РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Айтос, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело №
20222110100557 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Е-П.П.“ АД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от П.С.С., Я.М.Д., Д.К.Д.,
чрез юрисконсулт Е.М. против “К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управител К.М.К..
С исковата молба ищецът „Е-П.П.“ АД, ЕИК: ***моли да бъде прието за
установено спрямо ответника “К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от К.М.К., съществуването на вземането му по издадена по ч.гр.дело
№ 306/2022 г. на РС-Айтос, Заповед № 137 от дата 13.04.2022 г. по чл.410 от ГПК за
изпълнение на парично задължение в размер, както следва: 1 287, 87 лева (хиляда двеста
осемдесет и седем лева и 87 ст.) - главница по незаплатено парично задължение за ел.
енергия по фактури, издадени за периода от 14.01.2022 г. до 14.02.2022 г.; 14, 79 лева
(четиринадесет лева и 79 ст.) - мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението – 29.03.2022 г. до окончателното плащане на
дължимото.
Твърди се, че вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение за
електрическа енергия и предоставена мрежова ycлуга по фактури, издадени за периода от
14.01.2022 г. до 14.02.2022 г., както и мораторна лихва върку главницата в общ размер на
14,79 лева (четиринадесет лева 79 стотинки), представляваща сбора от мораторната лихва на
всяка фактура за ел. енергия и мрежова услуга от падежа й дo 18.03.2022г., посочени
подробно в извлечение oт сметка на ответника пo кл.№ ********** към същата дата.
Ищецът претендира заплащане на направените съдебно-деловодни разноски,
1
включително юрисконсултско възнаграждение.
С исковата молба е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415
от ГПК и чл.79, ал.1, предл.І-во от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) - за
установяване съществуването на вземането на ищеца против ответника, съобразно дадените
от съда указания по заповедно производство – ч.гр.дело № 306/2022г. на РС-Айтос.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства: Копие на извлечение
oт сметка към 18.03.2022г. пo партида на ответника, за размера на задължението, към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и за размера на
претендираната oт ищеца лихва към същата дата; Копие oт фактури, описани в извлечение
oт сметка пo т.1; Справка за консумирана ел. енергия в обекта на потребление на ответника
за процесния период; Справка пo партида на ответника със списък на платени и неплатени
фактури; Копие oт Общите условия за продажба на електрическа енергия на Е-П.П. АД;
Решения на ДКЕВР и Публикации на Общите условия за продажба на електрическа енергия
на Е-П.П. AД, както и преписи за връчване на ответника. Направени са доказателствени
искания - за прилагане на ч.гр.дело № 306/2022г. на РС-Айтос.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. От негово име е
постъпила молба вх.№ 5713/2022 година за разглеждане на делото в отсъствие на
представител. Не са ангажирани допълнителни доказателства и не са заявени искания.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът “К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.М.К. изпраща писмен
отговор, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на иска. Спори по
основателността на претенцията като сочи, че доказването й е в тежест на ищеца. Моли за
отхвърлянето й от съда като неоснователна.
Представя писмени доказателства и възразява по приемане на част от
писмените доказателства, приложени към и.м. На свой ред моли за ангажиране на гласни
доказателства - допускане на двама свидетели при довеждане.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника - адв.Х.С.
поддържа изложеното в отговора становище, като по същество пледира за постановяване на
решение, с което ищцовата претенция бъде оставена без уважение, като неоснователна и
недоказана. Моли за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, като
представя списък по чл.80 от ГПК.
С оглед на събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заявление по чл.410 от ГПК ищцовото дружество „Е-П.П.“ АД, ЕИК: ***,
действайки чрез юрисконсулт Е.М. е поискало издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу ответника “К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от К.М.К.. В хода на образуваното (след изпращане на
подсъдиност) заповедно производство по ч.гр.дело № 306/2022г. по описа на РС-Айтос и
след връчване на заповед № 137/13.04.2022 год., при постъпило в срок възражение по чл.414
2
от ГПК от ответника чрез адв.Х.С., на заявителя е указана възможността да предяви иск за
установяване дължимостта на вземането си против длъжника.
В изпълнение на дадените указания е депозирана исковата молба, по която е
образувано настоящото искова производство. в отговора на проц.представител на ответника
се поддържа направеното възражение, като се доразвива тезата за неоснователност на иска.
Твърди се, че въз основа на сключен Договор № BGI6RFOP001-1.023-0003-С02-S-05 от
20.01.2020 г., Община Р. възлага на „К.Б.“ ЕООД да изпълни обществена поръчка с предмет
„Изпълнение на строително-монтажни работи чрез инженеринг - изграждане на социални
жилища пo проект „Изграждане на социални жилища за настаняване на малцинствени и
социално слаби групи в кв.„***“, отговарящи на съвременните хигиенни изисквания“.
Местонахождението на обекта е УПИ VIII, имот № 6397, квартал № 805, поземлен имот с
идентификатор 61710.504.6397 пo Кадастралната карта на гр.Р., с адм.адрес: гр. Р., ***.
Cочи се, че с писмо изх. № 26-00-1165/28.10.2021г., кмета на Община Р., уведомил
дружеството пo eл.поща, че на 25.10.2021г. Договор № BG 16RFOP001-1.023- 0003-С02-S-05
от 20.01.2020 г. е прекратен, въз основа на което следва да се състави Акт 10, на основание
чл.7, aл.3, т.10 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи пo време
на строителството, поради прекратяване на договора със строителя и неговата смяна.
Възложителят отправил покана до дружеството за съставяне на Акт 10 на 03.11.2021 г. и нa
03.11.2021 г. се извършил пълен оглед на обекта от страна на представители на Община Р.,
дружеството изпълняващо строителен надзор - „Д.“ EOOД и „К.Б." ЕООД и се подписал Акт
за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството. В подкрепа на
изложеното е приложеното към отговора на и.м. копие от акт (л.37-46 от делото).
Видно от представения Акт образец 10, на 03.11.2021 г. строителството е спряно
и обектът е предаден на възложителя, за извършване на „необходими мерки при
продължаване на строителството, като от обекта са премахнати машини, оборудване,
съоръжения, конструкции и др. (т. 3, 4, 5, 6 и 7 от Акта). На база изложеното ответникът
твърди, че е освободил строителната площадка и общинския имот. В този смисъл ангажира
и гласни доказателства – показания на разпитаните свидетели Д.К.Д. и Ю.Н.А., двамата
бивши служители на отв.“К.Б.“ ЕООД. Според св.Д. в електрическото табло, намиращо ce в
процесния обект липсвало средство за техническо измерване, електромерът се намирал на
трафопост, захранващ обекта с електроенергия, собственост на „Е. - П.М.“ АД. Според
показанията му, подкрепени и чрез свидетелството на св.Ю.А. през м.октомври 2021г. ел.
захранването в обекта било преустановено, целият екип напуснал обекта, почиствайки
площадката от материали и техника, т.е. според свидетелите потребление на ел. енергия в
обекта след прекратяване на договора с Община Р., т.е. след м.октоври 2021г. не е имало.
Не са извършвани строителни дейности, строителната площадка е освободена от техника и
механизация. В този смисъл е съставения на 03.11.2021 г. Акт обазец № 10 за установяване
на състоянието на строежа при спиране на строителството, с който обекта е предаден на
възложителя Община Р..
Съдът, анализирайки събраните доказателства, приема исковата претенция за
допустима, но разгледана по същество – за неоснователна и недоказана по следните
съображения: при така установената фактическа обстановка спорът между страните е дали
за претендирания период относно фактури, издадени от 14.01.2022г. до 14.02.2022г. за
3
процесния адрес количествата ел. енергия, посочени в исковата молба са реално потребени
и съответно правилно отчетени. По тези два релевантни факта доказателствената тежест е на
ищеца, който от една страна представя свидетелстващи документи относно отчетена
eл.енергия, но нe и доказателства за установяване на количествата реално доставена в
обекта такава, при направено от ответната страна оспорване. От друга страна представените
и приети пo делото писмени доказателства - Извлечение oт сметка, Извлечение за фактури и
плащания, Справка за потребление на ел. енергия (с приложени фактури), доколкото са
съставени от ищцовото дружество и са частни свидетелстващи документи, обективиращи
изгoдни за издателя си обстоятелства, при направеното оспорване нямат материално
доказателствена сила. Ето защо и доколкото не са подкрепени от други доказателства, няма
как да бъдат ценени като категорично доказателства за установяване на съдържащите се в
тях факти.
При така изложените съображения и след анализ на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че макар съществуването на облигационни отношения между
страните във връзка с процесния договор за доставка на електрическа енергия и
предоставена мрежова ycлуга по фактури, издадени за периода от 14.01.2022 г. до 14.02.2022
г., както и мораторна лихва върку главницата в общ размер на 14,79 лева (четиринадесет
лева 79 стотинки), представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел.
енергия и мрежова услуга от падежа й дo 18.03.2022г., посочени подробно в извлечение oт
сметка на ответника пo кл.№ ********** да е доказано, доколкото и ищцовото дружество,
и ответникът са страни по този договор, в тежест на ищецът е да установи по безспорен и
категоричен начин качеството си на кредитор, падежа, изискуемостта и размера на
вземането си, а ответника (длъжник) – липсата на твърдяната облигационна връзка между
страните или факта на плащането. Въз основа на гореизложените съображения, съдът
приема за недоказано обстоятелството за наличие на ликвидно (установено по основание и
размер) и изискуемо вземане на кредитора спрямо длъжника. В този смисъл следва да се
отбележи, че липсват писмени доказателства относно откриване на партидата за процесния
обект, относно монтиране на измервателното устройство, както и относно контрола и
отчетността за точността му. Според показанията на св.Д.Д. средството за търговско
измерване, не се е намирало в електротаблото, което е било монтирано в обекта, a на
трафопост, находящ се в съседен имот. В подкрепа на изложеното следва да се анализира
обстоятелството, посочено в исковата молба от страна на ищеца, а именно, че обектът на
потребление се е намирал на адм.адрес: гр.Р., ***, който е заведен с абонатен № ***. При
съпоставка имотът, общинска собственост, в който са се извършвали строителните дейности
е с административен адрес: гр.Р., ул. „***“ № **, съвпадащ с адреса посочен в Акт образец
10 за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството от 03.11.2021 г., с
който е преустановена дейността на обекта и същият е предаден на възложителя Община Р..
След като ищецът не е изпълнил процесуалното си задължение по чл.154, ал.1
от ГПК следва да понесе своеобразната санкция на тежестта на доказване, като съдът приеме
за несъществуващи фактите, които той следва да установи с безспорни доказателства, т.е. да
4
приеме за недоказано в претендирания размер съществуване на вземането му спрямо
ответника, поради което и да отхвърли исковата претенция.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, при отхвърляне на иска, ищецът следва да
заплати на насрещната страна, направените съдебно-деловодни разноски в размер на
550,00лв., адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и в съответствие с
приложен списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното, Айтоският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Е-П.П.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от П.С.С., Я.М.Д., Д.К.Д. против “К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от К.М.К., за установяване
съществуването на вземането по издадена по ч.гр.дело № 306/2022 г. на РС-Айтос, Заповед
№ 137 от дата 13.04.2022 г. по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение в
размер, както следва: 1 287, 87 лева (хиляда двеста осемдесет и седем лева и 87 ст.) -
главница по незаплатено парично задължение за ел. енергия по фактури, издадени за
периода от 14.01.2022 г. до 14.02.2022 г.; 14, 79 лева (четиринадесет лева и 79 ст.) -
мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 29.03.2022 г. до окончателното плащане на дължимото, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Е-П.П.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***
заплати на “К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от К.М.К. направените съдебно-деловодни разноски в размер на 550,00
(петстотин и петдесет) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2-
седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5