАВЕЛ ПАНОВ
при
секретаря Поля Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 16617 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение № 150 от 11.07.2017 г. по гр.д. № 4594/2014 г. на СРС, І ГО, 44 състав,
са отхвърлени като неоснователни
предявените от В.М.Д.
срещу Държавата,
представлявана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството
установителни искове с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК за признаване правото
на собственост на ищеца на основание наследствено правоприемство от Н.Х.К.и Ц.Х.Г.,
и съдебна делба, извършена с решение от 04.10.1972 г. по гр. д. № 1142/1972 г.
на Софийски Народен съд, върху 18.14/335 идеални части от поземлен имот с
идентификатор № 68134.100.333 находящ се на ул. "******в гр. София, целият
с площ от 335 кв.м., както и върху 37/181 идеални части от четвърти (третия
надпартерен) етаж от сградата, построена в него, с идентификатор №
68134.100.333.1.
Недоволен от решението е останал ищецът В.М.Д., който в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност поради постановяването му в нарушение на съществени процесуални правила и необоснованост, като поддържа, че като не е допуснал събирането на относими към спора доказателства, съдът е достигнал до погрешния извод, че по делото не се установявало твърдяното наследствено правоприемство между ищца и бившите собственици. Искането към въззивната инстанция е да отмени първоинстанционно решение и уважи предявените искове.
Въззиваемата страна - Държавата, представлявана от Министерството на
регионалното развитие и благоустройството, не ангажра отговор в срока и по реда на чл.263, ал.1 от ГПК.
Според уредените в
чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по
валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е издадено от
надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му
от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е
валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебна проверка на допустимостта
на постановеното решение, съдът счита, че не се установяват нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото
на иск, поради което първоинстанционното решение е допустимо. Същото е и
правилно, като освен изложените мотиви за липса на доказателства, установяващи
настъпило наследствено правоприемство по закон между ищеца и сочените от него в
обстоятелствената част на исковата молба лица, които мотиви въззивният съд изцяло
споделя, следва да бъде посочено и следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с установителни искове за собственост с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК.
При съвкупна
преценка на събраните по делото писмени доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че
с натариален акт № 16 том ХІХ дело № 3535/1932 г. Х.И.К.и Й.И.К.са
закупили къща с двор от 420 кв.м., находящи се на ул. "******в гр. София.
В последствие по реда на ЗОЕГПНС от наследниците им са отчуждени 3/4 идеални
части от мястото, както и двата магазина на партера, първия, втория и таванския
етаж от сградата. Съставени са Акт за държавна собственост № 5789/11.06.1953
г. за 18/24 ид. части (равняващи се на отчуждените 3/4) от къщата, въз основа
на който е съставен и Акт за държавна собственост № 12010 от 06.02.1995 г.
за 24.7/32 идеални части от сградата и мястото.
С решение
от 15.06.1971 г. по гр . д. № 1501/1971 г. на Софийски народен съд, ІV състав,
е допусната делба на имота между съсобствениците при квоти - 4/32 ид.ч. за Ц.Г.,
по 1/32 ид.ч. за Н.К., Х.К., Й.К.и Д.К., и 24/32 ид. части за СГНС. С решение
№ 178 от 04.10.1972 г., поправено с решение от 04.04.1973 г., по гр. д. №
1142/1972 г. в дял на Ц.Г. заедно с Н., Х., Й.и Д.К.и е поставен третия
жилищен етаж заедно с 7.3/32 идеални части от общите части на сградата и
дворното място, а в дял на СГНС е поставена останалата част от сградата и
мястото.
С договор
от 07.04.1977 г. Ц.Г.заедно с Х.К., Й.К.и Д.К., са продали на
Министерството на Народната просвета така придобитият при делбата трети
надпартерен етаж от сградата с припадащите се 7.3/32 идеални части от мястото,
като продажната цена е била изплатена изцяло.
С приемането
на ЗВСОНИ и по силата на чл. 1 от същия, на наследниците на Х. и Й.К.са
възстановени магазините на партера, първия, втория етаж, както и таванския етаж
от сградата, със съответните идеални
части от мястото, б е з т р е т и
я е т а ж с припадащите му се 7.3/32 ид.ч. от общите
части на сградата и мястото, за което са издадени и Заповед №
РД-57-651/1995 г. и Заповед РД-57-152/ 1995 г. на кмета на СО.
При така изяснената фактическа
обстановка не може да бъде споделена тезата на ищеца, че тъй като дворното
място, придобито от братята Калпазанови към 1932 г., било с площ по нотариален
акт от 420 кв.м., а при продажбата на третия етаж през 1977 г. е описано с площ
от 341 кв.м., то са останали непродадени и неотчуждени 18.14 кв.м. от него,
нито може да се приеме за правилно съждението, че тъй като целият етаж "реално"
бил с площ от 181 кв.м., а с договора площта му е посочена като 144 кв.м., то от етажа са останали непродадени и
неотчуждени 37/181 ид.ч. От една страна, тези твърдения са пряко опровергани
от представените като доказателства скици, както и от основното и
допълнителното заключения на съдебно-техническата експертиза, от които се
установява, че в действителност процесното място е с площ от 335 кв.м. (вместо
420 кв.м., както е описано в документа за собственост), а в застроената площ на
етажа от 177 кв.м. се включва и П-обрзното стълбище с площ на етажа от 30
кв.м., което се явява обща част, с оглед на което площта на етажа е 146.90
кв.м., което съответства на продадената площ с договора от 1977 г. От друга
страна, дори твърдяните несъответствия при записването на площта да бяха
установени, то от това не следва, че неправилно посочените (неописаните) части
от действителната площ на етажа и мястото са останали непродадени или
неотчуждени. От съществено значение в случая е, че след като са отчуждени 3/4
идеални части от имота, това означава, че правото на собственост е отнето до
размер на тази дробна част, колкото и голяма да е площта на земята и както и да
е записана. Съответно - когато в договора за покупко-продажба на недвижим имот
е записано, че се продава целия етаж с припадащите му се идеални части от
общите части на сградата и мястото, счита се, че е продаден целия обект с
всичките прилежащи му идеални части, колкото са те в действителност, щом
продавачите не са посочили изрично, че запазват собствеността си върху някаква
част от имота, която не продават. Ето защо, дори по делото да беше установено,
че ищецът В.Д. е наследник на първоначалния собственик Х. И.К., то на
посоченото от него придобивно основание той не се явява собствеик на
претендираните 18.14/335 идеални части
от поземлен имот с идентификатор № 68134.100.333 находящ се на ул. "******в
гр. София, целият с площ от 335 кв.м., както и върху 37/181 идеални части от
четвърти (третия надпартерен) етаж от сградата, построена в него, с
идентификатор № 68134.100.333.1.
1По изложените съображения и предвид съвпадане на изводите
на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвъредно.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 150 от 11.07.2017 г. по
гр.д. № 4594/2014 г. на СРС, І ГО, 44 състав.
Решението може да бъде
обжалвано пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.