Р Е Ш Е Н И Е №100
гр. Габрово, 07.07.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на
шести юли................. през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
при секретаря …...ЕЛКА СТАНЧЕВА..... и в присъствието на прокурора
...... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. Д №142 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл. 405а
от Кодекса на труда /КТ/.
С Постановление от 13.05.2021г. на ДИТ
Габрово е обявено на осн. чл. 405а от КТ съществуването на трудово
правоотношение между Д.К.О. и работодател „******“ЕООД гр. Габрово.
В законния срок Дружеството „*******“ЕООД гр. Габрово е
обжалвало постановеното Постановление за обявяване на трудово правоотношение от
13.05.2021г. на Д „Инспекция по труда“ Габрово.
В жалбата се излага, че издателят на
Постановлението бил игнорирал всички събрани писмени доказателства, сочещи
наличието на облигационно, а не на трудово праоотношение между „******“ЕООД и Д.К.О., а именно
представеният Договор за изработка и декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. Представеният договор бил именно за изработка, като визирал не периодично
полагане на труд от физическото лице при един работодател, а постигане на точно
определен краен резултат- изработка на 300 бр. петифури. Лицето било изработило
почти цялото количество петифури и
възложителят му ги бил заплатил, като това всяка от страните била изпълнила
изцяло договорните си задължения и облигационната връзка между тях била
прекратена.
По изложените доводи в жалбата доразвити в
съдебно заседание се претендира отмяна на обжалваното постановление на ДИТ
Габрово, ведно със законовите последици включително присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован се
представлява от законния си представител- управител И.П. и надлежно упълномощен
пр. представител адвокат.
За ответника по делото не се явява упълномощен пр.
представител.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за
която атакуваният административен акт е неблагоприятен и е съответна на
изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.
Административният съд като извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания административен акт и прецени изложените в съдебно
заседание пред настоящата инстанция доводи, както и тези в жалбата, намира
същата за неоснователна.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка.
На 05.05.2021 г. е извършена проверка от служители на Д“Инспекция по труда“
Габрово относно спазване
разпоредбите на трудовото законодателство в обект – "*********“, находящ се в гр. Габрово, местност *********, стопанисван от „**********“ЕООД гр. Габрово, в който по време на
проверката се извършвала трудова дейност – производство на сладкарски изделия. За извършената проверка бил
съставен Протокол №ПР2114512/31.05.2021г., обективиращ резултатите от
същата. В хода на проверката е установено, че в обекта
работи лицето Д.К.О., на когото
проверяващите са предоставили да попълни декларация, в която лицето е удостоверило,
че работи на обекта и е наето от „*********“ЕООД гр. Габрово от
08.2020г. като „пакетировач“, с
работно място „*********“ гр. габрово местност **********, при установено работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч., почивни дни- събота и неделя, почивки в
работния ден- 3бр.
Лицето е декларирало, че има сключен трудов договор с работодателя „*********“ЕООД, който му е връчен,
заедно с копие от уведомление по чл. 63,
ал, 2 от КТ.,
уговорено е трудово възнаграждение в размер на 650 лева. В графата „Имам сключен граждански договор“
лицето е отбелязало „не“.
За резултатите от проверката е съставен протокол
от 31.05.2021г., в който проверяващите са отразили нарушенията, направени от
работодателя във връзка с организацията на работа и са дали предписания за предотвратяване и
отстраняване на констатираните нарушения. След приключване на проверката е направена и
проверка по документи, като дружеството е призовано да се яви в Д. "Инспекция по труда“ Габрово. На 13.05.2021г. в ДИТ Габрово
е представен Договор за изработка, сключен между „*********“ЕООД, като „възложител“ и Д.К.О.
в качеството на „Изпълнител“ въз основа на който възложителят възлага, а
изпълнителят приема да изпълни поръчка за изработка на „общо 300 бр. петифури“,
като изпълнителят се задължава да изпълни на 05 и 07 май 20121г. със средства и
материали, по рецепта на възложителя посочените в договора сладкарски изделия,
като възложителя се задължава да заплати на изпълнителя възнаграждение в размер
на 0,20 лева
за
един брой петифура. Освен посочения договор за изработка е представен и
Протокол от 07.05.2021г. удостоверяващ предаването на изработените от
изпълнителя 300бр. петифури.
Представено е Обяснение на представляващия
Дружеството управител от 17.05.2021г., в което е отразено, че поради
великденски празници и натрупана работа се наложело да бъде извикан да работи
във фирмата Д.О., който да изработи 300бр. петифури на 05 и 07.05.2021г. Бил
сключен Договор за изработка, а впоследствие и посочения Протокол за предаване
на въпросното количество петифури.
Била извършена справка в регистъра на трудовите договори на ИС
на ИА "ГИТ", която е потвърдила, че не е налице регистриран трудов
договор в ТД на НАП по отношение на Д.К.О., като няма данни и не се оспарва от
страните факта, че не
е налице съществуващо
трудово правоотношение между него и „*********“ЕООД. От извършената проверка и най-вече от
попълнената декларация проверяващите са направили извод, че спрямо Д.О. е налице уговорено
работно място, работно време, почивни дни и почивки в работния ден и трудът се
полага на обекта-
*********, осигурен от
дружеството „***********“ЕООД в работно време,
определено от работодателя, съобразно създадената от него организация на работа
и под негов контрол, с негови средства и материали.
На основание на това е прието за установено, че
е налице предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1,
ал. 2 от КТ и е издадено постановление за обявяване на съществуването на
трудово правоотношение между „*******“ЕООД Габрово и Д.К.О., за извършване на работа като "пакетировач" в обект "**********",
находящ се в гр. Габрово, местност ***********, стопанисван от „*********“ЕООД, считано от 05.05.2021г.
Постановлението е връчено на законния
представител на дружеството срещу подпис на 31.05.2021г.
По делото е изслушан в качеството на заинтересована
страна Д. К.О.. Същият потвърждава тезата на Дружеството а
именно че бил страна по сключен договор за изработка на 300бр. петифури, като
бил извикан в обекта на фирмата поради натрупана работа и поръчки. Не отрича,
че по време на проверката осъществявал трудови функции в проверявания обект-. ********* стопанисван от „*********“ЕООД.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата като подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване административен
акт е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Обжалваното постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение е издадено от компетентен орган – инспектор на Д ИТ Габрово, според чл. 21, ал. 4,
т. 2 от Устройствения правилник на ИА "ГИТ. Актът е мотивиран, съдържа
както фактически, така и правни основания за издаването му. Не са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването му, като правилно е приложен и материалният закон.
Съгласно чл. 1,
ал. 2 от КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения, т.е. цитираната императивна норма на КТ не позволява
отношенията при предоставянето на работна сила да се уреждат по друг начин,
освен като трудови. Ако отношенията между двете страни имат характер на
трудови, те задължително следва да бъдат скрепени с трудов договор. Не е
предоставено в правомощията на страните по договора да избират дали да сключат
трудов или друг вид договор, когато предметът му е престиране на работна сила.
Страните са свободни да решат дали въобще да сключат договора, както и дали да
го сключат при конкретни условия, но когато се предоставя работна сила, а не
резултат, вида на договора може да бъде само трудов. Съгласно чл.
405а, ал. 1 от КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на
чл. 1,
ал. 2 от КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с
постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези
случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с
всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на
възникването на трудовото правоотношение.
В конкретния случай няма спор, че Д.К.О. е бил нает от „********“ ЕООД като е осъществявал трудово дейност в обекта „**********“, стопанисван от
Дружеството- жалбоподател. Спорен е
въпросът относно правната природа на сключения между Д.О. и „*******“ЕООД Договор за
изработка от 29.04.2021г., т.е. дали договора е облигационен или прикрива съществуващо трудово правоотношение.
Доколкото в българското право липсва легална
дефиниция на понятията "трудов договор" и "граждански
договор", разграничителният критерий между тях следва да се изведе от
правните им характеристики. Трудовият договор има за предмет престирането на
работна сила – жив труд от работника за продължителен срок, който в повечето
случаи е за неопределено време или срочен такъв за извършване на определена
работа по чл. 68,
ал. 1, т. 2 от КТ, т. е. на определена длъжност, в рамките на определено работно
време, на работно място, със средства и материали на работодателя. Работникът
има задължение да спазва определен ред и трудова дисциплина, да получи правно
регламентирано трудово възнаграждение и др., докато при гражданския договор се
дължи конкретен трудов резултат за определен срок, при което изпълнителят е
оперативно самостоятелен да определи времето, през което ще реализира
"изработването на нещо", без да е ограничен от работно време, работно
място, непременно лично постигане на резултат, който може да бъде приет от
възложителя или при некачествено изпълнение да не бъде приет и съответно
заплащане на договорено възнаграждение, както и спазване на други правила.
Следващото се възнаграждение се договаря свободно и се изплаща окончателно след
приемане на изработката, което има еднократен характер. Престацията на труд е
предмет на трудово, а не на облигационно отношение, при автономия на
договарянето, ограничена от повелителните разпоредби на закона.
Видно от съдържанието на Договора от 29.04.2021г., същият е именуван като Договор за изработка, а страните - съответно
възложител и изпълнител. Изпълнителят е поел задължението да извърши изработка на 300 бр.
петифури, с материали и по рецепта на възложителя срещу сумата от 0.20 лв., за брой платима при приемане на работата с материали на
възложителя. Уговорени са неустойки и основания за прекратяване на договора.
От изложеното следва извода, че Д.О. на 05.05.2021г. е престирал своята
работна сила, като е осъществявал трудови функции, които са характерни за
дейността на дружеството- работодател, страна по договора за изработка на сладкарски издения. Възложената с Договора на Д.О. работа няма случаен и
инцидентен характер, а представлява трайно установена работа в дружеството за
определен период от време и с материали на работодателя – възложител „*******“ЕООД, като по този начин
следва да се приееме, че Дружеството безспорно има качеството
на работодател, който е наел О. за извършване на определена работа, с материали, които му е
предоставил, в рамките на установено работно време с регламентирани почивки и
под негов контрол, както и уговорено възнаграждение. Рецептата, а и средствата с
които следва да се изработят посочените в договора петифури са също
предоставени от възложителя. Тези обстоятелства водят до извода, че със сключения Договор за изработка не е било уговорено престиране на краен
резултат, а същия представлява договор за предоставяне на работна сила за
извършване на определена работа. Освен това в представения договор не е посочено, че дейността може да
бъде извършена от друго лице, което пък от своя страна сочи на сключването му с
оглед личността на изпълнителя, характерно за трудовото правоотношение.
Правоотношението между Д.О. и „*******“ЕООД следва да се
квалифицира като трудово и с оглед наличието на други съществени елементи на
трудовото правоотношение и това са определеното работно място, време и почивки,
както и обстоятелството, че работата е извършена с материали на работодателя.
Налице е и уговорка за получаване на възнаграждение, което може да се определи
като трудово възнаграждение за престирания труд с оглед продължителността на
трудовия договор. Обстоятелството, че на работника е възложено изпълнението на
конкретна поръчка – израбоктка
на 300 бр. петифури,
не води непременно до извода за наличие на гражданско правоотношение и по-точно
на договор за поръчка, след като са налице описаните по-горе елементи на трудово
правоотношение и това полагане на подовата настилка следва да се извърши с
лични незаместими действия. С оглед събраните по делото доказателства за
наличие на продължително и многократно престиране на труд, в установения за обекта работен режим с уговорено
работно време, продължителност на почивките през деня, уговорено възнаграждение
квалифицират правоотношението като трудово, а не облигационно.
Следва да се отбележи, че въпросния Договор
за поръчка е бил представен на по- късен етап, а не по време на проверката,
като към него е представен единствено протокол за приемане на възложените
сладкарски изделия. Липсват указания с какви продукти и въз основа на каква
рецепка същите ще бъдат произведени и дали впоследствие изработените и
предадени такива съотвестват като качество и характерискити на зададените
такива по договора. Ето
защо, съдът счита, че в настоящия случай сключения Договор за изработка прикрива предоставянето на работна сила в полза на работодателя, което цели
заобикаляне на правната уредба на трудовите правоотношения, в нарушение на чл. 1,
ал. 2 КТ.
Работодателят е имал възможност на основание чл. 68,
ал. 1, т. 2 от Кодексът на труда да сключи трудов договор с Д.О. до завършване на
определена работа, което не е направил.
Предвид изложеното, съдът намира, че оспореното Постановление за обявяване на трудово правоотношение от
13.05.2021г. не противоречи на
разпоредбите на материалния и процесуалния закон. Същото е прието в
съответствие с целта на закона и следва да бъде потвърдено, а подадената срещу
него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на делото и с оглед факта че от
страна на ответника не е заявено искане на присъждане на разноски, такива не
следва да бъдат присъдени.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд Габрово
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорване на жалба на „********“ЕООД гр. Габрово против Постановление за обявяване на трудово правоотношение от
13.05.2021г. на Д Инспекция по труда Габрово, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
административен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ :