Присъда по дело №253/2021 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 4
Дата: 14 юни 2021 г.
Съдия: Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Дело: 20215620200253
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 април 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 4
гр. Свиленград , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева

Байнова
СъдебниНина Стоянова Крайчева

заседатели:Росанка Велинова Ангелова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
и прокурора Десислава Илиянова Садова (РП-Хасково)
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Наказателно
дело от общ характер № 20215620200253 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия СТ. Н. СТ., роден на ******** година в град
Свиленград, област Хасково, българин, български гражданин, живущ в град
Свиленград, ул.„***********” № ***** област Хасково, със средно
образование, разведен, ЕГН **********, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че
на 31.10.2019 година в град Любимец, област Хасково, като извършител в
съучастие с Н. СТ. ГР. (като помагач) причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в травматичното увреждане – кръвоизлив в стъкловидното тяло
на очната ябълка, причинило трайно отслабване на зрението с лявото око на
ЯНК. К. Н. от град Харманли, област Хасково - престъпление по чл. 129, ал.
2, вр.ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 129, ал. 2,
вр.ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2, вр.чл. 54, ал. 1, вр.чл. 39, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 (една) година и 6 (шест)
месеца.
1
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 (четири) години,
считано от влизане в сила на Присъдата.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА СТ. Н. СТ., роден на
******** година в град Свиленград, област Хасково, българин, български
гражданин, живущ в град Свиленград, ул.„***********” № ***** област
Хасково, със средно образование, разведен, ЕГН **********, неосъждан, ДА
ЗАПЛАТИ по Републиканския бюджет част от направените по делото
разноски в размер на 667.75 лв. (шестстотин шестдесет и седем лева и
седемдесет и пет стотинки), представляващи такива за изготвяне на
експертизи, вносими по сметка на ОДМВР – Хасково, както и по Бюджета на
съдебната власт държавна такса в размер на 5 лв. (пет лева), при служебно
издаване на Изпълнителен лист, вносима по сметката на Районен съд -
Свиленград.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА СТ. Н. СТ., роден на
******** година в град Свиленград, област Хасково, българин, български
гражданин, живущ в град Свиленград, ул.„***********” № ***** област
Хасково, със средно образование, разведен, ЕГН **********, неосъждан, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд - Свиленград, част от направените по
делото разноски в размер на 101.13 лв. (сто и един лева и тринадесет
стотинки), представляващи пътни такива, възнаграждение за явяване в
съдебно заседание и дневни на вещите лица, и сумата от 5 лв. (пет лева) –
държавна такса в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист,
вносими по сметка на Районен съд - Свиленград.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА С Н. С., роден на
******** година в град Свиленград, област Хасково, българин, български
гражданин, живущ в град Свиленград, ул.„***********” № ***** област
Хасково, със средно образование, разведен, ЕГН **********, неосъждан, ДА
ЗАПЛАТИ на ЯНК. К. Н. с ЕГН ********** от град Харманли, ул.„Тунджа”
№ 4, област Хасково, сумата от 700 лв. (седемстотин лева), представляваща
част от извършените от последния разноски за адвокатско възнаграждение по
НОХД № 253/2021 година по описа на Районен съд - Свиленград.
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. СТ. ГР., роден на ******* година в град
2
Свиленград, област Хасково, българин, български гражданин, живущ в град
Свиленград, ул.„***********” № ***** област Хасково, със средно
образование, женен, ЕГН **********, неосъждан (реабилитиран), ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 31.10.2019 година в град Любимец, област Хасково,
в съучастие като помагач умишлено улеснил извършителя СТ. Н. СТ. да
извърши престъплението по чл. 129, ал. 2, вр.ал. 1 от НК, а именно: на
31.10.2019 година в град Любимец, област Хасково, в съучастие като
извършител причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
травматичното увреждане – кръвоизлив в стъкловидното тяло на очната
ябълка, причинило трайно отслабване на зрението с лявото око на ЯНК. К. Н.
от град Харманли, област Хасково, чрез държане на тялото през раменете на
Н., непозволявайки на същия да се съпротивлява - престъпление по чл. 129,
ал. 2, вр.ал. 1, вр.чл. 20, ал. 4 от НК, поради което и на основание чл. 129, ал.
2, вр.ал. 1, вр.чл. 20, ал. 4, вр.чл. 54, ал. 1, вр.чл. 39, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА
на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 (една) година.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години.
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. СТ. ГР., роден на ******* година в град
Свиленград, област Хасково, българин, български гражданин, живущ в град
Свиленград, ул.„***********” № ***** област Хасково, със средно
образование, женен, ЕГН **********, неосъждан (реабилитиран), ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 31.10.2019 година в град Любимец, област Хасково,
се заканил на другиго – на ЯНК. К. Н. от град Харманли, област Хасково, с
престъпление против неговата личност – с убийството му, като му казал: „Ще
те очистим, до една седмица няма да си жив, и да ни съдиш това няма да ти
помогне!” и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му у лицето – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр.ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр.ал. 1, вр.чл. 54, ал. 1, вр.чл. 39,
ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок
от 1 (една) година.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК, НАЛАГА на Н. СТ. ГР. за изтърпяване
3
едно общо наказание по двете осъждания, а именно наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от 1 (една) година.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на така
определеното на Н. СТ. ГР. общо наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за
срок от 3 (три) години, считано от влизане на Присъдата в сила.
Не прилага разпоредбата на чл. 24 от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА Н. СТ. ГР., роден на
******* година в град Свиленград, област Хасково, българин, български
гражданин, живущ в град Свиленград, ул.„***********” № ***** област
Хасково, със средно образование, женен, ЕГН **********, неосъждан
(реабилитиран), ДА ЗАПЛАТИ по Републиканския бюджет част от
направените по делото разноски в размер на 667.75 лв. (шестстотин
шестдесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки), представляващи такива
за изготвяне на експертизи, вносими по сметка на ОДМВР – Хасково, както и
по Бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 5 лв. (пет лева),
при служебно издаване на Изпълнителен лист, вносима по сметката на
Районен съд - Свиленград.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА Н. СТ. ГР., роден на
******* година в град Свиленград, област Хасково, българин, български
гражданин, живущ в град Свиленград, ул.„***********” № ***** област
Хасково, със средно образование, женен, ЕГН **********, неосъждан
(реабилитиран), ДА ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд - Свиленград, част от
направените по делото разноски в размер на 101.14 лв. (сто и един лева и
четиринадесет стотинки), представляващи пътни такива, възнаграждение за
явяване в съдебно заседание и дневни на вещите лица, и сумата от 5 лв. (пет
лева) – държавна такса в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист,
вносими по сметка на Районен съд - Свиленград.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА Н. СТ. ГР., роден на
******* година в град Свиленград, област Хасково, българин, български
гражданин, живущ в град Свиленград, ул.„***********” № ***** област
Хасково, със средно образование, женен, ЕГН **********, неосъждан
(реабилитиран), ДА ЗАПЛАТИ на ЯНК. К. Н. с ЕГН ********** от град
Харманли, ул.„Тунджа” № 4, област Хасково, сумата от 700 лв. (седемстотин
4
лева), представляваща част от извършените от последния разноски за
адвокатско възнаграждение по НОХД № 253/2021 година по описа на Районен
съд - Свиленград.
ПОСТАНОВЯВА оптичен диск „TDK”, съдържащ видео-файл от запис
от охранителна камера на 31.10.2019 година, монтирана пред магазин
„Маруся” в град Любимец, ул.„Църковна” № 16, облраст Хасково и компакт
диск от изследване (скенер) на главата на ЯНК. К. Н., да останат приложени
по делото.
Присъдата подлежи на Жалба и Протест в 15-дневен срок, считано от
днес пред Окръжен съд - Хасково.


Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
5

Съдържание на мотивите


М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 4 от 14.06.2021 година
по НОХД № 253/2021 година на Районен съд – Свиленград
С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) №
16/2020 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ ТОС 1644/2019
година по описа на Районна прокуратура – Хасково, Д.С. – Младши прокурор
при Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград
повдига обвинение
- на С. Н. С., роден на ******** година в град Свиленград, област
Хасково, българин, български гражданин, живущ в град Свиленград, ул.
„***********” № ***** област Хасково, със средно образование, разведен,
ЕГН **********, неосъждан, за това, че на 31.10.2019 година в град
Любимец, област Хасково, като извършител в съучастие с Н. С. Г. (като
помагач) причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травматичното
увреждане – кръвоизлив в стъкловидното тяло на очната ябълка, причинило
трайно отслабване на зрението с лявото око на Я. К. Н. от град Харманли,
област Хасково - престъпление по чл. 129, ал. 2, вр.ал. 1, вр.чл. ***** ал. 2 от
НК и
- на Н. С. Г., роден на ******* година в град Свиленград, област
Хасково, българин, български гражданин, живущ в град Свиленград, ул.
„***********” № ***** област Хасково, със средно образование, женен, ЕГН
**********, неосъждан, за това, че
-- на 31.10.2019 година в град Любимец, област Хасково, в съучастие
като помагач умишлено улеснил извършителя С. Н. С. да извърши
престъплението по чл. 129, ал. 2, вр.ал. 1 от НК, а именно: на 31.10.2019
година в град Любимец, област Хасково, в съучастие като извършител
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травматичното увреждане
– кръвоизлив в стъкловидното тяло на очната ябълка, причинило трайно
отслабване на зрението с лявото око на Я. К. Н. от град Харманли, област
Хасково, чрез държане на ръцете на Н. зад гърба му, непозволявайки на
същия да се съпротивлява - престъпление по чл. 129, ал. 2, вр.ал. 1, вр.чл.
***** ал. 4 от НК и
-- на 31.10.2019 година в град Любимец, област Хасково, се заканил
на другиго – на Я. К. Н. от град Харманли, област Хасково, с престъпление
против неговата личност – с убийството му, като му казал: „Ще те очистим,
до една седмица няма да си жив, и да ни съдиш това няма да ти помогне!” и
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му
1
у лицето – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр.ал. 1 от НК.
В съдебно заседание, проведено на 01.06.2021 година е допуснато
измение на обвинението по отношение на подсъдимия Н. С. Г. за
престъплението по чл. 129, ал. 2, вр.ал. 1, вр.чл. ***** ал. 4 от НК, в следния
смисъл: на 31.10.2019 година в град Любимец, област Хасково, в съучастие
като помагач умишлено улеснил извършителя С. Н. С. да извърши
престъплението по чл. 129, ал. 2, вр.ал. 1 от НК, а именно на 31.10.2019
година в град Любимец, област Хасково в съучастие като извършител
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травматично увреждане –
кръвоизлив в стъкловидното тяло на очната ябълка, причинило трайно
отслабване на зрението с лявото око на Я. К. Н. от град Харманли, чрез
държане на тялото през раменете на Н., непозволявайки на същия да се
съпротивлява.
В съдебно заседание подсъдимият С. Н. С., участва лично и чрез
свои упълномощни защитници – адвокат Таня Коларова и адвокат М.А..
Защитниците на подсъдимия С. пледират за оправдателна Присъда, тъй като
не било доказано обвинението – не била налице средна телесна повреда, не
бил налице умисъл, първоналачно подаденият сигнал не бил подписан от
пострадалия Я.Н., налице било самоотбрана, действал в състояние на афект,
имало противоречие в показанията на свидетелите, налице било смесване в
съзнанието на свидетелите на действително случилото се и на видяното от
видеозаписа от охранителната камера.
В съдебно заседание подсъдимият Н. С. Г., участва лично и чрез
свой упълномощен защитник – адвокат Таня Коларова. Защитникът на
подсъдимия Г. пледира за оправдателна Присъда по отношение на двете
престъпления, поради общите основания, касаещи подсъдимия С. и тъй като
участието на Г. било за да разтърве сина си – С.С. и Я.Н. (по отношение на
престъплениепо по чл. 129, ал. 2, вр.ал. 1 от НК) и тъй като обвинението по
чл. 144, ал. 3, вр.ал. 1 от НК не било доказано – пострадалият не бил посочил
в съдебно заседание точните думи, касаещи отправената към него закана за
убийство, както и не ги бил посочил в първоначално подадения от него
сигнал.
Подсъдимите не се признават за виновни. Заявяват, че разбират
обвиненията. В процесуалното време на последната дума подсъдимите молят
Съда за справедливост.
Частният обвинител Я.Н., лично и чрез повереника си – адвокат
Б.С., изразяват становище обвиненията, предявени с ОА, да са безспорно
доказани от обективна и субективна страна по отношение на двамата
подсъдими и искат от Съда да наложи на двамата подсъдими справедливи
наказания. Претендират се разноските по делото, касаещи заплатено
адвокатско възнаграждение.
2
Участващият в съдебно заседание пред Районен съд – Свиленград
Младши прокурор Д.С. в хода на съдебните прения поддържа обвиненията,
така както са предявени с ОА. Изразява становище същите да са безспорно
доказани от обективна и субективна страна по отношение на двамата
подсъдими, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните
доказателства в хода на процеса, както и установени съставомерните –
обективен и субективен признаци на вменените престъпления по възведените
правни квалификации, така също и тяхното извършване и авторството им в
лицето на всеки от двамата подсъдими. Поради това, Прокурорът пледира за
признаването на всеки от двамата подсъдими за виновни и осъждането им,
като на всеки подсъдими бъде наложено предвиденото в чл. 129, ал. 1 от НК,
респ. 144, ал. 3 от НК наказание „Лишаване от свобода”, което да се
индивидуализира при условията на чл. 54 от НК, като наказанието на С. бъде
„Лишаване от свобода” за срок от 2 години като се приложи и разпоредбата
на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 4 години, а за Г. наказанията по двете
престъпления да бъдат „Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца
като се приложи и разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години (по
отношение на двете деяния). Предлага по отношение на подсъдимия Г. да се
извърши кумулация като се определи едно общо наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 1 година и 6 месеца с 3-годишен изпитателен срок.
Предлага подсъдимите да бъдат осъдени да заплатят по равно направените по
делото разноски; а веществените доказателства – да останат приложени по
делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
Видно от приложените актуални Справки за съдимост с рег.№ 359 и
с рег.№ 358, двете от 13.04.2021 година, издадени от Бюро за съдимост при
Районен съд – Свиленград, подсъдимият С. Н. С. не е осъждан (има наложено
административно наказание по чл. 78а от НК), а подсъдимият Н. С. Г. е
осъждан, но е реабилитиран към 22.09.2015 година.
Видно от приложените в кориците на ДП Декларации за семейно и
материално положение и имотно състояние, подсъдимият С.С. има
ненавършило пълнолетие дете, не притежава недвижими имоти и ценни
книжа или дялове в дружества, притежава ремарке и разплащателна сметка в
банка и работи по трудово правоотношение при месечен доход в размер на
минималната работна заплата за страната; а подсъдимият Н.Г. не притежава
недвижими имоти, банкови сметки и ценни книжа или дялове в дружества,
притежава лек автомобил и не работи.
Съгласно Характеристични спраки, изготвени от Полицейски
инспектор Г.К., подсъдимите са познати в квартала като тихи и кротки хора,
не предизвикват конфликти или скандали, не злоупотребяват с алкохол или
други силно упойващи вещества, не са регистрирани като извършители на
3
престъпления, нямат криминална регистрация и не се издирват от органите на
МВР.
Подсъдимият Н.Г. е баща на подсъдимия С.С.. Двамата подсъдими
познават свидителя Я. К. Н., тъй като последният живеел на семейни начала в
едно домакинство с бившата съпруга на подсъдимия С.С. - свидетеля Ц. А. С..
Подсъдимият С. и свидетелят Ц. С. се развеждат през 2018 година, като
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака им
дете - сина Н. е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на
лични отношения с детето (видно от Решение № 10 от 11.01.2018 година по
гр.д.№ 935/2018 година на Районен съд – Свиленград). Бившите съпрузи не са
в добри отношения, а предаването на детето за срещите с баща му се
осъществява чрез майката на свидетеля Ц.С. и баба на детето, а именно:
свидетеля М.В. А..
На 31.10.2019 година около 17.00 часа, свидетелят С. е на работното
си място - салон за красота, находящ се в град Любимец, област Хасково,
като детето Н. е с нея. Без предварителна уговорка подсъдимият Стефан С.
отива в салона за красота и иска да вземе детето за няколко минути, като
майката се съгласила, тъй като не желае да става скандал пред клиентите.
След като минава доста време, свидетелят С. се притеснява и моли майка си
да се обади на С., за да го попита кога ще върне детето. През това време С.
отива в хранителния магазин на родителите си - „Маруся”, находящ се в
****************, където ще вечерят с тях и приятеля й към онзи момент -
свидетеля Я.Н.. Магазинът все още е отворен, а като продавач – консултант в
него работи свидетелят Е. ВА. А..
Около 21.00 часа на същата дата подсъдимият С. пристига пред
магазина с лек автомобил, за да остави детето. В автомобила е и баща му –
подсъдимият Н.Г.. Когато разбира, че С. е дошъл да остави сина си,
свидетелят Я.Н. решава да поговори с него относно агресивното поведение на
детето, поради което е изключено от занималнята в училище. Двамата се
намират в близост до входа на магазина и по време на разговора свидетелят
Н. отправя забележка на С. относно поведението на детето. Получава се
разногласие и неразбирателство между двамата, в резултат на което С.
налетява на Н., като го хваща за връхната дреха (елека) и започва да го дърпа
и да го удря. В този момент бащата на подсъдимия С. – подсъдимият Н.Г.,
слиза от автомобила, бързо отива при тях и изблъсква Н. от С.. След това С.
започва да нанася удари с юмрук по главата и тялото на Н.. Виждайки
случващото се свителят М.А. се намесва между тях и успява да ги разделили,
но двамата (С. и Н.) продължават да разменят реплики помежду си, като в
разпрата се включва и подсъдимият Н.Г.. Свидетел на част от случващото
става и свидетеля Е.А., която излизайки пред магазина, също се опитва да
преустанови конфликта между тях, но също не успява. Докато са разделените
и продължават да спорят, подсъдимият Г. се опитва да издърпа сина си –
подсъдимия С. настрани, но същият рязко се обръща към Н. и отново го
4
нападна, при което Н. успява да го удари по лицето. Тогава подсъдимият Н.Г.
започва да държи през раменете Н., а С. нанеся на Н. удар с ръка в областта на
лявото око, след който започва обилно кръвотечение от мястото на удара.
Двамата подсъдими се отдръпват от Н., а последният отива за да измие
лицето си.
След като свидетелят Н. промива окото си, заедно със свидетеля С.,
решават незабавно да отидат в ЦСМП в град Любимец, където Н. да бъде
прегледан. Отправят се към автомобила на свидетеля С., който е спрян в
близост до магазина. Виждайки, че двамата искат да потеглят с колата,
подсъдимият Г. отива до автомобила, от страната на Н., като започва да му се
заканва на висок тон и заплашително, казвайки му: „Ще те очистим, до една
седмица няма да си жив, и да ни съдиш това няма да ти помогне!”. Н. и С.
успяват да потеглят с автомобила и отиват в ЦСМП в град Любимец, където
на Н. е указана медицинска помощ. Освен положените грижи за раните му е
дадено и успокоително. Посъветват го на следващия ден да отиде на преглед
в град Хасково.
На 01.11.2019 година Н. посещава Окръжната болница в град Хасково,
където е настанен в Очното отделение за болнично лечение, тъй като има
кръвоизлив в очите и не може да вижда. След няколко дни – на 04.11.2019
година, е изписан от болница и освидетелстван от д-р Христо Е., като
констатациите са вписани в издаденото Съдебномедицинско удостоверение
№ 467/2019г. от дата 07.11.2019 година, според което при Николов е
констатирана контузия на главата - рана в дясната челна област и контузия
на лявата очна ябълка – хематом на клепачите; кръвоизлив в стъкловидното
тяло, отслабено зрение до 0.2. След контролен преглед при д-р Тянков, на
10.12.2019 година е допълнено Заключението на Съдебномедицинското
удостоверение като е установено, че продължава да е налице отслабване на
зрението с лявото око. Отслабването е с практическа стойност и се дължи на
неусвоения кръвоизлив в стъкловидното тяло на очната ябълка. Причиненото
травматично увреждане е причинило трайно (за повече от 30 дни) отслабване
на зрението с лявото око по смисъла на чл. 129 от НК. Тези данни са
обективирани и в Заключението на Съдебномедицинската експертиза по
писмени данни № 29/20 на д-р Х. Д. Е.. В съдебно заседание вещото лице Х.
Д. Е. поддържа даденото Заключение. В устните си обяснения пред
настоящия Съдебен състав допълнително посочва, че констатираното
отслабване на зрението на Н. по диометричната скала, оценяваща зрителната
острота, се счита за значимо, т.е. такова, което пречи на социалната и
трудовата адаптация и се прима за реално отслабено зрение.
Подсъдимият С. също е освидетелестван като при първоначалния
преглед, извършен от д-р Е. е установено наличието на разкъсно-контузна
рана на долната устна и разкъсване на мембраната на тъпанчето на лявото
ухо, като не е налице отслабване на слуха с лявото ухо. Във връзка с това е
издадено Удостоверение № 464/2019г на дата 01.11.2019 година. Описаните
5
увреждания са причинени от действия с твърд тъп предмет и могат да се
получат при инцидент, по начина и времето и при обстоятелствата описани
от С.. Причинените увреждания водят до разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. В последствие С. посещава и друго
медицинско лице, което констатира при аудиометрично изследване, осем
месеца след инцидента, отслабване на слуха с лявото ухо от смесен тип до 62
децибела, при запазена цялост на тъпанчевата мембрана. От Заключението на
назначената Съдебномедицинската експертиза по писмени данни № 109/20 на
д-р Х. Д. Е. се установява, че по-късно установеното отслабване на слуха при
аудиометрично изследване не е в причинна връзка с травма от процесния
инцидент. В съдебно заседание вещото лице Х. Д. Е. поддържа даденото
Заключение. В устните си обяснения пред настоящия Съдебен състав
допълнително посочва, че С. непосредствено след инцидента няма промяна в
слуха, при зараснала тъпанчева мембрана на по-късен не може да възникне
причинно-следствена връзка с процесния инцидент. Действително вещото
лице в Заключенито си сочи, че един месец след инцидента не е констатирано
отслабване на слуха с лявото ухо, но в личните си обяснения в съдебно
заседание уточнява, че става дума за техническа грешка и че всъщност след
инцидента, независимо от нарушената цялост на тъпанчевата мембрана не е
било налице отслабване на слуха с лявото ухо, което е установено с
аудиометрично изследване.
По ДП е предаден с Протокол от 21.01.2020 година видеозапис от
камера, монтирана пред магазин „Маруся”, който е приобщен. Извършена е
Видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, ведно с
Допълнителни такива във връзка с представния видеозапис. Действията,
които извършват заснетите лица, са онагледени чрез снимкови кадри,
предоставени в нарочно изготвен Албум. В съдебно заседание вещото лице К.
П. Ц. поддържа даденото Заключение. В устните си обяснения пред
настоящия Съдебен състав допълнително посочва, че в Заключенията му са
отразени всички удари, които се виждат, т.е. тези, които се наблюдават
визуално в рамките на периода, тъй като в един период не се наблюдават,
скрити са частично и изцяло и затова този период се изключва.
В хода на ДП е назначена и изготвена Комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза, според чието Заключение данните
от материалите по ДП, наличните анамнезни данни и данните от проведените
изследвания свидетелстват за наличието на страхово изживяване у Н., което е
настъпило вследствие на визираните в ДП действия и вербални закани от
страна на подсъдимия Н.Г.. Според психиатрично-психологичното
изследване отправените от подсъдимия Г. заплахи и закана за убийство са
довели у Н. до стресово състояние, изразяващо се в чувство на страх и
тревожно очакване, че подсъдимият Н.Г. ще се появи от някъде, напрежение,
проблеми със съня, повишена тревожност и бдителност. Страхът в случая е
възникнал вследствие на отправената закана с убийство, възприета от Н. като
6
заплашваща здравето и физическата му сигурност и безопасност и се засилва
от усещането, че същата не подлежи на контрол от негова страна. В съдебно
заседание вещите лица С. Н. К. и К. Р. Л. поддържат даденото Заключение. В
устните си обяснения пред настоящия Съдебен състав допълнително
посочват, че по отношение статуса на Н. не е установена никаква
психопаталогична симптоматика, т.е. не са установени налудности,
халюцинации, не са установени отклонения в неговото поведение, т.е. налице
е един нормален психиатричен статус, в който няма болестна симптоматика.
Това, което е установено е страхът, свързан с конкретната ситуация, с
определеното събитие, наличието на който вещите лица са установили след
разговор с Н..
Разпитан в хода на ДП подсъдимият С. Н. С. не се признава за
виновен, като дава обяснения, в които сочи, че бил нападнат от Н., вследствие
на което му било причинено увреждане на слуха, сочи че ударил Н. няколко
пъти като самоотбрана и поради афект. В съдебната фаза също не се признава
за виновен и поддържа идентична теза с тази, изложена на фазата на ДП, т.е.
че се е опитвал да се защити, а не да нанася удари.
Разпитан в хода на ДП подсъдимият Н. С. Г. не се признава за
виновен в предявените му обвинения, като дава обяснения, в които сочи, че се
е опитвал да попречи на съприкосновението между сина си и Н., които се
сбили. По отношение на обвинянието по чл. 144, ал. 3, вр.ал. 1 от НК, твърди,
че след прекратяването на конфликта в действителност се приближил до
колата, с която потегляли свидетелите С. и Н., като в състояние на афект
изрекъл реплики срещу Н., но същите не представлявали закана с убийство. В
съдебната фаза не се признава за виновен и сочи, че хванал Н. за раменете, за
да го издърпа от сина си и в състояние на афекта казал на Н. да не му се мярка
пред очите една седмица.
По делото се извършени множество процесуално-следствени
действия: разпити на свидетели, назначени са и са изготвени
Съдебномедицински експертизи по писменни данни, Комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза, Видеотехническа и лицево-
идентификационна експертиза, ведно с Допълнителни такива, извършен е
оглед на местопроизшествието, разпит пред Съдия на свидетели и т.н.
Изведената въз основа на събираните и проверени доказателствени
средства, фактическа обстановка, която Съдът изложи, е установена, за което
се цениха приложените към ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283 от
НПК писмени доказателства и доказателствени средства, както и гласните
доказателства – свидетелски показания. Писмените доказателствени
източници, ценени от Съда, включват: Справка, Жалба, Съдебномедицинско
удостоверение № 467/19 г. от 07.11.2019 година, медицинска документация,
касаеща подсъдимия С. и пострадалия Н., Решение № 10 от 11.01.2018 година
по гр.д.№ 935/2018 година на Районен съд – Свиленград, Докладни записки,
7
Заключения по Съдебномедицински експертизи по писменни данни,
Комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза,
Видеотехническа и Лицево-идентификационна експертиза, ведно с
Допълнителни такива, Протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с
Албум, Приемо-предавателен протокол, Справки за съдимост, ведно с
Бюлетини, Характеристични справки, Декларации за семейно и материално
положение и имотно състояние и др. Кръгът на гласните доказателства,
обхваща показанията на свидетелите, разпитани пред настоящия съдебен
състав, а именно: Я. К. Н., Ц. А. С. (включително показанията й, дадени на ДП
и прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр.ал. 1, т. 2, предложение второ от
НПК), М. В. А. (включително показанията й, дадени на ДП и прочетени на
основание чл. 281, ал. 4, вр.ал. 1, т. 2, предложение второ от НПК), Е. В. А. и
А. Д. А.. Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите Съдът
кредитира изцяло с доверие, тъй като са относими към предмета на делото и
поради систематиката им, корелацията и взаимното им допълване,
подкрепени и от данните, съдържими се в писмените доказателствени
източници, така и с оглед начина на формирането им. С изложените правни
аргументи, Съдът оцени за правдиво звучащи техните показания и ги
възприема за обективни и достоверни, давайки им доверие. Поради това,
същите се ползваха за изграждане на фактическите правни изводи.
Съдът възприе като достоверни и изчерпателни показанията на
свидетеля Я. К. Н., макар и същият да се явява пострадал от деянието, тъй
като това a priori не е индиция за недостоверността на твърденията му.
Фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от
НПК могат да бъдат установени с всички допустими доказателствени
средства, като нито едно от тях не се ползва с предварително определена
доказателствена сила. Показанията на пострадалото лице са важен източник
на преки доказателства и не могат да бъдат игнорирани само поради
евентуалната им заинтересованост от изхода на делото, както и поради
претърпяните вреди от престъпленията. Настоящият сътав кредитира
показанията на пострадалото лице като обективни и безпристрастни. Не е
налице индиция за недостоверност на показанията му. Обстоятелството, че
пострадалият се е възползвал от предоставеното му от закона право да
участва в процеса в качеството на частен обвинител, по никакъв начин не
може да доведе само по себе си до извод за пристрастност на показанията му
или за тяхната недостоверност.
Действително се констатираха известни противоречия в показанията
на свидетелите, което наложи показанията на част от тях, дадени на
досъдебната фаза от процеса, да бъдат прочетени по съответния, предвиден за
това процесуален ред, но това според Съдебният състав е нормално с оглед
отдалечеността във времето на инцидента, отчетено към настоящия момент.
Констатира се, че някои от свидетелите смесват действително видяното и
8
това, което са видели на записите от комерите на магазин „Маруся”, за което
обстоятелство те чистосърдечно споделиха пред Съда, което тяхно
дорбосъвестно отношение бе отчетено от Съдебния състав.
Съдът възприема и показанията на свидетелите В.Х.Г. и Ж. Х. Г. –
разпитани по почин на подсъдимите, тъй като техните показания не са в
противоречи с другите кридитирани доказателства.
Предвид изложеното Съдът оцени показанията на всички свидетели
като достоверен и надежден източник на информация, т.е. като убедителни.
Описаната фактическа обстановка относно времето, мястото, механизмът на
изпълнителните деяния, както и тяхното авторство са доказани пряко събрани
на ДП и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а
именно: показанията на свидетелите, Справки за съдимост, медицинска
документация, касаеща подсъдимия С. и пострадалия Н., Протокол за оглед
на местопроизшествие, ведно с Албум, Приемо-предавателен протокол, както
и от Заключенията по Съдебномедицински експертизи по писменни данни,
Комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза,
Видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, ведно с
Допълнителни такива и др., както и от събраните в съдебната фаза на процеса
доказателства.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Заключенията по
извършените Съдебномедицински експертизи по писменни данни,
Комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза и
Видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, ведно с
Допълнителните такива, тъй като са извършени от вещи лица – специалисти с
необходимата квалификация и знания, включени в Списъка на специалистите,
утвърдени за вещи лица от Комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната
власт за 2020 година за съдебния район на Окръжен съд – Хасково и на
Административен съд – Хасково, Ямбол и Стара Загора, респ. служител на
МВР, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвените
писмени Заключения обективират необходимите данни, ползвани за оценката
на деянията и фактическите констатации, поради което се явяват обосновани
и аргументирани, в съответствие и кореспондиращи с фактите по делото и
останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения
за тяхвата правилност. Липсват и обратни доказателства, опровергаващи
констатациите и Заключенията на вещите лица, поради това Съдът намира за
обосновани, аргументирани и правилни експертизите и ползва същите при
формирането на фактическите и правните си изводи. Възприетата по–горе
фактическа обстановка, е в синхрон със Заключенията на вещите лица.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и от
веществените доказателства, приети и приобщени в хода на съдебното
следствие.
9
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по
своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за
извършените процесуално-следствени действия – разпит на свидетел пред
Съдия, експертизи и оглед, съответно имат необходимите реквизити,
съставени са от компетентни органи и по предвидения процесуален ред, в
този смисъл същите са редовни и годни такива, валидно удостоверяващи ги.
Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да
бъдат ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание,
доколкото и са относими и необходими за преценката на личността на всеки
от двамата подсъдими и тяхното имуществено състояние, от тук и релевантни
за индивидуализацията на следващите се наказания. Въз основа на
гореизброените и обсъдени писмени и гласни доказателства се формираха
фактическите и правни изводи относно времето, мястото и изпълнителните
форми на деянията и техният механизъм на извършване, както и авторството
им.
Съдът не кредитира заявеното от подсъдимите в обясненията, които
са дали на фазата на ДП и в съдебната фаза, че С. бил нападнат от Н.,
вследствие на което му било причинено увреждане на слуха, че ударил Н.
няколко пъти като самоотбарана и поради афект и от Г., че се е опитвал да
попречи на съприкосновението между сина си и Н., които се сбили, а по
отношение на обвинението по чл. 144, ал. 3, вр.ал. 1 от НК - че след
прекратяването на конфликта в действителност се приближил до колата, с
която потегляли свидетелите С. и Н., като в състояние на афект изрекъл
реплики срещу Н., но същите не представлявали закана с убийство. Съдът не
кредитира обясненията на подсъдимите, тъй като приема обясненията им за
защитна теза с цел избягване на отговорност. Тези обяснения са в
противоречие с кредитираните свидетелски показания и писмените
доказателства, налични по делото. По отношение твърдяното травматично
увреждане от страна на С., получено в резултат на процесното деяние следва
да се посочи, че по-късно установеното отслабване на слуха не е в причинна
връзка с травмата от 31.10.2019 година, тъй като след инцидента, независимо
от нарушената цялост на тъпанчевата мембрана не е било налице отслабване
на слуха с лявото ухо, което било установено с аудиометрично изследване по-
късно и тъй като след осем месеца също при аудиометрично изследване е
установено отслабване на слуха с лявото ухо от смесен тип до 62 децибела,
при запазена цялост на лявата тъпанчева мембрана. Не може да се приеме, че
изречените от Г. думи след инцидента не представляват закана с убийство по
отношение на Н., тъй като се е заканил с деяние, несъвместимо с живота и
това е възбудило страх у Н. предвид обстоятелствата, при които е била
отправена заканата, а именно след нанесения побой вследствие на което на Н.
са бли причинени телесни увреждания.
10
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до
единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият
С. Н. С. е осъществил състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр.ал.
1, вр.чл. ***** ал. 2 от НК и подсъдимият Н. С. Г. е осъществил състава на
престъплението по чл. 129, ал. 2, вр.ал. 1, вр.чл. ***** ал. 4 от НК и състава
на перстъплението по чл. 144, ал. 3, вр.ал. 1 от НК.
Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по
делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по
делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано
извършването на престъпленията - предмет на обвиненията и тяхното
авторство. С деянието си подсъдимият С. Н. С. е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна, престъпния състав по чл. 129, ал. 2,
вр.ал. 1, вр.чл. ***** ал. 2 от НК, а Н. С. Г. е осъществил, както от обективна,
така и от субективна страна, престъпните състави по чл. 129, ал. 2, вр.ал. 1,
вр.чл. ***** ал. 4 от НК и по чл. 144, ал. 3, вр.ал. 1 от НК.
От обективна страна – на 31.10.2019 година в град Любимец, област
Хасково, С. Н. С. като извършител в съучастие с Н. С. Г. (като помагач)
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травматичното увреждане
– кръвоизлив в стъкловидното тяло на очната ябълка, причинило трайно
отслабване на зрението с лявото око на Я. К. Н. и на същата дата и на същото
място Н. С. Г. в съучастие като помагач умишлено улеснил извършителя С. Н.
С. да извърши престъплението по чл. 129, ал. 2, вр.ал. 1 от НК, а именно: да
причини средна телесна повреда, изразяваща се в травматичното увреждане –
кръвоизлив в стъкловидното тяло на очната ябълка, причинило трайно
отслабване на зрението с лявото око на Я. К. Н. от град Харманли, област
Хасково, чрез държане на тялото през раменете на Н., непозволявайки на
същия да се съпротивлява. Т.е. от обективна страна подсъдимите са
нарушили обществените отношения, гарантиращи правата на личността и по-
специално здравето на хората. Непосредствен обект на защита са
обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на
човешкото здраве. Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимите
чрез действия, изразяващи се в нанасяне на удар в областта на лявото око на
Н. и чрез държане на тялото през раменете на Н., непозволявайки на същия да
се съпротивлява. В следствие на съприкосновението между Н. и подсъдимия
С. нанесеният удар от последния в областта на лявото око на Н., пострадалият
е инкасирал нараняване, описано в Медицинското удостоверение и обсъдено
в назначената по делото Съдебномедицинска експертиза, от която се
установява, че на Н. е причинено травматично увреждане – кръвоизлив в
стъкловидното тяло на очната ябълка, което е довело до трайно отслабване на
зрението с лявото око, което телесно увреждане има характера на средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. Т.е. в резултат на
деянията е настъпил и съставомерния резултат по повдигнатите обвинения, а
именно на пострадалия е причинено трайно отслабване на зрението с лявото
11
око, което представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от
НК (ето защо Съдът не възприема тезата на защитата на подсъдимите за липса
на нанесена средна телесна повреда). Важното от обективна страна е че това
нараняване е в пряка причинно-следствена връзка с действията на
подсъдимите, a Съдебният състав приема, че въз основа на доказателствата по
делото следва да се приеме, че телесното увреждане е било причинено след
удар с юмрук от подсъдимия С. в лявото око на пострадалия като
подсъдимият Г. е държал тялото на Н. през раменете, непозволявайки му да
се съпротивлява.
Деянието, извършено от подсъдимия С. правилно е квалифицирано
като такова по чл. ***** ал. 2 от НК, тъй като е участвал в изпълнителното
деяние на престъплението, за което му е предявено обвинение, като
извършител по смисъл на чл. ***** ал. 2 от НК. Т.е. посочената норма като
част от цифровата правната квалификация на деянието на посочения
подсъдим, следва иманентно от предявените фактически обвинения за
съучастието му с Г. в това престъпление. Налице е формиран общ умисъл,
обхващащ всички елементи на престъпния състав.
Извършеното от подсъдимия Г. е квалифицирано правилно по чл.
***** ал. 4 от НК, тъй като той не е участвал в самото изпълнително деяние,
но извършените от него действия са били свързани с улесняване
изпълнението на деянието чрез държане през раменето на Н., непозволявайки
на същия да се съпротивлява, с което е помогнал на С. да причини средна
телесна повреда на Н., т.е. съзнавал е, че в престъплението, като извършител
участва подсъдимият С. - налице е формиран общ умисъл, обхващащ всички
елементи на престъпния състав.
От субективна страна инкриминираните деяния са извършени от
всеки от двамата подсъдими виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11,
ал. 2, хипотеза първа от НК. Съобразно съдебната практика и теория при
телесната повреда деецът трябва да съзнава, че извършва действие, което
според използваните начини и средства е от естество да причини увреждане
на здравето и телесната цялост на друго човешко същество и да съзнава най-
общо, че деянието слага началото на причинния процес на телесното
увреждане на жертвата. В чл. 11, ал. 2 от НК законодателят е предвидил, че
умишлените деяния се извършват при пряк или евентуален умисъл. При
прекия умисъл деецът иска, желае и цели настъпването на обществено
опасните последици, а при евентуалния той се е насочил към нещо друго, но
ги допуска като един допълнителен, страничен резултат, като това допускане
означава безразличие, съгласие и примиряване с настъпването на
последиците. При евентуалния умисъл престъпният резултат не се предвижда
като неизбежно настъпващ, но деецът се примирява с неговото настъпване,
като проявява безразличие към настъпването на един страничен резултат,
който не се обхваща от неговата цел. В конкретния казус, от гласните и
12
писмени доказателства по делото по безспорен начин се установява, че
подсъдимият С. е нанесъл удар в областта на лявото око на Н., в следствие на
което е настъпил кръвоизлив в стъкловидното тяло на очната ябълка, като за
улесняване изпълнението на деянието Г. е държал тялото на Н. през раменете,
непозволявайки му да се съпротивлява. Не може да се приеме, че
подсъдимите не са предвиждали настъпването на общественоопасните
последици от извършеното, доколкото от начина на нанасяне на удара,
съчетан с държане на тялото на Н. през раменете, силата и насочеността,
може да се направи извод, те са целяли настъпването на съставомерния
резултат, а именно причиняването на телесна повреда на пострадалия. Поради
това Съдът намира, че двамата подсъмиди са извършили деянието умишлено.
Т.е. били са с ясното съзнание, че увреждат здравето на друг човек и са
целяли, именно, това. Съзнавали са, че в следствие на действията си за
нанасяне на удар и държане тялото на Н. през раменете, ще му причинят
травматично увреждане и са желаели настъпването на тази вредоносна
последица. Всички обективни признаци от състава на престъпленията са се
обхващали от техните представи. Съдът намира, че по отношение на
подсъдимите е било налице специфичното за този вид престъпление
намерение – да се причини телесна повреда на пострадалия. По тези
съображение Съдът не възприема тезата на защитата за липса на умисъл в
действията на двамата подсъдими.
Налице са всички елементи от съставите на визираните
престъпления.
За това си поведение, с оглед осъществяването от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр.ал. 1 от НК,
подсъдимите следва да понесат своята наказателна отговорност. При това
съставомерен резултат се явява само причиняването на средна телесна
повреда, тъй като по-тежкия резултат поглъща по-лекия.
Защитата на подсъдимия С. изтъква възражения за квалифициране
на престъпната проява по реда на чл. 132 от НК, а именно – причиняване на
средна телесна повреда в състояние на силно раздразнение (афект). Съдът
намира така въведената претенция за преквалификация на извършеното от С.
деяние и приложение на привилегирован състав по чл. 132 от НК за
неоснователна. В съдебната практика е изяснено какво представлява
изискуемото от закона състояние на силно раздразнение, т.е. физиологичен
афект. Същото се проявява като състояние на бурна нервна реакция, при
която съзнанието на дееца да е било значително стеснено, овладяно от
чувства, а възможността му да взема правилни решения и да ръководи
постъпките си да е значително намалена. Констатирането обаче на такова
състояние не е достатъчно, за да се приеме наличието на достатъчно
основания за приложението на привилегирования състав. Следва да се
установи активно противоправно поведение на пострадалия, което да се е
13
изразило в насилие, тежка обида, клевета или друго противоправно
поведение, което поведение да предизвика съответна реакция у подсъдимия,
като е необходимо това да се е случило непосредствено преди нападението от
страна на подсъдимия (в този смисъл е Решение № 68/11.04.2017 година по
дело № 230/2017 на ВКС, НК, III н.о.). Същевременно именно тези действия
на пострадалия трябва да са причина за възникването на физиологичния
афект у дееца, а от друга страна от тези действия на пострадалия следва да са
настъпили или да са могли да настъпят тежки последици за деецът или
негови ближни. От казаното дотук става ясно, че не всяко противоправно
поведение на пострадалия може да е основание за приложението на тази
разпоредба, независимо дали е предизвикало физиологичен афект или не, а е
необходимо интензитетът на това противоправно поведение да е такъв, че
реално да е увредило в значителна степен или да е могло да увреди в такава
степен интересите на дееца или негови близки. В конкретния случай
независимо от емоционалното състояние на подсъдимия С., свързано с
предшестващи конфликти между него и Н., липсва състояние на
физиологичен афект у посочения подсъдим. По делото не беше установено
пострадалият да е обиждал подсъдимия или да го е провокирал с поведението
си по някакъв начин, напротив конфликтът е започнал след удар от страна на
С.. Съдът в настоящия си състав намира, че от доказателствата по делото
безспорно е установено, че деянието не е извършено от подсъдимия С. в
състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия по визирания
в закона начин.
Съдът не кредитира и защитната теза на подсъдимия С. за действие
при условията на неизбежна отбрана. Тук са приложими постулатите
на Постановление № 12 от 29.11.1973 година по н.д. № 11/1973 година на
Пленума на ВС. Съгласно т. 6 на Постановлението неизбежна отбрана
е упражняване правото на защита, при което нападнатият или други
граждани могат да причинят вреди на нападателя с цел защита и отблъскване
на нападението. В Постановлението са очертани следните характеристики на
института на неизбежната отбрана: нападението трябва да бъде
общественоопасно и противоправно без непременно да осъществява състав на
престъпление; неизбежната отбрана е допустима само когато нападението е
непосредствено, който момент следва да се установи максимално точно,
защото от този момент нападнатият има право на самоотбрана и неизбежна
отбрана има дотогава, докато нападението е прекратено, а то е прекратено,
когато е отблъснато от нападнатия или трети лица, ако нападателят сам се е
отказал да го завърши или го е завършил и др. Кратковременното прекъсване
на нападението, ако то може бързо да се възобнови, не означава прекратяване
на нападението. Правото на гражданите да отблъснат нападението чрез
причиняване вреди на нападателя се допуска само ако защитата е в пределите
на неизбежната отбрана, а именно когато е налице съответствие между нея и
нападението, като то се определя от съвкупността на всички обстоятелства,
отнасящи се до силата и интензивността на нападението и защитата,
14
значимостта на защитавания и увреден обект, степента на опасността,
застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана,
средствата за нападение и защита, броя на нападателите и отбраняващите се,
мястото и времето на нападението и др. Съотнасяйки в конкретния случай
установената фактическа обстановка към така изложените изисквания за
наличие на неизбежна отбрана не се установява да е налице. За липса на
провокативно поведение от страна на пострадалия, с което да е ядосал
подсъдимия или да го е поставил да действа при условията на неизбежна
отбрана, красноречиво говори поведението на самия подсъдим С., който
първи е нанесъл удар на Н.. Наличието на конфликт между двамата не може
да наведе на извод за евентуално негативно отношение между подсъдимия С.
и пострадалия, което да е станало повод на инкриминираната дата, С. да е
изпаднал в положение на самоотбрана. Ето защо не би могло да се приеме,
че деянието е извършено при условията на неизбежна отбрана.
Предвид изложеното Съдът намира, че деянието, касаещо
подсъдимия С., е правилно квалифицирано по чл. 129, ал. 2, вр.ал. 1 от НК, и
не следва да се прилага привилигирования състав на чл. 132, ал. 1 или
разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от НК, тъй като не се установява по делото
посоченият подсъдим да е причинил средната телесна повреда на пострадалия
в състояние на физиологичен афект или да е действал при условията на
неизбежна отбрана.
Предвид установената фактическа обстановка, Съдът не кредитира и
изложената теза от страна на защитата на подсъдимия Г., че е опитвал да
„разтърве” сина си и пострадалия.
От обективна страна – на 31.10.2019 година в град Любимец, област
Хасково, Н. С. Г. се заканил на Я. К. Н. с престъпление против неговата
личност – с убийството му, като му казал: „Ще те очистим, до една седмица
няма да си жив, и да ни съдиш това няма да ти помогне!” и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Престъплението по чл. 144 от НК е в раздел V, озаглавен Принуда,
на глава ІІ от НК - Престъпления против личността. Целта на престъплението
е чрез отправянето на закана да мотивира заплашения към определено
поведение. Може да бъде извършено и без определената цел по хулигански
мотиви. За осъществяването на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК от
обективната страна се изисква обективиране чрез думи или действия на
закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би
могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. От субективна
страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета
от заплашения като действителна заплаха. За съставомерността на деянието
по чл. 144, ал. 3 от НК се изисква отправената закана да включва не само
вербално изразено намерение за лишаване на пострадалия от живот, но и
обективни условия за реалното й осъществяване, които да сложат началото на
15
причинно – следствен процес, свързан с увреждането на адресата. Тези
обстоятелства следва да се преценяват към момента на извършване на
деянието.
В конкретния случай настоящият състав споделя изводите на
Прокурора, че така отправената закана с деяние, несъвместимо с живота на
адресата, е могла да възбуди основателен страх у пострадалия свидетел Я.Н.
за осъществяването й, което е обективирано в поведението му след случилото
се – видно от неговия разпит, извършен на 22.01.2020 година след
отправените му закана, същият около месец след случилото се притеснява,
има проблеми със съня, оглежда се да не види Г. и предвид нанесения преди
това побой, при който му е било причинено телесно увреждане. В
потвърждение на изложеното е и Заключението на Комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза, както и допълненията, направени
от открито съдебно заседание от страна на вещите лица.
Действително при разпита си пред настоящия Съдебен състав
пострадалият не посочи точно думите/изразите, касаещи отправената към
него закана за убийство, но това е нормално от човешка гледна точка предвид
стреса, на който е подложен с оглед явяването си в Съда, както и предвид
отдалечеността във времево отношение от датата на инцидента до настоящия
момент. В случай обаче е важно, че посочи съдържанието на оправената
спрямо него закана за убийство, което съответства на това, посочено в ОА.
Вярно е също така, че в първоначалния си сигнал Н. не сочи за заканата за
убийство, но това се обяснява със стресовото състояние, в което се е намирал
предвид случилото се и нанесените му увреждания.
От субективна страна подсъдимият Г. е действал при условията на
пряк умисъл, като е съзнавал, че отправя към пострадалия Н. закана с
убийство, предвиждал е, че заканата ще бъде възприета и у Н. може да
възникне основателен страх от осъществяване на това престъпление, като е
целял именно това. Т.е. деецът е целял точно това – да възбуди у пострадалия
основателен страх от осъществяването й.
Употребената от страна на подсъдимия Г. при даване на обяснения
пред настоящия състав, дума „афект”, Съдът намира, че е употребена
единствено в житейския й смисъл доколкото разпоредбата на чл. 144 от НК не
предвижда привилигировани състави, а поради това липсва необходимост от
подробна обосновака по отношение на отсъствието на състояние на силна
раздразнение у дееца Г. от юридическа гледна точка.
Предвид изложеното като пълнолетни вменяеми лица подсъдимите
С. Н. С. и Н. С. Г. са наказателноотговорни лица. Съгласно чл. 31, ал. 1 от НК,
всеки от тях може да бъде субект на престъплението/престъпленията, за
което/които е обвинен.
16
Предвид всичко гореизложено, Районен съд - Свиленград не може
да сподели изводите на защитата на подсъдимите, за недоказаност на
обвиненията и за липсата на доказателства спрямо подзащитните им. За
пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че действително
първоначалният сигнал, подаден от Я.Н. не е подписан от него, но в
последствие при разпита си той потвърждава, че това е неговата вола, респ.
волеизявление.
Подсъдимият С. Н. С. е роден на ******** година в град
Свиленград, област Хасково, с ЕГН **********. Български гражданин е от
български произход. Живее в град Свиленград, ул.„***********” № *****
област Хасково. Със средно образование е. Разведен е. Не е осъждан. Работи
като инспектор хазартни игри в казино „Мерит” в град Свиленград, област
Хасково.
Подсъдимият Н. С. Г. е роден на ******* година в град Свиленград,
област Хасково, с ЕГН **********. Български гражданин е от български
произход. Живее в град Свиленград, ул.„***********” № ***** област
Хасково. Със средно образование е. Женен е. Не е съждан. Безработен е.
При определяне вида и размера на наказанието/наказанията на
подсъдимия С. Н. С. и на подсъдимия Н. С. Г., Съдът се съобрази с двата
основни принципа на наказателноправната ни система, а именно принципът
на законоустановеност и принципът на индивидуализация на
наложеното/наложените наказание/наказания.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
извършените от подсъдимите престъпления в специалния текст на чл. 129, ал.
1 от НК и чл. 144, ал. 3 от НК, законодателят е предвидил наказание
„Лишаване от свобода” до шест години, без да е предвиден специален
минимум. Съставът на престъпленията няма специален минимум, което
позволява замяната на наказанието „Лишаване от свобода” с друг вид
наказание.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
отговорност на всеки от двамата подсъдими, Съдът се съобрази с
обществената опасност на деянията и деиците, мотивите за извършване на
престъпленията, степента и формата на вината, както и всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на закона. Съдът взе предвид
като смекчаващи вината обстоятелства добросъвестното процесуално
поведение във фазата на ДП и в съдебната фаза, липсата на наложени
административни наказания, добрите характеристични данни, чистото
съдебно минало, липса на изградени престъпни навици и фактът, че С. дължи
издръжка на ненавършило пълнолетие дете и че работи; а като отегчаващи
вината обстоятелство се отчетоха фактът, че има и други нанесени телесни
увреждания, проявената агресия и че деяние по чл. 129 от НК е в съучастие,
17
както и че деянията са извъшени в тъмната част от денонощието. В тази
връзка не може да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство възрастта
на подсъдимия С.С. към датата на деянието, доколкото възрастта от 28
години предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може лицето да
направи оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не извършва
противоправно такова. Т.е. тази възраст не може да бъде определена като
достатъчно млада, за да обоснове наличието на смекчаващо вината
обстоятелство.
Причини за извършване на престъпленията са ниското правно
съзнание и култура на подсъдимите и незачитането на установения в страната
ред за поведение в обществото, незачитане спокойствието на гражданите и
неприкосновеността на личността, както и липса на морални задръжки.
Съдът прецени че индивидуализацията на наказанията на всеки
един от двамата подсъдими следва да се проведе в хипотезата на чл. 54 от НК,
като се приеме че е налице превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и съобразявайки се с естеството на конкретните такива.
Последните, в случая не са нито многобройни, нито пък изключителни,
поради което не обосновават основание за смекчаване на наказателната
репресия при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК. Съдът намира, че не
са налице и изключителни такива, тъй като изключително обстоятелство по
смисъла на чл. 55 от НК е такъв факт, който не е обичаен за масовите случаи,
и при оценка на личността на дееца и деянието води до извод, че дори и най-
лекото, предвидено в закона наказание, ще се яви несъразмерно тежко.
Приложението на чл. 55 от НК е изключение, а не правило. Случаят не е
такъв. Поради това, Съдът намира, че не може да се направи извода, че и
най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко за
всеки един от двамата подсъдимите. Деянието/деянията,
извършено/извършени от всеки един от подсъдимите, разкрива една
значително завишена степен на обществена опасност, която е била взета
предвид от законодателя при определянето на вида и размера на
предвиденото за този вид престъпление наказание. Поначало престъплението
по чл. 129 от НК и престъплението по чл. 144 от НК са с висока степен на
обществена опасност. При приложението на чл. 54 от НК Съдът наложи
наказания в размер между минималния, предвиден в Общата част на НК и
средния, предвиден в Особената част на НК, предвиден за конкретното
престъпление, а именно: Лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца
за С.С. и Лишаване от свобода в размер на по 1 година за Н.Г..
На основание чл. 66, ал. 1 от НК Съдът отложи изпълнението на
наложените наказания „Лишаване от свобода” за срок от 4 години за С. и от
по 3 години за Г. (за всяко от двете престъпления), считано от влизане в сила
на Присъдата, тъй като наложените наказания са до 3 години, лицата не са
осъждани към датата на деянията и за постигане на целите на наказанията и за
18
поправянето на всеки един от двамата подсъдими не е необходимо да
изтърпят наказанията ефективно.
При определяне размера на наказанието/наказанията Съдът се
съобрази и с обстоятелството, че деянията са извършени през 2019 година,
т.е. с времевата отдалеченост на инцидента спрямо момента на постаняване на
настоящата Присъда. Т.е. при индивидуализацията на
наказанието/наказанията Съдът отчете продължителността на
производството. Към настоящия момент са изминали повече от година и
половина от датата на престъпленията. Забавеното правораздаване не може да
бъде вменено на подсъдимите. Последицата от тази времева отдалеченост е,
че към настоящия момент случаят отдавна не предизвиква никакъв обществен
отзвук, нито обществен интерес, а твърде закъсняла се явява и личната, и
особено - генералната превенция.
В случая, предвид съотношението на съвкупност между двете
престъпления, извършени от Н.Г. са налице основанията, предвидени в чл. 23
от НК, поради което Съдът определи на подсъдимия Г. едно общо за
изтърпяване наказание, явяващо се най-тежкото измежду наложените му, а
именно: Лишаване от свобода за срок от 1 година. Съдът счита, че така
определеното общо наказание „Лишаване от свобода” е достатъчно досежно
размера и по отношение на подсъдимия не следва да се прилага разпоредбата
на чл. 24 от НК, съобразявайки обществената опасност на личността му и
установените смекчаващи отговорността обстоятелства. От друга страна няма
такова искане от страна на Районна прокуратура – Хасково, Териториално
отделение - Свиленград. Отделно от това следва да се посочи, че
константната съдебна практика приема, че при кумулиране само на две
наказания „Лишаване от свобода” не следва да се прилага нормата на чл. 24
от НК и не следва да се увеличава определеното общо наказание, тъй като по
този начин се лишава от смисъл института на „определяне на общо
наказание” и практически се стига до резултат, равнозначен на поотделно
изтърпяване на всяко от двете кумулирани наказания.
Относно начинът на изтърпяване на така определеното общо
наказание „Лишаване от свобода” - тъй като подсъдимият Г. е с чисто
съдебно минало и наложеното му общо за изтърпяване наказание –
„Лишаване от свобода” по реда на чл. 23 от НК, е в рамките на 3 години, с
оглед установените смекчаващи отговорността обстоятелства и личността му,
решаващият Съдебен състав, счете, че не е наложително той да изтърпи
ефективно така определеното му наказание, за да бъдат постигнати целите на
наказателната репресия и реализиране положителното, превъзпитателно и
превантивно въздействие върху личността на подсъдимия, предвид
приоритета на личната превенция. В контекста на изложеното, тъй като Съдът
намери за осъществен фактическия състав на чл. 66, ал. 1 от НК, поради това
и на същото правно основание, отложи изпълнението на наказанието за
19
изпитателен срок от 3 години - минималния, установен от закона, съобразен с
конкретния размер на наложеното наказание „Лишаване от свобода”.
Началото на изпитателния срок е датата на влизане в сила на настоящата
Присъда.
Така индивидуализираното наказание на всеки от двамата
подсъдими, ще въздействат в достатъчна степен върху личността на всеки от
тях като предизвика положителни промени в съзнанието им и ги мотивира
към правомерно поведение в бъдеще, без с тези по-малки по обем принуди да
се намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на
индивидуалната превенция. В случая наказанията биха допринесли със своята
неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с тях подсъдимите ще бъдат
предупредени, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само
наказвано, едновременно с което ще им даде възможност да преосмислят
напълно извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството им за
отговорност и гражданско правосъзнание, за да не допускат занапред подобни
престъпления. От друга страна индивидуализирани така по вид и размери,
наложените наказания, Съдът прецени за необходими, достатъчни и
справедливи наказания за постигане целите на наказателната репресия,
дефинирани в чл. 36 от НК, а именно: да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Относно разноските:
По предявените обвинения подсъдимите бяха признати за виновни,
като при този изход на наказателното дело и на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК, Съдът осъди всеки от тях да заплати част от направените по делото
разноски, от които по Републиканския бюджет – сумата от по 667.75 лв. –
разноски от ДП, вносими по сметка на ОДМВР – Хасково и сумите от 101.13
лв./101.14 лв. - пътни такива, възнаграждение за явяване в съдебно заседание
и дневни на вещите лица, вносими в полза на Районен съд - Свиленград,
съответно и по Бюджета на съдебната власт – държавна такса от по 5 лв. в
случай на служебно издаване на Изпълнителни листи, вносима по сметката на
Районен съд – Свиленград.
С оглед изхода на делото и предвид направеното искане в тази насока,
Съдът осъди всеки от подсъдимите да заплати по 700 лв., представляващи
извършените от Н. разноски за адвокатско възнаграждение, касаещо
процесуалното представителство на адвокат Б.С..
Относно веществените доказателства:
Оптичен диск, съдържащ видео-файл от запис от охранителна
камера на магазин „Маруся” в град Любимец, област Хасково и компакт диск
от изследване (скенер) на главата на Я. К. Н., следва да останат приложени по
делото.
20
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)












21
Съобщи за изтекли лични данни