Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/…….. 12.2019
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при
участието на секретаря Петя Петрова
разгледа
докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 1872 по описа на
ВОС за 2019 год.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по две жалби:
1.Въззивна жалба вх. № 55510/29.07.2019г. на НЗОК - София, със седалище и адрес на управление
гр.София 1407, общ. Столична, ул.”Кричим” № 1,чрез Н-к отдел „Правно и
административно обслужване“ в РЗОК –Варна-Й.Й. срещу Решение № 2979/01.07.2019г. по
гр.д. № 3985/2019г. на ВРС,10 св.,В ЧАСТТА,с която съдът е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.71, ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация, че спрямо
И. Д. П. с ЕГН ********** ***, починал на 09.11.2014г. и представляван в
производството от Н.И.Д., ЕГН **********, е
осъществена дискриминация по признак “увреждане”
по чл. 4, ал.3 от ЗЗДискр. от НЗОК - София, със седалище и адрес на управление
гр.София 1407, общ. Столична, ул.”Кричим” № 1, изразяваща
се в отказ да бъде предоставен на пълномощника му Н.И.Д. „персонален код” за достъп до здравно досие, предвиден в
Правилата за издаване на Уникален код за достъп до персонализираната система,
действали в периода 15.04.202013г. до 07.06.2013г. И Е ОСЪДИЛ НЗОК - София, със седалище и адрес на управление гр.София
1407, общ. Столична, ул.”Кричим” № 1, ДА ЗАПЛАТИ на И. Д. П. с
ЕГН ********** ***, починал на 09.11.2014г. и представляван в производството от
Н.И.Д., ЕГН **********, поради осъществена
дискриминация по признак увреждане по чл. 4, ал.3 от ЗЗДискр.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в нервно
напрежение, чувство на безизходица и психическо разстройство, в размер на
1500,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.05.2013г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.71 ал.3 от Закон за
защита от дискриминация във вр. с чл.52 ЗЗД.
Считайки обжалваното решение за неправилно и
необосновано, моли за отмяната му и
постановяване на друго, с което исковете
да бъдат отхвърлени. Твърди се, че по делото ищеца , чиято е доказателствената
тежест не е установил наличието на дискриминация по смисъла на закона, а именно
третирането му по някой от признаците по чл.4 от ЗЗДискр. различно спрямо други
лица, които са в същото или сходно положение. Излагат се твърдения, че
служителите на НЗОК са изпълнявани действащите към 15.04.2013г. административни
правила, а ищецът не е представил пред тях изрично нотариално заверено
пълномощно. Поради това въззивникът счита, че осъществяването на дискриминация
по защитен признак „увреждане“ е останало недоказано. Недоказани по делото са
останали и претърпени във връзка с това
твърдяно дискриминационно отношение вреди за И. П. – заместен в хода на процеса от въззиваемия Н.Д..
Отправено е искане за присъждане на сторените
по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК от ответника
по делото е постъпил отговор по жалбата,
в който същата се оспорва, поради което е отправено искане да бъде отхвърлена ,
а първоинстанционното решение като
правилно и обосновано да бъде потвърдено. Излагат се аргументи идентични с тези
от исковата молба. Претендира се присъждане на адвокатски хонорар по чл. 38
ал.2 от ЗА.
2.Частна
жалба вх. № 61774/23.08.2019г. на
НЗОК - София, със седалище и адрес на
управление гр.София 1407, общ. Столична, ул.”Кричим” № 1,чрез Н-к отдел „Правно
и административно обслужване“ в РЗОК –Варна-Й.Й. срещу Определение № 10290/09.08.2019г.,
с което е допълнено Решение № 2979/01.07.2019г. по гр.д. № 3985/2019г. на
ВРС,10 св. и жалбоподателя е осъден да заплати на ищеца сумата от 1005.00лв.
разноски за адвокатско възнаграждение.
Считайки обжалваното определение за
неправилно и необосновано, моли за
отмяната му и постановяване на друго, с което
молбата на ищеца по чл.248 от ГПК
да бъде отхвърлена.Излагат се твърдения , че с постановеното определение
НЗОК е осъдена повторно да заплати
разноски за адвокат, което е недопустимо. Излагат се аргументи, че не са нелице
основания на чл. 38 от ЗА, като по дело не са представени доказателства в тази
връзка.
В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата
страна, в който я оспорва и моли съда
същата да бъде отхвърлена.
В съдебно заседание въззивникът, чрез
процесуален представител поддържа жалбите, моли да се отмени първоинстанционното
решение в обжалваната част и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание въззиваемият,чрез процесуален представител поддържа
отговорите на жалбите, претендира отхвърлянето им и присъждане на разноски по
реда на чл. 38 от ЗАдк.
За да се
произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в
срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при
наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По въззивна жалба вх. № 55510/29.07.2019г. на
НЗОК – София.
Производството пред районния съд е образувано
по предявени обективно и субективно съединени искове :
-С
правно основание чл.71, ал. 1, т.1 от ЗЗДскр. за установяване на нарушението на
равното третиране на И. Д. П., спрямо който е допусната дискриминация, основана
на признак „увреждане” предвид нормата на Процедура за издаване уникален код за
достъп до персонализираната система на НЗОК, съгласно която „не се приемат
заявления, подадени от пълномощник”;
-С
правно основание чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДскр. за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за вредите,
претърпени вследствие на дискриминацията, основана на признак „увреждане”,
изразяващи се в нервно напрежение, чувство на безизходица, психическо
разстройство;
В исковата молба се твърди, че Н.И.Д. е син на И. Д. П. и негов пълномощник. И. П. е починал на
09.11.2014г., след образуване на делото и е заместен в процеса от сина си.
Твърди се, че И. П. е със
100 % неработоспособност, дължаща се на увреждане, изразяващо се в пълна
слепота, установено с решение на ТЕЛК от 1969 г., като със същото му е
определена чужда помощ, осъществявана от сина му, за което имал нотариално заверено пълномощно от баща си. На 15.04.2013 г. Н.Д., като пълномощник на баща
си, посетил офис на РЗОК - Варна и поискал да бъде издаден на баща му уникален
код за достъп /УКД/ до персонализираната информационна система /ПИС/ на НЗОК.
Получил устен отказ от служителката на гишето, като му било обяснено, че такива
са указанията в правилата за предоставяне на УКД, публикувани на интернет
страницата на НЗОК, а именно, че не се приемат заявления, подадени от
пълномощник. Ищецът твърди, че подобна разпоредба е дискриминационна спрямо него,
като същата нарушава равното третиране по признак „увреждане” на ищеца И. Д. П..
Твърдят се претърпени в следствие на дискриминацията вреди,а именно невъзможност
да ползва УКД и обстоятелството, че всеки път, когато трябва да направи справка
следва да упълномощава лице, което от своя страна му създава неудобство и
притеснение. За справедлива обезвреда на претърпените неимуществени вреди ищеца
е претендирал сумата от 1500.00 лева.
В срока по член 131 от ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, с който исковете се оспорват като неоснователни. Оспорват
наличието на дискриминация по отношение на ищеца , доколкото служителите на НЗОК
са спазвали действащата към дата 15.04.2013 г. процедура по издаване на УКД до
ПИС на НЗОК, съгласно която заявления от пълномощник не се приемат. Излагат се
съображения, че спазването на нормативно определени правила не съставлява
дискриминация по смисъла на член 7, алинея 1, точка 2 от ЗЗДскр. Отделно от това с отказа за предоставяне на
УКД не се ограничавало правото на информация, предвид възможността за
получаване на същата от НЗОК. Впоследствие след направено запитване до
Комисията за защита на личните данни било прието, че УКД може да се издаде при
изрично нотариално заверено пълномощно, а пълномощното от ищеца не било такова. От 07.06.2013г. били
приети нови правила именно в насока за издаване на УКД при изрично нотариално
заверено пълномощно. Ответникът счита, че към настоящия момент не е налице
интерес от предявения иск, доколкото УКД може да бъде издаден на ищеца с
изрично нотариално заверено пълномощно. Ответникът намира, че при несъгласие с
правилата за издаване на УКД ищците е следвало да обжалват административния акт
по реда на АПК, както е предвидено в член 73 от ЗЗДискр.
В съдебно заседание страните чрез
процесуалните си представители поддържат становищата си за основателност,
респективно за неоснователност на
предявения иск.
Съдът след
като съобрази предметните
предели на производство очертани
с въззивната жалба, възраженията
на страните и всички доказателства по делото, прие за установено следното от
фактическа страна и прави следните правни изводи:
По делото няма спор между страните , а и е
установено от представените и приети в първоинстанционното производство писмени
доказателства /Експертно решение на ТЕЛК № 60/2 от 03.12.1969г.; допълнително споразумение към трудов договор № 82 от 19.02.2013г.;
пълномощно от 13.06.2006 г./, че ищецът И. Д. П. е бил лице с трайно увреждане /пълна
слепота/ и 100 % трудова неработоспособност, като на същия е определена първа
група инвалидност с чужда помощ пожизнено. Н.И.Д. е син на ищеца И. Д. П.,а към 15.04.2013г. и негов личен асистент и пълномощник. И.П. е починал на 09.11.2014г. и е заместен в
хода на процеса от единствения си наследник –Н.Д..
Исковата молба е
депозирана пред ВРС на 18.05.2013г. , като твърдения в нея акт на проява на
дискриминационно отношение касае дата 15.04.2013г. до 07.06.2013г.
и именно към тази дата следва да се преценяват обстоятелствата по
делото.
Няма спор и,че към 15.04.2013 г. /датата, на която се твърди,
че Д. , като пълномощник на баща си е поискал от РЗОК – Варна издаването на
УКД/ съгласно утвърдената Процедура по
издаването на УКД до ПИС на НЗОК, публикувана на интернет страницата на НЗОК, касата
е забранявала приемане на заявления за
издаване на УКД от пълномощници.
От писмо, изходящо от РЗОК - Варна до ищеца Н.И.Д.,
датирано от 08.05.2013 г., по повод сигнал от последния, подаден на 24.04.2013 г., за отказ да му се издаде УКД в
качеството му на пълномощник на своя баща е видно, че ответникът е обяснил, че
съгласно „Процедура по издаването на УКД до ПИС на НЗОК”, утвърдена от
управителя на НЗОК, такъв код се издава само срещу лично подадено заявление и
срещу представяне на документ за самоличност, както и че не се приемат
заявления, подадени от пълномощник, и заявления, подадени по пощата.
По делото са приложени отговори на омбудсмана на РБ до ищеца Д.,
датирани от 28.06.2013 г. и 24.10.2013 г.,от които се установява, че с Н.Д. е сезирал на
17.04.2013г. омбудсмана относно възникналия проблем за отказ за издаване на УКД
до ПИС на НЗОК.
От представеното копие на удостоверение за получаване
на УКД до ПИС на НЗОК от 15.04.2013г. е видно, че същото е подписано от старши
специалист И.Г..
За установяване на твърденията от исковата молба в
полза на ищеца са допуснати гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Т.И.и
М.А.и двете без родство със страните, чиито показания съда кредитира , като
базиращи се на лични впечатления. Съвкупно от показанията им се установява, че дори и към дата на съдебното заседание, в
което са разпитани /01.04.2014г./, РЗОК - Варна не е променила правилата за
издаване на УКД, като твърдят, че на вратата на кабинети 109 и 110 в РЗОК –
Варна все още стоят старите съобщения, че УКД не се издава срещу пълномощно.
Свидетелката А. питала, дали може да получи УКД и на майка си, при което
служителка й обяснила, че с пълномощно не може. И двете свидетелки познават Н.
и баща му, когото не са виждали да излиза от дома си, като основно за него се
грижи Н.. Св.А. излага, че доколкото на Н. се
наложило да чака по опашки и пак
да ходи, през това време трябвало тя да обгрижва баща му, от което той, бащата се притеснил, защото са я
ангажирали.
В
чл. 4 от ЗЗДискр., по реда на който
нормативен акт се развива настоящото производство, законодателя ясно е регламентирал забраната
за "всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса,
народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход,
религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или
обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно
положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в
закон или в международен договор, по който Република България е страна".
Съгласно
разпоредбата на член 37, ал. 1 от ЗЗДискр. не се допуска отказ от предоставяне
на стоки или услуги, както и предоставянето на стоки или услуги от по-ниско
качество или при по-неблагоприятни условия, на основата на признаците по член 4, ал. 1.
Спорен
по делото е въпроса прилагането на приетата Процедура по издаването на УКД до
ПИС на НЗОК, а именно: „С оглед защита на информацията, представляваща лични
данни по смисъла на ЗЗЛД, подаването на заявление за издаване на УКД и
получаването на същия не могат да се извършват чрез пълномощник.” представлява
ли дискриминация по признак „увреждане“ спрямо ищеца И. П..
Възраженията
на въззивникът в тази насока са неоснователни.
Съгласно
правилно разпределената от ВРС доказателствена тежест ищецът е установил, че е лице с увреждания, с
призната инвалидност от ТЕЛК, както и че към дата 15.04.2013г. до 07.06.2013г.
, ответникът не е създал възможност да ползва конкретната услуга. Ответникът от
своя страна е следвало да представи доказателства , от които да се обоснове
положителен извод, че правото на равно третиране не е нарушено. В конкретната
хипотеза от доказателствения материал по дело се установява, че правото на
равно третиране на ищеца е нарушено, тъй като същия, като лице с увреждане няма
свободен достъп до исканата от него услуга от НЗОК.
Съобразявайки
легалното определение /чл.4 ал.2 от ЗЗДискр./,настоящият въззивен състав
приема, че спрямо И. П. не е налице пряка дискриминация, доколкото не може да
се приеме, че е налице по-неблагоприятно третиране на ищеца "при сходни
обстоятелства и спрямо други лица, намиращи се в идентично положение като
него".
В
конкретният случай по-неблагоприятното положение на ищеца в сравнение с други
лица е следствие на прилагането на приетата процедура по издаването на УКД до
ПИС на НЗОК, а именно, подаването на заявление за издаване на УКД и
получаването на същия да не могат да се извършват чрез пълномощник. Т.е. по
отношение на ищеца е налице непряка дискриминация, за наличието на която са релевантни
последиците, които дадена норма/ разпоредба поражда в правните сфери на
различните групи свои адресати.В конкретната хипотеза, лицата във фактическа невъзможност
поради увреждане да подадат заявление за издаване на УКД са в невъзможност да
се ползват от правото си дистанционно да се информират за оказаната им
медицинска и дентална помощ отчетена в НЗОК.
Правилно
и законосъобразно ВРС е приел, че ответникът
в качеството си на задължено лице по чл.10 и чл.11 ал.1 вр.чл.2 от ЗЗДискр. е
дискриминирал ищеца на база признак "увреждане"; че е налице
бездействие, тъй като не му е осигурил възможност да получи услуга „персонален
код“ за достъп до здравното му досие и е
създал една недостъпна за лицата в положението на И. Д. услуга. Настоящия
съдебен състав споделя съображенията, че от значение за установяването на
дискриминация е обективно съществуващ недопустим резултат при упражняване на
дейността, проявен в очертаните от ЗЗДискр. форми на нежелано или
по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяване на тази дейност
са спазени съответните нормативни изисквания, както твърди ответникът. Ирелевантна
e и възможността лицето да получи
информация за здравното му досие и по друг способ, каквито са аргументите на
въззивникът. Непряката дискриминация не е различно третиране, а е злепоставяне
чрез еднакво третиране в различни ситуации – никой не може да подава заявление
посредством упълномощено изрично или не от него лице, но положението на едно
сляпо лице е различно от това на човек, който може да вижда, или на такъв,
който не е напълно сляп.
Безспорно
с разписаната процедура по издаването на УКД до ПИС на НЗОК, ответникът е целял легитимна законова цел - защита
на информация, представляваща лични данни по смисъла на ЗЗЛД. В конкретната
хипотеза обаче е налице несъразмерното
засягане на правата на ищеца, доколкото той
страда от пълна слепота и поради това си увреждане не може сам да подаде молба
за издаване на УКД, а следва да го стори чрез пълномощник.Засягането на права е оправдано само, когато целта не може да бъде постигната с
други средства. В конкретния казус негативния ефект от разпоредбата /невъзможност на лице с такова увреждане, че
да не може да извършва лично действия/ е резултат от нечувствителността й към
обективно съществуващо положение, което изключва възможността на всички
адресати на правилото да бъдат третирани еднакво, тъй като обективно не се
намират в еднакво положение.
Поради
това съдът намира, че не е налице пропорционалност между преследваната цел
/защита на личните данни/ и използваните средства /забрана заявления за
издаване и получаване на УКД да се подават от пълномощник/, довели до
различното третиране, тоест че единствено чрез спорната практика може да се
достигне до реализация на легитимната цел и не съществува по-малко засягащо
правата на хората средство за постигане на легитимната цел, тъй като такова е
налице съобразно цитираните по-горе норми на ЗЗЛД. Предявения иск с правно
основание чл.71, ал. 1, т.1 от ЗЗДскр.е основателен и доказан.
Относно
иска по чл.
71, ал.1, т.3 от ЗЗДискр.
С
оглед уважаване на иска по чл. 71, ал.1, т.1
от ЗЗДискр. съдът намира, че искът по чл. 71, ал.1 т.3 е доказан по основание. Установено
е наличие на дискриминационен акт по признак "увреждане". Законодателят
е приел par excellence, че самото поставяне на отделни лица или категория лица
в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези, обективира
вредоносен резултат за тези лица. Тоест – дори без да се доказва наличие на
друга вреда увреждащата неправомерност на диференцирания подход към дадено лице
или група, обвързан от защитен признак е нормативно установена.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че създалата се
ситуация предмет на настоящото обсъждане е предизвикала у И. Д. П. нервно
напрежение, чувство на безизходица, психическо разстройство, притеснение, че
следва да ангажира други хора за личните си нужди. С оглед критерия за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, съда приема, че обезщетение в размер на 1500 лв. в
достатъчна степен би компенсирало претърпените неимуществени вреди.
Предвид формирания
извод за основателност на главния иск, основателен е и акцесорния такъв за присъждане на законна лихва върху
главницата считано от дата на завеждане на иска до окончателното й
изплащане.
По Частна
жалба вх. № 61774/23.08.2019г. на
НЗОК – София.
Същата е неоснователна по следните
съображения:
В първоинстанционното производство ищеца е
претендирал присъждане на възнаграждение за един процесуален представител във
всички производства, както следва: В общ размер от 900 лева заплатено такова по
в.гр.д.№ 1497/2014г. по описа на ВОС,вкл. за подаване на касационна жалба.
Освен това е поискал определяне и
заплащане на възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 от ЗАд. по адм.д.№
3036/2015г. по описа на АС - Варна,
адм.д. 5079/2016г. по описа на ВАдС и по гр.д. № 3985/2019г. по описа на ВРС. В
посочените производства ищеца е бил
представляван по реда на чл.38 ал.1 от ЗАдв и е поискал заплащане на
възнаграждение по този ред. Доколкото с Решение № 2979/01.07.2019г. по гр.д. №
3985/2019г. на ВРС,10 св.съда е присъдил в полза на ищеца само сумата от 900.00
лева, то правилно и законосъобразно е уважил молбата на ищеца с правно основание чл.248 от ГПК и е допълнил
решението с Определение № 10290/09.08.2019г.
Поради съвпадане на изводите на двете
инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част
по въззивната и частна жалби, а те оставени без уважение.
С оглед изхода на спора на въззиваемия се
дължат разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, които съда определя в размер на
335.00 лева съгласно чл. 38 от ЗАд. вр.
чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, Окръжен съд
гр.Варна,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
2979/01.07.2019г. по гр.д. № 3985/2019г. на ВРС,10 св.,В ЧАСТТА,с която съдът е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.71, ал.1, т.1 от Закона за защита от дискриминация, че спрямо
И. Д. П. с ЕГН ********** ***,
починал на 09.11.2014г. и представляван в производството от Н.И.Д., ЕГН **********,
е осъществена дискриминация по признак “увреждане” по чл. 4, ал.3 от ЗЗДискр.
от НЗОК - София, със седалище и адрес на управление гр.София 1407, общ.
Столична, ул.”Кричим” № 1, изразяваща се в
отказ да бъде предоставен на пълномощника му Н.И.Д. „персонален код” за достъп до здравно досие, предвиден в
Правилата за издаване на Уникален код за достъп до персонализираната система,
действали в периода 15.04.202013г. до 07.06.2013г. И Е ОСЪДИЛ НЗОК - София, със седалище и адрес на управление гр.София
1407, общ. Столична, ул.”Кричим” № 1, ДА ЗАПЛАТИ на И. Д. П. с ЕГН ********** ***, починал
на 09.11.2014г. и представляван в производството от Н.И.Д., ЕГН **********, поради осъществена дискриминация по признак увреждане по
чл. 4, ал.3 от ЗЗДискриминация, обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в нервно напрежение, чувство на безизходица и психическо
разстройство, в размер на 1500,00 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 18.05.2013г. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл.71 ал.3 от Закон за защита от дискриминация.
В останалата част решението не е обжалвано и
е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса със седалище и
адрес на управление в град София - ул. Кричим № 1 ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Г.Г. –ВАК с адрес ***
сумата от 335.00
/триста тридесет и пет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция, на основание чл.38 ал.1 от ЗАд. вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: