Решение по дело №1623/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано по жалба на Р.С.И. *** срещу Решение на Директора на ТП на НОИ Пловдив № 2153-15-157/06.06.2023 г., с което е оставена без уважение жалбата на И. против задължителни предписания ЗД-1-15-01357615/26.05.23г. на контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив;

В жалбата се поддържа, че И. е регистриран земеделски производител по смисъла на Наредба № 3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистъра на земеделските стопани като е декларирала започване на дейност считано от 13.10.2022г. в съответствие с чл. 1, ал.2 и ал.3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица като е избрала да се осигурява за всички осигурителни рискове – фонд „Общо заболяване и майчинство“ и фонд „Пенсии“ без трудова злополука и професионална болест.

Жалбоподателят твърди, че му е връчен Констативен протокол № КП № 5-15-01357610/26.05.2023г. и задължителни предписания, който му вменяват задължението да заличи данните по реда на чл.5, ал.4, т.1 КСО. Задължителните преписания били оспорени пред Директора на ТД на НОИ – Пловдив, но възражението не е прието и с обжалваното процесно Решение жалбата е оставена без уважение.

Основното оплакване на жалбоподателя се състои в това, че административния орган неправилно е приложил КСО като е приел, че И. макар да е регистриран земеделски стопанин не произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, а за задоволяване личните нужди – своите и на семейството си.

Според жалбоподателя, на първо място, никъде законодателят не е предвидил минимум и максимум на реализирани продажби на земеделска продукция и по никакъв начин доходите от продажби, печалбата, платеният данък не са обвързани със статуса „осигурено лице“. Второ, в закона нямало задължителен минимум като декари или брой парцели, продукцията от които да е предназначена за продажба. С обжалваното Решение бил нарушен един от основните принципи на осъществяване на ДОО – солидарност и равнопоставеност на осигурените лица, който е залегнал в чл. 3 КСО.

Поддържа се, че жалбоподателят има качеството на осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 ДР на КСО и задължителното предписание засяга правният му интерес да участва в системата на държавното обществено осигуряване.

Иска се отмяна на обжалваното Решение и връщане на преписката за ново произнасяне по тълкуването и прилагането на закона.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. И., който поддържа жалбата.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски по реда на чл. 38 ЗА.

Ответникът по жалбата - Директор на ТП на НОИ чрез юрк. П. в о.с.з. оспорва жалбата, оспорват се приемо-предавателните протоколи за продажба на продукция от 26.10.2022г. и 27.10.2022г. Заявява се възражение за прекомерност на претендираните разноски, претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, становищата и доводите на страните и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на основание чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, съдът приема за установено следното:

Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, адресат на издаденото Решение, с което се засяягат правата и законните му интереси.

Оспорването е извършено в законоустановения срок по чл.118 ал.1 КСО, същото е надлежно упражнено, поради което подадената жалба е процесуално допустима.

Не е спорно по делото, а и е установено несъмнено в хода на административното производство по издаването на задължителните предписания и на обжалваното Решение, че жалбоподателят Р.И. е регистрирана като земеделски стопанин на 10.10.2022г. видно от анкетна карта и формуляр, подадени в ОД „Земеделие“ като на основание чл.1, ал.2 и ал.3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица е декларирала дата на започване на дейност като земеделски стопанин считано от 13.10.2022г. и обхват на осигуряване – общо заболяване, майчинство, инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Прието е че съгласно представената анкетна карта за стопанската 2022-2023г. И. е декларирала място на дейност в с. Долни Воден, Община Асеновград с общо ползвана площ от 0.250 дка като е посочила, че земята се обработва за отглеждане на засети други зеленчуци – картофи, домати, спанак и чушки. Установено е че в подадената годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ от 14.04.2023 е отразено, че земеделския стопанин е реализирал годишен доход от дейност за производство на непреработени продукти от селско стопанство в размер на 90 лева и в хода на приключилата проверка с констативен протокол № КП-5-15-01357610/26.05.2023г. въз основа на която са издадени задължителните предписания от 26.05.2023г. е прието от контролния орган, че лицето не е представило документи за произхода на декларираните доходи. Това обстоятелство, наред с фактите установени в хода на обжалването по административен ред пред Директор на ТП – НОИ от справка „Регистър на земеделските стопани“ на МЗХ е довело до извода, че И. няма издадени удостоверение за регистрация по Закона за храните, няма вписване в националния електронен регистър за бизнес оператори по Закона за храните, не фигурира в базата данни на търговците на пресни плодове и зеленчуци. В резултат на правната интерпретация на тези факти е прието, че се касае до лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, респ. че не е произвеждало растителна продукция, която да е предназначена за продажба и че няма качеството на осигурено лице, независимо че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Прието е че произвежданата растителна продукция е обичайна за задоволяване нуждите на домакинството като посочената площ и култура е характерна за всяка градина на средностатистическо семейство. Не са кредитирани протоколите за реализирани продажби на 26.10.2022г. и на 27.10.222г. тъй като тези протоколи не са подписани от купувач. Констатирана е липсата на доказателства, които да установят, че жалбоподателят е произвела продукция, която да е предназначена за пазара преди настъпването на осигурителното събитие – 28.10.2022г. и продължава и до момента като е прието, че земеделският стопанин е необходимо да бъде такъв целогодишно, а не само непосредствено преди или при настъпване на осигурителното събитие и получаване на парични обезщетения от средствата на ДОО. Като краен извод е посочено че жалбоподателката не е произвеждала растителна продукция, която да е предназначена за продажба което изключва същата от кръга на лицата по §1, ал.1, т.5 ДР на КСО и води до извод за липсата на основание за осигуряване по КСО в това качеството предвид на което и жалбата на И. против задължителните предписания от 26.05.2023г. на контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив с които й е разпоредено да заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 КСО е оставена без уважение;

В хода на съдебното производство по обжалването на Решение 2153-15-157/06.06.2023г. не са приобщени писмени доказателства извън тези налични по административната преписка, която е била образувана по жалбата срещу задължителните предписания от 26.05.2023г. По делото е бил разпитан св. Г. И., която познава Р., знае че отглежда продукция като обработва процесното дворно място в с.Долни Воден, което било засято със спанак. Спанакът бил продаден на комшия на И., който имал сергия на пазара, като счетоводителката й казала че протоколите за продажбата на спанака били достатъчни. Съдът кредитира показанията на св. И. като ги съпоставя с останалия доказателствен материал като отчита евентуална тяхна заинтересованост.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Оспореният административен акт, предмет на настоящото производство, е издаден от компетентен по смисъла на чл.118 ал.1, във вр. с чл.117 ал.1 б.“ж“ т.3 от КСО орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на административно процесуалните правила.

Жалбоподателката е била уведомена по реда на чл.26 ал.1 от АПК за образуваното административно производство.

Съгласно разпоредбите на чл.107 ал.1 и ал.2 т.1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ се осъществява от контролните органи на НОИ, какъвто контролен орган са и инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на НОИ. В правомощията на последните, съобразно разпоредбата на чл.108 ал.1 т.3 от КСО е даването на задължителни предписания за спазване на разпоредбите по ДОО, подлежащи на обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ.

Основният спорен по делото въпрос е дали жалбоподателката за периода от 13.10.2022 когато е декларирала пред ТП на НОИ започване на дейност като земеделски стопанин с Декларация Образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ с вид осигурен 13 за периода от 13.10.2022г. до 31.03.2023г. е произвеждала земеделска продукция, която да е предназначена за продажба.

На основание чл.4 ал.3 т.4 от КСО регистрираните земеделски стопани са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Съгласно разпоредбата на чл.5 ал.4 т.1 и т.2 от КСО, самоосигуряващите се лица периодично представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и др. за всяко лице, подлежащо на осигуряване.

В съответствие с разпоредбата на чл.5 ал.6 от КСО процедурата по подаване на декларациите по ал.4 е детайлно регламентирана с Наредба Н-8 от 29.12.2005год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите и за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, която предвижда задължение за подаване в ТД на НАП декларации по образец 1, в които да вписват изрично упоменатите в т.1 и т.2 данни.

Безспорно е установено по делото, че жалбоподателката е притежавала валидна регистрация, съгласно чл.5 ал.2 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители. Легална дефиниция за понятието „осигурено лице“ е дадена в §1 ал.1 т.3 от КСО, според която „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.

Според чл.10 ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ.

По силата на §1 ал.1 т.5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

По аргумент от горното, лице, за което не е доказано, че е произвеждало земеделска продукция предназначена за продажба, не може да има качеството осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителните вноски. Следователно, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция за продажба.

В настоящия случай при извършената проверка на 23.05.2023г., която е приключила с Констативен Протокол № КП-5-15-01357610/26.05.2023г. е прието, че за жалбоподателката не може да се установи с категоричност, че произвежда земеделска продукция предназначена за продажба, а от там и че е налице основание за възникнало осигуряване по реда на чл. 10 КСО вр. с §1, ал.1, т.3 и т.5 ДР на КСО.

При извършването на проверката и в хода на обжалването по административен ред не е отчетено обстоятелството, че за периода от 28.10.2022г. до 22.05.2023г. са били издадени общо 7 болнични листове, от които последният № Е20203428696 за периода от 07.04.2023г. до 21.05.2023г. е за бременност, а за периодите от 28.10.2022г. до 10.11.2022г. е издаден болничен лист с причина за временна неработоспособност – общо заболяване от Д-р М. Д.-С., Акушер-гинеколог, а следващите болнични са за общо заболяване за периода от 11.11.2022г. до 06.04.2023г. са издадени от ДКЦ „Св.Георги“ ЕООД поради което следва да се приеме, че жалбоподателката за периода на проверката от 13.10.2022г. до 31.03.2023г. обективно въобще не е могла да произвежда земеделска продукция, която да е предназначена за продажба. Нещо повече, жалбоподателката е била в бременнност за периода след 07.04.2023г. което обстоятелство въобще не е било анализирано и отчетено нито при извършваната проверка на 23.05.2023г, нито при издаването на задължителните предписания, нито в процедурата по обжалването им пред административния орган – Директор на ТП – НОИ до колкото в обжалваното Решение, в мотивната му част единствено е посочено, че болнични листове са налични по преписката, вкл. наличен е и болничен за бременност и раждане за периода от 15.05.2023г. до 25.06.2023г. Като се има предвид ноторният факт за бременността при жената за период от 9 месеца, то следва извода, че в периода от края на м. октомври до края на месец март жалбоподателката е била бременна с дете, която бременност е била свързана с наличието на общо заболяване, което и се явява обективна пречка И. да работи земеделска работа, продукцията от която да продава. Издадените задължителни предписания по същество са довели до по-неблагоприятно третиране жалбоподателката поради обстоятелството, че същата е в особено физиологично състояние като несъобразяването от страна на административния орган, че И. е била бременна като е ползвала отпуск за бременност и раждане макар и за период от 15.05.2023г. до 25.06.2023г. е довело до неправилно приложение на закона спрямо нея. Не може да се очаква, че бременната жена /при наличието на издадените болнични листове макар и за общо заболяване/, е можела обективно да извършва продажби на земеделската продукция, която е произвела. Съгласно Директивата за майчинството, която е десетата специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО третирането на бременните работнички не следва да се отразява неблагоприятно на положението им на пазара на труда, нито да бъде в ущърб на Директивите, отнасящи се до равното третиране на мъжете и жените, аналогично в чл.14, параграф 1, буква „в“ от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите, съгласно който жена в отпуск по майчинство не следва да се третира при условия, които са не по-малко благоприятни за нея отколкото ако не беше ползван такъв отпуск.

Следователно, обстоятелството че жалбоподателката е била в бременност и е ползвала отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване, а после и в отпуск за бременност и раждане не може да се интерпретира, от една страна, в нейна вреда, а от друга страна, фактът че в периода от 13.10.2022г. до 31.03.2023г. няма данни да е произвеждала земеделска продукция, която да е предназначена за продажба не води до възникнване на материално-правното основание за заличаване на данните подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 КСО, т.е лицето продължава да има качеството осигурител.

Вън от горното, не може да се сподели тезата на ответника затова че приемо-предавателните протоколи от 26.10.2022г. и 27.10.2022г. не удостоверяват извършени продажби на спанак в общо количество от 30 кг., тъй като за извършваните сделки не е предвидена форма за действителност, поради което и фактът че документът не носи подписа на купувач, не означава че този документ не може да бъде съпоставен – в случая с показанията на св.И.

Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за основателност на жалбата. Това има за последица отмяна на Решение на Директора на ТП на НОИ Пловдив № 2153-15-157/06.06.2023 г., с което е оставена без уважение жалбата на И. против задължителни предписания ЗД-1-15-01357615/26.05.23г. на контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив.

По отношение на въпроса за разноските.

Разноски се дължат на жалбоподателя с оглед изхода на спора по делото. Разноски се дължат и на процесуалния представител на жалбоподателя по реда на чл. 38, ал.1, т.3, предл.2 ЗА – по арг. от чл. 143, ал.1 АПК. Неприложима е нормата на чл. 120, ал.2 КСО в сила от 01.08.2023г. ДВ, бр. 66 от 2023 тъй като в производството по гл. VI АПК – оспорване на административните актове по административен ред И. не е сторила разноски и съдът не се произнася по този въпрос, респ. по приложението на чл. 120, ал.2 КСО

По възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира следното.

Видно от ДПЗС от 29.09.2023г. процесуалното представителство и защита на жалбоподателката във фазата на съдебното обжалване е по реда на чл. 38, ал.1, т.3, предл.2 - оказана безплатна адвокатска помощ на близък. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, за дела по Кодекса за социално осигуряване възнаграждението е 500 лв. При това положение, настоящият състав преценява възражението за прекомерност на адвокатския хонорар като основателно, и съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото приема, че на процесуалния представител – адв. К.Г. следва да бъде присъдено минимално адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

В полза на жалбоподателката следва да се присъдят разноски в размер на 10 лева за държавна такса.

Водим от горното и на основание чл.172 ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-157/06.06.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърдените с него Задължителни предписания ЗД-1-15-01357615/26.05.23г. на контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив издадени на основание чл. 108, ал.1, т.3 КСО

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт - София, да заплати на Р.С.И. с ЕГН ********** – земеделски стопанин с адрес: *** лева, която представляват разноски за настоящата инстанция по АД № 1623/2023г. по описа на Административен съд – Пловдив;

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт – София да заплати в полза на адв. К.Д.Г., с ЕИК по Булстат *** с адрес на упражняване на дейността: гр. Пловдив, ул. Антим I № 49, ет.3 на основание 38, ал.1, т.3, предл.2 ЗА сума в размер на 500 лева, която представляват разноски за адвокатско възнаграждение дължимо на основание оказана безплатна адвокатска помощ за настоящата инстанция по АД № 1623/2023г. по описа на Административен съд – Пловдив;

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: