№ 2544
гр. Варна, 06.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501276 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от П. ИВ. ГР. частна жалба /наименована
възражение-иск/ срещу Определение № 5043/12.05.2022 г. по гр. дело № 4665/2022 г. по
описа на ВРС, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 130, вр. чл.
299, ал. 2 от ГПК.
Частният жалбоподател твърди нищожност на обжалваното първоинстанционно
определение, поддържайки искане за обявяване на нищожност на Решение
№3699/21.12.2007г. по гр.д.№2022/2007г. на ВРС, Решение №101/7.02.2011г. по гр. дело
№777/2010г. на ВОС, Решение №99/29.05.2014г. на ВPC , както и на нот. акт. № 74 н.д.№
65/2002г на ВН. Отправя искане и за заличаване на М.В.Д. от данъчна партида, както и в
кадастъра. Сочи, че с разпоредбата на чл. 270, ал. 2 от ГПК е уредена извънредна и
безсрочна защита срещу нищожни съдебни решения и иска защита на гражданските си
права съгласно чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България и приложими
разпоредби на ЕКПЧ.
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество тя е неоснователна по следните съображения:
Производството пред Варненския районен съд е образувано по искова молба на П.
ИВ. ГР., с която е отправено искане за обявяване на нищожността на Определение №
60140/17.11.2021 г. по ч.гр. дело № 4232/2021 г. на ВКС; на нот. акт №74, т.1, рег.№1062,
дело №65/02г.; на Решение №3699/21.12.2007г. по гр.д.№2022/2007г. на ВРС, както и на
Решение №101/7.02.2011г. по гр. дело №777/2010г. на ВОС
С Разпореждане № 12615/11.04.2022 г. първоинстанционният съд е дал указания на
ищеца да уточни претенцията си като заяви дали предявява иск на основание чл. 270, ал. 2
от ГПК за нищожност на съдебен акт, а именно Определение № 60140/17.11.2021 г. по ч.гр.
дело № 4232/2021 г. на ВКС, както и да обоснове правния си интерес.
Ищецът е депозирал уточнителна молба /наименована отговор на разпореждане/ от
20.04.2022 г., с която е посочил, че претендира обявяване на нищожността на Решение
№3699/21.12.2007г. по гр.д.№2022/2007г. на ВРС, тъй като същото се основава на нищожен
нотариален акт № 74/13.03.2002 г. и го възпрепятства да ползва имота си, наследен от
неговата майка.
1
След нови указания от първоинстанционния съд относно уточняване на предмета на
исковата претенция, навеждане на релевантни обстоятелства и формулиране на искане към
съда, с молба от 10.05.2022 г. /също наименована отговор на разпореждане/ страната отново
е посочила, че претендира отмяна на цитираното решение на ВРС по гр. дело № 2022/2007
г., както и на посочения нотариален акт.
С обжалваното определение съставът на ВРС е прекратил производството, тъй като с
Решение № 99/29.05.2014 г. по гр.д. № 783/2013 г. на Районен съд – Провадия е разрешен
окончателно спорът относно валидността на Решение №3699/21.12.2007г. по гр.д.
№2022/2007г. по описа на ВРС.
С цитирания влязъл в сила съдебен акт на Провадийският районен съд е отхвърлен
предявеният от П. ИВ. ГР. иск за прогласяване на нищожността на влязло в сила Решение
№3699/21.12.2007г. по гр.д.№2022/2007г. по описа на ВРС.
Съобразно разпоредбата на чл. 299, ал. 1 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила
решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго.
Правото на иск не съществува и предявеният иск е недопустим, ако е налице цитираната
отрицателна процесуална пречка. Силата на пресъдено нещо на решението по предходния
спор е пречка за съществуването на правото на иск по повторно заведеното дело, като
същото подлежи на прекратяване на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК. По изложените
съображения определението на първоинстанционния съд относно недопустимостта на иска
по чл. 270, ал. 2 от ГПК е правилно и обосновано.
От друга страна обаче, съдът не е формирал мотиви относно втория предявен иск, а
именно за обявяване на нищожността на нот. акт. № 74 н.д.№ 65/2002г на ВН. Въпреки това
решаващият извод за прекратяване на производството изцяло е правилен, тъй като на
настоящия въззивен състав е служебно известно, че с процесното Решение №
3699/21.12.2007г по гр.д. № 2022/2007, е отхвърлен искът на П. ИВ. ГР. срещу М.В.Д. за
предаване владението на недвижим имот, находящ се в землището на гр.Варна м-ст
„Кочмар" и представляващ ЛОЗЕ, съставляващ имот № 790 по ПНИ на СО „Сълзица", с
площ от 1000кв.м., при съседи: Антула Симеонова Тодорова, Нейчо Тодоров, хавра и път,
ведно с насажденията и подобренията, както и искът му за отмяна на НА № 74 н.д.№
65/2002г на ВН, легитимиращ ответницата като собственик на същия имот, основан на
твърдения за придобиване на собствеността по силата на дарение обективирано в НА № 68
т.IV н.д. 1322/29.03.1984г, на осн.чл.108 ЗС.
Същото е потвърдено с влязло в сила Решение № 101/7.2.2011г. по в.гр. дело №
777/2010 г. по описа на ВОС, като подадената срещу него касационна жалба е оставена без
разглеждане от ВКС. В цитираното производство са разгледани твърденията на ищеца Г. за
нищожност на нотариалния акт за дарение, като същите са оставени без уважение като
неоснователни. Доколкото е налице произнасяне с влязъл в сила съдебен акт по отношение
на твърдяната недействителност на договора за дарение, обективиран в процесния
нотариален акт,същото е непререшаемо и се ползва със силна пресъдено нещо между
страните. За пълнота на обосновката следва да се посочи, че с оглед недопустимостта на
производството по обявяване на нищожността на решението, ищецът не разполага с правен
интерес да претендира нищожност на дарението, тъй като обосновава същият единствено с
оглед оспорването на влезлия в сила съдебен акт. С оглед горното и вторият предявен иск за
обявяване на нищожност е недопустим и производството по него подлежи на прекратяване.
Недопустими за разглеждане по същество са и претенциите на частния жалбоподател
„заличаване на нотариалния акт от данъчната му партида“ и „заличаване на ответника от
кадастъра“, тъй като са заявени за пръв път с частната жалба, а също така касаят
административни процедури, които не са подведомствени на съда.
Предвид всичко гореизложено, определението, с което производството по делото е
прекратено е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5043/12.05.2022 г. по гр. дело № 4665/2022 г. по
описа на ВРС, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 130, вр. чл.
299, ал. 2 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3