№ 12666
гр. С., 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110141024 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно и на пасивно
субективно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.
С.“ЕАД,ЕИК ЕИК,със седалище и адрес на управление
гр.С.,ул.АДРЕС,представлявано от А.А.,против К. Д. К.,ЕГН **********,и С.
Д. К.,ЕГН **********,и двамата с адрес АДРЕС,с искане да бъде постановено
решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на
ищеца,както следва : спрямо ответника К. – 1802,01 лева главница за
топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,277,26 лева
мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до 19.11.2021 г.,12,72 лева сума за
дялово разпределение за периода м.11.2018 г. до м.04.2020 г.,2,56 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода от
31.12.2018 г. до 19.11.2021 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането; спрямо ответницата К. - 1802,01 лева главница за топлинна
енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,277,26 лева мораторна лихва
за периода 15.09.2019 г. до 19.11.2021 г.,12,72 лева сума за дялово
разпределение за периода м.11.2018 г. до м.04.2020 г.,2,56 лева мораторна
лихва върху сума за дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до
19.11.2021 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че за процесния период между страните
съществува договорно правоотношение и ответниците като клиенти на
топлинна енергия се явяват задължени да заплащат стойността на доставена
топлинна енергия в срока по общите условия. Сочи се,че ответниците са
допуснали неизпълнение на задължението си към процесния период,а
предвид допуснатото неизпълнение ищецът претендира и мораторна лихва за
1
периода на забава. С исковата молба са заявени и искови претенции за
заплащане сума за дялово разпределение и мораторна лихва върху сума за
дялово разпределение. Исковата претенция се основава на твърдения,че
вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но предвид
подадено възражение е налице интерес от предявяване на установителните
искове. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи
предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от
ответниците със становище за недопустимост на исковете в частта за
претендираните суми за дялово разпределение и мораторна лихва върху сума
за дялово разпределение,тъй като това вземане принадлежи на лицето,което
извършва дялово разпределение,а ищецът не може да предявява пред съд
чужди права. В частта,в която са предявени искове за заплащане главница за
топлинна енергия ответниците не оспорват,че претендираната цена
съответства на доставено количество топлинна енергия в имота,но заявяват,че
за част от паричната сума е настъпила погасителна давност. Ответниците
молят съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач „Т.С.“ЕООД не изразява становище по исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т. С.“ЕАД претендира
издаването на заповед за изпълнение против К. Д. К. и С. Д. К. за сумите от
3604,02 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до
м.04.2020 г.,554,53 лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия
за периода 15.09.2019 г. до 19.11.2021 г., 25,43 лева сума за дялово
разпределение за периода м.11.2018 г. до м.04.2020 г.,5,11 лева мораторна
лихва върху сума за дялово разпределение за периода 31.12.2018 г. до
19.11.2021 г. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 69776/2021 г. по описа на СРС,42 състав.
Представени са съобщения към фактури,издадени от „Т. С.“ЕАД от
31.07.2019 г. и от 31.07.2020 г.
С нотариален акт за дарение от 25.01.2007 г. К. Д. К. и С. Д. К. се
легитимират като собственици на по ½ идеална част от недвижим имот –
апартамент 59 в бл.40 вх.А ет.17 на ж.к.“Младост“1 с площ от 64,19 кв.м.
Приети са постановления за налагане на възбрана върху недвижимия
имот – ½ идеална част от недвижим имот апартамент АДРЕС“ за
обезпечаване на задължения съответно на К. Д. К. и С. Д. К..
Видно от договор № 2255/20.05.2002 г.,сключен между „Т.С.“ЕООД и
етажните собственици в сградата на АДРЕС,постигнато е съгласие страните
да бъдат обвързани от правотоношение,според което дружеството приема да
реализира дейност по дялово разпределение на топлинна енергия,а етажните
собственици се съгласяват да поставят индивидуални разпределители.
Договорът е сключен в изпълнение на прието решение на общото събрание на
етажните собственици от 16.05.2002 г.
Съгласно договор от 03.06.2020 г.,сключен между „Т. С.“ЕАД и
2
„Т.С.“ЕООД,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
договорно правоотношение,според което „Т.С.“ЕООД приема да извършва
дялово разпределение в сгради в режим на етажна собственост,а „Т. С.“ЕАД
се задължава да заплаща възнаграждение.
Представени са по делото общи условия на „Т. С.“ЕАД за продажба на
топлинна енергия за битови нужди.
С определение на съда е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните,че количеството топлинна енергия
за процесния период за процесния имот възлиза на 3604,02 лева.
Приети са документ за главен отчет и протокол за неосигурен достъп.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
депозирано възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това
означава,че този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното
производство – подлежи на уважаване същото вземане – на соченото
основание и в претендирания размер,за което е издадена заповед за
изпълнение. В конкретния случай следва да бъде доказано,че съществува
договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна
енергия,да бъде установено какви права и задължения са уговорени,да бъде
доказано доставеното количество топлинна енергия и цената на същата, които
предпоставки следва да бъдат установени от ищеца,а в тежест на ответниците
е възложено доказването,че са изпълнили точно своите договорни
задължения или са налице обстоятелства,изключващи дължимост на
паричната сума. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на
датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в
едномесечен срок,считано от съобщението с указания за предявяване на
иск,т.е. на 06.12.2021 г.
Софийският районен съд счита,че е доказано,че между страните
съществува договорно правоотношение – ищецът е дружество,което
реализира дейност по доставка и продажба на топлинна енергия,а
ответниците К. и К. са клиенти на топлинна енергия като собственици на
топлоснабдения имот при равни дялове,в която насока съдът отчете
представения по делото нотариален акт. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на
топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот,а по отношение на топлоснабдените имоти към
влизане в сила на ЗЕ законът не поставя изискване за сключване на договор в
писмена форма,а е достатъчно доказване притежавано право на собственост
или вещно право на ползване,за да се счита,че съществува договорно
правоотношение. Разпоредбата на чл.150,ал.1 от ЗЕ предвижда,че правата и
задълженията на страните по договорното правоотношение се уреждат според
общите условия на дружеството доставчик. Страните не твърдят да са
уговорили индивидуални условия,поради което следва да се приеме,че
приложение намират именно общите условия. За да бъде изпълнението на
3
задължението за заплащане на топлинна енергия точно,необходимо е да бъде
доказано,че цената на доставена топлинна енергия е заплатена в
срока,регламентиран съгласно общите условия. В хода на производството
ответниците не са провели доказване да са заплатили цената или част от
същата,поради което исковата претенция в частта за претендираната главница
подлежи на уважаване. От доказателствата,ангажирани по делото се
установява,че в сградата,където се намира топлоснабденият имот е въведена
система за дялово разпределение,т.е. всеки от собствениците на
индивидуален обект заплаща стойността на топлинна енергия,определена от
дялово разпределение. Ответниците К. и К. в подадения писмен отговор не
възразяват срещу начина на разпределение на топлинната енергия и не
оспорват,че стойността на доставена топлинна енергия в имота възлиза на
3604,02 лева,при което с определение на съда е отделено като безспорно това
обстоятелство. Това означава,че предявената искова претенция от по 1802,01
лева спрямо всеки от ответниците при съобразяване дяловете им в
съсобствеността е доказана по основание и по размер. Софийският районен
съд счита,че са доказани и исковете за заплащане на сума за дялово
разпределение в размер на по 12,72 лева,отчитайки извлечението от сметка на
ищцовото дружество и предвид липсата на проведено доказване сумата за
дялово разпределение да е заплатена. Не могат да бъдат споделени доводите
на ответниците чрез процесуалния им представител,че в тази част исковете се
явяват недопустими – следва да се посочи,че допустимостта на исковете се
преценява с оглед изложените в исковата молба твърдения,а ищецът е
изложил твърдения,че разполага с вземане за сума за дялово
разпределение,което е достатъчно,за да бъде възприето,че исковата претенция
е допустима. Съдът счита,че исковете за заплащане на сума за дялово
разпределение се явяват основателни – съгласно чл.22,ал.2 от общите условия
клиентите заплащат на продавача сумата за дялово
разпределение,извършвано от избран от тях търговец,а чл.36,ал.2 от общите
условия предвижда,че редът и начинът на заплащане на сумата за дялово
разпределение се определя от продавача. Цитираните клаузи от общите
условия позволяват да бъде възприето,че клиентът на топлинна енергия
дължи заплащане на стойността на сумата за дялово разпределение на
продавача на топлинна енергия,който впоследствие заплаща стойността й на
търговеца,реализирал дяловото разпределение. Предвид липсата на проведено
доказване сумата за дялово разпределение да е заплатена,съдът счита,че
исковете са доказани за суми в размер на по 12,72 лева. Изводът на съда за
основателност на исковете за главница и за сума за дялово разпределение
налага да бъде разгледано своевременно формулираното в писмения отговор
възражение за давност. Погасителната давност е уредена в полза на
длъжника,който може да се позове на изтекла погасителна давност,ако в
определен период,считано от възникване изискуемост на вземането
кредиторът бездейства. Приложимата погасителна давност за вземания за
топлинна енергия е тригодишната давност съгласно Тълкувателно решение по
тълк.дело № 3/2011 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Софийският районен съд
счита,че възражението за давност е основателно за вземанията за периода
м.05.2018 г. до м.07.2018 г.,за които към датата на предявяване на иска –
06.12.2021 г. е изминал период,по-дълъг от три години,считано от изтичането
срока за изпълнение. Съдът,отчитайки приемането на ЗМДВИП и предвид
4
това,че в периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност не е текла,както и при
съобразяване периода на изпълнение на задълженията и при съобразяване на
обстоятелството,че неизтеклият период продължава да тече,считано от
21.05.2020 г.,намира,че задълженията за периода м.08.2018 г. до м.04.2020 г.
не се явяват погасени по давност. Съдът намира,че липсват погасени по
давност парични суми за дялово разпределение при съобразяване спирането
на сроковете съгласно чл.3,ал.2 от ЗМДВИП,както и предвид периода,за
който са претендирани суми за дялово разпределение. При това положение
искът за главница за топлинна енергия следва да бъде уважен за сума в
размер на по 1624,68 лева,а за разликата до 1802,01 лева подлежи на
отхвърляне поради основателност на възражението за давност,а исковете за
сума за дялово разпределение подлежат на уважаване изцяло за суми в размер
на по 12,72 лева за ответника К. и 12,71 лева за ответницата К..
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че парична сума не е заплатена,при което за периода на забава
страната длъжник отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение.
Когато задължението има определен падеж или срок за изпълнение,считано
от датата,следваща падежната дата или датата,следваща последния ден от
срока,длъжникът изпада в забава и отговаря пред кредитора за заплащане на
обезщетение за забава. Ако задължението няма определен падеж или срок за
изпълнение,за да бъде поставен в забава длъжникът,кредиторът трябва да му
отправи покана. В настоящия случай задълженията за заплащане на главница
за топлинна енергия подлежат на изпълнение в срок от 45 дни,считано от
изтичане месеца на доставката,при което и предвид нормата на чл.86 от ЗЗД
при липса на плащане в този срок възниква вземане на кредитора за лихва за
забава. При това положение съдът намира,че исковете за заплащане на
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия са доказани по
основание,а по размер подлежат на уважаване за сума в размер на по 270
лева,определена по реда на чл.162 от ГПК,а за разликата до пълния
претендиран размер следва да бъдат отхвърлени,защото при наличието на
погасени по давност парични задължения върху същите е недължима и
мораторна лихва. Софийският районен съд приема,че исковете за мораторна
лихва върху сума за дялово разпределение подлежат на отхвърляне при
съобразяване липсата на уговорен срок за плащане на сумата за дялово
разпределение и при съобразяване липсата на отправена покана от ищцовото
дружество.
При този изход на делото и като съобрази,че и двете страни
претендират присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че
следва да бъдат присъдени такива в размер от 121,74 лева за заповедното
производство и в размер от 418,95 лева за исковото производство. Съдът
намира,че в полза на всеки от ответниците следва да бъде заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на по 9 лева за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
5
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на К. Д. К.,ЕГН **********,с адрес АДРЕС,че съществува вземане
на „Т. С.“ЕАД,ЕИК ЕИК,със седалище и адрес на управление
гр.С.,ул.АДРЕС,представлявано от А.А.,в размер от 1624,68 лева ( хиляда
шестстотин двадесет и четири лева шестдесет и осем стотинки ) главница за
топлинна енергия за периода м.08.2018 г. до м.04.2020 г.,270 ( двеста и
седемдесет ) лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за
периода 15.09.2019 г. до 19.11.2021 г.,12,72 лева ( дванадесет лева седемдесет
и две стотинки ) сума за дялово разпределение за периода м.11.2018 г. до
м.04.2020 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска – на 06.12.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането,за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело №
69776/2021 г. по описа на СРС,42 състав,като отхвърля иска в частта за
разликата над 1624,68 лева до пълния претендиран размер от 1802,01 лева
главница за топлинна енергия,в частта за разликата над 270 лева до пълния
претендиран размер от 277,26 лева мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия,за сумата от 2,56 лева мораторна лихва върху сума за
дялово разпределение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на С. Д. К.,ЕГН **********,с адрес АДРЕС,че съществува вземане
на „Т. С.“ЕАД,ЕИК ЕИК,със седалище и адрес на управление
гр.С.,ул.АДРЕС,представлявано от А.А.,в размер от 1624,68 лева ( хиляда
шестстотин двадесет и четири лева шестдесет и осем стотинки ) главница за
топлинна енергия за периода м.08.2018 г. до м.04.2020 г.,270 ( двеста и
седемдесет ) лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за
периода 15.09.2019 г. до 19.11.2021 г.,12,71 лева ( дванадесет лева седемдесет
и една стотинки ) сума за дялово разпределение за периода м.11.2018 г. до
м.04.2020 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска – на 06.12.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането,за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело №
69776/2021 г. по описа на СРС,42 състав,като отхвърля иска в частта за
разликата над 1624,68 лева до пълния претендиран размер от 1802,01 лева
главница за топлинна енергия,в частта за разликата над 270 лева до пълния
претендиран размер от 277,26 лева мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия,за сумата от 2,55 лева мораторна лихва върху сума за
дялово разпределение.
ОСЪЖДА К. Д. К.,ЕГН **********,и С. Д. К.,ЕГН **********,и
двамата с адрес АДРЕС да заплатят на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1
от ГПК на „Т. С.“ЕАД,ЕИК ЕИК,със седалище и адрес на управление
гр.С.,ул.АДРЕС,представлявано от А.А. сумите от 121,74 лева ( сто двадесет
и един лев седемдесет и четири стотинки ) сторени съдебноделоводни
разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и
от 418,95 лева ( четиристотин и осемнадесет лева деветдесет и пет стотинки )
сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство.
ОСЪЖДА „Т. С.“ЕАД,ЕИК ЕИК,със седалище и адрес на управление
гр.С.,ул.АДРЕС,представлявано от А.А. да заплати на основание чл.81 от
6
ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на К. Д. К.,ЕГН **********,и С. Д. К.,ЕГН
**********,и двамата с адрес АДРЕС,сума в размер на по 9 ( девет ) лева за
всеки от ответниците заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
„Т.С.“ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7