№ 44
гр. Бургас, 25.04.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
Сложи за разглеждане докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно
търговско дело № 20242001000046 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Въззивникът синдикът А. К. се явява лично.
Въззиваемите редовно призовани, не се явяват и не се представляват, с
изключение на въззиваемите С. Б. К., З. С. К. и М. П. П.. За тримата адв. Г..
СИНДИКЪТ К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва , съгласно свое Определение
№ 52 от 28.03.2024 г., с което е приета за разглеждане въззивната жалба на
синдика на „Контракт инвест“ ООД /н/ А. Й. К. против решение № 260002 от
26.01.2024 година, постановено по търговско дело № 93/2021 година по описа
на Окръжен съд – Бургас.
СИНДИКЪТ К.: Поддържам жалбата. Нямам искания по
1
доказателствата.
АДВ. Г.: От името на доверителите си, поддържам отговора на
въззивната жалба. Няма да сочим нови доказателства.
По доказателствата съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства по делото.
ДАВА ход на устните състезания.
СИНДИКЪТ К.: Уважаеми апелативни съдии, вече има няколко
решения на Бургаския апелативен съд, в които считам, че превратно се
тълкува разпоредбата на нормата на чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ. Тази практика на
Бургаския апелативен съд е в смисъл, че няма никакво значение дали
договорената продажна цена е платена изцяло или частично. Съпоставката за
значимостта между двете насрещни престации трябва да бъде извършена на
база договореното, а не на база реалното изпълнение от страна на третото
лице, което е приобритател на вещта, която е част от масата на
несъстоятелността.
Практиката на ВКС е противоречива – Второ търговско отделение
смята, че моята теза е правилна, Първо търговско отделение смята, че Вашата
теза е правилна. Поддържаната от мен теза е, че е важно не точно какво е
договорено, а е важно реалното изпълнение на договореното. Най-напред,
според чл. 46 от Закона за нормативните актове и правните норми следва да
се тълкуват според техния граматически израз най-напред и ако има
непълнота или съмнения за действителната воля на законодателя,
тълкуването следва да премине в следваща фаза – логическо тълкуване, което
трябва да бъде съобразено най-напред с целите на нормативния акт, в който
се намира разпоредбата и разделът от този нормативен акт.
Става въпрос за отменителни искове, които са включени в
производство по несъстоятелност и те по своя характер са специални искове
по отношение на иска по чл. 135 ЗЗД. Като специални искове те би следвало
2
да се прилагат приоритетно, тъй като защитават конкретни интереси и
конкретни хипотези. Те са специални, защото тяхното приложение е строго
ограничено. Първо, те са относими само когато има производство по
несъстоятелност, което предполага, че търговецът е вече в едно особено
състояние, няма нормална дейност. Второ, те са ограничени като конкретни
хипотези, за разлика от чл. 135 ЗЗД, която обхваща всякакъв вид увреждане
на кредитори, тука хипотезите са конкретно ограничени. Ограничени са още
и по време. Ограничени са и относно сроковете. Тези искове защитават
интересите на кредиторите, което е първата цел, най-важната цел на
производството по несъстоятелност. Производството по несъстоятелност не
се грижи толкова за интересите на длъжника и на третото лице, колкото на
кредиторите. Това личи от множество разпоредби в този закон. Законодателят
отдава на тези искове особено важно значение за допълване масата на
несъстоятелността. Можем да посочим и факта, че измененията, които
миналата година се направиха, срокът за предявяване на искове се удължи от
една година на две години, което е правилно и което дава възможност на
кредиторите и синдика наистина да придобият информация за дейността на
длъжника и дори има основания да бъдат предявени такива.
Още един допълнителен аргумент за това, че законодателят наистина
чрез подобни искове се грижи за защитата на интересите, е разпоредбата на
чл. 227в от НК. Даже и в НК е предвидена наказателна отговорност за
длъжника. Защо считам, че когато има неплащане на пълния размер на цената
или въобще липса на плащане, съотношението следва да се прави съобразно
реално полученото, защото само то е постъпило в масата на
несъстоятелността и на времето, когато е постъпило, защото става въпрос за
искове и за сделки, станали преди откриване на производството, длъжникът е
погасил някои свои задължения.
Защо считам, че приетото от някои съдебни състави, че синдикът имал
възможност да предявява искове по чл. 79 ЗЗД и по чл. 87 за разваляне на
договорите, не може да защити в пълна степен интересите на кредиторите.
Какво имам предвид? Първо, тези отменителни искове могат да бъдат
предявявани от кредитори когато синдикът бездейства. Кредиторът не може
да води иск по чл. 79 ЗЗД, не може да води иск и по чл. 87 ЗЗД. Разваляне на
договор могат да искат само двете страни и евентуално синдикът, който вече
3
представлява едната страна – длъжникът. Но кредиторът не е активно
легитимиран да предяви за разваляне на договора. Второ, кредиторът не е
активно легитимиран да предяви осъдителен иск. Това може синдикът. Но
при негово бездействие, при тази съдебна практика, която е на Вашия състав,
кредиторът е с вързани ръце и няма как да защити своите интереси. Трето,
имам предвид, че ако се приеме тази практика, в този случай няма да се водят
отменителни искове, ще се водят общите искове по ЗЗД, то също създава риск
кредиторите да бъдат ощетени и масата да не бъде попълнена по следните
съображения: в тези общи искове длъжникът може да прави всякакви
субективни възражения. Той може да каже: да, след като придобих имота се
появиха скрити дефекти и това, че съм платил по-малко горе-долу покрива
строителен дефект. Исковете по чл. 647 ТЗ затова дават засилена защита на
кредиторите, защото там субективни възражения не са допустими. Сравнява
се даденото и полученото и се преценява дали има значителни
несъответствия.
Освен това, исковете по чл. 79 и чл. 87 от ЗЗД се погасяват с
петгодишна давност, реална хипотеза, която на мен ми се е случвала в
Софийски градски съд. Подадена молба за откриване на производство по
несъстоятелност, решението излиза след три години и половина. Ако има
такива сделки, които са извършени в двегодишния срок преди подаване на
молбата, давността е изтекла. И ако по сделката по договор цената е
съразмерна, но третото лице не е платило цялата договорена цена, нито
синдикът може да предяви, защото е погасен по давност и единия, и другия –
и осъдителния, и обвинителния. И тогава отново стигаме до увреждане на
масата на несъстоятелността. Затова законодателят е създал тези искове, при
които вече давността за връщане на даденото започва да тече от влизане в
сила на решението по чл. 647 ТЗ. И тогава няма как да бъде пропуснат
петгодишният срок. А тука практически имам вече две дела в СГС, където
много се забави решението по чл. 630 ТЗ и след като излезе, вече минаха
четири години от подаване на молбата. И ако има сделка две години преди
подаването на молбата, тя вече няма как да бъде попълнена масата с общите
искове по ЗЗД.
Моля да преосмислите Вашата практика по тези съображения и да
приемете, че релевантно е не договорената цена, а реалното изпълнение на
4
третото лице. Ако то примерно след завеждане на този иск доплати, тогава
искът ще стане неоснователен и би трябвало да бъде отхвърлен. Но ако
въпреки това то не доплати останалата част от договорената цена, исковете би
следвало да бъдат уважени, защото по този начин се защитава масата на
несъстоятелността и там може да бъде допълнена.
По това дело поддържам и другите си възражения, че всъщност не е
доказано и по никакъв начин ответниците не доказаха, че по наличие на
някакъв друг предварителен договор са платили повече. Но ако съгласно тази
втора част на тяхното възражение са платили по-голяма цена и това, че съдът
е допуснал абсолютно процесуално нарушение, като е приел, че има други
плащания, тук също ще изложа допълнителни съображения, като ще посоча
нещо, което е валидно и за останалите две дела. Дори и да има доказано
безспорно, че е имало предварителен договор, където има договорена по-
голяма цена, дори и да е доказано. В случая не е доказано, но дори и да е
доказано, че тази по-голяма продажна цена е платена, след като страните вече
в окончателната сделка са договорили по-ниска цена, надплатеното от
купувача вече се явява платено без основание, на несбъднато основание на чл.
55 ЗЗД. То не може да се счита като платено като част от цялата цена, защото
в действителната сделка страните са договорили по-ниска. Това евентуално
може да се счита, ако има индиция за симулация на окончателната сделка. Но
за да има симулация, трябва да има обратно писмо. А тук по това дело няма
обратно писмо между страните, нито в предварителния договор, на който те
се позовават е записано, че окончателната сделка ще бъде сключена на друга
цена, а не на тази в предварителния договор. При липса на обратно писмо
нямаме никакви основания да приемем, че ако това, че е платил по-голяма
продажна цена, защото, ако приемем и съдът на това основание отхвърли
иска, нищо чудно купувачът утре да дойде при мен и да си предяви вземането,
заради което е надплатил в предварителния договор, ако го докаже разбира
се. В случая не е доказано, но хипотетично може пък да е доказано – по
предварителния договор, да е платено по банков път, да има надлежни
платежни документи. Когато и окончателният е на по-ниска цена, винаги
купувачът може да каже: да, вярно, че платих, но после се разбрахме за по-
ниска цена. Още повече като се има предвид, че тук са минали осем-девет
години между единия договор и другия. Възможно е в този дълъг период
наистина страните да са водили някакви преговори, да са открити някакви
5
недостатъци на вещта и затова да са стигнали до друга окончателна цена,
която е меродавна. Защото само действителните сделки подлежат на
разваляне по чл. 647 ТЗ. Предварителният договор не е действителна сделка.
Моля да ми се даде възможност за писмена защита.
АДВ. Г.: Уважаеми апелативни съдии, от името на доверителите си,
моля да оставите в сила първоинстанционното решение. Считам, че не е
доказано от насрещната страна неравностойност и то значителна на
насрещните престации, което е основният елемент на кумулативния състав.
Моля да ми дадете срок, в който да представя подробни писмени
бележки, както и моля да ни присъдите разноски за двете инстанции.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще произнесе решението си
в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.10 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6