№ 593
гр. Бургас, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело № 20222100500585 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивната жалба на ответницата Г. АТ. Л. с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Б., ж.к. „С.“, бл. **, вх. *, ет. *, подадена чрез упълномощения й
процесуален представител адв. Ненчо Драгнев- БАК срещу решение № 357от 28.02.2022 г.,
постановено по гр. дело № 7570/2021 г. по описа на Районен съд- Бургас , с която са
наложени мерки за защита на молителя П. К. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „И.“,
бл. ***, вх. *, ап.** срещу домашно насилие, осъществено на 26.10.2021г. от Г. АТ. Л. с
ЕГН ********** от гр. Б., като последната е задължена да се въздържа от извършване на
домашно насилие срещу молителя и е осъдена да му заплати направените по делото
разноски в размер на 500 лв. На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН ответницата е осъдена да
заплати по сметка на Районен съд -Бургас глоба в размер на 200лв., както и сумата от 25лв.,
представляваща дължимата по делото държавна такса.
В жалбата се излага недоволство от решението на районния съд с искане за
отмяната му като неправилно поради противоречие с материалния закон. Твърди се, че
действията на въззивницата неправилно са възприети от съда като акт на домашно насилие
по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, за което са изложени подробни съображения, в т.ч. и
доводи за незаконосъобразно поведение на молителя. В съдебно заседание, въззивницата
лично и чрез упълномощения си адвокатски представител поддържа жалбата си, с искане
съдът да я уважи.
В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗДН въззиваемият- молител П.Н., рез упълномощения си
процесуален представител адв. Мария Николова е депозирал писмен отговор, в който са
оспорени доводите във въззивната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, постановено при подробно изследване и анализ на доказателствения
1
материал, поради което моли за потвърждаването му. Излага съображения, че изразът, който
е предмет на производството по ЗЗДН е не само акт на домашно насилие, но и сериозно
погазване на установеното в чл. 32 от КРБ право на неприкосновеност на личния му живот,
още повече предвид водената от молителя предизборна кампания за кандидат за независим
народен представител. В съдебно заседание лични и чрез упълномощения си адвокатски
представител въззиваемия моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Бургаският окръжен съд като взе предвид направените оплаквания с жалбата,
изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Производството пред районният съд е образувано на 27.10.2021г. по молба по чл. 7 и
сл. от ЗЗДН, подадена от П. К. Н. с искане за издаване на заповед за налагане на мерки за
защита от домашно насилие по ЗЗДН срещу ответницата Г. АТ. Л. /негова бивша съпруга/,
осъществено от нея срещу молителя на 26.10.2021г., изразяващо се в отправени от
ответницата срещу молителя в кореспонденцията помежду им във „Вайбър“ заплахи, че ако
той не се откаже от права си по гр.д. № 2510/2021г. по описа на БРС, тя ще отиде в медиите
и ще разкаже и покаже всичко за него.
С обжалваното първоинстанционно решение, районният съд е уважил молбата по
ЗЗДН, като е наложил мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, по силата на която е
задължил ответницата да се въздържа от действия на домашно насилие спрямо молителя,
като на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на ответницата е наложена глоба в размер на 200 лв.
и в нейна тежест са възложени дължимата по делото държавна такса и разноските по делото,
направени от молителя.
При извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на обжалваното
решение въззивният съд не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо, като по
съществото на спора съдът намира следното:
ЗЗДН има за цел да даде защита срещу една особена категория посегателства,
извършвани от и срещу лица, които се намират в най - близки взаимоотношения помежду
си, попадащи в категорията лица по чл. 3 от ЗЗДН, какъвто е и процесния случай.
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или
сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в
семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават
едно жилище.
По делото не се спори, а от събраните по делото доказателства се установява, че
страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод по взаимно съгласие съгласно
влязло в законна сила съдебно решение от 19.04.2019г. по гр.д. № 6129/2018г. по описа на
БРС, като помежду им са налице усложнени във времето конфликтни междуличностни
отношения.
Пред първата инстанция са ангажирани множество доказателства, от чийто анализ
правилно районният съд е приел, че са доказани твърденията на молителя за осъществен
спрямо него от ответницата акт на домашно насилие на посочената в молбата дата
26.10.2021г., изразяващо се в психическо насилие, представляващо заплаха, че ще отиде в
медиите, ще разкаже и покаже всичко за него. От ангажираните свидетелски показания се
установява еднозначно и безпротиворечиво негативните емоции, които заканата е
предизвикала у молителя, тъй като същата е била отправена по времето, когато той се е
кандидатирал като независим кандидат на предстоящите тогава избори за народни
представители. Извършената съдебно-техническа експертиза, приета от съда и неоспорена
от страни е установила по безспорен начин, че горепосочения израз действително е написан
от ответницата и е адресиран към молителя в кореспонденцията им им във „Вайбър“ на
2
посочената дата. Правилно е прието, че отправения от ответницата към молителя израз
представлява заплаха от публично разгласяване на факти от личния и семейния живот на
молителя, която има характера на акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН под
формата на психическо насилие. Липсват доказателства, с които да е опровергана
доказателствената стойност на декларацията на молителя по чл.9, ал. 3 от ЗЗДН в тази й
част. По отношение на останалата част от твърденията, че заплахата е отправена с цел
молителят да се откаже от конкретни свои права по горепосоченото гражданско дело, също
правилно районния съд е приел същото за недоказано това обстоятелство.
Приетата от районния съд фактическа обстановка, установена от кредитираните
доказателства напълно се споделя от настоящата инстанция, като същата съответства и на
направените правни изводи за недоказаност на твърдените от молителя обстоятелства, които
се споделят изцяло от въззивната инстанция, поради което и на основание чл. 272 от ГПК
въззивният съд препраща към тях.
С оглед наведените в жалбата оплаквания относно съставомерността по смисъла на чл.
2 от ЗЗДН на отправения от ответницата израз, настоящата инстанция намира, че правилно
районният съд е счел, че се касае за упражнено психическо насилие, което се изразява в
закана за разгласяване на факти от личния и семейния живот на молителя, с цел
злепоставянето му пред обществото, независимо дали подлежащите на изнасяне факти ще са
верни или не. Обстоятелството дали докато е оправяла заканата ответницата също е била
подложена на психически тормоз от молителя, в настоящото производство няма правно
значение, доколкото ответницата не е сезирала съда с насрещно искане за защита досежно
изложеното от молителя в кореспонденцията помежду им на същата дата. Освен това следва
да се отбележи, че в ЗЗДН няма приложение института на реторсията. Що се касае до
втората част от твърдяното насилие, а именно, че същото е извършено с цел молителят да се
откаже от правата си върху детето, такива данни не се установиха по делото, затова
правилно районният съд е приел тази част от твърдяното деяние за недоказано. Независимо
от това, за налагане на мерките по ЗЗДН в случая е достатъчно да се докаже отправяне на
израз с посоченото съдържание, който да съдържа психическо и/или емоционално насилие.
Такова, както правилно е приел първоинстанционният съд е налице, тъй като с отправената
закана е довела до предизвикване на отрицателни емоции и насаждане на страх от публично
злепоставяне на молителя, които обстоятелства съставляват домашно насилие по смисъла на
чл. 2 от ЗЗДН, без значение дали извършителката реално е имала намерение да осъществи
заканата с цел да причини психически тормоз.
Затова като е уважил молбата за защита по ЗЗДН районният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, в съответствие с доказателствата по делото, поради
което същото следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на въззиваемия- молител
за присъждане на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените във въззивната инстанция
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 357от 28.02.2022 г., постановено по гр. дело №
7570/2021 г. по описа на Районен съд- Бургас.
ОСЪЖДА Г. АТ. Л. с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „С.“, бл. **, вх. *, ет. *
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на П. К. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр.
Б., ж.к. „И.“, бл. ***, вх. *, ап.** направените във въззивното производство разноски за
3
платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
На основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4