и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.208,ал.1 от ГПК. Обжалва се решение № 51/ 11.07.2006 г. по гр.д. № 729/2005 г. на Кърджалийски районен съд , с което е тхвърлен предявеният от “Пътно поддържане –Кърджали” ЕООД г. Кърджали срещу Изпълнителна агенция “Пътища” г. София иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване владението на недвижим имот – навес без оградни стени / склад за пясък с бункер/ със застроена площ от 200 кв.м на 1 етаж , метална конструкция , построен през 1985 г. , находящ се в землището на с. Мост , К-а обл. , имот с № 071002 от влязъл в сила план за земеразделяне на землището на с. Мост , при граници : на навеса : имот № 00013 – път ІІІ клас на Министерство на транспорта , имот № 036040 – нива на ДГФ , имот № 012005- широколистна гора- Държавно лесничейство Кърджали . Изпълнителна агенция “Пътища “ г. София е осъдена да заплати на “Пътно поддържане- Кърджали” ЕООД г. Кърджали сумата от 2980 лв., ведно със законната лихва от 12.09.2005 г. до окончателното изплащане на сумата , представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за ползването на недвижим имот – навес без оградни стени / склад за пясък и бункер/ със застроена площ от 200 кв.м на 1 етаж , метална конструкция , построен през 1985 г. находящ се в землището на с. Мост , К-а обл. , имот с № 071002 от влязъл в сила план за земеразделяне на землището на с. Мост , при граници на навеса : имот № 00013 – път ІІІ клас на Министерство на транспорта , имот № 036040 – нива на ДГФ , имот № 012005- широколистна гора- Държавно лесничейство Кърджали за периода от 01.12.2004 г. до 30.04.2005 г. , като в останалата част искът е отхвърлен до пълния предявен размер , ведно с разноски по делото в размер на 376.34 лв. върху уважената част от иска .В жалбата на Изпълнителна агенция “Пътища” г. София , която касае само осъдителната част на решението на районния съд , се твърди, че в тази част решението на районния съд е неправилно , поради нарушение на материалния закон и е необосновано . Изводът на съда , че в базите на ищеца ответникът съхранявал пясък през исковия период не се подкрепя от доказателствата по делото . Освен това исковата претенция на ищеца се основавала на договор от 1.09.2003 г. , действието на който се прекратявало на основание чл.18 от договора с изтичане на срока , за който е бил сключен . А съгласно чл.19 от договора развалянето на договора следва да стане едностранно от възложителя , т.е. само от “Пътстройинженеринг” АД г. Кърджали с 10-дневно предизвестие , но не и от изпълнителя . С оглед на тези съображения следва съдът да отмени решението на районния съд в уважената част и отхвърли иска и в тази част с присъждане на разноски по делото . В съдебно заседание жалбата се поддържа със същите оплаквания. Въззиваемия намира решението на районния съд за законосъобразно , постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. Моли съдът да остави в сила решението на районния съд с присъждане на разноски по делото . Окръжния съд, след преценка на доказателства, приема за установено следното : Жалбата е допустима, разгледана по същество е и основателна. Предявени са обективно съединени искове по чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД. Твърди се, че ищецът е собственик на недвижим имот ,представляващ навес без оградни стени / склад за пясък с бункер/ със застроена площ от 200 кв.м , находящ се в землището на с. Мост , К-а обл. , за който притежава АЧДС № 670/ 23.09.2002 г. С ответника бил сключен договор на 01.09.2003 г. за извършване на зимно поддържане на РПМ на територията на г. Ардино, Кърджали и Момчилград , който бил прекратен едностранно от ищеца . Недвижимия имот бил ползван по време на действието на договор и в него останали инертни материали , собственост на ответника . Владението и ползването на имота от ответника продължило въпреки прекратяването на договора . С оглед на това счита , че е налице неоснователно обогатяване и иска предаване владението и ползването на имота . Моли съдът да осъди ответника да предаде владението и ползването на описания по-горе имот , както и ответника да бъде осъден да заплати сумата от 6915 лв. , представляваща обезщетение за времето от 01.12.2004 г. до 30.04.2005 г. , когато е бил лишен от възможността да ползва , ведно със законната лихва считано до изплащане на дължимата сума. По отношение на предявеният иск по чл.108 от ЗС не е постъпила жалба , при което решението в тази част е влезнало в законна сила и съдът не следва да излага съображения . Или предмет на жалбата е иск по чл. 59 от ЗЗД, който е уважен частично .За да уважи иска съдът е приел, че опорен пункт с. Мос‗ , представляващ навес без оградни стени / склад за пясък с бункер/ със застроена площ от 200 кв.м е собственост на ищеца и за периода от 1.12.2004 г. до 30.04.2005 г. в този опорен пункт е разполаган пясък , собственост на ответника . В тази насока са обсъдени писмени доказателства . Окръжния съд споделя изводите на районния съд . Така от договор за обществена поръчка от 27.05.2003 г. , сключен между ИА”Пътища” г. София – Областно пътно управление – Кърджали , като възложител и сдружение “ПИЕСАЙ” г. Ст. Загора като изпълнител е договорено възлагане от възложителя и приемане от изпълнителя да извърши текущ ремонт и поддържане , в.т.ч. и зимно поддържане на 418 км. Републикански пътища и пътните им принадлежности на територията на РПС –Кърджали, Ардино, Момчилград, управлявани от възложителя . Договорът е сключен със срок на действие 36 месеца, считано от сключването му .Предвидено е като задължение на изпълнителя / чл.7,ал.6 от договора / да посочи на възложителя свои бази и опорни пунктове за депониране на материали, собственост на възложителя във връзка с изпълнение на договора . С друг договор от 1.09.2003 г. е сключен между Пътстроиинженеринг” АД г. Кърджали, като възложител , и “Пътно поддържане ЕООД г. Кърджали - изпълнител , като последният в това си качество е приел да извърши текущ ремонт и поддържане , в т.ч. и зимно поддържане на територията на РПС –Кърджали, Ардино, Момчилград за срок от 36 месеца , като в договора е предвидена клауза / чл. Чл.7,ал.6 от договора/ изпълнителя, т.е. “Пътно поддържане “ ЕООД – Кърджали да посочи на възложителя – “Пътстройинженеринг” АД – Кърджали свои бази , опорни пунктове на които страните по договора съвместно да организират дейността по изпълнение на договора .В договора е предвидено прекратяването да става с изтичане 36 месечния срок и едностранно от възложителя с десетдневно писмено предизвестие в случай, че изпълнителя системно не изпълнява задълженията си по договора . Във връзка с изпълнение на договор за текущ ремонт включително и за зимно поддържане на РПМ за доставката на пясък за извършване на тази дейност ИА”Пътища “ г. София- Областно пътно управление г. Кърджали , на основание обществена поръчка , е сключила договор на 20.08.2004 г. ,като възложител, с “ТУФИ СТРОЙ” ООД г. Кърджали - изпълнител , за доставка на 8550 куб.м пресят пясък за зимно поддържане на РПМ на територията на Област с административен център г. Кърджали за обекти - 12 опорни пункта, между които и опорен пункт с. Мост. Предвидено е доставката на пресят пясък да става франко опорен пункт за сумата от 103 110 .00 лв. От АДС № 670/ 23.09.2002 г. и скица № Ф00016/ 23.03.2003г. , се установява, че навес без оградни стени / склад за пясък с бункер / със застроена площ от 200 кв.м. на един етаж , метална конструкция , построен през 1985 г. , находящ се в землището на с. Мост , К-а обл. е собственост на “Пътно поддържане – Кърджали” ЕООД г. Кърджали и е включен в капитала на дружеството . По делото не се спори , а и този факт се установява от молба с вх. № 4633/ 19.12.2005 г. на КРС / л.54 от гр.д. № 729/05 г. на КРС/ , че “Пътстроиинженеринг” АД г. Кърджали е подизпълнител на “ПИЕСАЙ” АД г. Ст. Загора , а “Пътно поддържане - Кърджали“ ЕООД г. Кърджали е сключило договор с “Пъстройинженеринг” АД г. Кърджали на 1.09.2003 г.. Относно законосъобразността на прекратяването на договор от 1.09.2003 г. съдът не излага съображения , тъй като такива доводи по делото не се правят . По делото е изслушана съдебно – счетоводна експертиза , която установява, че средно пазарния наем , за описания по-горе обект , за периода от 01.12.2004 г. до 30.04.2005 г. е 2980 лв. , като цената е без ДДС. Разпитания по делото св. Халибрям, който работи от 20 години при ищеца , установява, че за периода от 2004/2005 г. в бункера винаги е имало пясък до декември 2005 г., на открита площадка също имало пясък , но пясъка не бил на неговата фирма. Преди декември 2004 г. винаги е имало пясък на площадката , дори и през лятото . Обяснява механизма на използване на пясък от бункер . Св. Боговски , който работи като Началник отдел “Поддържане и ремонт на Републиканските пътища “ в Областно пътно управление – Кърджали , установява, че от 01.12.2004 г. до 30.04.2005 г. доставчик на пясък за зимно поддържане на пътищата бил “ТУФИ СТРОЙ” ООД- Кърджали . Пясъка се депонирал в обхвата на пътя , отпред на депата. През 2003 г. имали договорни отношения с ищеца , но след това той имал договор с ПИЕСАЙ” и до м. март 2004 г. използвали бункерите за съхранение на пясък , но след това използвали площадки в обхвата на пътя. По данни на Районните пътни служби знае, че от м. март 2004 г. няма пясък в бункерите на ищеца . Обяснява още механизма на използване на техника във връзка със зимното поддържане на пътищата . При тези данни съдът приема, че “Пътстройинженеринг” АД г. Кърджали е подизпълнител на сдружение “ПИЕСАЙ” г. Ст. Загора по сключения договор за обществена поръчка с ИА”Пътища” г. София , Областно пътно управление – Кърджали , относно извършване текущ ремонт и поддържане в т.ч. и зимно поддържане на републикански пътища на територията на РПС-Кърджали, Ардино и Момчилград . В тази връзка доставката на пясък е организирано от ИА”Пътища” г. София Областно пътно управление – Кърджали , за което е сключен договор с “ТУФИ СТРОЙ” ООД-Кърджали . По силата на този договор доставката на пресят пясък става франко опорен пункт с. Мост , в който се е съхранявал пясък през периода от 2004/2005 г., както твърди св. Халибрям . Същия свидетел твърди, че в този опорен пункт , представляваш навес без оградни стени /склад за пясък с бункер/ със застроена площ от 200 кв.м , се е съхранявал пясък в бункер до м. декември 2005 г. На открита площадка пясък е имало до м. декември 2004 г. и използването на пясъка е ставало от бункера и там винаги е имало пясък . Правилно районния съд не е кредитирал показанията на св. Боговски и въззивната инстанция възприема съображенията в тази насока . В случая следва да се има предвид и обстоятелството , че този свидетел няма лични впечатления от ползването на бункера от м. март 2004 г. , тъй като той излага чужди възприятия , на своите подчинени , без да е извършил проверка как се изпълняват условията на договора на ИА”Пътища” г. София с “ТУФИ СТРОЙ” ООД-Кърджали по доставката на пресят пясък и дали това става франко опорни пунктове . Освен това по делото не се представят доказателства , а и по този въпрос не се спори , че ИА”Пътища “ г. София не разполага с опорни пунктове на територията на Област с административен център г. Кърджали . С оглед на изложеното съдът приема , че за процесния период ответникът е ползвал сградата на ищеца , като склад за пясък , и е лишил последния от възможността да го ползва лично или да го отдава под наем и по този начин се е обогатил за сметка на ищеца за сумата от 2980 лв. От събраните по делото доказателства се установява , че за исковия период от време ИА”Пътища “ – София е съхранявал пясък за зимно поддържане на пътната мрежа в РПС- Кърджали , Ардино и Момчилград в опорни пунктове , собственост на ищеца , при което е лишил от възможността ищеца да използва същия обект по предназначение . Безспорно ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца , което поражда неговата отговорност и води до основателност на предявеният иск с правно основание чл.59 , ал.1 от ЗЗД , при което правилно районния съд е уважил частично иска с оглед заключението на вещото лице , а в останалата част е отхвърлил иска. Относно доводите , изложени във въззивната жалба,за собствеността на земята, следва да се има предвид, че съгласно АДС № 670/ 23.09.2002 г. собственик на процесната сграда е ищеца/ без земята/ и същата е в капитала на дружеството , при което този довод е неоснователен . Неоснователен е и доводът , че пясъкът не бил собственост на ИА”Пътища” г. София , тъй като по силата на договор за обществена поръчка и във връзка с неговото изпълнение агенцията е възложила доставката на пресят пясък от “ТУФИ СТРОИ” ООД – Кърджали и е заплатила на дружеството за доставката във всички опорни пунктове на територията на Област с административен център г. Кърджали , между които и този в с. Мост , общо 103 110.00 лв. По делото следва да се има предвид , че с редакцията на чл.21,ал.1 от ЗП ,изм. Д.в. бр. 64/ 08.08.2006 г. Изпълнителна агенция “Пътища “ към МРРБ е преобразувана във Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” към МФ . Това обстоятелство не е основание за отмяна на решението на районния съд , тъй като съгласно пар. 31 от ЗИДЗП/ Д.в. бр.64/ 08.08.2006 г. новосъздаденото юридическо лице Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” поема активите и пасивите , правата и задълженията на преобразуваната Изпълнителна агенция “Пътища”. С оглед на изложеното съдът следва да остави в сила решението на районния съд . При този изход на делото в тежест на ИА”Пътища” г. София следва да останат направените по делото разноски от “Пътно поддържане” ЕООД г. Кърджали разноски по делото в размер на 237 лв. Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 51 от 11.07.2006 г. , постановено по гр.д. № 729 от 2005г. на Кърджалийски районен съд. Осъжда Изпълнителна агенция “Пътища “ г. София /сега Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” към Министерство на финансите / със седалище и адрес на управление г. София , бул. “Македония “№ 3. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 30-дневен срок от съобщението на страните .
Председател: Членове : 1.
2.
|