№ 70
гр. С., 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Търговско дело №
20221800900009 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
М. Б. Н., ЕГН ********** и К. ИВ. Н., ЕГН **********, с общ адрес: община С., с.
Я., ул. „11-та“ № 4, чрез адв. Р.Р. от САК, преупълномощена от Адвокатско съдружие „П.“,
регистрирано в САК, с код по БУЛСТАТ ., съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.
С., ж.к.„Лагера“, бл.44, вх.Б, офис на първи етаж са предявили срещу „О.“ АД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул.„Витоша“ № 89 Б активно субективно съединен
отрицателен установителен иск, с правно основание чл.439, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от
ГПК - за признаване за установено, че ищците не дължат на ответника сумата от 25928,80
лева, дължима по договор за кредит от 02.05.2007 г., съгласно изпълнителен лист от
27.05.2010 г., издаден на основание чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 17977/2010 г. на Софийски
районен съд, ГО, 55-ти състав, за принудителното събиране на която са били образувани
изпълнително дело № 1176/2012 г. и изп.д.№ 841/2020 г. по описа на ЧСИ Е.Х., рег.№ 743, с
район на действие КОС.
Излагат, че въз основа на изпълнителен лист от 27.05.2010 година, издаден на
основание чл.417 от ГПК, по ч.гр.д.№ 17977/2010 г., на Софийски районен съд, ГО, 55
състав, ищците М. Б. Н. и К. ИВ. Н. били осъдени да заплатят на ответника „О.“ АД („ОББ“
АД) солидарно сумата от 25928,80 лева, дължима по договор за кредит от 02.05.2007 г.,
ведно със законната лихва от 19.04.2010 г. до изплащане на сумата, сумата от 3746,72 лв. -
договорна лихва, сумата от 22,04 лв. - наказателна лихва и сумата от 1490,33 лв. - разноски
за заповедното производство.
Ищците считат, че не дължат изпълнение на главното вземане по изпълнителния лист
1
от 25 928,80 лева, тъй като правото на принудително изпълнение на вземането на ответника
било погасено с изтичането на предвидения в закона петгодишен давностен срок.
По изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 1176/2012 г., по описа
на ЧСИ Е.Х., рег.№ 743, с район на действие КОС, като изпълнителното производство било
прекратено с влязло в сила Постановление за прекратяване на изпълнително производство
от 25.09.2020 г., за това че в периода от 18.11.2013 г. до 11.03.2016 г. не били извършвани
изпълнителни действия, такива не били искани и от взискателя, поради което и на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК производството било прекратено.
На 02.10.2020 г. процесуален представител на ответника подал молба до ЧСИ Е.Х. за
връщане на изпълнителния лист в оригинал, като след неговото връщане било образувано
ново изпълнително дело - изп.д.№ 841/2020 г., по описа на ЧСИ Е.Х., в хода на което била
насрочена публична продан на недвижим имот, притежаван от ищеца М. Б. Н..
Ето защо за ищците бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, за
отричане правото на принудително изпълнение на вземането на ответника по изпълнителен
лист от 27.05.2010 г., издаден на основание чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 17977/2010 г. на
Софийски районен съд, ГО, 55 състав, въз основа на който е образувано изп.д.№ 841/2020 г.
по описа на ЧСИ Е.Х..
Твърдят, че за периода от 18.11.2013г. до 11.03.2016г. не са били извършвани
изпълнителни действия по първоначално образуваното изпълнително дело - изп.д.№
1176/2012 г. по описа на ЧСИ Е.Х., като това обстоятелство се установявало и от влязлото в
сила като необжалвано от страните Постановление за прекратяване на изпълнително
производство от 25.09.2020 г., с което била потвърдена настъпилата „перемпция“.
Излагат съображения, позовавайки се на постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК
определение № 410 от 20.09.2018г. по ч. гр. д. № 3172/2018г., IV ГО, на ВКС и определение
№ 477 от 07.11.2019г. по гр. д. № 3407/2019г., IV ГО, на ВКС, според които предявяването
на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е
допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително
производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на
съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който
материализира вземане, отричането на което въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство.
Прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не
погасява вземането, поради което ищецът има правен интерес да установи със сила на
пресъдено нещо, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност и не
подлежат на принудително изпълнение.
С оглед на изложеното и констатациите на ЧСИ Е.Х., ищците твърдят, че последното
изпълнително действие е извършено на 18.11.2013 г., когато е подадена молба от ответника
2
с искане за извършване на втора публична продан на недвижим имот, която продан не се е
състояла. След тази дата и до 11.03.2016 г., когато е поискан опис на движими вещи, запор
на банкова сметка на М.Н., не били извършвани принудителни изпълнителни действия по
изп.д.№ 1176/2012 г. по описа на ЧСИ Е.Х., поради което поддържат, че на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното дело се е прекратило по силата на закона, а
постановеното след това Постановление на ЧСИ само е констатирало настъпването на този
факт. Или, че производството се е прекратило по силата на закона две години след
последното валидно изпълнително действие на 18.11.2015 г.
Ищците считат за изцяло ирелевантни за спора извършените от съдебния изпълнител
по изпълнителното дело след тази дата /18.11.2015 г./ изпълнителни действия доколкото се
явяват извършени след като изпълнителното дело се счита за прекратено по силата на закона
или, че извършените изпълнителни действия следва да се считат за обезсилени и
непораждащи целените с тях правни последици.
Твърдят, че молбата от 11.03.2016 г. не е прекъснала давността, тъй като в нея не се
съдържа искане за образуване на ново изпълнително дело,че такава молба е подадена едва
през 2020 г., повече от две години след изтичане на 5- годишния давностен срок. В тази
връзка, поддържат, че съдебният изпълнител действа в условията на обвързана
компетентност при образуване на изпълнителни дела, т.е. не може да се самосезира и да
образува сам ново изпълнително дело при липса на изрично искане от страна на лице с
правен интерес. Твърдят, че в нито един момент от висящността на изп.д.№ 1176/2012 г.,
нито взискателят, нито съдебният изпълнител са предприели действия за образуване на ново
изпълнително дело срещу ищците. Сочат, че в практиката си ВКС приема, че при условията
на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК прекратяването на изпълнителния процес настъпва по право, без
да е необходимо постановление на съдебния изпълнител, а всички действия, извършени след
датата на прекратяването следва да се считат за процесуално незаконосъобразни. Смятат, че
правото на принудително изпълнение на процесното вземане се е погасило с изтичането на 5
годишен давностен срок, считано от последното годно изпълнително действие от 2013
година.
Претендират присъждане на съдебни разноски, съгл.списък по чл.80 от ГПК, в общ
размер на сумата от 2337,15 лева, от които: 1037,15 лева – платена държавна такса по
сметка на СОС и 1300,00 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Ответникът „О.“ АД, чрез юрисконсулт Донка Кирилова оспорва иска, като
процесуално недопустим, тъй като можел да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, а такива към датата на подаване на исковата молба не били настъпили. При
условията на евентуалност счита същия за неоснователен, твърди че процесното вземане на
ОББ от ищците не било погасено по давност и че изпълнителното дело не било перемирано.
Ответникът твърди, че на 02.05.2007 година между „О.” АД и ищецът М. Б. Н. бил сключен
Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство, съгласно който банката
предоставила на ищеца М.Н., банков кредит в размер на 26 600 лева. Поради просрочие на
3
плащанията по Договора за кредит, банката се снабдила със Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ, на основание чл. 417 ГПК от 26.05.2010г. и
Изпълнителен лист от 27.05.2010г., издадени по ч.гр.д.№ 17977 по описа на Софийски
районен съд за 2010г., 55 с-в., въз основа на които, длъжниците М. Б. Н. и К. ИВ. Н. -
длъжник на основание чл.32, ал. 2 от СК, били осъдени да заплатят в полза на „ОББ” АД
сума в общ размер на 31187.89 лева, включваща главница в размер на 25 928.80 лева,
законна лихва върху нея, считано от 19.04.2010г. до окончателното изплащане на
задължението, договорна лихва в размер на 3746.72 лева за периода от 01.04.2009г. до
18.04.2010г., наказателна лихва в размер на 22.04 лева за периода от 01.04.2009г. до
18.04.2010г., съдебни разноски в размер на 1490.33 лева.
Въз основа на издадените в полза на банката заповед за изпълнение и изпълнителен
лист на 08.07.2010г. било образувано изпълнително дело № 20107810400638 при ЧСИ
Георги Дичев, рег. № 781, с район на действие СГС, срещу длъжниците. С молбата за
образуване на изпълнителното дело, взискателят - ответникът „ОББ“ АД поискал налагане
на възбрана върху недвижим имот представляващ обезпечение по кредита ПИ с
идентификатор 39339.503.230, ведно с двуетажна жилищна сграда с идентификатор
39339.503.230.1, находящи се в с. К., обл. К., насрочване на опис на същия този имот, както
и опис на секвестируемото движимо имущество. Длъжниците били уведомени за
образуваното дело, за размера на задължението и за наложените обезпечителни мерки, чрез
връчената им на 22.07.2010г. покани за доброволно изпълнение. В срока за доброволно
изпълнение, задължението не било погасено. На 24.08.2010г. била наложена възбрана върху
имота представляващ обезпечение по кредита.
Ответникът твърди, че на 08.12.2010 г. било извършено плащане по дълга от М.Н. в
размер на 3147.88 лева. На 29.12.2010 г. между ищеца М. Б. Н. и ответника „ОББ“ АД било
сключено извънсъдебно споразумение за доброволно погасяване на задължението по
процесния договор за от 02.05.2007 г. и по образуваното изпълнително дело № 638/2010 г.,
на ЧСИ Георги Дичев, по силата на което длъжникът М. Б. Н. следвало да погаси изцяло
задължението си до дата 25.12.2020 г., по погасителен план подробно указан в т.2 от
споразумението, на 108 броя месечни вноски, всяка в размер на 323 лева, считано от
25.01.2011г.
Ответникът твърди, че на основание сключеното споразумение от 29.12.2010г., били
извършени следните плащания: на 03.02.2011г. - 50.66 лв., на 04.02.2011г. - 20.64 лв., на
20.04.2011г. -194.48 лв., на 20.05.2011г. - 97.24 лв., на 25.05.2011г. - 97.24 лв., на
30.06.2011г. - 322.24 лв. и на 12.12.2011г. -999.52 лв.
Поради неспазването му, споразумението от 29.12.2010г. било прекратено и на
основание чл.6.1 от същото, банката възобновила действията по принудително събиране на
вземането си по процесния договор за кредит в размера посочен в т. V същото, намален с
размера на извършените плащания.
По молба на банката изп. дело № 638/2010г. на ЧСИ Георги Дичев, било изпратено на
на ЧСИ Е.Х. с peг. № 743, за продължаване на изпълнителните действия по делото,
4
включително за извършване на опис на ипотекирания имот, находящ се в с. К., обл. К. и на
22.11.2012г. делото е било образувано под № 20127430401176 на ЧСИ Е.Х.. С молба на
„ОББ“ АД от 02.01.2013г., банката е поискала вписване на възбрана върху други имоти
собственост на длъжниците.
Ответникът твърди, че на 29.03.2013г. било сключено ново споразумение за
доброволно погасяване на задължението между банката и ищеца М. Б. Н., с предмет
процесния договор за кредит, с което страните се споразумели длъжникът М. Б. Н. да погаси
изцяло задължението си до дата 25.04.2023г. по погасителен план подробно указан в т.2 от
споразумението, на 24 броя месечни вноски, всяка в размер на 404 лева, считано от
25.04.2013г. на 25 число на месеца, следвани от 96 броя анюитетни месечни вноски, всяка в
размер на 323 лева, считано от 25.04.2015г. на 25 число на месеца и една последна
изравнителна вноска в размер на 644.26 лева, платима на 25.04.2023г. Отново в т. V от
същото, длъжникът – ищец М.Н., пряко и недвусмислено направил изявление, че признава и
не оспорва по основание и размер задълженията си към банката, посочени в
споразумението, както и тяхната изискуемост. И това споразумение, поради неспазването
му, било прекратено на 25.09.2013г. с вальор от 25.07.2013г.
С молба от 30.08.2013г. „ОББ“ е поискала подновяване на изпълнителните действия
и насрочване на опис. Описът на имота бил извършен на 02.10.2013г. По молба на банката
от 18.11.2013г., с разпореждане от същата дата на ЧСИ Е.Х. била насрочена публична
продан на ипотекирания имот с период от 16.12.2013г. до 16.01.2013г. Съобщенията за нея
са било изпратени до страните на 22.11.2013г. Съобщението до длъжниците останало
„невръчено“, макар същото да е било изпратено на постоянните им и настоящи адреси. За
това с Протокол от 09.01.2014г. на ЧСИ проданта била пренасрочена за периода от
21.01.2014г. до 21.02.2014г. Съобщенията за нея били изпратени на 09.01.2014г. и тази
продан не е била разгласена, поради нередовно приозваване на длъжниците. С Протокол от
15.04.2014г. на ЧСИ проданта била пренасрочена за периода от 13.05.2014г. до 13.0б.2014г.,
съобщенията за която били изпратени на 15.04.2014г. За тази продан ЧСИ Е.Х. поискала
връчването на съобщението да бъде осъществено със съдействието на ЧСИ Георги Дичев, с
peг. № 781 и ЧСИ Наталия Дангова, с peг. № 793. Проданта не е била разгласена поради
нередовно приозваване на длъжниците, за това с Протокол от 14.10.2015г. на ЧСИ Е.Х.
проданта е пренасрочена за периода от 10.11.2015г до 10.12.2015г. Съобщенията за нея са
изпратени на 14.10.2015г. Също, проданта не е разгласена поради нередовно приозваване на
длъжниците, поради което с Протокол от 21.07.2016г. на ЧСИ Е.Х. проданта е пренасрочена
за периода от 29.08.2016 г. до 29.09.2016г. Съобщенията за нея са изпратени до страните на
21.07.2016г. и също не е било неполучено от длъжниците.
Междувременно по молба на банката от 11.03.2016г. за насрочване на опис на
движими вещи и налагане на запор на банкови сметки на М.Н. в Б., бил наложен запор със
запорно съобщение изх. № 2610/21.03.2016г.
Ответникът твърди, че молби за извършване на изпълнителни действия, са били
депозирани от страна на ОББ на 10.09.2016г. и на 07.10.2016г. На 18.11.2016г. бил извършен
5
опис, като оценката е била предявена на длъжниците на 13.07.2018г., отново поради
невъзможност да бъдат открити на регистрираните адреси. На 30.10.2017г. и 20.03.2019г.
отново били депозирани молби за продан от страна на ОББ.
С оглед на изложеното, ответникът оспорва твърденията на ищците, че за периода от
18.11.2013г. до 11.03.2016г. не са били извършвани изпълнителни действия, както и
твърдението, че вземането на банката е било погасено по давност на 18.11.2015г.
Ответникът твърди, че поради получено постановление за прекратяване на
изпълнителното производство от 25.09.2020г., постановено по молба на длъжниците, без да
се възползва от правото си го обжалва, заради наличието на други правни средства за
продължаване на изпълнението, чрез преобразуване на изпълнителното дело в ново е било
образувано изпълнителното дело отново на 02.10.2020г.
Твърди, че през 2016 година длъжниците са депозирали молба в кантората на ЧСИ
Е.Х. за прекратяване на изп. дело № 1176/2012г., поради това, че взискателя ОББ не бил
поискал извършването на изпълнителни действия в периода от 18.11.2013г. до 11.03.2016г.
Съдебният изпълнител отказал прекратяването на делото на това основание, поради което
ищците депозирили жалба срещу отказа на 01.09.2016г. и въз основа на нея било
образувано гр.д. № 459/2016г. на К.ски окръжен съд, по което жалбата на длъжниците е
оставена „без разглеждане“ от съда като недопустима, а производството прекратено с
определение от 20.10.2016 година.
Претендира присъждане на съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80
от ГПК в размер на сумата от 300,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното :
Не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че за
претендираната сума е издаден изпълнителен лист от 27.05.2010 година, на основание
чл.417 от ГПК, по ч.гр.д.№ 17977/2010 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 55-ти
състав, за принудителното събиране на която са били образувани изпълнително дело №
1176/2012 г. и изп.д.№ 841/2020 г., по описа на ЧСИ Е.Х., рег.№ 743, с район на действие
КОС. Не се спори и относно конституирането на ответника като взискател по делото.
От представените писмени доказателства по делото с исковата,
допълнителната искова молба на ищците и с писмения отговор на исковата молба, подаден
от ответника „ОББ“ АД, както и от приложените към настоящото дело заверени копия от
двете изпълнителни дела, се установяват извършените действия по принудително
изпълнение и депозираните от взискателя искания за извършването им, касаещи изложените
от ищците доводи, че са налице основания да се приеме, че изпълнителното производство е
прекратено на основание чл. 433, т. 8 от ГПК и че извършените след прекратяването
действия не могат да доведат до прекъсване на срока на погасителната давност.
Въз основа на изпълнителен лист от 27.05.2010 година, издаден на основание чл.417
от ГПК, по ч.гр.д. № 17977/2010 г., на Софийски районен съд, ГО, 55 състав, ищците М. Б.
6
Н. и К. ИВ. Н. били осъдени да заплатят на ответника „О.“ АД („ОББ“ АД) солидарно
сумата от 25928,80 лева, дължима по договор за кредит от 02.05.2007 г., ведно със законната
лихва от 19.04.2010 г. до изплащане на сумата, сумата от 3746,72 лв. - договорна лихва,
сумата от 22,04 лв. - наказателна лихва и сумата от 1490,33 лв. - разноски за заповедното
производство.
По изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 1176/2012 г., по описа
на ЧСИ Е.Х., рег.№ 743, с район на действие КОС, като изпълнителното производство било
прекратено с влязло в сила Постановление за прекратяване на изпълнително производство
от 25.09.2020 г., за това че в периода от 18.11.2013 г. до 11.03.2016 г. не били извършвани
изпълнителни действия, такива не били искани и от взискателя, поради което и на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК производството било прекратено.
По молба на банката-взискател изп. дело № 638/2010 г., на ЧСИ Георги Дичев, било
изпратено на на ЧСИ Е.Х. с peг. № 743, за продължаване на изпълнителните действия по
делото, включително за извършване на опис на ипотекирания имот, находящ се в с. К., обл.
К. и на 22.11.2012г. делото е било образувано под № 20127430401176 на ЧСИ Е.Х.. С молба
на „ОББ“ АД от 02.01.2013г., банката е поискала вписване на възбрана върху други имоти
собственост на длъжниците.
С молба от 30.08.2013г. „ОББ“ е поискала подновяване на изпълнителните действия
и насрочване на опис. Описът на имота бил извършен на 02.10.2013 година. По молба на
банката от 18.11.2013 г., с разпореждане от същата дата на ЧСИ Е.Х. била насрочена
публична продан на ипотекирания имот с период от 16.12.2013г. до 16.01.2013г.
Съобщенията за нея са било изпратени до страните на 22.11.2013г. Съобщението до
длъжниците останало „невръчено“, макар същото да е било изпратено на постоянните им и
настоящи адреси. За това с Протокол от 09.01.2014г. на ЧСИ проданта била пренасрочена за
периода от 21.01.2014г. до 21.02.2014г. Съобщенията за нея били изпратени на 09.01.2014г.
и тази продан не е била разгласена, поради нередовно приозваване на длъжниците. С
Протокол от 15.04.2014г. на ЧСИ проданта била пренасрочена за периода от 13.05.2014г. до
13.0б.2014г., съобщенията за която били изпратени на 15.04.2014г. За тази продан ЧСИ Е.Х.
поискала връчването на съобщението да бъде осъществено със съдействието на ЧСИ Георги
Дичев, с peг. № 781 и ЧСИ Наталия Дангова, с peг. № 793. Проданта не е била разгласена,
поради нередовно приозваване на длъжниците, за това с Протокол от 14.10.2015г. на ЧСИ
Е.Х. проданта била пренасрочена за периода от 10.11.2015г до 10.12.2015г. Съобщенията за
нея са изпратени на 14.10.2015 г. Също, проданта не е разгласена поради нередовно
приозваване на длъжниците, поради което с Протокол от 21.07.2016г. на ЧСИ Е.Х. проданта
е пренасрочена за периода от 29.08.2016 г. до 29.09.2016г. Съобщенията за нея са изпратени
до страните на 21.07.2016г. и също не е било неполучено от длъжниците.
Междувременно, по молба на банката от 11.03.2016 г. за насрочване на опис на
движими вещи и налагане на запор на банкови сметки на М.Н. в Б., бил наложен запор със
запорно съобщение изх. № 2610/21.03.2016г.
От страна на ОББ били подадени молби от 10.09.2016г. и 07.10.2016 година, като на
7
18.11.2016 година бил извършен опис, като оценката не била предявена надлежно на
длъжниците, поради невъзможност да бъдат открити на регистрираните адреси.
На 30.10.2017г. и 20.03.2019г. отново били депозирани молби за продан от страна на
„ОББ“ АД.
На 02.10.2020 година процесуален представител на ответника подал молба до ЧСИ
Е.Х. за връщане на изпълнителния лист в оригинал, след което било образувано ново
изпълнително дело: № 841/2020 година, по описа на ЧСИ Е.Х., в хода на което била
насрочена публична продан на недвижим имот, притежаван от ищеца М. Б. Н..
При така установената фактическа обстановка, съдът възприе следните правни
изводи :
По предявения срещу ответника „ОББ“ АД иск, с правно основание чл.439, ал.1 във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено, че ищците не дължат на ответника
сумата от 25928,80 лева, дължима по договор за кредит от 02.05.2007 г., съгласно
изпълнителен лист от 27.05.2010 г., издаден на основание чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№
17977/2010 г. на Софийски районен съд, ГО, 55-ти състав, за принудителното събиране на
която са били образувани изпълнително дело № 1176/2012 г. и изп.д.№ 841/2020 г. по описа
на ЧСИ Е.Х., рег.№ 743, с район на действие КОС, съдът намира следното :
Искът е допустим, тъй като според съдебната практика, инкорпорирана в
определение № 410 от 20.09.2018 г., по ч. гр. д. № 3172/2018г., IV ГО, на ВКС и определение
№ 477 от 07.11.2019 г., по гр. д. № 3407/2019г., IV ГО, на ВКС, предявяването на
отрицателен установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден изпълнителен
лист е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително
производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на
съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който
материализира вземане, отричането на което въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство, какъвто безспорно е
налице в настоящия казус.
Прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не
погасява вземането, поради което ищецът има правен интерес да установи със сила на
пресъдено нещо, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност и не
подлежат на принудително изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява и основателен.
Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу незаконосъобразните
действия по изпълнение, породени от нарушаване на материалноправните или
процесуалноправните изисквания за законност на изпълнителното производство.
Материалноправните изисквания за законност представляват условия за допустимост на
изпълнителното производство. Те обхващат съществуването на изпълняемото право в полза
8
на взискателя и принадлежността на обекта на изпълнение към имуществото на длъжника
по изпълнението. Защитата срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния
процес повдига спор относно даденото гражданско право, поради което тя се реализира по
исков ред. Предявен е иск срещу взискателя за установяване на недължимост на вземанията
му като погасени по давност, който се квалифицира по чл.439 ГПК във вр. с чл.124, ал.1
ГПК. В разпоредбата на чл. 439 от ГПК е предвидено, че искът срещу изпълнението,
какъвто е и настоящият, предмет на производството, може да се основава на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било
издадено изпълнителното основание. Не се установява, нито се твърди от длъжника да е
подадено възражение за недължимост, поради което заповедта за изпълнение, въз основа на
която е издаден процесният изпълнителен лист, е влязла в сила. С настъпването на това
обстоятелство се е преклудирла възможността на длъжника да оспорва задълженията с
възражения, които е могъл да релевира преди изтичането на срока за подаване на
възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
В случая с оглед диспозитивното начало, съдът е обвързан от пределите на
предявения иск, който като такъв по чл. 439 ГПК обхваща единствено нововъзникнали
факти, т.е. следва да се прецени дали от датата на последното валидно изпълнително
действие са изминали пет години, в които вследствие бездействие на ответника, вземането
по изпълнителния лист е погасено по давност.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят в продължение на две години не
поиска извършване на нови изпълнителни действия, изпълнителното производство подлежи
на прекратяване (настъпва т.нар. „перемпция“). Съобразно задължителните указания на ТР
№ 2/26.06.2015 година по тълк. дело № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС без правно значение е
дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение, тъй като този акт има декларативно, а не конститутивно значение.
Прекратяването на изпълнителното производство настъпва по право, като новата давност
започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
В т.10 на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не случайно
законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б. "в" ЗЗД относно давността в
принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта
на прекъсването в исковия процес. Тези правила са неприложими при прекъсването на
давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД
не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този
случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването.
По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната
давност не спира докато трае изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността
се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва
9
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл.
116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане на правната сфера на
длъжника. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително
изпълнение. В този смисъл молбата на взискателя за извършване на определено
изпълнително действие не прекъсва погасителната давност, а само предприемането на
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Налице е и друго
становище в съдебната практика, че самото искане на взискателя за предприемане на
определено изпълнително действие прекъсва погасителната давност, което обаче
настоящият съдебен състав не приема, поради изложеното по-горе.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да
избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). С цитираното ТР
е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителния процес относно принудително осъществяване на вземането. В
доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т.нар. перемпция настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи с постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
В случая съдът счита, че ищците не дължат изпълнение на главното вземане по
изпълнителния лист от 25 928,80 лева, тъй като правото на принудително изпълнение на
вземането на ответника е било погасено с изтичането на предвидения в закона петгодишен
давностен срок, тъй като по изпълнителния лист било образувано изпълнително дело №
1176/2012 г., по описа на ЧСИ Е.Х., рег.№ 743, с район на действие КОС, като
изпълнителното производство било прекратено с влязло в сила постановление за
10
прекратяване на изпълнително производство от 25.09.2020 година, тъй като в периода от
18.11.2013 г. до 11.03.2016 година не били извършвани изпълнителни действия, нито били
искани и от взискателя, поради което и на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
производството било прекратено.
Съдът приема, че в периода от 18.11.2013 година до 11.03.2016 година не са били
извършвани изпълнителни действия по първоначално образуваното изпълнително дело -
изп.д.№ 1176/2012 г., по описа на ЧСИ Е.Х., като в тази насока е налице и необжалвано от
страните постановление на ЧСИ за прекратяване на изпълнително производство от
25.09.2020 година, поради настъпилата „перемпция“.
Последното изпълнително действие било извършено на 18.11.2013 година, когато
била подадена молба от ответника за извършване на втора публична продан на недвижим
имот, която не се провела. След това, до 11.03.2016 година, когато бил поискан опис на
движими вещи и запор на банкова сметка на М.Н. не били извършвани принудителни
изпълнителни действия по изп.д.№ 1176/2012 г. по описа на ЧСИ Е.Х., поради което съдът
приема, че на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното дело се е прекратило по
силата на закона, а постановеното след това постановление на ЧСИ единствено е отчело
настъпването на този факт, т.е. изпълнителното производството се е прекратило по силата
на закона две години след последното валидно изпълнително действие, считано от
18.11.2013 година - на 18.11.2015 година.
Съдът счита за неотносими към настоящия правен спор извършените от ЧСИ по
изпълнителното дело след последната дата - 18.11.2015 година изпълнителни действия, тъй
като са реализирани след прекратяването му по силата на закона и не следва да пораждат
валидни правни последици.
Ето защо вземанията, предмет на изпълнителния лист от 27.05.2010 г., по ч.гр.д.№
17977/2010 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 55 състав, са погасени по давност,
тъй като от последното валидно извършено изпълнително действие по процесното
изпълнителното дело до датата на подаване на исковата молба в съда са изминали повече от
пет години и по оспорените вземания не би могло да се осъществи валидно принудително
изпълнение.
Молбата от 11.03.2016 г. също не е прекъснала давността, защото с нея не се иска
образуване на ново изпълнително дело, а такава е била подадена едва през 2020 година, т.е.
повече от две години след изтичане на пет годишния преклузивен давностен срок.
Всичко изложено дотук мотивира настоящият съдебен състав да уважи така
предявения иск, като основателен.
По отношение на разноските :
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищците, съгласно своевременно представен списък по чл.80 от ГПК,
сумата в общ размер на 2337,15 лева, от които: 1037,15 лева – платена държавна такса по
сметка на СОС и 1300,00 лева – платено възнаграждение за един адвокат.
11
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.439, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК по
отношение на „О.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.„Витоша“ №
89 Б несъществуването на вземането, като погасено по давност срещу М. Б. Н., ЕГН
********** и К. ИВ. Н., ЕГН **********, с общ адрес: община С., с. Я., ул. „11-та“ № 4 за
сумата в общ размер на 25928,80 лева, дължима по договор за кредит от 02.05.2007 г.,
съгласно изпълнителен лист от 27.05.2010 г., издаден на основание чл.417 от ГПК по ч.гр.д.
№ 17977/2010 г. на Софийски районен съд, ГО, 55-ти състав, за принудителното събиране на
която са били образувани изпълнително дело № 1176/2012 г. и изп.д.№ 841/2020 г., по описа
на ЧСИ Е.Х., рег.№ 743, с район на действие КОС.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК „О.“ АД, ЕИК . да заплати на М. Б. Н., ЕГН
********** и К. ИВ. Н., ЕГН **********, с общ адрес: община С., с. Я., ул. „11-та“ № 4
общата сума от 2337,15 (две хиляди триста тридесет и седем лева и петнадесет стотинки)
лева, съставляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от съобщенията до страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
12