Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 17.12.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
ГАЛЯ ВЪЛКОВА
като разгледа докладваното от съдия Вълкова ч.гр.д. № 10465 по описа на съда за 2020 г., констатира следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.
2, т. 6 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В.В.П. срещу постановление от 09.03.2020
г. на ЧСИ Г.Д., с което е оставена без уважение молба вх. № 03186/28.02.2020 г.
на В.П. за прекрати изпълнително дело № 20157810400228/2015 и за връщане на събраната
в рамките на изпълнителното производство сума от 12048,95 лв. В жалбата се
сочи, че основанията за прекратяване на изпълнителното дело са били налични още
към 12.11.2015 г. и 2 години по-късно на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Твърди се след вписване на възбраната на 12.11.2015 г. да не са извършвани
изпълнителни действия. Длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение след
подписване на споразумение за разсрочване на задължението и е изпълнявал
доброволно съобразно постигнатата договореност. По тази причина и не дължи
такси и разноски към съдебния изпълнител по делото, а същите следва да се
поемат от взискателя. Посочва, че прекратяването настъпва по силата на закон, а
съдебният изпълнител само констатира това обстоятелство чрез издаване на
постановление. По изложените съображения се иска отмяна на постановлението, с
което е отказано прекратяване, както и да бъде възстановена сума в размер на
12048,95 лв. - такси и разноски, недължими.
Взискателят не е депозирал отговор на частната жалба.
ЧСИ Г.Д. излага съображения за неоснователност на
жалбата. Посочва, че с постановление от 09.03.2020 г. изпълнителното дело е
прекратено въз основа на молба от 28.02.2020 г. на взискателя. Споразумение
между страните по изпълнителното производство не освобождава длъжника от
заплащане на такси по изпълнението, включително и към ЧСИ. Разпоредбата на чл.
433, ал. 1, т. 8 е неприложима, тъй като въз основа на сключените между
страните споразумение от 2015 г. длъжникът е изпълнявал и взискателят е имал
право да изисква извършване на принудителни действия. Институтът на перемпцията
е неприложим към дължимостта на таксите. Плащанията на длъжника са направени
след образуване на изпълнителното дело и в хода на същото.
Съдът, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Изпълнително дело № 20157810400228/2015 г. по описа на ЧСИ Г.Д. е образувано по молба на взискателя “И.” АД вх. № 7211/16.04.2015 г. въз основа на изпълнителен лист от 30.01.2015 г., издаден по гр. дело №
3783/2015 г. на СРС.
В изпълнителния титул е отразено, че В.В.П. е осъден
да заплати на “И.” АД на основание чл. 417 ГПК сумите: 101850 евро главница по договор за банков кредит № 119/27.11.2007 г., ведно със законната
лихва, считано от 23.01.2015 г. до окончателното изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 2069,6 евро,
дължима за периода 27.11.2013 г. - 05.08.2014 г., мораторна лихва в размер на
9946,73 евро за периода 06.08.2013 г - 22.01.2015 г., неустойка за забава върху
просрочените лихви в размер на 291,57 евро, дължима за периода 27.12.2013 г. -
22.01.2015 г., такса в размер на 9,38 евро за поддържане на сметка,
застрахователна премия в размер на 281,71 лева, такса за връчване на нотариална
покана в размер на 57,6 лева и 8424,93 лв. разноски по делото, от които 4511,39
лв. държавна такса и 3913,54 лв. възнаграждение за юрисконсулт.
На 14.05.2015
г. между “И.” АД и В.П. е сключено споразумение, с което В.П. е признал
дължимостта на сумите по изпълнителния лист, за събирането на които е отразено
да е образувано изпълнителното дело. Договорено е разсрочване на задължението
на 20 вноски, както и за срока на изпълнението банката да не предприема
изпълнителни действия при редовно погасяване на разсроченото задължение. При
неизпълнение на което и да било от поетите от длъжника задължения банката ще
възобнови действията по принудително изпълнение. Изрично е отразено, че наред
със сумите по изпълнителния лист общото вземане включва и 598,00 лв. - разходи
по изпълнителното дело. Кредиторът се е задължил след получаване на вземането и
заплащане на такси и разноски по изпълнителното дело да депозира молба за
прекратяването му, както и да не прави за сметка на длъжника никакви други
разноски по изпълнение на делото при положение, че същият плаща задълженията си
по споразумението в посочените размери и срокове. Анекс към споразумението са
сключени на 19.01.2017 г., касаещо разсрочване на задължения с отразяване за
дължимост на юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело.
На 15.05.2015 г. ЧСИД. е постановил вписване на възбрана на недвижими
имоти, собственост на длъжника: апартамент № 6 в гр. София, ул. “************,
гараж № 7. На 27.05.2015 г. са наложени запори върху дружествени дялове на
длъжника в: “И.П.О.” ЕООД, “Н.Г.” ООД, “Р.К.” ООД, “А.Е.Д.- И.М.Г.” ООД, “И. Г.”
ЕООД, запор на вземания на В.П., вкл. от банкови касети и сейфове в “У.Б.” АД, Р.(България)”
ЕАД, “И.А.Б.” АД, “Ю.Б.АД, както и възбрана на жилище, находящо се в сграда №
51500.501.22.01
На 28.05.2015
г. взискателят е отправил искане до съдебния изпълнител след налагане на
поисканите запори върху дружествени дяло и недвижими имоти, собственост на
длъжника, да не бъдат предприемани други действия по принудително изпълнение до
повторно искане на молителя.
Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника
на 03.06.2015 г.
На 06.07.2015 г. е изпратено искане до СВп гр. Несебър
за налагане на възбрана върху имот с идентификатор 51500.501.22.1.2.
Взискателят е депозирал молба за прекратяване на изпълнителното дело на 21.01.2020 г. поради
погасяване на задължението и искане за вдигане на наложените запори и възбрани
след заплащане на дължимите такси от страна на длъжника.
С разпореждане от 21.01.2020 г е постановено заплащане
от длъжника на сумата от 11913,95 лв. и разноски 135 лв. Видно от сметка
40811/28.02.2020 г. сумата от 11885,35 лв. включва: 38 лв. - допълнителни
разноски по т. 31, 75 лв. такса по т. 9, 9797,79 лв. - такса по т. 26 ТТРЗЧСИ,
общо 11885,35 лв. с ДДС. В призовка до длъжника е сопосочва, че наред със
сумата от 11913,95 лв. същият следва да заплати 40 лв. (4х10 лв.) такси за
вдигане на възбрани и 90 лв. такси за вдигане на запори върху дружествени дялове.
Съобщение за налагане на запор на сметки на длъжника
са изпратени до банки.
Запорите са вдигнати с писма на ЧСИ до трети задължени
лица на 04.06.2020 г.
С постановление от 03.09.2020 г. съдебният изпълнител
да е посочил, че оставя без уважение за молбата на длъжника за прекратяване на
изпълнителното производство, като в т. 1 от акта на съдебния изпълнител е
постановено приключване на съдебното производство.
При съобразяване на задължителните указания по тълкуване на закона,
дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, т. 10, “когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е
трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.”
Прекъсването на давността по отношение на вземането чрез признаване на
същото по смисъла на чл. 116 ЗЗД или изпълнение от страна на длъжника не води
автоматично и до прекъсване на давността по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 8 ГПК. Последната е ограничена до активността на взискателя конкретно в рамките
на висящото изпълнително производство, а не въобще. Ето защо и бездействието на
взискателя води до настъпване по силата на закона на прекратяване на
изпълнителното дело на 06.07.2017 г. (с изтичането на две години от последното
изпълнително действие – вписване на възбрана).
По отношение на дължимостта на такси в размер на 12048,95 лв. съдът
намира следното.
По аргумент от чл. 79, ал. 1 ГПК оставащите като дължими разноски са за
сметка на взискателя. По вече изложени мотиви настоящият съдебен състав приема,
че основанието за прекратяване е т. 8 на чл. 333 ГПК, а не плащане на
задължението в рамките на изпълнителното производство.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 09.03.2020 г. на ЧСИ Г.Д. в частта, с която по молба вх. № 03186/28.02.2020 г. на
длъжника В.В.П. ЕГН ********** е постановен отказ за прекратяване на
изпълнително дело № 228/15 г. по описа на ЧСИ Г.Д. на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК и в частта, с която е оставена
без уважение молбата за връщане сумата от
12048,95 лв., събрана от длъжника въз основа на постановление от 21.01.2020 г.
УКАЗВА на ЧСИ Г.Д.., че на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК следва да постанови прекратяване на изпълнително дело № 228/15 г. съобразно изложените в
настоящото определение мотиви.
Решението не подлежи на обжалване (чл. 437, ал. 4,
изр. второ ГПК)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/