РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Севлиево , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на четиринадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20204230200351 по описа за 2020 година
Жалбоподателката Ф. М. Я. от с. Сенник, община Севлиево е обжалвала
наказателно постановление № 20-0341-000231 от 18.06.2020 г. на Началника на РУ към
ОДМВР Габрово РУ - Севлиево, с което за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 179, ал. 2 във връзка с чл.
179, ал. 1, т. 5, предложение първо и второ от ЗДвП от същия закон е наложена глоба
в размер на 200,00 лева, за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. «в» от ЗДВП
и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на
50,00 лева и е лишена от право да управлява МПС за срок от два месеца, и за
извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1
от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10,00 лева. В жалбата се твърди, че
НП е незаконосъобразно и неправилно, в подкрепа на което се излагат подробни
съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
За ответника по жалбата – РУ на МВР - Севлиево, редовно призован, не се явява
представител при разглеждане на делото. В писмото, придружаващо административно-
наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без последствиe и
наказателното постановление да се потвърди.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът установи следната фактическа обстановка:
1
На 21.04.2020 година жалбоподателката Ф. М. Я. управлявала л.а. **** в гр.
Севлиево. Около 14:35 часа била спряла на пътен знак Б-2, поставен на улица
«Росица». Същата изчаквала на кръстовището, за да продължи движението си напред
по улица «Росица», когато от лявата страна се задал товарен автомобил, който
започнал да извършва маневра за завиване на дясно. Тъй като камионът се приближил
много до спрелия автомобил на жалбоподателката, същата, за да избегне удар с него,
потеглила с автомобила си напред. При навлизането в кръстовището, внезапно от
лявата страна се появил велосипедист, движещ се с висока скорост, който
възприемайки автомобила на жалбоподателката, набил рязко спирачки, в резултат на
което се прехвърлил през велосипеда и се ударил в предната лява част на автомобила,
управляван от Я.. Веднага след това същият се изправил и се преместил на тротоара в
близост до аптеката, намираща се на кръстовището, и легнал на земята.
Жалбоподателката спряла автомобила си до него за известно време, провела разговор
със свидетеля З.Л., след което продължила движението си напред.
По подаден сигнал от служител в аптеката, на мястото пристигнал патрул на РУ
на МВР – Севлиево, полицаите от който изпробвали велосипедиста за употреба на
алкохол, като уредът отчел 0,17 промила. На място пристигнала и ливейка, която
откарала велосипедиста в ЦСМП – Севлиево. Там му бил извършен преглед, при който
не били установени увреждания.
Междувременно служителите на реда прегледали камерите, които били
поставени на кръстовището, и по регистрационните номера на автомобила установили
неговия собственик – М.А.Я.. Полицейските служители се свързали с Я. и го
уведомили, че трябва да се яви в сградата на районното управление заедно с дъщеря си
– жалбоподателката Я.. След като двамата се явили в полицията, свидетелят Г.Н., в
присъствието на З.Л., съставил срещу Я. акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ за това, че на 21.04.2020 година около 14:35 часа в гр. Севлиево, по
улица «Росица», управлявала лек автомобил «Мерцедес Ц278 ЦДИ» с рег. № ЕВ ****
ВК, като при наличие на пътен знак Б-2 навлиза в кръстовище, образувано с ул.
«Опълченска», без да пропуска движещия се по път с предимство в права посока водач
на велосипед Д. Н. В., който се удрарил в предната лява част на автомобила.
Настъпило ПТП с материални щети. Водачът Я. напуснала произшествието, без да
уведоми контролните органи. При извършена проверка за употреба на алкохол на
водача на велосипеда Д.В. с техническо средство Алкотест Дрегер 7420/0193 уредът
отчел 0,17 промила алкохол в издишания от него въздух. Водачът Я. не носи и не може
да представи контролен талон към СУМПС. Актосъставителят е квалифицирал
описаните от него деяния като нарушения на чл. 6, т. 1, предложение трето от ЗДвП –
не съобразява поведението си с пътните знаци и маркировка. ПТП; чл. 123, ал. 1, т.. 3,
б. В от ЗДвП – при наличия на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го
2
напуска, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й, и чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – не носи контролен талон към свидетелството за управление.
След съставянето на акта същият бил предявен на жалбоподателката да се
запознае със съдържанието му, при което същата не посочила възражения в графата за
такива. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателката е депозиралал писмени
възражения, в които описва реалната фактическа обстановка, като заявява, че била
спряла на знака, но поради обстоятелството, че от лявата й страна тир бил предприел
маневра за завиване на дясно и ремаркето се изнесло към спрелия автомобил, същата
потеглила бавно с цел избягване на удар с товарния автомобил, при което,
изпреварвайки неправилно камиона, от лявата й страна се появил велосипедист, който
карал с много висока скорост, и който, като видял автомобила на жалбоподателката
пред себе си, набил рязко спирачки, при което се прекатурил през велосипеда и се
ударил в колата. Жалобподателката твърди, че след случилото се, спряла автомобила,
попитала велосипедиста за състоянието му и дали иска да го закара до ЦСМП –
Севлиево, и след като разбрала от него, че няма никакви претенции към нея и че е в
добро здравословно състояние, същата потеглила с автомобила си направо. В
писмените обяснения се твърди още, че към момента на инцидента Я. е носела със себе
си контроления си талон към СУМПС.
Въз основа на този АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление
на Началника на РУ към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево с № 20-0341-000231 от
18.06.2020 г., в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е
възприел изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и
изводите на последния от правна страна за нарушенията, въз основа на което за
извършеното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на осн. чл. 179, ал. 2, във връзка с ал.
1, т. 5, предложение първо и второ от ЗДвП й е наложил наказание глоба в размер на
200,00 лева; за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. «в» от ЗДвП и на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП й е наложил наказание глоба в размер на 50,00 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от два месеца, и за извършеното нарушение по чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП й е наложил наказание глоба в размер на 10,00 лева.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени
и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на
жалбоподателката на 28.08.2020 г. Жалбата е постъпила директно в РС – Севлиево на
31.08.2020 година, тоест в законоустановения срок, поради което същата е допустима и
следва да се разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено
копие от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
3
АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на същата заповед,
предвид заеманото от него длъжностно качество.
За деянието по чл. 6, т. 1 от ЗДвП:
В пункт първи от НП на жалбоподателката Фани Я. е наложена глоба в размер на
200,00 лева за това, че на инкриминираната дата не съобразила поведението си с
пътните знаци и маркировка, като при наличие на пътен знак Б-2 навлязла в
кръстовището, образувано с ул. „Опълченска“, без да пропуска движещия се по път с
предимство в права посока водач на велосипед Д.В., който се ударил в предната лява
част на автомобила , при което настъпило ПТП с материални щети. Това деяние е
квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Съгласно
тази разпоредба участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
от страната на движение на жалбоподателката е бил поставен знак Б-2, който я
задължава да пропусне движещите се по пътя с предимства. От показанията на
свидетелите Е. Я. и Р.М. безспорно се установи, че жалбоподателката е спряла на
поставения знак Б-2, но с цел избягване на удар с товарния автомобил, който е
извършвал маневра за завиване на дясно, Я. е привела автомобила си в движение
напред, при което в него се блъснал велосипедист, който се движел с висока скорост по
пътя с предимство, изпреварвайки товарния автомобил, който още не бил завършил
маневрата за завиване. Тези обстоятелства не се отрекоха и от велосипедиста Вангелов,
който категорично заяви, че се е движел с много голяма скорост и че е изпреварил
товарния автомобил при поставена непрекъсната лента на платното, в което се движил,
забраняваща изпреварването на превозни средства. Обстоятелството, че
жалбоподателката е била спряла на знака и че е потеглила бавно напред, за да избегне
удар със завиващия товарен автомобил, е видно ясно и на записа от приложения по
делото диск. На него ясно се вижда и движението на велосипедиста, както и ударът
между него, прехвърлейки се през велосипеда, и предната лява част на автомобила на
жалбоподателката. Съобразявайки тези обстоятелства съдът намира, че наказващият
орган е пристъпил към издаване на наказателното постановление, без да се съобрази с
възраженията на жалбоподателката, направени в срока по чл. 44, ал. 1, от ЗАНН, без да
изследва спорните обстоятелства и да направи преценка за съставомерността на
деянието, както от обективна, така и от субективна страна. В тази връзка същият не е
взел под внимание поведението на велосипедиста и съответно дали ако той си беше
4
изпълнил задълженията като участник в движението да изчака завършването на
меневрата на товарния автомобил и да не предприема изпреварването му в
кръстовището, щеше да се стигне до ПТП. Неизследването на тези обстоятелства водят
до извода, че наказващият орган изобщо не е обсъдил въпроса относно субективния
елемент на нарушението – могъл ли е водачът Я. да предвиди и да предотврати
настъпването на ПТП, съответно дали е налице субективна страна на нарушението или
се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Липсата на безспорни
доказателства за виновното поведение на жалбоподателката водят до извода, че
описаното в пункт първи на НП нарушение, за което Я. е била санкционирана, се явява
недоказано по несъмнен и безспорен начин, което е основание за отмяна на
наказателното постановление в тази му част, като незаконосъобразно.
На следващо място съдът следва да отбележи, че приложената от наказващия
орган санкционна норма на чл. 179, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 5 от ЗДвП изисква
виновно причиняване на пътно транспортно произшествие. Относно вината съдът
изрази своето становище по – горе. Относно наличието на другия елемент от състава
на нарушението от обективна страна – причиняването на ПТП съдът намира, че както
актосъставителят, така и наказващият орган са се задоволили да посочат само, че има
настъпило ПТП с материални щети. Легалната дефиниция на пътнотранспортно
произшествие е дадена в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, като според цитираната разпоредба
това е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване на смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път,
пътно съоръжение, товар или други материални щети. В конкретния случай нито
актосъставителят, нито административнонаказващият орган са описали в съставените
от тях актове каквито и да било материални щети и не са посочили къде и за кого са
възникнали такива. И в АУАН, и в НП бланкетно е изписан текстът на закона, че има
настъпили от пътнотранспортно произшествие материални щети, без същите да са
описани, като следва да се отбележи, че те не само не са описани, ами и графата в
АУАН, в която се посочват лицата, които са претърпели тези имуществени вреди, е
празна. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че щетите са част от фактическия
състав на нарушението и без същите да бъдат конкретизирани, не може да бъде
направен извод, че е настъпило пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т.
30 от ДР на ЗДвП. Непосочването първоначално в АУАН, а след това и в НП на лицата,
претърпели материалните щети, както и техния вид, съставлява съществено нарушение
на процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита на наказаното
лице, съответно и до отмяна на обжалваното наказателно постановление на това
основание.
Съобразявайки изложените по – горе фактически обстоятелства и направените
въз основа на тях правни изводи съдът намира, че обжалваното наказателно
5
постановление следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно в тази му
част.
За деянието по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП:
В пункт втори от НП на жалбоподателката Я. е наложена глоба в размер на 50,00
лева и е лишена от право да управлява МПС за срок от два месеца за това, че е
напуснала произшествието, без да уведоми контролните органи. Това деяние е
квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от
ЗДвП. Тази норма на закона задължава водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са причинени
само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, да не напуска местопроизшествието, да
уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълнява дадените им
указания.
Наказващият орган е наложил на жалбоподателката санкциите, предвидени в
разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. За съставомерността на деянието по чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е необходимо от обективна страна неизпълнение от водача на
задълженията му по чл. 123 от ЗДвП, като участник в пътнотранспортно произшествие.
От субективна страна е необходимо това неизпълнение да се дължи на съзнателно
поведение на субекта на нарушението. В тежест на наказващия орган е да докаже
наличието на съставомерните елементи, в т. ч. субективния състав на нарушението,
което може да бъде извършено само при пряк умисъл.
Според дефиницията, дадена с нормата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП,
"пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
Следователно, за да се приеме, че е осъществен съставът на нарушението по чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП, е необходимо водачът съзнателно да не е изпълнил някое от
задълженията по чл. 123 от ЗДвП, след като е възприел настъпилия противоправен
резултат, изразен в някоя от посочените от § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП последици. В
случая, както бе посочено по – горе, от начина, по който е описано нарушението, което
се твърди, че е извършила жалбоподателката, не става ясно дали са причинени
имуществени вреди, какви и на кого, за да може да се твърди, че е налице елемент от
6
състава на нарушението от обективна страна. Липсата само на този елемент от състава
на твърдяното нарушение прави деянието несъставомерно и съответно наказателното
постановление незаконосъобразно.
Освен това от данните по делото се установява, че не са налице никакви
разногласия относно обстоятелствата за произшествието между участниците в него, за
да се приеме, че правилно е квалифицирано деянието по посочения в наказателното
постановление текст.
Горните обективни данни за деянието по недвусмислен начин сочат липса на
представи в съзнанието на водача относно обстоятелствата, относими към
съставомерните признаци на нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, поради което
съдът приема, че деянието е обективно и субективно несъставомерно и
жалбоподателката неоснователно е санкционирана. Като е стигнал до друг извод, АНО
е постановил неправилно НП, което следва да се отмени в тази част.
За нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
В пункт трети от наказателното постановление на жалбоподателката Я. е
наложена глоба в размер на 10,00 лева за това, че не носи и не може да представи
контролен талон към СУМПС. От данните по делото, включително и от показанията на
актосъставителя, се установи по безспорен и несъмнен начин, че актът за установяване
на административно нарушение е съставен няколко часа след произшествието и че
жалбоподателката е била извикана в сградата на РУ на МВР – Севлиево. Същата се е
явила и й е бил съставен акт, като в момента на съставянето същата не е носила със
себе си контролния талон към СУМПС. Следва да се обърне внимание на наказващия
орган, че задължение за носене на СУМПС и контролния талон към него имат само
водачите на МПС. В случая при съставянето на АУАН жалбоподателката е нямала
качеството на водач на МПС, за да може да й бъде ангажирана административно –
наказателната отговорност за това деяние.
Ето защо наказателното постановление следва да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно и в тази му част.
Предвид изхода на делото ОД на МВР – Габрово следва да заплати на
жалбоподателката направените от нея разноски по делото в размер на 250,00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № 20-0341-000231 от
18.06.2020 година на Началника на РУ към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което на
Ф. М. Я. за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2
във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5, предложение 1,2 от ЗДвП й е наложена глоба в размер
на 200,00лв. /двеста/ лева; за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. «в» от
ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП й е наложено наказание глоба в размер
на 50,00 лева и е лишена от право да управлява МПС за срок от два месеца, и за
извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
предложение 2 – ро от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 10,00лв. /десет/ лева, като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Габрово да заплати на Ф. М. Я. направените по делото
разноски в размер на сумата от 250,00лв. /двеста и петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
8