Р Е Ш Е Н И Е
Номер VІ-4 Година 2018, 27.11 град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд,ІІ-ро
Гражданско отделение,VІ-ти въззивен състав
На деветнадесети ноември, две хиляди и
осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
Таня ЕВТИМОВА
Секретар Таня Михова
Като разгледа докладваното от съдията
В.Камбурова
въззивно гражданско дело номер 1560 по
описа за 2018 година.
Производството
по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано
по повод въззивна жалба подадена от Н.А.Н., ответник в първоинстанционното
производство, чрез пълномощника адв.М., срещу Решение №1706/08.08.2018г.,
постановено от БРС по гр.д.№1039/2018 по описа на същия съд в частта, с която съдът е приел, че
вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на двамата съпрузи.
С жалбата се изразява
недоволство решението и се иска неговата отмяна в атакуваната част.Счита, че
същото е неправилно и необосновано.Посочва, че съдът не е изпълнил задължението
си по чл.235, ал.2 ГПК и не е обсъдил събраните по делото доказателства относно
брачното поведение на съпрузите.Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1
от ГПК не е депозиран отговор.
В с.з. въззивникът
чрез процесуалния си представител адв.М.
поддържа подадената въззивна жалба.
Въззиваемият, чрез
процесуалния си представител адв.Н. оспорва въззивната жалба и моли за
потвърждаване на решението в обжалваната част.Претендира разноски.
Въззивната
жалба е подадена в законния срок, от лице, за което съществува правен интерес
от обжалване на първоинстанционното решение, отговоря на изискванията на чл.260
и чл.261 ГПК, поради което е допустима за разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд, при
служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 ГПК,
не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на
същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
При произнасяне по спора, въззивният съд съобрази следното:
Първоинстанционният Бургаски районен съд е сезиран с иск
от Н.А.Н. за прекратяване на брака, с
правно основание чл. 49 СК, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство
на същия.Твърди, че с ответницата Н.А.Н. са съпрузи, сключили брак на 06.10.1985г., от който имат две деца, навършили
пълнолетие.Посочва, че от дълго време имат проблеми, свързани с конфликти и
противоречия по всякакви въпроси, което довело и до фактическа раздяла отпреди
повече от половин години-ищецът напуснал семейното жилище по настояване на
ответницата.Предвид формалното съществуване на брачната връзка моли същият
да бъде
прекратен.В съдебно заседание лично и чрез надлежно упълномощения си
процесуален представител, ищецът поддържа иска.
Ответницата Н. оспорва иска, посочвайки, че от близо две години ответникът
поддържа трайна извънбрачна връзка.Въпреки настояването на децата да преосмисли
решението си развод, той категорично отказал.Също така сочи, че през последните
две години провява грубост в отношението си към семейството като през годините
се е случвало да поддържа извънбрачни връзки.Поради това прави искане по чл.49,
ал.3 СК за произнасяне на съда относно
вината за настъпване на дълбокото и непоправимо разстройство на брака, която счита, че е на ищеца.
Страните
поддържат заявените си становища.Ангажират доказателства в тяхна подкрепа.
Предявените
искове пред районния съд са с правно
основание чл.49 СК, чл.56 СК и чл.53 СК.Пред въззивния съд производството е
висящо по отношение на вината за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака.Всяка от страните претендира вината за това да е на насрещната страна.
Въззивният съд, с оглед обхвата на въззивно обжалване,
след като взе предвид доводите на страните в двете съдебни инстанции и
доказателствата по делото, и ги прецени по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
По делото не се
спори, че страните са във фактическа раздяла.Спорни са причините довели до това
положение.По делото са ангажирани гласни доказателства-по двама свидетели за
всяка от страните.В качество на свидетели за ищеца са разпитани Славка
Кирова-негова братовчедка и Иван Н.-негов брат.Свидетелката Кирова няма лични
впечатления от отношенията между съпрузите, всичко което знае за конфликтите го
е чула от други хора.Преди година срещнала ответницата, която и заявила, че се
развеждат и че той има любовница.А от дъщерята на страните Теодора знае, че
ответникът се грижи за семейството си постоянно.
Свидетелят Н.
споделя личните си впечатления от отношенията между съпрузите.След като
напуснал семейното жилище ищецът живял при брат си от лятото на 2017г. до преди
няколко месеца.Разказва, че още от 80-те години са започнали конфликтите им,
когато са имали общ бизнес, ответницата нападала съпруга си, опитвала се да го
удари, което е налагало намесата на родителите на съпруга.Според свидетеля
съвместното им съжителство е невъзможно.Ответникът се грижел за децата си
особено за по-малката дъщеря.Споделил е с брат си за връзката си с Таня
Димитрова.
В качеството на
свидетели за ответната страна са разпитани дъщерята на страните Валентина Н. и
нейния приятел Георги Грудов.
Свидетелката Н.
заявява, че от една година не поддържа отношения с баща си, тъй като той й
споделил за връзката си и намерението си да се напусне семейното жилище, но я
помолил да не го казва на майка си.Посочва, че постепенно и изнасял личните си
вещи от дома, но никой не го е гонил.Споделя, че баща й винаги е имал
извънбрачни връзки, не го е било грижа за семейството, разчитали са само на
майка си.Понастоящем според свидетелката, той идва често в апартамент, но не
остава да спи там.Родителите й се карали, а от няколко години-5-10 години, не
си говорели.
Свидетелят
Грудов заявява, че познава родителите на Валентина и отчасти е запознат с
отношенията им.Чувал е от разговори и от страните, че има неразбирателство
между тях.Ищецът Н. няколко пъти е споделял на свидетеля, че това не е нормален
живот и така не може да продължава.Посочва, че голямата дъщеря се е нанесла в
семейното жилище, след като ищецът се изнесъл.Свидетелят често посещава
жилището, но не заварва ищеца там.Понякога го е заварвал долу и не знае дали
има ключ.
Във въззивното производство не са ангажирани други
доказателства за твърдяните факти и обстоятелства.
Съобразно тази
фактическа установеност, предвид приложимия закон и по свое убеждение,
въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Доколкото
разпитаните по делото свидетели са близки роднини- дъщерята на страните, брата
на ищеца, негова братовчедка, техните показания трябва да бъдат ценени
съобразно чл.172 ГПК-с оглед всички други данни по делото и като се има предвид
възможната тяхна заинтересуваност.От друга страна следва да бъде отчетено
обстоятелство, че предвид интимния характер на брачните отношения, обикновено
проблемите между съпрузите не стават достояние на широк кръг лица, а по-скоро се ограничава до най-близкия
роднински или приятелски кръг.В случая от свидетелски показания може да бъде
направен категоричен извод за това, че общността между съпрузите е разкъсана и
липсват
характерните за брака общност на интереси, обща грижа за семейството,
взаимопомощ, доверие и
разбирателство.С оглед цитираните
свидетелски показания, съдът намира, че вина за разстройството на брачните
отношения имат и двамата съпрузи. За да се произнесе в този смисъл, съдът
съобрази, че според изложеното от свидетелите, в последните години отношенията
са били обтегнати, имало е скандали, а от известно време въобще не си говорят.Свидетелят
Н. като непосредствен свидетел на конфликтите между страните посочва, че
датират от 80-те години.Показанията на дъщерята на страните също сочат на
неразбирателство, но и следва да бъде отчетено, че тя живее с майка си в
семейното жилище, което предполага и заинтересованост.На въпрос на свидетелката
Кирова как са децата и братовчед й, ответницата отговаря грубо, че се развеждат
и той има любовница. От съвкупния анализ
на събраните по делото гласни доказателства, съдът счита, че брачното
провинение на мъжа се изразява изразява в установяването и поддържането на
извънбрачна връзка, а на жената-в грубо и неуважително отношение към него и
неговите близки, а не без значение е и създаденото у дъщерята на страните
негативно отношение към бащата.
Следователно настъпилото трайно и непоправимо
разстройство на брачната връзка не може да бъде преодоляно. При
това състояние на съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се
постигнат целите на брака, и той съществува само формално. Личните отношения
между съпрузите не са на основата на взаимното уважение и общи грижи за
семейството, необходими за съществуването на взаимност между тях, брачната
връзка между съпрузите е изпразнена от съдържание.Настъпило е пълно отчуждение резултата от поведението и на
двамата съпрузи.
Предвид
изложеното въззивната
жалба е неоснователна.В частта за вината съдебния акт следва да бъде потвърден
по горе изложените мотиви.
Страните
претендират разноски за въззивната инстанция.
В полза на
въззиваемия следва да бъде присъдено претендираното възнаграждение за адвокатска
защита пред въззивната инстанция в
размер на 300 лв. съобразно представения договор за правна помощ.
Мотивиран от изложеното, съдът
на основание чл. 271, ал. 1,
изр. 1, предл. 1 ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част Решение №1706/08.08.2018г., постановено от БРС по
гр.д.№1039/2018 по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Н.А.Н. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Н.А.Н. с ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за
призоваване: град Бургас, ул. „Оборище“ №77, ет.1, сумата от 300 лв. /триста лв./, представляваща
разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: