П Р И
С Ъ Д А
№ 92, 04.07.2017
г., гр. Белоградчик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на четвърти юли две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Божидарка
Йосифова
съдебни заседатели : 1. Е.А. – П.
2. Ц.А.
Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,
Прокурор ГЕОРГИ СВЕТОСЛАВОВ,
като разгледа
докладваното от председателя Йосифова НОХД № 103 по
описа за 2017 г.,
П Р И С Ъ
Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимият А.Е.С.
- роден на *** ***, постоянен адрес ***,
българин, български гражданин, основно образование, женен, осъждан, безработен, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН
за това, че : На 14.05.2016 г. в с. К., общ. Б., обл. В., в условията
на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на
имот, чрез използване на неустановено техническо средство и след предварителен
сговор с Р.А.К. ***, отнел от владението на Ц. Ж. Е.от с. К., обл. В., чужди
движими вещи – пари в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал.1, т. 3, т. 4 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал.
1, във вр. с чл. 29, ал.1, б. „а” и „б” НК,
поради което и на същото основание, във вр. с чл. вр. с чл. 373, ал. 2 НПК,
във вр. с чл. 372, ал. 4 НПК, във вр. с чл. 36 и чл. 58а, ал. 1 НК, го НАКАЗВА
с "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ДВЕ ГОДИНИ, при първоначален режим
на изтърпяване „СТРОГ”.
ПРИЗНАВА подсъдимият Р.А.К.
- роден на *** ***, постоянен адрес ***,
българин, български гражданин, основно образование, неженен,
осъждан, безработен, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН за това, че : На 14.05.2016 г. в с. К., общ. Б., обл. В., в
условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот, чрез използване на неустановено техническо средство и след
предварителен сговор с А.Е.С. ***, отнел от владението на Ц. Ж. Е.от с. К., обл.
В., чужди движими вещи – пари в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал.1, т. 3, т. 4 и т. 5, във вр. с чл.
194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал.1, б. „а” и „б” НК, поради което и на същото
основание, във вр. с чл. вр. с чл. 373, ал. 2 НПК, във вр. с чл. 372, ал. 4 НПК, във вр. с чл. 36 и чл. 58а, ал. 1 НК, го НАКАЗВА с
"ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ДВЕ ГОДИНИ, при първоначален режим
на изтърпяване „СТРОГ”.
На осн. чл. 53, ал.1, б. «а» НК, ОТНЕМА в полза на държавата вещите,
послужили за извършване на престъплението – 2 чифта ръкавици, черно – червен
цвят, тип – платнено – латексови.
Присъдата
подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес пред ВОС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.
2.
МОТИВИ към
присъда № 92/ 04.07.2017 г. по НОХД № 103/ 2017 г. по описа на БРС, 3 - ти състав.
Районна
прокуратура – Белоградчик, е повдигнала обвинение срещу А.Е.С., с постоянен адрес ***, с ЕГН ********** и срещу Р.А.К.,
с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, за това, че на 14.05.2016 г. в
с. К., общ. Б., обл. В., в условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на неустановено
техническо средство и след предварителен сговор по между си, отнели от
владението на Ц. Ж. Е.от с. К., обл. В., чужди движими вещи – пари в размер на
20 000 /двадесет хиляди/ лева, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвоят – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с
чл. 195, ал.1, т. 3, т. 4 и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29,
ал.1, б. „а” и „б” НК.
Подсъдимият
А.Е.С., е защитаван от адв. К.А. от ВАК – служебен защитник, назначен по реда
на ЗПрП.
Подсъдимият
Р.А.К., е защитаван от адв. В.в. *** – служебен защитник.
Подсъдимите
и защитниците им, са депозирали молби, с искане по делото да бъде проведено
съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ НПК, при хипотезата на чл.
371, т. 2 НПК. В с.з., поддържат така направеното искане за провеждане на
съкратено съдебно следствие по делото.
Предвид на това, съдът разгледа делото по реда на глава
ХХVІІ – съкратено съдебно следствие при хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. На предварителното
изслушване на страните, двамата подсъдими признаха изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителният акт, като заявиха съгласието си да не
се събират доказателства за тези факти. С оглед горното, в с.з. разпит на
подсъдимия и свидетелите, не е проведен.
Прокурорът при БРП поддържа обвинението и в хода на
съдебните прения пледира, съда да признае всеки един от подсъдимите за виновен
и да наложи на всеки един от тях наказание от вида „Лишаване от свобода” около
или над минималния размер, предвиден за извършеното деяние, с ефективно
изтърпяване, след което да приложи законовата редукция предвидена в чл. 58а,
ал. 1 НК.
Защитникът на подсъдимия А.С. – адв. К.А., в хода на
съдебните прения, пледира съдът да приеме, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства и да наложи наказанието на подзащитния му с
приложение на чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал.1, т. 1 НК, като определи
наказание под законоустановения минимум на предвиденото наказание.
От своя страна, защитникът на другия подсъдим Р.К. – адв. В.В.,
също моли съда за снизходителност, като пледира съда да наложи минимално
наказание на подзащитния му, след което да го редуцира съгласно чл. 58а, ал. 1 НК.
Двамата подсъдими, при последната си дума съжаляват и се
разкайват. Молят съда за по – леко наказание.
Пострадалата Ц.М.Г. – наследник на пострадалия Ц. Ж. Е.,
починал в хода на досъдебното производство, не е поискала да бъде конституирана
като частен обвинител и граждански ищец в процеса.
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3, във връзка с чл.
372, ал. 4 НПК, съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в обв. акт,
като се позова на направените самопризнания на подсъдимия и на доказателствата,
събрани в досъдебното производство, които ги подкрепят.
С оглед горното, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимите
А.Е.С. и Р.А.С. ***.
На 14.05.2016 г., в гр. Белоградчик, подсъдимите А.Е.С. и Р.А.К. се уговорили да извършат
кражба на пари от къщата на Ц. Ж. Е.в с. К.. За последния знаели, че е инвалид,
живее сам в селото и разполага с пари. Решили да отидат в дома му в с. К. и
когато Е. излезе от къщата си, да откраднат пари от дома му. На същия ден, св.
Н. Е.С. – брат на подсъдимия А.Е.С. закарал подсъдимите до разклона за с. К.,
където ги оставил. От там подсъдимите продължили пеша. Стигнали в село К., обл.
В. и останали да наблюдават имота на Ц. Е.. Когато видели, че същият излязъл от
имота си, те прескочили оградата и влезли вътре. Сложили си ръкавици, които взели
предварително със себе си. В къщата влезли, след като се качили на покрива на
къщата, разместили керемидите и така, през тавана проникнали вътре. В една от
стаите, на маса, намерили 20 000 лв., като парите били покрити отгоре с
вестници. Парите били в банкноти от по 20 и по 50 лв., завити с вестници и
завързани. Сложили парите в чувал и се върнали по същия начин, по който били
влезли в имота. Ръкавиците скрили в храсти до къщата, които подс. К. по – късно
показал на органите на МВР, къде са ги скрили.
След
като взели парите, подсъдимите отново се обадили на св. Н. С.,*** с автомобила
си. При направената детайлна справка по реда на чл. 159а НК от мобилните
оператори по ЗЕС, е установено, че на този ден и в този район е бил проведен
телефонен разговор от мобилния номер, ползван от св. Н. С..
Когато пристигнали в гр. Белоградчик подсъдимите А.С. и Р.К., разделили
парите по между си.
С откраднатите пари, подс. Р.К.
направил основен ремонт на къщата си, купил си нови мебели, купил дрехи за
членовете на семейството си и върнал заемите си.
Другият подсъдим А.С. също похарчил
парите които бил откраднал.
Пострадалият Ц. Е. констатирал липсата на
парите от дома му и уведомил РУП – Белоградчик. В хода на ДП, на 12.02.2017 г.
пострадалият починал, видно от Удостоверение за наследници № 781 – 1/
13.02.2017 г. на Община – Белоградчик. Като свидетел е разпитана Ц.М.Г. –
единствен наследник на пострадалия, която потвърждава фактическата обстановка.
Обвинението се подкрепя
от показанията на свидетелите: Б. М. Б., М. Н. Б., И. Й. И., Г. Л. П., А.К.А., С. С. П., А.С. Д., Н. Е.С. и Ц.М.Г., от протоколи за
оглед, ведно с фотоалбуми и от останалите приложени към делото писмени
доказателства и веществени
доказателства.
Разпитани на досъдебното производство,
двамата подсъдими потвърждават така установената фактическа
обстановка и признават авторството на деянието.
От правна страна :
Подсъдимият А.Е.С.
- роден на *** ***, постоянен адрес ***,
българин, български гражданин, основно образование, женен, осъждан, безработен, с ЕГН **********.
С Присъда № 9/ 14.03.2012 г. по НОХД № 344/2011 г. на ОС – Видин, подс. А.Е.С.,
е признат за виновен за престъпление по чл. 199, ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 198 ал. 1, във
вр. с чл. 194
ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 2, във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а" и „б”
от НК. Наложено му е наказание “лишаване от свобода” за
срок от четири години, при режим на изтърпяване “строг“. Присъдата е влязла в
закона сила на 14.02.2013 г. Наказанието е изтърпяно на 02.06.2014 г.
Преди да са изминали пет години от
изтърпяване на наказанието по посочената присъда, подс. А.Е.С. извършил деянието, предмет на настоящият обвинителен акт.
Предвид
възприетата от съда фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и изцяло
потвърдена от подсъдимия в хода на съдебното следствие, съдът прие, че от
обективна страна и действайки с пряк умисъл, подс. С., е осъществил състава на
престъплението, в което е обвинен.
От обективна страна – На 14.05.2016 г. в с. К., общ.
Б., обл. В., отнел от владението на Ц. Ж. Е.от същото село, чужди движими вещи
– пари в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои. Доказа се осъществен състав на престъплението и
довършено такова от вида «кражба». Вещите – пари, са били отнети от мястото
където са съхранявани. За улеснение на извършване на деянието е използвано неустановено техническо средство.
Престъплението е извършено, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот – проникване през покрива на къщата, като са премахнати част от
керемидите, и след предварителен сговор с Р.А.К. ***. Предвид съдебното минало на подс.
С., същия е осъществил състава престъплението в условията на опасен рецидив.
От субективна страна – подсъдимия е осъществил
престъпния състав на деянието при форма на вината – пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е желаел
настъпването им.
Предвиденото
по закон наказание за престъплението, извършено от подсъдимия А.Е.С., е
„Лишаване от свобода” до 3 до 15 години. Тъй като по делото се проведе
съкратено съдебно следствие, съгл. чл. 373, ал. 2 НПК, във вр. с чл. 372, ал. 4 НПК, съдът определи наказанието си при условията на чл. 58а НК.
При
определяне на вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с обществената
опасност на деянието и дееца.
Като
смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете на първо място факта, че
подсъдимия А.С. признава авторството на деянието. В хода на ДП същия подробно е
описал механизма на извършване на деянието от имота на Ц. Е., къде и на коя
дата е извършил престъплението, как е влязъл в имота на пострадалия, кой е
съучастникът му. По този начин, подсъдимия изцяло е съдействал на органите на
досъдебното производство за разкриване на обективната истина по делото и
установяване на авторството на деянието. В съдебно заседание, подс. А.С.
поддържа същото процесуално поведение – потвърждава описаната в обвинителния
акт фактическа обстановка, признава вината си, съжалява и се разкайва. Към
днешна дата, демонстрира критично отношение към извършеното от него деяние и моли
съда да му даде шанс да се поправи. Заявява, че се срамува от постъпката си и
не желае отново да попада в Затвора, тъй като е болен и иска да остане при
семейството си – съпруга, деца и внуци.
Съдът,
при определяне на вида и размера на наказанието отчете като смекчаващо вината
обстоятелство тежкото социално и финансово положение на подс. А.С., който е
безработен, живее в беден регион на страната, където възможностите за намиране
на работа са изключително ограничени. Не добрите му социален и материален
статуси, са го принудили да отиде да краде за да осигури средства за ежедневните
си нужди и семейството си.
Като
отегчаващо вината обстоятелство, съдът отчете предишните осъждания на подс. А.С.
и факта, че същия е извършил деянието в условията на опасен рецидив. Видно от
приложената по делото Справка за съдимост на подсъдимия – л. 185 – 192 от ДП,
същия е осъждан многократно, все за престъпления от общ характер, повечето от
които за кражби и грабеж. Поради това, съдът отчете, че степента на обществена
опасност на дееца е висока, тъй като е с наложено престъпно поведение.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчете и факта, че щетата,
причинена с деянието е висока и същата не е възстановена. Размерът на щетата е
20 000 лв., който размер многократно надвишава този на минималната работна
заплата за страната, приета като критерии в съдебната практика при определяне
на степента на обществена опасност на деянието.
Съдът определи
на подс. А.С. наказание в минимален размер, предвиден за извършеното от него
деяние, а именно – „Лишаване от свобода” за срок от 3 години.
След
задължителната редукция на размера на така определеното наказание,
регламентирана в чл. 58а, ал. 1 НК, съдът наложи на подсъдимото лице наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 2 години. Така определеното наказание следва
да бъде изтърпяно ефективно, предвид предишните осъждания на подсъдимия и
предвид на това, че е недопустимо прилагане на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК. Наказанието следва да се изтърпи при първоначален режим „Строг”.
За
пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да отбележи, че не споделен
от страна на съда остана довода на защитника на подсъдимия за определяне на
наказанието при хипотезата на чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал.1, т. 1 НК.
Високият
размер на щетата, невъзстановена на пострадалото лице, престъпното съдебно минало на подсъдимия,
водят на извода за висока степен на обществена опасност, както на деянието,
така и на дееца, поради което и съдът прие, че неприложим е института на чл. 58а,
ал. 4 във вр. с чл. 55, ал.1, т. 1 НК. Налагането на наказание в минимален
размер е достатъчна снизходителност от страна на съда. Многократните осъждания
на подсъдимия С. доказват установено престъпно мислене и поведение, което
следва да бъде преустановено, чрез налагане на едно справедливо наказание,
съответстващо на тежестта на деянието.
Съдът
прие, че с наказание от този вид и в този размер, ще бъдат постигнати целите на
личната и генералната превенция на наказанието визирани в чл. 36 НК, като по
този начин ще се поправи и превъзпита подс. А.С., ще се въздейства
предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да извърши други
престъпления, а от друга страна ще се въздейства предупредително и
превъзпитателно и върху другите членове на обществото.
Подсъдимият Р.А.К.
- роден на *** ***, постоянен адрес ***,
българин, български гражданин, основно образование, неженен,
осъждан, безработен, с ЕГН **********.
С присъда № 258/ 30.11.2011 г. по НОХД № 131/2011 г. на РС – Белоградчик,
подс. Р.А.К. е признат за виновен за престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 във вр. с
чл. 195 ал. 1 т. 3, 4 и 5, във вр. с чл. 194 ал. 1, във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а" и
„б” от НК и му е наложено наказание “лишаване от
свобода” за срок от две години при режим на изтърпяване “строг“. Присъдата е
влязла в закона сила на 04.07.2012 г. Наказанието е изтърпяно на 29.03.2013 г.
с УПО 3 месеца и 28 дни и изпитателен срок от 6 месеца.
Преди да са изминали пет години от изтърпяване на наказанието по посочената
присъда, подс. Р.А.К. извършил деянието,
предмет на настоящият обвинителен акт.
Предвид
възприетата от съда фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и изцяло
потвърдена от подсъдимия в хода на съдебното следствие, съдът прие, че от
обективна страна и действайки с пряк умисъл, подс. К., е осъществил състава на
престъплението, в което е обвинен.
От обективна страна – На 14.05.2016 г. в с. К., общ.
Б., обл. В., отнел от владението на Ц. Ж. Е.от с. К., обл. В., чужди движими
вещи – пари в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Доказа се осъществен състав на
престъплението и довършено такова от вида «кражба». Вещите – пари, са били
отнети от мястото където са съхранявани. За улеснение на извършване на деянието
е използвано неустановено техническо средство.
Престъплението е извършено, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот и след предварителен сговор с другия подсъдим А.Е.С. ***. Предвид съдебното минало
на подс. К., същия е осъществил състава престъплението в условията на опасен
рецидив.
От субективна страна – подсъдимия е осъществил
престъпния състав на деянието при форма на вината – пряк умисъл. Съзнавал
е общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е желаел
настъпването им.
Предвиденото
по закон наказание за престъплението, извършено от подсъдимия Р.А.К., е
„Лишаване от свобода” до 3 до 15 години. Тъй като по делото се проведе
съкратено съдебно следствие, съгл. чл. 373, ал. 2 НПК, във вр. с чл. 372, ал. 4 НПК, съдът определи наказанието си при условията на чл. 58а НК.
Съдът
прие, че в случая следва да определи наказанието при хипотезата на чл. 58а, ал.
1 НК и неприложима е тази на чл. 58а, ал. 4 НК, тъй като по делото не се
събраха многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
при което и най – лекото предвидено по закон наказание, би се оказало
несъразмерно тежко.
При
определяне на вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с обществената
опасност на деянието и дееца.
Като
смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете на първо място факта, че
подсъдимия Р.К. признава авторството на деянието. В хода на ДП същия подробно е
описал механизма на извършване на деянието, извършено от имота на Ц. Е., къде и
на коя дата е извършил престъплението, как е влязъл в имота на пострадалия,
след предварителен сговор с кого е реализирал деянието. По този начин,
подсъдимия изцяло е съдействал на органите на досъдебното производство за
разкриване на обективната истина по делото и установяване на авторството на
деянието. В съдебно заседание, подс. Р.К. потвърждава описаната в обвинителния
акт фактическа обстановка, признава вината си, съжалява и се разкайва. Моли
съда за снизходителност и за по – леко наказание, тъй като има 5 деца, които се
нуждаят от грижите и подкрепата му.
Съдът,
при определяне на вида и размера на наказанието отчете като смекчаващо вината
обстоятелство тежкото социално и финансово положение на подс. Р.К., който е
безработен, има многочленно семейство и живее в беден регион на страната. Тези
обстоятелства са го принудили да отиде да краде за да осигури средства за
издръжката на семейството си.
Като
отегчаващо вината обстоятелство, съдът отчете предишните осъждания на подс. Р.К.
и факта, че същия е извършил деянието в условията на опасен рецидив. Видно от
приложената по делото Справка за съдимост на подсъдимия – л. 193 – 203 от ДП,
същия е осъждан многократно, все за престъпления от общ характер. Поради това,
съдът отчете, че степента на обществена опасност на дееца е висока, тъй като е
с наложено престъпно поведение.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчете и факта, че щетата,
причинена с деянието е висока и същата не е възстановена. Размерът на щетата е
20 000 лв., който многократно надвишава този на минималната работна заплата
за страната, приета като критерии в съдебната практика при определяне на
степента на обществена опасност на деянието.
При
тези съображения, съдът определи на подс. Р.К. наказание в минимален размер,
предвиден за извършеното от него деяние, а именно – „Лишаване от свобода” за
срок от 3 години.
След
задължителната редукция на размера на така определеното наказание,
регламентирана в чл. 58а, ал. 1 НК, съдът му наложи наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 2 години. Така определеното наказание следва да бъде
изтърпяно ефективно, предвид предишните осъждания на подсъдимия и невъзможността
за приложение на чл. 66, ал. 1 НК. Наказанието следва да се изтърпи при режим
на изтърпяване „Строг”.
За
пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да отбележи, че не приложима
според настоящия съдебен състав е института на чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55,
ал.1, т. 1 НК. Високият размер на щетата, невъзстановена на пострадалото лице,
престъпното съдебно минало на подсъдимия, водят на извода за висока обществена
опасност, както на деянието, така и на дееца. Дори налагането на наказание в
минимален размер е достатъчна снизходителност от страна на съда.
Съдът
прие, че с наказание от този вид и в този размер, ще бъдат постигнати целите на
личната и генералната превенция на наказанието визирани в чл. 36 НК, като по
този начин ще се поправи и превъзпита подс. Р.К., ще се въздейства
предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да извърши други
престъпления, а от друга страна ще се въздейства предупредително и
превъзпитателно и върху другите членове на обществото.
По веществените доказателства.
Предвид
на това, че веществените доказателства – 2 чифта ръкавици, черно – червен цвят, тип – платнено – латексови, са
послужили за извършване на престъплението и принадлежат на подсъдимите, съдът
на осн. 53,
ал.1, б. «а» НК, постанови отнемането им в полза на държавата.
По разноските
Разноски
в хода на ДП и на съдебното производство, не са направени, поради което съдът
не присъди такива.
При горните
мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДседател
: