Р Е Ш Е Н И Е
№ 1205 28.07.2021г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, XVI-ти състав, на седми юли две
хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: АТАНАСКА АТАНАСОВА
Членове: МАРИНА НИКОЛОВА
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: Х. Колев
като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАД № 1604 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс.
Образувано
е по касационна жалба от Х.А.А.- изтърпяващ
наказание в Затвора – Бургас насочена против Решение № 636 от 27.04.2021г.,
постановено по адм. дело № 2197 от 2019г. по описа на Административен съд
гр.Бургас.
Касаторът оспорва решението като неправилно и незаконосъобразно.
Твърди, че същото е издадено в противоречие с материалния закон, с формалната и
житейска логика, с липса на мотиви и неизяснена фактическа обстановка.
Неправилно съдът възприел, че не „жалвано незаконосъобразното удържане пред
третото лице пазач“. Не била посочена в акта точната дата на уведомяване на
ищеца, което било свързано с възможността да упражни правото си, а
неуведомяването безусловно преграждало възможността за упражняване на права.
Позовава се на свидетелските показания на л.св. Рибов. Сочи се, че са налични
инспектори СДВР/ социална дейност и възпитателна работа/ за всяка група, а
съобразно техните задължения от длъжностната характеристика тези служители
отговаряли за социалното и пправно положение на лишените от свобода. Позовава
се и на правилата за връчване на кореспонденция срещу подпис. Твърди се, че
„безспорно се установява нормативно нарушение от ответника“, което само по себе
си било доказателство, че на същият е известно закононарушението, което се извършва
и цели прикриване чрез преграждане на информираността на ищеца. Направено е
искане за установяване незаконосъобразност относно непредоставянето на
информация под формата на уведомяване за удържаните средства, размера и към
кого са насочени, както и причините за удържането, като не е налице произнасяне
по това искане, според ищеца. Цитира норми, регламентиращи изпълнение на
парични задължения, включително досежно трудови възнаграждения, помощи и
обезщетения, размера на минималната работна заплата и разпоредби относно
статута на банката като трето лице „пазач“. Според ищеца, началникът на затвора
има такова качество /на трето лице „пазач“/ и в този смисъл има пряка
отговорност да съблюдава за несеквестируем приход на средства. Според ищеца е
осъществено документно престъпление за заблуда на съда, като се позовава на
фотокопирането на документ от ТЕЛК- решение, на чиято втора страница е
„присниман неотносим документ“. Позовава се на заповед на началника на затвора,
с която е назначена комисия за проверка доходите на л/св, като сочи, че
липсвали документи дали е разгледано положението на ищеца и след като се
твърдяло, че бил лекуван, следвало да се представи становището на въпросната
комисия, с което е било утвърдено доплащане или заплащане на лекарствените продукти
от бюджета на ГДИН.
Иска се отмяна на оспореното съдебно
решение и постановяване на ново решение, с което ответната страна да бъде
осъдена да заплати на ищеца претендираното обезщетение за причинени имуществени
и неимуществени вреди изцяло. Не са ангажирани нови доказателства относими към
предмета на доказване, които да са допустими в касационното производство.
В съдебно заседание касаторът Х.А. се
явява лично и поддържа жалбата на сочените в нея основания.
Ответника- Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ /ГДИН/-гр.София при Министерство на правосъдието, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва
касационната жалба и пледира за отхвърлянето й, респективно за потвърждаване на
постановения съдебен акт. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура– гр.Бургас дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на
съдебното решение.
Административен
съд-Бургас, в настоящият тричленен състав, като обсъди доводите и становищата
на страните, събраните по делото доказателства и въз основа разпоредбите на
закона, съобрази следното:
Касационната
жалба на Х.А.А. е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, за
която съдебният акт е неблагоприятен и е постъпила в законоустановения срок.
При разглеждането й по същество, касационният
съд констатира следното:
Производството пред Административен
съд- гр.Бургас се е развило по искова молба на Х.А., лишен от свобода и
изтърпяващ наказанието в Затвора -гр.Бургас против ГДИН, с която, на основание
чл.203 и сл. АПК, във вр. с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, е предявил иск за обезщетяване
на претърпени неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., причинени в
периода от 01.11.2016г. до 05.09.2019г., както и за обезвреда на имуществени
вреди в размер на 3 000 лева, т.е. да бъдат възстановени отнетите му
парични средства в този размер. Основание да се претендира обезщетение за
неимуществени вреди е лишаването от право на ищеца да получава пълния размер на
отпуснатата му инвалидна пенсия, което създало у него чувство за малоценност и
незащитеност от незаконосъобразните действия и бездействия на служителите на
ГДИН и явното незачитане на правни норми. Излагат се съображения за
незаконосъобразно удържане на финансови средства, с което ищецът е поставен в
изключителни лишения и невъзможност за поддържане на нормално съществуване, с
оглед задоволяване на битовите и санитарно-хигиенни потребности.
В указаният срок за отговор на
исковата молба, ответникът– ГД“ИН“ е депозирал писмен отговор, в който се
оспорва изцяло иска като неоснователен и недоказан.
В хода на първоинстанционното
производство са ангажирани множество гласни и писмени доказателства, с което
решаващият състав е извършил необходимите съдопроизводствени действия, с оглед
изясняване на спора от фактическа страна.
Съдебният акт съдържа детайлен анализ
на приложимите /относими/ правни норми и въз основа на съвкупна преценка на
доказателствената маса и осъществения обстоен анализ съдът е обосновал верни
правни изводи.
Обсъдени са приетите по делото
доказателства относно медицинското обслужване на ищеца в исковия период, както
и във връзка с претенциите на ищцовата страна относно действията и
бездействията на затворната администрация по повод осъществени запори по
изпълнително дело, респективно удържаните суми в хода на тази изпълнителна
процедура. Направен е подробен коментар на изпълнителното основание, довело до
образуване на изпълнително дело на 26.10.2012г. от страна на Частен съдебен
изпълнител, с рег.№ 703 на Камарата на ЧСИ, включително на датата, когато е
изпратена поканата за доброволно изпълнение- 01.11.2012г., получена от адресата
на 05.11.2012г., съгласно оформена нарочна разписка. Коментирани са и запорните
съобщения до Затвора-Бургас, като съобщението от 31.10.2012г. е получено на
06.11.2012г., а съобщението от 13.10.2017г. е получено на 19.10.2017г.
Цитирани са конкретните разпоредби на
действащата нормативна уредба относно т.нар. несеквестируемо имущество, както и
възможните действия в тази връзка, респективно съществуващите задължения на
длъжностните лица, които мотиви на съда са изчерпателни и настоящата инстанция
препраща към тях, на основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК.
Липсва нормативно задължение на
служители на Затвора-Бургас, респективно на ГДИН да уведомяват съдебния
изпълнител от какво естество са сумите, налични в неговата каса и собственост
на длъжника. Тези служители не са страни и нямат никакво процесуално качество в
хода на изпълнителното производство между взискателя и длъжника, образувано от
съответния ЧСИ. Правната уредба предоставя възможност на длъжника да оспори
действията на съдебния изпълнител по отношение на имущество, което счита за
несеквестируемо, а както правилно е изтъкнато в решението на съда, жалбата
срещу тези действия се разглежда от окръжния съд по мястото на изпълнението.
Именно този съдебен орган има компетентност да прецени дали това имущество
подлежи на принудително изпълнение или е несеквестируемо. Доводите на ищеца
/касатор/ относно действията и бездействията на служителите означават по
същество да се вмени задължение на тези служители да извършват преценка за вида
на имуществото и да се предприемат действия, които са изцяло извън техните
правомощия. В настоящото исково производство не би могло обективно да се
извърша подобна преценка, след като съществуващата нормативна уредба предвижда
специален ред за оспорване действията на съдебния изпълнител, а именно от
произнасянето на компетентния съд относно законосъобразността на тези действия
би могло да се направи извод дали това имущество е секвестируемо или не, т.е.
дали правомерно е било обект на принудително изпълнение или не. За да обоснове
извода си, че действията на съдебния изпълнител не са били оспорени, съдът се е
позовал на изрично изявление на ищеца в хода на съдебното производство, поради
което и упрекът за неизяснена фактическа обстановка от страна на
първоинстанционния съд е напълно
неоснователен.
Както правилно е посочил и предходният
съдебен състав, в хода на делото не са ангажирани доказателства за
незаконосъобразни действия и/или неоснователни бездействия на длъжностни лица
от състава на ответното юридическо лице ГД „Изпълнение на наказанията“,
вследствие на които да са настъпили твърдените от ищеца неимуществени и имуществени
вреди в посочения размер, още по-малко да има причинна връзка между такива
действия и бездействия и настъпили вредоносни последици, поради което исковата
молба закономерно е приета за НЕОСНОВАТЕЛНА и като такава и отхвърлена изцяло.
В касационното производство не са
ангажирани нови доказателства, които да са относими към предмета на делото и допустими
в този стадий на съдебното производство, поради което и липсва основание за
тяхното обсъждане.
По изложените съображения, настоящият
касационен състав намира, че решението на Административен съд-гр.Бургас е
валидно, допустимо и ПРАВИЛНО и следва да бъде оставено в сила. Касационната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА и се оставя без уважение, с оглед липсата на отменителни
основания по чл.209 от АПК.
При този изход на процеса, предвид
изричното и своевременно направено искане от представителя на ответната страна,
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, тъй
като в публичното заседание се яви съответен процесуален представител и е
дължимо исканото възнаграждение. Ищецът следва да заплати такова в минималния
размер от 100 /сто/ лева, съгласно Наредбата за плащане на правната помощ и
чл.37 от ЗПП, в полза на ГД „ИН“.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, вр. с чл.218 от АПК, Административен съд гр.
Бургас, в настоящият тричленен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 636 от 27.04.2021г.,
постановено по административно дело № 2197 по описа за 2019г. на
Административен съд -гр.Бургас.
ОСЪЖДА Х.А.А.,
ЕГН ********** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при
Министерството на правосъдието- гр.София сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство.
ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се
изпрати на ищеца /касатор/ в Затвора-Бургас.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове: 1.
2.