Присъда по дело №2848/2017 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

 

към присъда по НОХД № 2848 по описа за 2017 год. на Варненския районен съд - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав

 

 

            По отношение на подсъдимия А.О. ЛНЧ  ********** от Варненска районна прокуратура е възведено обвинение за  престъпление по чл.206 ал.1 от НК, за това, че на 06.06.2015 г. в гр. Варна, противозаконно присвоил чужда движима вещ -лек автомобил „Сеат Ибиза" с per. № В 5808 РМ на стойност 12 480 лева, собственост на „А." ООД ***, представлявано от А.В.Ж., която владеел.

           След провеждане на разпоредително заседание по въпросите на чл.247 Б ал.1 и ал.2 от НПК и липсата на констатации за  допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ДП и предвид изявлението делото да се разгледа по общия ред, съдът отложи разглеждането на делото и го разгледа по общия ред.

            В хода на разпоредителното заседание се представиха доказателства, че процесният лек автомобил е бил върнат на представляващия дружеството, собственик, като този факт бе потвърден и от самият представляващ в с.з.

           В хода на съдебното следствие прокурорът измени предявеното спрямо подс. О. обвинение, като разглеждането на делото продължи  по новото обвинение, както следва- за това, че на 06.06.2015 г. в гр. Варна, противозаконно присвоил чужда движима вещ – лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. № В 5808 РМ, на стойност 12 480 лева, собственост на „А.“ ООД ***, представлявано от А.В.Ж., която владеел, като присвоеното имущество е било внесено преди приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд- престъпление по чл. 206 ал. 6 т. 1 вр. ал. 1 от НК

          Представителят на Варненска районна прокуратура в съдебно заседание / и при първоначите съдебните прения и в последващите такива/ поддържа възведеното спрямо подс.О. обвинение за извършено престъпление по чл.206ал.6т.1вр. ал.2 от НК, като приема, че същото е изяснено от обективна и субективна страна.В подкрепа на становището си прокурорът излага аргументи, идентични с фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които приема за доказани, като приема, че престъплението обсебване е доказано по категоричен и несъмнен начин, но тъй като подсъдимият е върнал процесната вещ деянието следва да бъде квалифицирано по чл.206 ал.6т.1вр.ал.1 от НК.Предвид предвиденото наказание за това престъпление и чистото съдебно минало на подсъдимия, прокурорът приема, че са налице предпоставките за приложение на чл.78 а от НК, а именно за освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимия с налагане на административно наказание глоба, като моли за налагане на глоба в среден размер и възлагане на съдебно деловодните разноски.В хода на последващите прения прокурорът допълва, че е имало образувани преписки срещу подсъдимия, спрямо същият е бил съставен и предупредителен протокол, поради което прокурорът приема за безспорно доказано, че О. е бил запознат с претенциите на представляващия дружеството, собственик на процесния лек автомобил, но е отказал да върне автомобила, визира се липса на претенции от страна на подсъдимия по реда на гражданското съдопроизводство, касаещо собствеността на процесния автомобил, излагат се аргументи относно доказаността както на престъпното деяние, така и на датата на извършването му и отново прокурорът моли, предвид последващата по-лека квалификация на деянието, О. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание „Глоба” и за присъждане на разноските в тежест на подсъдимия.

          Защитникът на подсъдимия – адв. Б.М. Р., в хода на първоначалните съдебни прения не оспорва факта, че процесният автомобил е собственост на дружеството, представлявано от св.Ж., но основно излага аргументи, касаещи многогодишните взаимоотношения между св.Ж. и подсъдимия, както приятелски, така и бизнес такива.Приема, че са били налице бизнес отношения както между подсъдимия и св.Ж., така и между тях и св.А., за което счита, че има безспорни доказателства.В тази връзка защитникът приема, че бизнес отношенията са довели до съвместното решение да се закупи процесния лек автомобил, , като било взето и решение автомобилът да се ползва от подсъдимия във връзка с предприетото общо начинание- изграждане на тир паркинг.Визират се имуществени отношения между подсъдимия и свидетелите Ж. и А., за които се твърди, че има доказателства, включително и запис на заповед, като се сочат и устни договорки и се приема, че тези взаимоотношения многократно надхвърлят имуществено стойността на процесния лек автомобил.Визира се съгласието на св.Ж., първоначално автомобилът да е придобит от друго дружество, касаещо съвместната им дейност, поставя се под съмнение достоверността на показанията на св.Б., тъй като първоначално същият не е споменал познанството си със св.А., визират се и противоречия между показанията на св.Б. и св.Б., приема се за недоказани твърденията на св.Б., че първоначалната сума от 6000лв. е пратена от св.Ж., приема се за безспорно доказано, че след сключване на първоначалния договор процесният лек автомобил е бил предоставен за ползване от подсъдимия, оспорват се и показанията относно фактът кой е плащал първоначалните вноски, визира се липса на счетоводни документи в тази насока, приема се, че показанията на св.Б. не следва да се кредитират, приема се за безспорно установено, че процесният автомобил е бил задържан от св.Б., но се оспорват твърденията на свидетеля по отношение на факта точно колко вноски са били заплатени или не са били заплатени, оспорва се основанието от подсъдимия да се иска заплащане на пълната сума за закупуването на автомобила предсрочно, не се оспорва фактът, че автомобилът е бил продаден след заплащане на сума от св.Ж. и че собствеността е била  прехвърлена на неговото дружество, оспорва се  стойността на автомобила, заплатена от св.Ж., оспорва се присъствието на подсъдимия при нотариалното изповядване на сделката за покупко-продажба на процесния автомобил, сочи се, че автомобилът и след последвалата продажба е бил предоставен за ползване на О. и то отново във връзка със съвместната дейност, касаеща изграждането на тир паркинг, визират се влошени имуществени взаимоотношения между подсъдимия, св.А. и св.Ж. през 2015г., които не са се изчерпвали с процесния лек автомобил, но се твърди, че съвместната дейност не е била преустановена и не е бил поставен въпрос за връщане на лекия автомобил, не се оспорва получаването на нотариалната покана за връщането на автомобила, но се твърди, че е бил проведен разговор между св.Ж. и подсъдимия по отношение на основанието за връщане на автомобила и св.Ж. бил заявил „Добре, добре”, което създало впечатление у О., че  нотариалната покана губи смисъл.Освен горното се визира заключение на експертиза, съгласно която подсъдимият не е положил подписи в представените от св.Ж. договори за паричен заем и в този смисъл се поставя под съмнение достоверността на показанията на св.Ж., твърди се, че св.Ж. не е повдигал въпроса за връщането на лекия автомобил пред св.А., като се твърди, че подсъдимият е държал и ползвал процесният лек автомобил именно поради извършваната съвместна дейност, която не е била преустановена и след нотариалната покана.В този смисъл се излагат аргументи в подкрепа на становището, че деянието, извършено от подсъдимия е несъставомерно, тъй като се твърди на първо място, че датата, посочена в диспозитива на обвинението, се явява почивен ден, в който подсъдимият не би имал възможност да върне автомобила в нотариалната кантора, визира се и липса на субективния елемент от състава на престъплението, тъй като се приема, че подсъдимият е  държал вещта  и я е ползвал във връзка със съвместната дейност и след разговор със св.Ж. след получаване на нотариалната покана е останал с убеждението, че може да продължи да ползва автомобила като обща за съдружниците вещ и не следва да я връща и се иска подсъдимият да бъде оправдан.В хода на повторно проведените съдебни прения защитникът отново акцентира върху основанието, на което процесният автомобил е бил предоставен за ползване от подсъдимия- съвместната дейност и фактът, че и св.Ж. е приел автомобила като общ и касаещ тази съвместна дейност, оспорват се твърденията на св.Ж., че е изплащал вноски за автомобила, предоставяйки средствата на подсъдимия, като се приема за нелогично това твърдение, тъй като подсъдимият се е намирал в друг град и не е имал възможност да заплаща вноските в гр.Варна, оспорва се и основанието за превеждане на сумите, за които има приобщени банкови документи по делото- основание „заем” и отново се приема, че показанията на св.Ж. не следва да се кредитират, отново се визира проведен разговор между подсъдимия и св.Ж. след получаване на нотариалната покана, като се приема, че не следва да се кредитират показанията на св.Ж., тъй като твърденията му за подпис върху представените договори за заем не се потвърждават от назначената експертиза, отново се излагат аргументи относно липсата на субективен елемент на престъплението, предвид проведен разговор между подсъдимия и св.Ж. след връчване на нотариалната покана, отново се сочи, че е посочена дата на извършено престъпление, която е почивен ден, като се иска подсъдимият да бъде оправдан  и алтернативно се иска налагане на административно наказание на основание чл.78 А от НК.

         Защитникът на подсъдимия- Б.Н.Р. в хода на първите съдебни прения изразява становище, че обстоятелствата по делото не са изяснени в пълнота в хода на ДП, тъй като не са били изследвани в пълнота стопанските отношения между страните.Визира се наличие на две групи показания- тези на св.Ж. и показанията на св.Б., а от друга страна са обясненията на подсъдимия и показанията на св.А..Приема се за безспорно установено, че се е развивала съвместна стопанска дейност между подсъдимия, св.Ж. и св.А., но отношенията им са се основавали на „честна дума”.Приемат се за недоказани твърденията на св.Ж., че плащането на първоначалната вноска е подлежало на връщане.Отново се твърди, че ползването на процесния автомобил от подсъдимия се е налагало единствено с оглед извършването на съвместната стопанска дейност, приемат се за неуредени отношенията между страните кой и какви вноски е плащал за процесния автомобил, оспорват се показанията на св.Ж., оспорват се и твърденията за това колко вноски са били платени за процесния автомобил предвид цената, на която в последствие същият е бил продаден на дружеството, представлявано от св.Ж., приема се ,че св.Б. се е облагодетелствал неправомерно чрез продажбата на автомобила на дружеството, представлявано от св.Ж., отново се твърди, че въпреки последвалата продажба на автомобила на дружеството, управлявано от св.Ж. автомобилът отново е бил предоставен за ползване на подсъдимия за съвместната дейност, излагат се аргументи за липса на умисъл от страна на подсъдимия за извършването на процесното престъпление и отново се твърди, че следва да бъдат кредитирани изцяло обясненията на подсъдимия.В хода на вторите съдебни прения горепосоченият защитник отново приема, че още в хода на ДП е имало съществени противоречия в свидетелските показания, отново се акцентира върху съвместната стопанска дейност между подсъдимия и свидетелите Ж. и А., във връзка с която са разменяни както парични средства, така и отчети за дейността.Отново се сочи, че процесният автомобил е бил закупен за съвместното стопанско мероприятие, приема се, че показанията на св.Б. не следва да бъдат кредитирани, защото същият има собствен интерес да продаде процесният автомобил и да си вземе парите, отново се анализират платените вноски и стойността, на която автомобилът е бил продаден, отново се излагат аргументи за липса на субективна страна за извършено престъпление, като се твърди, че подсъдимият е ползвал и приемал процесния автомобил като такъв, който касае съвместната стопанска дейност, не се оспорва връчването на нотариалната покана за връщане на автомобила, отново се твърди, че е спорен въпросът, дали са давани пари на заем от страна на св.Ж., приема се, че конструкцията на обсебването от формална страна е осъществена, но липсва субективния елемент и в горния смисъл се иска постановяване на присъда.

