Р Е Ш Е Н И
Е № 290
гр. Пловдив, 07.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на 24.06.2020г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Боряна Козова, като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 822 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 79, ал.1,
пр. 1 от ЗЗД във вр. чл.
59, ал.1 ЗЗО и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът - „Многопрофилна болница за активно лечение –
Медицински комплекс Свети Иван Рилски“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. Васил Левски № 144 А-А, представлявано от
управителя Н.С.твърди, че на 16.05.2017 г. между него и Национална
здравноосигурителна каса със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
Кричим № 1, ЕИК *********, представляван от ** на РЗОК Пловдив М.П. е сключен
договор № 162313 за оказване на болнична помощ по клинични пътеки със срок на
действие на НРД за МД за 2017г., по който възложителят ответник е поел
задължението да заплаща извършената и отчетена болнична медицинска помощ в срок
до 30-то число на месеца, следващ отчетния. Ищецът сочи, че ответникът не е
изпълнил изцяло задължението си да заплати извършената и отчетена медицинска
помощ, оказана през м.01., м.02 и м.03.2018г. като е останала незаплатена
сумата от 39 186 лв., за която е издадено дебитно известие № 2140 от
09.02.2018г. към фактура № 2134 от 09.02.2018г. за извършена болнична помощ по
клинични пътеки по процесния договор и спецификация към нея за м.01.2015г.,
съответно сумата от 46 498 лв., за която е издадено дебитно известие №
2150 от 12.03.2018г. към фактура № 2144 от 12.03.2018г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки
по процесния договор и спецификация към нея за м.02.2018г. както и като
непогасено се сочи задължението на ищеца за вложените и отчетени медицински
изделия през м.02.2018г. в размер на 910 лв., за което е издадено дебитно
известие № 2151 от 12.03.2018г. към фактура № 2147 от 12.03.2018г. за вложени
медицински изделия по процесия договор и спецификация за м.02.2018г. и сумата
от 97 351 лв., за която е издадено дебитно известие № 2161 от 13.04.2018г.
към фактура № 2156 от 13.04.2018г. за извършена болнична помощ по клинични
пътеки по процесния договор и спецификация за нея за м.03.2018г., както и
задължението на ищеца за вложените и отчетени медицински изделия през
м.03.2018г. в размер на 8190 лв., за което е издадено дебитно известие № 2163
от 13.04.2018г. към фактура № 2159 от 13.04.2018г. за вложени медицински
изделия по процесия договор и спецификация за м.03.2018г. Ищецът твърди, че са
му извършвани финансови проверки от директора на РЗОК, както и медицинска
планова такава, резултатите от които са липса на нарушения и изрядна медицинска
документация, въпреки което и по издаденото дебитни известия към посочените по
– горе фактури на обща стойност 192 135 лв. плащане не е постъпило и е
останало дължимо. Счита, че ищецът като изпълнител на медицинска дейност е
осъществил такава по клинични пътеки, за които има договор с НЗОК, тези
клинични пътеки попадат в обхвата на пакета медицинска дейност, финансиран от
НЗОК. Отказът на РЗОК не отговаря на нормативно установените основания за
неприемане на финансовоотчетни документи на лечебното заведение. Счита, че
приложима в конкретния случай е разпоредбата на чл. 45, ал.2 от ЗЗО, както и че
е неприложимо ограничението на чл. 51 ЗЗО. Твърди, че клаузите от индивидуалните
договори между страните, предвиждащи
лимити за заплащане на оказаната помощ, следва да се тълкуват съобразно чл. 20 ЗЗД, като се търси действителната воля на страните, отделните уговорки да се тълкуват
във връзка една с друга, като се търси смисълът, който се влага в тях и счита,
че същите са нищожни като противоречащи на закона, добрите нрави и Конституцията,
поради което и настоява съдът да постанови решение, с което да уважи
предявените искове, като присъди на ищеца неплатените му суми, представляващи
стойност на оказаната болнична помощ по клинични пътеки и вложени медицински
изделия за м.01.2018г., м.02.2018г. и м.03.2018г. в общ размер на 192 135
лв., както и обезщетение за забава плащането на всяка една главница, както
следва: върху главницата от 39 186 лв. обезщетение за забава плащането за
периода от 01.03.2018г. до 30.09.2019г. в размер на 6302лв.; върху главницата
от 46 498 лв. обезщетение за забава плащането на същата за периода от
01.04.2018г. до 30.09.2019г. в размер на 7078 лв.; върху главницата от 910 лв.
обезщетение за забава плащането й за периода от 01.04.2018г. до 30.09.2019г. в
размер на 138 лв.; върху главница от 97 351 лв., обезщетение за забава в
размер на 14 007 лв. за периода от 01.05.2018г. до 30.09.2019г. и обезщетение
за забава плащането на главницата от 8190 лв. за периода от 01.05.2018г. до
30.09.2019г. Претендира разноски.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от
ответника, с който е направено възражение за недопустимост на производството,
тъй като правоотношението е възникнало по силата на двустранен договор, чиито
страни не са равнопоставени. Оспорва иска като счита, че ищецът няма право да
иска заплащане на реализирана от него дейност извън уговорено в договора.
Оспорва твърдението на ищеца, че са налице основанията на чл. 20 от
индивидуалния договор между ищеца и НЗОК за заплащане на извършената и отчетена
дейност, като твърди, че задължението му се изчерпва със заплащане на
отчетената дейност в рамките на установените лимити. Оспорва възражението за
нищожност, като твърди, че с нормативен акт – ЗБНЗОК за 2017г. е предвидено
закупуването на здравни дейности да се осъществява в рамките на разпределите на
РЗОК за съответния период разходи – чл. 4, ал.1, т.2, б.б ЗБНЗОК за 2017г.
Твърди, че в договора страните са предвидили възможност за заплащане на
отчетената медицинска дейност над планираните разходи – чл. 39 и чл. 40 от
същия. Настоява искът да бъде отхвърлен,
а на ответника да се присъдят направените по делото разноски, вкл. и за юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова
молба, с която ищецът е оспорил като неоснователно заявеното възражение за
недопустимост. Счита исковете и за основателни, като сочи, че извършваната
лечебна дейност от съответното лечебно заведение не е ограничена нито от
закона, нито от договора, поради което и задължение на НЗОК е да заплати
стойността на тези лечения по силата на здравното осигуряване. Заявява, че
отчетената медицинска помощ над планираните разходи предполага решение на
Надзорния съвет на НЗОК за заплащане. Твърди, че в договора не е предвидено
задължение за лечебното заведение като изпълнител на болнична медицинска помощ
след изчерпване на лимита да поеме направените разходи за лечение на
здравноосигурени лица. Подържа изложените в исковата молба твърдения, като ги
развива.
В срока по чл. 373 ГПК е постъпил допълнителен отговор
на исковата молба, с който ответникът е заявил, че поддържа своите възражения
по допустимостта и основателността на исковете. Признава сключването на договор
№ 162313 от 16.05.2017г. и твърди, че стойностите на разходите за видовете
медицинска дейност, залегнали в разходната част на бюджета на НЗОК за 2018г.
гарантират заплащането на медицинската помощ, която се реализира чрез механизма
на договаряне, предвиден в НРД за 2018г. Заявява, че лечебното заведение не е
депозирало искания за увеличаване на месечните стойности пред НС на НЗОК.
Твърди, че срокът на договора е изтекъл, предметът му е изчерпан и изпълнителят
е подписал допълнително споразумение, че отношенията са уредени, поради което и
счита иска за неоснователен. Оспорва възражението за нищожност на уговорените
лимити, като твърди, че същите са изцяло съобразени с ЗЗО и актовете по
приложението му.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях,
прие следното:
Не
се спори, че ищецът е лечебно заведение за болнична помощ и през 2018г е
извършвал болнична медицинска помощ. Ответникът от друга страна съгласно чл.6,
ал.1 ЗЗО е юридическо лице с предмет на дейност осъществяване на задължителното
здравно осигуряване.
Няма
спор също, че между ищцовото дружество и ответника, представляван от директора
на РЗОК, е сключен договор №162313/16.05.2017 г. за оказване на болнична помощ
по клинични пътеки, изменен и допълнен с няколко допълнителни споразумения,
последното от които от 17.05.2018г. Ищецът е изпълнител по договора, който се
задължава да оказва на здравноосигурени лица, по § 2, ал.1 ЗБНЗОК за 2017 г.
(за акушерска помощ по чл. 82, ал.1, т.2 ЗЗ) и на лицата по § 8, ал.1 ЗБНЗОК за
2017 г., болнична помощ по клинични пътеки, посочени конкретно в договора, а
ответникът е възложител, който се задължава да заплаща на изпълнителя
дейностите, визирани в договора. В чл.1, ал.2 от договора е предвидено, че
заплащането е съгласно гл. 19, раздел VІ, VІІІ и ІХ от НРД за медицинските
дейности за 2017г. Според чл.5 от договора изпълнителят е длъжен да осигури
непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по отношение
здравноосигурените лица съгласно условията в НРД за 2017 г., да разполага по
всяко време на изпълнението на договора с медицински специалисти и да не
изисква заплащане или доплащане от здравноосигурените лица за дейност, предмет
на договора. В чл.28 и сл. от договора е предвидено, че дейностите се заплащат след
представяне от изпълнителя на първични медицински и финансовоотчетни документи,
изчерпателно посочени. Документите се представят ежемесечно до осмия работен
ден на месеца, следващ месеца на дейността. Възложителят заплаща за извършена и
отчетена дейност ежемесечно след проверка на документите. В договора е уреден
редът за отчитане на дейностите (предвидено е задължение за изпълнителя да
отчита извършената дейност ежедневно по електронен път), както и задължение на
възложителя да изпраща на изпълнителя месечно известие, даващо информация за
потвърдената за заплащане дейност, съответно отхвърлената от заплащане дейност
и основанията за отхвърляне. В чл.31, ал.12, т.т.1-7 от договора са уредени
основанията за отхвърляне на заплащане, в това число основание за това е „наличие на основание за незаплащане,
установено в чл.37“. В чл.45 от договора е уговорено, че плащанията на
изпълнителя се извършват чрез РЗОК до 30-то число на месеца, следващ отчетния.
Според чл.33 от договора възложителят определя стойности на дейностите за
болнична медицинска помощ съобразно Правила за условията и реда за прилагане на
чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗБНЗОК за 2017г. В чл. 39 и чл. 40 е предвидена възможност за заплащане
на отчетената медицинска дейност над планираните разходи – след подаване на
заявление до възложителя за увеличаване на месечната стойност и издаването на
ИАА – решение на надзорния съвет на НЗОК.
Представени
са като писмени доказателства допълнителни споразумения към горния договор, с
които се приема и актуализира приложение №2, неразделна част от договора, което
отразява утвърдените от НС на НЗОК стойности на дейностите за болнична помощ за
месеците, обхванати от ищцовата претенция.
Установява
се, че ищецът е издател на следните първични счетоводни документи с получател
РЗОК Пловдив: дебитно известие № 2140/09.02.2018 г. на стойност 39 186 лв. към
ф-ра № 2134/09.02.2018 г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки през
м. януари 2018 г.; дебитно известие №
2150/12.03.2018 г. на стойност 46498 лв. към ф-ра № 2144/12.03.2018 г. за
извършена болнична помощ по клинични пътеки през м. февруари 2018 г; дебитно
известие № 2151/12.03.2018 г. на стойност 910 лв. към ф-ра № 2147/12.03.2018 г.
за вложени медицински изделия през м. февруари 2018 г; дебитно известие №
2161/13.04.2018 г. на стойност 97 351 лв. към ф-ра № 2156/13.04.2018 г. за
извършена болнична помощ по клинични пътеки през м. март 2018 г; дебитно
известие № 2163/13.04.2018 г. на стойност 8 190 лв. към ф-ра № 2159/13.04.2018
г. за вложени медицински изделия през м. март 2018 г.
Всеки
от горепосочените документи е придружен от спецификация за извършената болнична
дейност.
Представени
са писмени искания от ищцовото дружество до директора на РЗОК за заплащане на
извършената от лечебното заведение дейност по горепосочените спецификации и
дебитни известия.
Установява
се от приложените по делото заповед и констативен протокол на РЗОК Пловдив, че
е възложена и извършена проверка по изпълнение на договорения пакет болнична
медицинска помощ за процесния период от време. Констатирани са нарушения на
договора за изпълнение на болнична медицинска помощ – неспазени индикации за
хоспитализация, неизпълнен изцяло диагностично-лечебен алгоритъм на клиничната
пътека, некоректна окончателна диагноза, неизпълнени критерии за
дехоспитализация. Други нарушения във
връзка с изпълнението на договора, по-специално отчетени, но неизвършени
дейности, не са констатирани.
Приети
са основно и допълнително заключение на ССчЕ, чийто изводи съдът възприема като
компетентни и обективно изготвени, а и неоспорени от страните. От тях се
установява, че процесните дебитни известия са осчетоводени от ищеца,
представени са на ответника, но са върнати като неплатени. Т.е. извършената и
отчетена болнична медицинска помощ, надвишаваща определените стойности в
Приложение № 2, не е заплатена на ищеца.
Така
установените по делото факти налагат следните правни изводи:
Между
страните е възникнало правоотношение по договор за извършване на медицинска
дейност срещу заплащане, по който бенефициенти са трети здравноосигурени лица. Касае
се до облигационна връзка, за която важат правилата на договорното право в
контекста на особения характер на регулираните отношения, съответно спорът във
връзка с изпълнението на правоотношението се разглежда по общия исков ред,
поради което възражението на ответника в тази връзка е неоснователно.
Уговорено
е задължение за изпълнителя да осигурява ежедневна 24-часова медицинска помощ
по отношение лицата, потърсили такава. Същевременно възложителят се е съгласил
да заплаща за дейностите ежемесечно в рамките на предварително определени
стойности, (т.нар. лимити). Няма спор между страните, че ищецът през посочените
в исковата молба месечни периоди е извършил надвишаваща уговорените лимити
медицинска дейност по клинични пътеки, включени в основния пакет от здравни
дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Няма спор, че е отчел същата дейност.
Няма спор и за стойността на тази т.нар.“надлимитна дейност“, посочена в
исковата молба по периоди. Установява се също, че възложителят за същите
периоди е изпращал на изпълнителя месечни известия, с които е отхвърлил
посочената дейност от заплащане по причина, че е свръх уговорената в договора
стойност. Доказва се, че ищецът е отправил до ответника мотивирано искане за
коригиране на стойността за всеки от посочените периоди, както и че за тях е
извършена проверка относно извършването и отчитането на дейността, при която не
са констатирани нарушения. Предмет на спора е каква сума във връзка с
предоставената медицинска помощ по клинични пътеки подлежи на заплащане от НЗОК
– дали само стойността в рамките на т.нар.“лимити“ или цялата стойност на
извършените от лечебното заведение дейности, включени в основния пакет,
гарантиран от бюджета на НЗОК.
По
този въпрос съдът намира следното:
Съгласно
чл.52, ал.1 и ал.2 от Конституцията на Република България гражданите имат право
на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и на безплатно
ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. Здравеопазването
на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и
колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред,
определени със закон - Законът за здравното осигуряване. В чл. 4 ЗЗО е
гарантирано право на здравноосигурените лица на свободен достъп до медицинска
помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и
свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна
каса. Според чл.2, ал.1 ЗЗО задължителното здравно осигуряване е дейност по
управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни
вноски за закупуване на здравни дейности, което се осъществява от Националната
здравноосигурителна каса (НЗОК) и от нейните териториални поделения – районни
здравноосигурителни каси (РЗОК). Задължителното здравно осигуряване предоставя
пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Последният за 2017 г.
е приет със Закон за бюджета на НЗОК за 2017 г., където в чл.1, ал.2 е приет
общият размер на разходите за дейността по здравно осигуряване. Прието е в
чл.4, че в рамките на общата стойност на разходите НЗОК утвърждава за всяка
районна здравноосигурителна каса (РЗОК) годишна обща стойност на разходите за
здравноосигурителни плащания, разпределена по месеци и разпределя договорените
годишни обеми по чл.55, ал.2, т.3а от Закона за здравното осигуряване на
видовете медицинска помощ по районни здравноосигурителни каси. Според чл.4,
ал.1, б.в) от същия закон НЗОК има правомощие да анализира и коригира
разпределените обеми в зависимост от отчетите за тяхното изпълнение до размера
на договорения в Националния рамков договор годишен обем медицински дейности.
Съгласно чл.3, ал.3 ЗБНЗОК условията и редът за наблюдение, анализ и контрол по
изпълнението на обемите по чл.55а ЗЗО и стойностите се определят в Националния
рамков договор за медицинските дейности за 2017 г., а ако не е приет такъв – в
решението по чл. 54, ал. 9 от Закона за здравното осигуряване. Съответно чл.55а ЗЗО гласи, че НЗОК
планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ по чл.
55, ал. 2, т. 2 в рамките на обемите, договорени в националните рамкови
договори и в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година. Аналогични
са и разпоредбите на Закона за бюджета на НЗОК за 2018 г.
За
2017 г. и 2018г са приети Национални рамкови договори. През правнорелевантния
период действа и Решение №РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл.54, ал.9 и
чл.59а, ал.6 ЗЗО на НС НЗОК (ДВ, бр.25 от 31.03.2016 г., отменен 17.01.2020 г.) В гл.ІV от
Решението е приета финансовата рамка на здравноосигурителните плащания в
определен размер, като е предвидено, че размерът на средствата може да се
променя със средства от "Резерв, включително за непредвидени и неотложни
разходи" или други средства по реда на ЗБНЗОК за съответната година. Съгласно
чл.199 от Решението, НЗОК закупува медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 ЗЗО в
рамките на обемите по чл.193 – 198 и в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната
година. НЗОК извършва текущо наблюдение и анализ за изпълнението на
обемите, както и за изпълнение на бюджета на НЗОК за здравноосигурителни
плащания към 31.08.2016 г., към 31.12.2016 г. и към 31.03.2017 г. В
случай че при анализа по ал. 2 се установи превишение или неизпълнение на
обемите по определени здравноосигурителни плащания, НС на НЗОК приема решение с
коригирани обеми в рамките на оставащите средства по бюджетния параграф за
здравноосигурителни плащания за БМП.
Следователно,
за да се гарантира на здравноосигурените лица въведения с основния закон и със
ЗЗО свободен достъп до болнична медицинска помощ и за да се осигури на всяко
осигурено лице т.нар. „основен пакет“ медицински дейности, който да бъде
гарантиран от бюджета на НЗОК, плащането на предоставената на гражданите помощ
от типа, описан в чл.45 ЗЗО (основния пакет), е задължително, като това плащане
следва да се извърши в полза на изпълнителите на болничната помощ за сметка
бюджета на НЗОК. На това задължение за плащане съответства задължението на
изпълнителите на болнична помощ, въведено с индивидуалните договори, в т.ч. с
процесния договор, да оказват такава непрекъснато на всяко здравно осигурено
лице, а на неосигурените – при определени със закон обстоятелства. Както в
договора, така и в цитираните нормативни актове, са заложени определени обеми
на дейностите, подлежащи на заплащане периодично. Ето защо съдът намира, че
договорът не противоречи на закона и клаузите от същия, въвеждащи
т.нар.“лимити“, не са нищожни. Последното обаче не означава, че възражението на
ответника за това, че същият е длъжен да заплаща само в рамките на лимитите, е
основателно. В цитираните по-горе актове е предвидено задължение на възложителя
да заплаща и дейностите, надхвърлящи определените обеми, които дейности попадат
в рамките по чл.45 ЗЗО. С Решение №РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл.54,
ал.9 и чл.59а, ал.6 ЗЗО на НС НЗОК е въведена процедура за това, включваща
искане от изпълнителя, контрол от страна на възложителя, анализ и коригиране на
обемите и плащанията с решение на НС на НЗОК. Т.е. възложителят е задължен да плати
тези дейности, но това заплащане е предвидено да стане по друг ред и в по-късен
момент, различен от обичайния падеж на месечното задължение, касаещо дейностите
в рамките на уговорените обеми. Още повече, че цялата дейност по здравно
осигуряване и изпълнение на медицинска помощ по отношение осигурените лица е
ограничена предварително с определен размер на разходите, въведен със Закона за
бюджета на НЗОК. В последния закон, както и в останалите цитирани нормативни
актове, е въведен механизъм за коригиране на обемите от дейности, поради което
същите подлежат на заплащане, независимо от това дали са в рамките на прогнозните
обеми, заложени в договора или извън тях. В тази насока са и разпоредбите на
чл.25 и чл.26 ЗЗО, според които в бюджета на НЗОК задължително се предвижда
резерв, включително и за непредвидени и неотложни разходи, като със средствата
от резерва се плащат разходи в случай на значителни отклонения от равномерното
разходване на средствата за здравноосигурителни плащания. Следователно, в
законодателството е създадена възможност за заплащане на всички дейности,
попадащи в обхвата на чл.45 ЗЗО, те са гарантирани от бюджета на НЗОК и не
могат да бъдат за сметка нито на осигурените лица, нито на изпълнителите на
болнична помощ.
Ето
защо главните искове са основателни и и ще се уважат.
Неоснователни
обаче са акцесорните искове за присъждане на мораторно обезщетение поради
следното:
Срокът
за плащане, предвиден в договора, а именно – до 30-о число на месеца, следващ
отчетния, в аспекта на всички клаузи на договора, касаещи отчитането и
заплащането на дейността, и в аспекта на цитираните норми от действащото през
периода законодателство, е относим единствено към стойностите на медицинска
дейност, уговорени в Приложение 2 към договора, за които предварително е
осигурен бюджет. По отношение т.нар. надлимитни дейности, бюджетът се осигурява
след изтичане на този срок и при наличие на средства. За анализа, който НЗОК
следва да извърши по постъпилите доклади от регионалните каси във връзка с
подадените до тях искания за плащане на надлимитна дейност, както и за вземане
на решение за изплащането им от НС на НЗОК, не е предвиден срок. Не е уговорен,
нито предвиден и срок, в който регионалните каси следва да извършат плащането в
полза на изпълнителите на болнична помощ. Ето защо съдът намира, че е налице
хипотеза по чл.84, ал.2 ЗЗД – когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Исканията,
приложени по делото, с които ищецът е пожелал да му бъде изплатена надлимитната
дейност, както и дебитните известия, издадени от него, нямат характер на такава
покана – същите са единствено в насока да стартират предвидената процедура по
извършване на контрол и анализ, освен това, както се каза вече, самият анализ
не може да бъде извършен от НЗОК на национално ниво преди края на бюджетната
година, когато ще е налице яснота относно излишъците или относно недостига на
бюджетни средства, респективно яснота относно необходимостта от използване на
резервните средства, заложени в бюджета. Ето защо съдът намира, че характер на
покана по смисъла на чл.84, ал.2 ЗЗД има единствено исковата молба, с която е
сезиран, за това и лихва за забава може да бъде присъдена, считано от 30.09.2019
г., но не и преди този момент. По изложените съображения акцесорните искове се
намират за неоснователни и ще се отхвърлят. Главните вземания ще се присъдят
ведно със законна лихва от 01.10.2019 г. – от деня, следващ датата на исковата
молба, както е поискал ищецът, до окончателното им плащане.
При
този изход на спора на страните се дължат разноски по съразмерност.
Ищецът
е направил разноски в общ размер на 14 933 лв – за ДТ, депозит вещо лице и
адвокатско възнаграждение съобразно списък на разноските на л. 194 и
доказателствата за действително направен разход в този размер, от която сума съразмерно
на уважената част от претенцията, му се следва сумата от 12 991.71 лв.
Ответникът
е представляван от юрисконсулт и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. То следва да бъде определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, чл.1 и чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, в размер 300 лв. Ответникът е направил разноски
за възнаграждение на вещо лице в размер 200 лв. Така общият размер на
разноските е 500 лв., от която сума съразмерно на отхвърлената част от исковата
претенция, на ответника се следват 65 лв.
По
изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Кричим“ №1, БУЛСТАТ *********, да заплати на
“МБАЛ-МК-Св.Иван Рилски”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, бул.”Васил Левски” №144А-А, сумата
от общо 192 135 лв – неплатено възнаграждение за извършена над договорения
лимит за м.01.2018г.,
м.02.2018г. и м.03.2018г болнична медицинска помощ по
договор №162313/16.05.2017 за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, формирана,
както следва: по дебитно известие № 2140/09.02.2018 г. на стойност 39 186 лв.
към ф-ра № 2134/09.02.2018 г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки
през м. януари 2018 г.; по дебитно известие
№ 2150/12.03.2018 г. на стойност 46498 лв. към ф-ра № 2144/12.03.2018 г. за
извършена болнична помощ по клинични пътеки през м. февруари 2018 г; по дебитно
известие № 2151/12.03.2018 г. на стойност 910 лв. към ф-ра № 2147/12.03.2018 г.
за вложени медицински изделия през м. февруари 2018 г; по дебитно известие №
2161/13.04.2018 г. на стойност 97 351 лв. към ф-ра № 2156/13.04.2018 г. за
извършена болнична помощ по клинични пътеки през м. март 2018 г; по дебитно
известие № 2163/13.04.2018 г. на стойност 8 190 лв. към ф-ра № 2159/13.04.2018
г. за вложени медицински изделия през м. март 2018 г. ведно със законна лихва
от 01.10.2019 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за заплащане на сумата от общо 28 703 лв. –
обезщетение за забава плащането на главниците, считано от падежната дата по
всяка фактура, най – ранната от които - 01.03.2018г, до 30.09.2019 г.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Кричим“ №1, БУЛСТАТ *********, да заплати на
“МБАЛ-МК-Св.Иван Рилски”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, бул.”Васил Левски” №144А-А, сумата
12 991.71 лв. – разноски в производство по съразмерност.
ОСЪЖДА “МБАЛ-МК-Св.Иван Рилски”ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, бул.”Васил Левски” №144А-А, да заплати на
Национална здравноосигурителна каса, седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Кричим“ №1, БУЛСТАТ *********, сумата
65 лв. - разноски в производство по съразмерност.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: