РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Силистра, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря Н.Д. Г.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20213420100876 по описа за 2021 година
Ищецът Я. К. Н. твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответника, при
когото изпълнявал длъжността „Газ - бензин оператор”, както и че трудовият му договор
бил прекратен на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед № 4 от 20.05.2021 г. на
управителя на дружеството, връчена му на 01.06.2021 г. Счита, че така извършеното
уволнение е незаконно, тъй като заповедта за уволнение не е мотивирана фактически и
правно и от нея не се изясняват съществените признаци на извършеното от него деяние,
времето и начина на извършването му. Твърди, че уволнението е предприето в нарушение на
закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, тъй като за извършването му не е изискано
предварително разрешение на инспекцията по труда, въпреки че работодателят бил запознат
с обстоятелството, че страда от заболяване, обосноваващо неговата трайна
неработоспособност. Счита също така, че не са спазени сроковете за налагане на
дисциплинарно наказание по чл. 194 КТ, както и че в заповедта за уволнението не са
посочени доказателства за извършеното от него нарушение на трудовата дисциплина.
Поради изложените причини моли съда да признае незаконосъобразността на уволнението,
като го отмени, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, както и да
осъди ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа в
общ размер от 4635 лв. заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда – 23.06.2021 г., до окончателното му плащане. Претендира и направените по делото
разноски.
Ответникът „Вива“ ООД оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли
като неоснователни. Счита, че към момента на уволнението ищецът не се е ползвал от
1
защитата по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, тъй като към този момент бил изтекъл срокът, за
който му била определена трайна неработоспособност чрез последното предоставено на
работодателя решение на ТЕЛК. Твърди, че последното решение на ТЕЛК, чрез което
ищецът е освидетелстван (от 24.03.2021 г.) не било предоставено на работодателя, поради
което той не е имал основание да прилага процедурата по изискване на предварително
разрешение на инспекцията по труда.
Счита, че заповедта за уволнение е издадена от съответния компетентен орган и при
спазване на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, и съдържа необходимите реквизити, както и
ясни и пълни мотиви за извършеното нарушение, които освен това препращат и към други
документи, в т.ч. и присъда по НОХД 39/21 по описа на РС – Силистра. Твърди, че е
безспорно установен и факта на извършеното от ищеца дисциплинарно нарушение, а
именно присвояване на средства на ищцовото дружество в периода 2017 г. – 2020 г.,
квалифицирано в заповедта като злоупотреба с доверието на работодателя. Това нарушение
било установено както от признанията на ищеца, така и чрез посочената по - горе присъда,
към момента на подаване на отговора невлязла в сила, което ответникът навежда като
аргумент, че все още не са изтекли сроковете по чл. 194 КТ. Твърди, че ищецът е наказван и
в предходни периоди за сходни нарушения – финансови злоупотреби с дисциплинарното
наказание „забележка“, и тъй като не е променил поведението си е загубил доверието на
своя работодател, който не можел да разчита на него за изпълнението на каквито и да било
задачи. При отхвърляне на исковете претендира направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и от правна страна следното:
Предявените от ищеца искове са с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и 3 във вр.
чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото е представен трудов договор № .. от 31.08.2014 г., от който е видно, че
страните са били обвързани в трудово правоотношение, по силата на което ищецът
изпълнявал в ответното дружество длъжността „газ – бензин оператор“ при пълно работно
време за неопределен срок. Чрез заповед № 4 от 20.05.2021 г. на управителя на дружеството,
връчена на ответника на 01.06.2021 г., трудовото му правоотношение е прекратено на
основание чл. 190, ал. 1, г. 4 КТ (злоупотреба с доверието на работодателя) във вр. чл. 193,
ал. 1 и чл. 188, т. 3 КТ, като според мотивната част на заповедта извършеното от него
дисциплинарно нарушение се изразява в невнасяне на парични средства в касата на
дружеството през времетраенето на работните му смени в периода от 2017 г. до средата на
м. февруари 2020 г., за което деяние била постановена присъда от 13.05.2021 г. по НОХД 39
по описа на РС – Силистра за 2021 г. Чрез посочената присъда, към която препраща
заповедта за уволнение, ответникът е признат за виновен за това, че в периода от 22.02.2017
г. до 09.03.2020 г. в гр. Силистра в условията на продължавано престъпление в качеството
си на длъжностно лице „газ – бензин оператор“ във „Вива“ ООД е присвоил чужди пари –
сумата от 18547,23 лв., собственост на юридическото лице, връчени в това му качество да ги
пази и управлява. С оглед на тези данни съдът приема, че заповедта за уволнение е
2
мотивирана съгласно изискването на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като от нея стават ясни както
нарушителя така и извършеното от него нарушение, изразяващо се в присвояване на сумата
от 18547,23 лв. в периода от 22.02.2017 г. до 09.03.2020 г. съгласно описанието на деянието
според присъдата, към която заповедта препраща. Към настоящия момент присъдата е
потвърдена с решение № 31 от 15.10.2021 г. по ВНОХД 123 по описа на СОС за 2021 г. и е
влязла в сила, поради което същата е задължителна за гражданския съд по въпросите за
извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца (чл. 300 ГПК),
т.е. следва да се приеме, че ответникът действително е извършил установеното в нея
престъпление, описано като дисциплинарно нарушение в оспорената заповед. Същото
представлява злоупотреба с доверието на работодателя по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ,
тъй като представлява неправомерно извличане на финансова облага чрез използване
оказаното от работодателя доверие, поради което и съставлява основание за налагане на най
– тежкото дисциплинарно наказание, предвидено в закона, а именно уволнението на
провинилия се работник или служител.
Чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ гласи, че в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330,
ал. 2, т. 6 (дисциплинарно уволнение) работодателят може да уволни само с предварително
разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай трудоустроен работник или
служител, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба преди уволнението се взема мнението и
на трудово-експертната лекарска комисия. Според установилата се съдебна практика по чл.
290 ГПК (решение № 443 от 24.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2569/2015 г., IV г. о., решение
№ 431 от 17.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2869/2013 г., IV г. о., решение № 246 от
11.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1305/2015 г., III г. о., решение № 60 от 13.06.2017 г. на ВКС
по гр. д. № 3186/2016 г., III г. о. и др.) работникът, на който е издадено експертно решение
на ТЕЛК, с което е определена 50% намалена работоспособност и са посочени
противопоказни условия на труд, е трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ и се
ползва от закрилата, предвидена в този текст на Кодекса на труда. В конкретния случай с ЕР
на ТЕЛК от 24.03.2021 г. на ответника е определена 75 % намалена работоспособност за
срок от три години до 01.03.2024 г. с водеща диагноза „асептична идиопатична
остеонекроза“, като са посочени и противопоказни условия на труд, а именно тежък
физически труд, лоши климатични условия, онизираща среда. По делото не е спорно, че
към момента на издаване на заповедта за уволнение работодателят не е бил запознат с това
експертно решение, но е разполагал с предходното такова – ЕР от 04.04.2018 г., чрез което
на ищеца за същата диагноза е била определена 81 % трайно намалена работоспособност за
срок от три години (до 01.04.2021 г.) при същите посочени противопоказни условия на труд,
както и с още две експертни решения, определящи процент неработоспособност на ищеца за
предходни периоди въз основа на същата медицинска диагноза. Също съгласно трайно
установената съдебна практика (решение № 492 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №
477/2010 г., IV г. о., решение № 853 от 17.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 767/2010 г., IV г. о.,
решение № 230 от 01.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 502/2016 г., III г. о. и др.) защитата по чл.
333, ал. 1, т. 3 КТ (която е сходна с тази по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ) има обективен характер,
поради което за нейното приложение е от значение единствено обстоятелството, че
3
работникът е страдал от заболяване, посочено в чл. 1 от Наредба № 5 от 1987 г., освен в
случаите, когато умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от такова. В
сходен смисъл е и цитираното от ответника решение № 246 от 12.07.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 711/2012 г., IV г. о., според което неосъществяването на процедурата по чл. 333, ал. 1 КТ
не опорочава уволнението при бездействие, изричен отказ или умишлено затаяване на
информация от работника или служителя, тъй като работодателят няма възможност да
проверява във всеки един случай на уволнение, ако не разполага с информация от преди
това, дали служителят или работникът страда от някоя от болестите по чл. 1 от Наредба №
5/87 г., нито правото да ги задължава да преминат на задължителни медицински преглед
преди прекратяване на трудовото правоотношение за наличие на заболяване от вида на тези,
за които се прилага закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. В конкретния случай работодателят е
разполагал с информация за заболяването на работника си, за неговата намалена
трудоспособност и необходимост от трудоустрояване (т.е. невъзможността с оглед на
здравословното му състояние да полага тежък физически труд или такъв при лоши
климатични условия или онизираща среда), тъй като е бил запознат с предходните
експертни решения, издадени за същото заболяване на ответника, и е могъл да предположи
евентуалното му преосвидетелстване, но въпреки това не е поискал от него сведения
относно осъществяването на това обстоятелство, макар да е провел процедурата по чл. 193
КТ, в рамките на която е могъл да изиска от него данни относно наличието на предпоставки
за трудоустрояване. Поради тези причини съдът намира, че процедурата по прекратяването
на трудовото правоотношение на ищеца е опорочена, доколкото работодателят не е
преодолял закрилата по чл. 333 КТ, изисквайки разрешение от инспекцията по труда и
мнение на ТЕЛК за планираното уволнение, като този пропуск обосновава незаконност на
същото, което поради тази причина следва да се отмени, като се уважи и иска за
възстановяване на работника на заеманата преди това длъжност.
Съгласно чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има
право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Между страните не се спори, че БТВ на ищцата за м. февруари 2020 г. (последното получено
от ответника БТВ съгласно чл. 228 КТ) възлиза на посочената от ищеца сума от 772,50 лв.,
поради което същата следва да се приеме като достоверна. Ищецът е представил
доказателства, че не е встъпил в друго трудово правоотношение до изтичането на
шестмесечния срок по чл. 225, ал. 1 КТ, а и след тази дата – оригинал на трудова книжка,
като отделно от това същото обстоятелство се потвърждава от направена по негово искане
справка от НАП за липса на вписани трудови договори след 20.05.2021 г. Поради тази
причина предявеният иск по чл. 225, ал. 1 КТ следва да се уважи в пълен размер от 4635 лв.
заедно със законната лихва от датата на постъпването на исковата молба в съда – 23.06.2021
г., до окончателното му плащане (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 650 лв. за
адвокатски хонорар, а поради уважаването на претенциите искането на ответника за
4
присъждане на деловодни разноски следва да се остави без уважение. На основание чл. 78,
ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса в
размер на 285,40 лв. (по 50 лв. за първите два иска и 185,40 лв. по иска за заплащане на
обезщетение). Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Я. К. Н. с ЕГН ********** от с. С., общ. С.,
извършено със заповед № .. от 20.05.2021 г. на управителя на „Вива“ ООД с ЕИК ........и
адрес на управление: гр. С., ул. „Л..“ № .., представлявано от Д. К. П., като ОТМЕНЯ
същото.
ВЪЗСТАНОВЯВА Я. К. Н. с ЕГН ********** от с. С., общ. С. на длъжност „газ –
бензин оператор“ във „Вива“ ООД с ЕИК ........и адрес на управление: гр. С.а, ул. „Л.“ № ..,
представлявано от Д. К. П..
ОСЪЖДА „Вива“ ООД с ЕИК .........и адрес на управление: гр. С., ул. „Л. №.. .,
представлявано от Д.К. П., да заплати на Я. К. Н. с ЕГН ********** от с. С., общ. С... сумата
от 4635 лв. (четири хиляди шестстотин тридесет и пет лв.), представляваща обезщетение за
оставането на ищеца без работа за периода от 01.06.2021 г. до 01.12.2021 г., законната
лихва върху тази сума от датата на постъпването на исковата молба в съда – 23.06.2021 г., до
окончателното плащане, както и направените по делото разноски в размер на 650 лв.
(шестстотин и петдесет лв.) за адвокатски хонорар.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Вива“ ООД с ЕИК .........и адрес на управление: гр. С.., ул.
„Л.“ № .., представлявано от Д. К. П., за присъждане на направените по делото разноски.
ОСЪЖДА „Вива“ ООД с ЕИК ...........и адрес на управление: гр. С., ул. „Л.“ № ..,
представлявано от Д. К. П., да заплати по сметка на СРС държавна такса за настоящото
производство в размер на 285,40 лв. (двеста осемдесет и пет лв. и 40 ст.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от 07.02.2022 г.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5