            Подсъдимият не се признава за виновен, дава подробни обяснения във връзка с предявеното обвинение, а в последната си дума двукратно изразява становище, че се чувства измамен и невинен.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:   

           Подс. А.О. живеел от години в Р.България. Същият бил управител и представляващ на дружество „Трастен парк"ЕООД-Варна.Подсъдимият познавал св.Ж.- управител на „А.“ ООД от 2005-2006г. във връзка с бизнес отношения в страната ни, като същият запознал св.Ж. и със св.Д.А.- негова родственица. През 2008г.-2009г. подсъдимият и св.Ж. взели решение да закупят ТИР  паркинг, находящ се на главен път Русе- София.Така между подс.О. и свидетелите Ж. и А. възникнали конкретни стопански взаимоотношения, неоформени официално, но по смисъла на същите  подсъдимият и посочените свидетели се били договорили да предоставят средства взаимно за изграждането на горепосочения тир паркинг. Всеки от споразумелите се предоставял средства за общото мероприятие.Същевременно между св.Ж. и св.А. дори били сключени договори за заем, като св.Ж. получил определени суми, които в последствие върнал на св.А. заедно с лихвите.

Във връзка със съвместната дейност подсъдимият св.Ж. и св.А. решили, че  имат нужда от лек автомобил, поради което с помощта на св.А., подс.О. и св.Ж. се свързали със св.Б..*** между „Трастен парк"ЕООД-Варна /като купувач/, представлявано от подсъдимия, в качеството му на управител и представляващ дружеството „Трастен парк"ЕООД-Варна и „Багеди Ауто"ООД /като продавач/, представлявано от св. И.Д.Б., бил сключен Договор за покупко-продажба на лек автомобил „Сеат Ибиза" с per. №В5808РМ, шаси №VSSZZZ6JZAR082621, двигател №BXW516271. Превозното средство било собственост на „Багеди Ауто"ООД. Това обстоятелство било известно на подсъдимия и било изрично вписано в Свидетелството за регистрация на возилото част I, изд. на 19.01.11г. Съгласно така посочения договор, за да придобие собствеността на автомобила, купувачът следвало да заплати 19000 лв. /без ДДС/, с първоначална вноска 6000 лв. без ДДС, и следващи вноски общо 26 на брой, всяка в размер на 500 лв. месечно без ДДС, с краен срок 30.10.13 г.Съгласно подписаният договор,  в случай, че купувачът не заплати уговорената сума в посочения срок или не внесе една от месечните вноски в рамките на текущия месец, продавачът имал право да прекрати едностранно договора по вина на купувача, като задържи всички получени до момента плащания, като неустойка, без да е необходимо да прави волеизявления за това, което изрично било отразено в чл. 3 от Договора. Изрично в чл.4 от Договора било посочено, че собствеността върху автомобила се прехвърля на купувача след като са получени всички плащания, издадена е фактура и е подписан приемно-предавателен протокол. При сключване на Договора между представителите на „Трастен парк"ЕООД и „Багеди Ауто"ООД присъствал и св. Ж., управител и представляващ „А."ООД-Варна. Предвид бизнес-отношенията между „А."ООД и „Трастен парк"ЕООД, и приятелски такива между св. Ж. и подсъдимия, св.Ж. платил първоначалната вноска за закупуване на автомобила в размер на 6000лв.. Ж. и О. се уговорили подсъдимият да плаща месечните вноски по Договора, а след окончателното изплащане на задълженията по същия,подс.О. да върне на свидетеля сумата по първоначалната вноска. Въз основа така сключения Договор, на 24.08.2011 г. на О. бил предоставен лек автомобил „Сеат Ибиза" с per. №В5808РМ, шаси №VSSZZZ6JZAR082621, двигател №BXW516271, ведно с ключовете и документите на возилото.

 Съвместната дейност се развивала, като средства били предоставяни както от подсъдимия, така и от свидетелите Ж. и А..За предоставените от св.Ж. средства подсъдимият изготвял собственоръчно изписани отчети за оползотворяването им, които предоставял на свидетеля Ж..В предоставяните отчети, представени в с.з. от св.Ж. фигурирали и суми, които подсъдимият отразил като заплатени вноски за процесния лек автомобил.В хода на съдебното следствие св.Ж. представи и заверени копия на преводни нареждания в полза на подсъдимия  за сумата от общо 23000лв. с отразено основание- договор за заем.

 От момента на сключването на договора с дружеството, представлявано от св.Б., единствено подсъдимият ползвал  процесния лек автомобил и то по предназначение- за съвместната дейност, която не била документално оформена, но за която имало устно споразумение между горепосочените страни. В началото подсъдимият  изпълнявал задълженията си по уговорените в Договора условия за плащане, но през 2012 г. не платил няколко месечни вноски. Междувременно, при възникнала необходимост от ремонт, в рамките на уговорената с Договора гаранция от две години /чл.7/, подсъдимият предоставял няколкократно автомобила за отстраняване на неизправностите в сервиза на „Багеди Ауто"ООД в гр. Варна, ведно с ключовете и документите на превозното средство. При поредно оставяне на возилото в сервиза от страна на подс.О. за ремонт в края на 2012 г.,св. Б. проверил извършените плащания по Договора и установил, че в продължение на няколко месеца не са правени лизингови вноски. Предвид така констатираното неизпълнение на Договора, св.Б. задържал автомобила и отказал да го предостави повече на подсъдимия. При поискано от последния обяснение, Б. разяснил, че задържа возилото заради неплатени лизингови вноски, и заявил, че ако О. желае да го получи обратно, трябва наведнъж да плати цялата остатъчна сума, съгласно уговорената в Договора продажна цена.Този факт Б. споделил и със св.А., която била ангажирана със заплащането на вноските, които предавала на св.Б.. Подсъдимият споделил за случилото се със св. Ж. и двамата се уговорили свидетелят да заплати остатъчната продажна цена по Договора, така че управляваното от последния дружество да придобие собствеността върху автомобила, след което отново да го предостави за ползване на О.. В изпълнение на така взетото от двамата решение, на 08.01.13 г. в гр. Варна, в присъствието на подсъдимия бил сключен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство лек автомобил „Сеат Ибиза" с per. №В5808РМ, шаси №VSSZZZ6JZAR082621, двигател №BXW516271, между „Багеди Ауто"ООД, представлявано от св. Б., като продавач, и „А."ООД, представлявано от св.Ж., като купувач, с нотариална заверка на подписите с per. №232/13 г. на ВН Б.В., per. №124 на НК, извършена на датата на сключване на договора. По силата на сключения договор, считано от 08.01.13 г. собствеността върху описаното превозно средство била придобита от търговско дружество „А."ООД, представлявано от св.Ж.. След подписването на договора св.Ж. платил сума в размер на около 8000лв., за закупуването на автомобила, но за плащането била изготвена фактура 9696/08.01.13 г., подписана от двамата свидетели, в която била отразена сумата от 6500лв.При нотариалното изповядване на сделката присъствал и подсъдимия. След като придобил собствеността върху вещта и автомобилът бил предаден от Б., на същата дата св.Ж. отново предоставил процесния автомобил на подсъдимия за ползване, ведно с ключовете и документи за същото - Свидетелство за регистрация част II и сервизна книжка. Уговорили се О. да върне на Ж. превозното средство при поискване от страна на последния. Предвид така сключения на 08.01.13 г. договор между „А."ООД и „Багеди Ауто"ООД, било издадено ново Свидетелство за регистрация част I за л.а. „Сеат Ибиза" с per. №В5808РМ, което останало във владение на св. Ж.. След като на 08.01.13 г. получил владението върху процесния автомобил, подсъдимият продължил да го ползва по предназначение- за дейността, касаеща тир паркинга.

През 2015г. св.Ж. решил да се оттегли от участие в съвместното начинание, поради което в началото на м.май 2015 г.  помолил  О.  да му върне процесното превозно средство, тъй като същото му е необходимо. Подсъдимият знаел, че л.а.“Сеат Ибиза“ е собственост на „А."ООД по силата на сключения с „Багеди Ауто"ООД на 08.01.13 г. договор за покупко-продажба, но въпреки това му заявил, че няма да му предаде колата, тъй като се счита за неин собственик. Като не получил доброволно превозното средство, на 19.05.15 г. св. Ж. изпратил нотариална покана до обвиняемия, №141, том 1, per. №1817/19.05.15 г. на ВН Б. В. №124. Със същата свидетелят приканвал О. в 14-дневен срок от получаването й да остави колата в двора на нотариалната кантора на св.Б.В. ***, ведно с ключовете за същия, Свидетелство за регистрация част II, застраховка ГО, винетни стикери и др. придружаващи документи. На 22.05.2015 г. подсъдимият се явил в нотариалната кантора на нотариус Б.В. *** и получил от св. К. екземпляр от нотариалната покана, което удостоверил с полагане на подписа си на позиция „Получил" на нарочно изготвена за целта разписка. В указания 14-дневен срок, започнал да тече от деня, следващ датата на получаването /22.05.2015 г./ на нотариалната покана - 23.05.2015 г., до края на 05.06.15 г. вкл., изчислен съгл. разпоредбата на чл.60 ГПК /ал.1 „Срокът се изчислява по години, месеци, седмици и дни" и ал.5 „Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден"/, О. не върнал колата на св. Ж..Следва да се отбележи, че датата 05.06.2015г. е работен ден- петък. Не я оставил в двора на нотариалната кантора или на друго уговорено място, нито лично я предал на св. Ж.. Като не я върнал на законния й собственик без правно основание и го лишил от възможността да владее, ползва и да се разпорежда необезпокоявано с вещта, на 06.06.15 г. подсъдимият противозаконно присвоил л.а. „Сеат Ибиза" с per. №В5808РМ и продължил да ползва лично превозното средство.. Това мотивирало св. Ж. да подаде жалба в полицията срещу обвиняемия. До приключване на разследването вещта не била възстановена.

           На 27.08.2015г., след депозиране на жалба от св.Ж., в с.Тръстеник спрямо О. бил съставен предупредителен протокол, че следва да върне процесния автомобил на „А.“ ООД, представлявано от св.Ж., но подсъдимият лично вписал в протокола, че отказва да го подпише и отказът бил удостоверен с подпис на свидетел.

Видно от заключението на извършената в хода на разследването съдебно-оценителна експертиза, левовата стойност по пазарни цени на движимата вещ - лек автомобил „Сеат Ибиза" с per. № В 5808 РМ, първа регистрация 15.03.2010 г., 1390 куб. 63 kw 85 к.с. рама VSSZZZ6JZAR082621 двигател BXW516271, е в размер на 12 480 лева /дванадесет хиляди четиристотин и осемдесет лева/.

Видно от заключението на допълнителна съдебно-графическа експертиза, подписът след ръкописния текст „Получил" в оригинала на разписка от 22.05.15 г. за получен екземпляр от нотариална покана №141, том 1, per. № 1817/19.05.15 г. на Нотариус №124, е изпълнен от подс. А.О..

Видно от заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдеблно-почеркова експертиза:“ Подписите, положени в за „Заемател" в Договори за парични заеми от 05.10.2011 г., 17.09.2011 г. и 31.08.2011 г., представени от св.Ж. като такива, сключени между него и подсъдимия, не са изпълнени от А.К.О.. Ръкописният текст, изпълнен в 3 броя листи - 2 бр. малък формат с перфорация в горната част и един кариран лист голям формат,  представени в хода на съдебното следствие от св.Ж., като разписки от подсъдимия за оползотворени средства, е изпълнен от А.К.О..

           Видно от справката за съдимост, подс.О. не е осъждан  и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

           Съдът  не кредитира обясненията на подсъдимия, дадени в с.з., че първоначалната вноска от 6000лв. за закупуването на лекия автомобил „Сеат“ е била заплатена лично от него, тъй като в тази им част обясненията му противоречат както на показанията на св.Ж., така и на показанията на св.Б. в кредитираните от съда части.Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия и в частта, в която сочи, че св.А. е заплатила сума от 2000лв. за закупуването на автомобила, тъй като тези твърдения са изолирани, липсват други доказателства и не се потвърждават дори и от показанията на св.А., а и противоречат на клаузите на договора, съгласно който такава сума не е дължима при сключването на договора извън първоначалната вноска от 6000лв.Съдът не кредитира и твърденията на подсъдимия, че е научил за продажбата на процесния лек автомобил на дружеството, представлявано от св.Ж. след телефонен разговор с последния и че не е присъствал на изповядването на сделката, тъй като в тази им част обясненията на подсъдимия коренно противоречат на показанията на свидетелите Ж. и Б. в кредитираните от съда части.Съдът не кредитира и обясненията на подсъдимия, съгласно които последният е узнал, че св.Ж. претендира за връщане на автомобила едва след получаване на нотариалната покана, без първоначални претенции в тази насока и че провел разговор със св.Ж. по този повод, по телефон, като при разговора свидетелят му е заявил, че всичко е наред, тъй като тези обяснения противоречат на показанията на св.Ж. и е нелогично свидетелят да се ангажира с посещения при нотариус, със заплащането на средства за изготвяне на нотариална покана и за нейното връчване, както и с подаването на последващите жалби до различни органи на МВР във връзка с процесния автомобил, ако не е желаел категорично неговото връщане.Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, че св.Ж. не е предоставял парични средства за заплащането на вноски по първоначалния договор, тъй като в тази им част обясненията на подсъдимия противоречат както на показанията на св.Ж. в кредитираните части, така и на писмените доказателства по делото- собственоръчно изготвени отчети от подсъдимия.Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, че не е имало договорка между него и св.Ж. както за връщане на първоначално платената от свидетеля сума от 6000лв., така и за връщане на автомобила след сключване на договора от 2013г.  при поискване от страна на свидетеля, тъй като в тази им част обясненията противоречат на показанията на св.Ж. в кредитираните части и съдът ги приема за защитна теза.Съдът не кредитира и твърденията на подсъдимия, че най-много една вноска по първоначалния договор да не е била платена,тъй като в тази им част обясненията  коренно противоречат на показанията на св.Б. и на св.Ж.  в кредитираните от съда части.В останалата им част съдът кредитира обясненията на подсъдимия, дадени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите от съда писмени и гласни доказателства.

         Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите В. и К., дадени в с.з. и тези, дадени от св.В. в хода на ДП и прочетени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите писмени и гласни доказателства по делото, включително и с обясненията на подсъдимия в кредитираните части.

         Съдът не кредитира показанията на св.Ж., дадени в с.з. единствено в частта, в която същият твърди, че първоначално сключеният договор е подлежал на прекратяване при невнасянето на две месечни вноски, тъй като съгласно клаузите на договора същият е подлежал на еднократно прекратяване при неплащането на една вноска.Съдът не кредитира показанията на св.Ж. и в частта, в която същият сочи в с.з., че подсъдимият лично е положил подпис в трите представени в с.з. договори за заем, тъй като в тази им част показанията на свидетеля не кореспондират с обясненията на подсъдимия и със заключението на назначената съдебно-почеркова експертиза, но приема, че основанието за преводите на сумата от 23000лв. е договорка за заем, тъй като именно това основание е отразено в платежните документи.В останалата им част съдът кредитира показанията на св.Ж., тъй като  същите са последователни, непротиворечиви, житейски достоверни и кореспондиращи както с показанията на св.Б. в кредитираните от съда части, така и с кредитираните от съда писмени доказателства по делото.Неоснователно е искането на защитата напълно да се изключат показанията на св.Ж. от доказателствата по делото, тъй като показанията му в една несъществена част не кореспондират със заключението на съдебно-почерковата експертиза, първо, защото тази експертиза не касае пряко предметът на наказателното производство и второ, доколкото показанията на свидетеля в кредитираните от съда части кореспондират напълно и с други кредитирани от съда писмени и гласни доказателства, няма как тези показания напълно да се изключат от доказателствения материал по делото.

         Съдът не кредитира показанията на св.Б., дадени в с.з. в частта, в която същият първоначално сочи, че има документи за платените суми по първоначалния договор и съхранява дневниците за продажби, тъй като в тази им част показанията на свидетеля не кореспондират с последващите му показания в с.з. , като не се представят и никакви документи в подкрепа на първоначалните му твърдения.Съдът не кредитира показанията на св.Б. и в частта, в която същият сочи каква сума е получил от св.Ж. за л.а.“Сеат Ибиза“ при сключването на договора от 2013г., тъй като в тази им част показанията на свидетеля са колебливи, непоследователни, същият заявява, че няма категоричен спомен и противоречат на показанията на св.Ж., че е заплатил сумата от 8000лв., а не тази, отразена в издадената фактура.Съдът не кредитира и последващите твърдения в с.з., че не помни кой е платил първоначалната вноска по сключването на договора от 2011г., тъй като същите са колебливи, несигурни, противоречат на първоначално дадените категорични показания в с.з. и на показанията на св.Ж..Съдът не кредитира показанията на св.Б., дадени в хода на ДП и прочетени в с.з./ л.157/ в частта, в която същият сочи, че подсъдимият не е присъствал на сключването на договора от 2013г., тъй като в тази им част показанията от ДП противоречат на тези, дадени от свидетеля в с.з., към които същият се придържа и на показанията на св.Ж. в кредитираните от съда части.В останалата им част съдът кредитира показанията на св.Б., дадени в с.з. и тези, дадени в хода на ДП, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.В тази връзка не следва да се споделя становището на защитата, че показанията на св.Б. не следва да се кредитират изобщо, като заинтересован от продажбата на автомобила, тъй като дори и да се приеме, че същият е бил заинтересован да се удовлетвори, чрез получаване на сумата за продадения автомобил, няма никаква причина да се изключат напълно показанията му, доколкото същият по никакъв начин не е заинтересован от изхода на наказателното производство, като следва да се отбележи, че именно св.А. -родственица на подсъдимия е свързала О. и св.Ж. със св.Б., тъй като очевидно същата е имала предходно познанство с Б..

          Съдът не кредитира показанията на св.А., дадени в с.з., че подсъдимият е заплатил първоначалната вноска от 6000лв. при сключване на договора от 2011г., тъй като на първо място същата не е присъствала при сключването на договора и е получила информация за плащането от подсъдимия и на второ място, тъй като показанията на св.А. в тази им част противоречат на показанията на свидетелите Ж. и Б. в кредитираните от съда части.Съдът не кредитира показанията на св.А., че е плащала вноските по първия договор от лични средства и че най-много една вноска не е била платена, тъй като в тази им част показанията на свидетелката, дадени в с.з. не кореспондират с показанията на св.Б. и св.Ж. и с приобщените по делото отчети към св.Ж. за изразходвани средства.Отново поради противоречие с показанията на св.Б. съдът не кредитира и твърденията на свидетелката А., че св.Б. не ги е уведомил за неплащането на вноските, а и е нелогично св.Б. да иска изплащане на цялата сума, дължима за процесния автомобил и задържането на същия, ако не са нарушени клаузите на сключения договор.Съдът не кредитира показанията на св.А., дадени в с.з. и в частта, в която същата сочи, че след получаването на нотариалната покана и разговор със св.Ж., последният е заявил на подсъдимия да продължи да управлява процесния автомобил, първо, защото св.А. не е присъствала на такъв разговор и второ, тъй като в тази им част показанията на свидетелката коренно противоречат на показанията на св.Ж. в кредитираните от съда части.Съдът не кредитира показанията на св.А. и в частта, в която същата сочи, че има невъзстановени лични заеми, предоставени на св.Ж., тъй като в тази им част показанията на А. противоречат на показанията на св.Ж. в кредитираните от съда части и липсват писмени доказателства или други гласни доказателства, които да подкрепят тези твърдения.В останалата им част съдът кредитира показанията на св.А., дадени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с всички други кредитирани от съда писмени и гласни доказателства.

          Съдът не кредитира показанията на св.Б., дадени в с.з., в които същата сочи, че не е получавала никакви плащания в полза на дружеството, представлявано от св.Б., тъй като в тази им част показанията на свидетелката противоречат на показанията й, дадени в хода на ДП и прочетени в с.з., а и след прочитането на показанията св.Б. заяви, че е получавала плащания в отсъствието на управителя и по негови указания, като в хода на проведената очна ставка със св.А. не отрече категорично да е получавала суми и от нея за плащане на вноски по първоначалния договор, заяви единствено, че не си спомня.В останалата им част съдът кредитира показанията на св.Б., дадени в хода на съдебното производство и напълно кредитира показанията й от ДП, прочетени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и не се оборват от други доказателства.

         Съдът напълно кредитира  заключението на изготвените в хода на досъдебното производство оценителна и графически експертизи, както и на съдебно-почерковата експертиза, изготвена в хода на съдебното производство, като компетентни, безпристрастни и съобразени с всички факти и обстоятелства по делото.

         Съдът не кредитира представените от св.Ж. три броя договори за паричен заем, тъй като съгласно заключението на съдебно-почерковата експертиза подписът на заемател не е положен от подсъдимия, като кредитира останалите писмени материали, приобщени към доказателствата по делото, тъй като те са непротиворечиви по между си и съответстват на установената фактическа обстановка.

         Гореописаната фактическа обстановка се доказва  по безспорен начин от събраните по делото доказателства, а именно от: частично от обясненията  на подсъдимия О.,  от показанията на   свидетелите Ж., Б., К., В., А. и Б. в кредитираните от съда части, заверени копия на договори, нотариална покана, разписка, СОЕ , графически експертизи, съдебно-почеркова експертиза,  ръкописни отчети, предупредителен протокол, справка за съдимост, както и от  другите писмени материали по делото, кредитирани от съда.

         След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че подсъдимият О.  е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 206 ал. 6 т. 1 вр. ал. 1 от НК, тъй като на 06.06.2015 г. в гр. Варна, противозаконно присвоил чужда движима вещ – лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. № В 5808 РМ, на стойност 12 480 лева, собственост на „А.“ ООД ***, представлявано от А.В.Ж., която владеел, като присвоеното имущество е било внесено преди приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд.

          Съдът не споделя становището на защитата на подсъдимия, че деянието не е доказано по безспорен и несъмнен начин.

          На първо място, датата 05.06.2015г. е работен ден, това е последната дата, на която ако процесният автомобил е бил върнат на ощетеното дружество престъпление не би било извършено, а законодателят не предвижда липса на съставомерност, ако престъплението е извършено в почивен ден- 06.06.2015г. –съботен ден, когато безспорно подсъдимият вече е бил в забава и е потвърдил отказа си да върне процесното МПС.

          Няма никакъв спор по делото, че между подсъдимият и свидетелите Ж. и А. са били налице неформални бизнес отношения, касаещи изграждането на ТИР- паркинг и че същите са влагали средства и са осъществявали съвместна дейност на това неоформено документално, но безспорно договорено устно начинание, но този факт сам по себе си не може да обоснове извод за липса на осъществен състав на престъпно поведение, предмет на наказателното производство.Няма и спор, че договорките между страните са били процесният лек автомобил „Сеат Ибиза „ да се ползва от подсъдимия във връзка със съвместното бизнес-икономическо начинание.Ирелевенатни са твърденията, че е имало и някакви финансови взаимоотношения между свидетелите Ж. и А., тъй като същите не касаят конкретно процесният лек автомобил.Безспорно св.Ж. е бил съгласен първоначално автомобилът да бъде придобит от „Трасен парк” ЕООД-Варна, но този факт не касае по никакъв начин съставомерността на извършеното в последствие престъпление.Съдът по-горе е изложил аргументи, касаещи показанията на свидетелите Б., Ж. и А., като не споделя становището, че не е било безспорно доказано, че св.Ж. е платил първоначалната сума от 6000лв. за закупуването на процесния лек автомобил, като е ирелевантен въпросът дали тази сума е подлежала на връщане или не, тъй като този факт не касае последващите действия по отношение собствеността на процесния лек автомобил.Безспорно единствено подсъдимият е управлявал процесния лек автомобил още след сключването на първоначалния договор с „Багети ауто”, като съдът намира за неоснователни възраженията, че не е ясно кой е плащал първоначалните вноски за автомобила- съдът приема, че са плащани от св.А., но за това кой е давал суми, макар и не всички, е изложил аргументи по-горе и приема, че суми за вноски са предоставяни  и от св.Ж..Съдът приема за доказано, че за автомобила са не са платени повече от една месечни вноски, но дори и една да не е била платена- този факт не се оспорва, то отново св.Б. е имал право по смисъла на сключения договор от 2011г. да задържи автомобила и да прекрати договора.Сам св.Б. заявява, че е продал автомобила на дружеството, представлявано от св.Ж. на цена, под тази договорена в първоначалния договор, за да се финализира сделката, като сметките на защитата ,че предвид последващата продажна цена би следвало да са платени всички вноски по договора с изключение на една, са ирелевантни.Безспорно предвид кредитираните от съда гласни доказателства съдът приема, че подс.О. е присъствал на изповядването на сделката през 2013г., като само предвид факта, че същият не отрича да знае за тази сделка, невръщането на автомобила при поискването от страна на св.Ж. прави деянието съставомерно.Ирелевантни са твърденията какви точно са били икономическите отношения между страните, тъй като безспорно процесният автомобил е бил собственост на дружеството, представлявано от св.Ж., безспорно същият е поискал връщане и безспорно това не е било сторено.Всички останали икономически отношения е следвало да се уредят по друг ред, тъй като автомобилът не касае никакви други договорености между страните.

         Предвид константната практика на ВКС/ Р № 35 от 05.02.2009г. на ВКС, Р №33  от 08.02.11г. на ВКС, Р№ 231  от 19.06.2001г. на ВКС  и др./ , не само разпореждането с една вещ, но и отказът същата да бъде върната, осъществява състава на чл.206 ал.1 от НК/ респективно и чл.206  ал.6 от НК/, какъвто безспорно е настощият казус- автомобилът е собственост на „АНД”-ООД, представлявано от св.Ж. и подсъдимият е знаел за този факт, безспорно автомобилът е бил във владението на подс.О. със съгласието на св.Ж. и то във връзка със съвместно бизнес начинание, безспорно през 2015г. св.Ж. е поискал връщане на автомобила- и устно при разговор и с връчването на нотариална покана, но автомобилът не е бил върнат от подсъдимия в съответния срок, поради което деянието, както приема и защитата, е безспорно установено  за извършено от обективна страна.

         Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано към датата на извършване на деянието  физическо лице.

         Изпълнителното деяние се изразява в отказ да бъде върната чужда движима вещ – лек автомобил „Сеат Ибиза“, с рег. № В 5808 РМ, на стойност 12 480 лева, собственост на „А.“ ООД ***, представлявано от А.В.Ж., която подсъдимият е владеел със съгласието на представляващия дружеството, собственик на процесния лек автомобил, като присвоеното имущество е било внесено преди приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд.

        Касае се за престъпление против собствеността, засягащо нормално упражняване на правото на собственост върху движими вещи и на имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване и запазване.

         От субективна страна - деянието е извършено при пряк умисъл.Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.В този смисъл съдът не споделя становището на защитата, че деянието е несъставомерно от субективна страна по следните съображения:

        Ирелевантен е фактът как подсъдимият е приемал процесния автомобил, тъй като същият безспорно по делото е бил наясно, че автомобилът е собственост на дружеството, представлявано от св.Ж. и спор по този въпрос няма.Неоснователни са твърденията, че подсъдимият е бил с убеждението, че може и след нотариалната покана да не върне поисканият от св.Ж. лек автомобил, тъй като от кредитираните от съда гласни и писмени доказателства се установява безспорно, че св.Ж. е поискал този автомобил да бъде върнат и това не е било сторено от подсъдимия.Няма никакви доказателства в подкрепа на твърденията на подсъдимия, че св.Ж. и след връчване на нотариалната покана за връщане на автомобила му е заявил, че няма проблеми и автомобилът може да бъде ползван и както е посочено и по-горе, такива твърдения са нелогични, предвид направените от св.Ж. разходи за да си върне автомобила и последвалите жалби, включително и предоставянето на предупредителен протокол за връщане, който подсъдимият е отказал да подпише.В този случай са ирелевантни личните възприятия на подсъдимия за статута на процесния автомобил и имали ли са съвместна дейност със св.Ж., тъй като автомобилът безспорно е бил собственост на дружеството, представлявано от св.Ж. и е следвало при поискване да бъде върнат.Ако подс.О. е имал някакви претенции по отношение на автомобила, то същият е следвало да ги предяви по гражданско правен ред след връщането на автомобила, което същият безспорно по делото не е сторил.Автомобилът е собственост на „А.” ООД и е следвало да бъде върнат на представляващия дружеството, след като последният го е поискал.Останалите финансови отношения се уреждат по друг ред, а и няма доказателства, че подсъдимият е имал право на задържане на процесното МПС.

         Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът приема чисто съдебно минало и връщането на процесното МПС макар и в хода на съдебното производство.

         Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства не се установиха.

         Съдът, след като съобрази обществената опасност на деянието и тази на дееца, наличието единствено  на смекчаващи вината обстоятелства, съгл. чл.54 от НК вр. чл.301 ал.1т.4 от НПК, прецени, че се налице предпоставките за приложение на чл.78 А от НК същият не е  осъждан и не е освобождават от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, причинените от деянието имуществени вреди са възстановени, за деянието е предвидено наказание „Лишаване от свобода”до три години  и не са налице отрицателните предпоставки на чл.78А ал.7 от НК, като следва същият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание “Глоба”. Като взе предвид възрастта, семейно и финансово състояние на О., наличието единствено на  смекчаващите вината обстоятелства, съдът определи размера на имуществената санкция- “Глоба” на 1000/ хиляда/ лева. Съдът определи наказанието в минимално предвидения размер, предвид чистото съдебно минало на подсъдимия както към момента на извършване на деянието, така и към настоящия момент- около четири и половина  години след деянието, тъй като счита, че   се касае за инцидентна проява на противоправно поведение на деец с ниска степен на обществена опасност.

          Предвид горното съдът намира, че проведеното спрямо  О. наказателно производство и наложеното от съда  наказание „Глоба” в размер на 1000лв., ще мотивира подсъдимия  в бъдеще да съблюдава законосъобразно поведение, като същите биха били достатъчни за постигане целите както на специалната, така и на генералната превенция.Наказание в по-висок размер по-скоро би имало негативно, отколкото поправително, възпитателно и възпиращо въздействие предвид личността на извършителя и цялостното му процесуално поведение.Няма как да се иска от дееца да се признае за виновен, доколкото на първо място има право на защита и на второ място същият по собствен начин интерпретира фактите по делото и няма как да се иска да има юридическо образование и да тълкува стореното в съответствие с правните норми.

           На осн. чл. 189 ал.3 от НПК, съдът възложи  съдебните и деловодни разноски на  подсъдимия.

           Предвид гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                  СЪДИЯ ПРИ ВРС: