Решение по дело №5/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл ГПК и е образувано по въззивна жалба на Ю. А. С. чрез пълномощника му адв.Д. С. против решение №5429/30.07.2014г. на РС-Благоевград по гр.д.№138/2014г. ,с което е уважен предявеният против него осъдителен иск на М. И.,Н. И., К. О. и Е. В. О. за премахване на частта от сграда с идентификатор ... по КК и кадастралните регистри на Б. от 2006г.,построена в поземлен имот с идентификатор ... за над допустимата максимална височина от 3,60 м ,и на основание чл.194 ал.1 и 2 във вр. с чл.193 ГПК е признат за неистински /неверен/ документ удостоверение за търпимост №503/13.09.2013г. изд. от гл.архитект на Община Б..

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част и се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора,с което искът да бъде отхвърлен ,както и да бъде отхвърлено искането за обявяване за неистински документ оспореното от ищците удостоверение за търпимост.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден отговор от насрещната страна чрез пълномощника на ищците ,в който е заявено оспорване на жалбата като неоснователна.Иска се от въззивния съд да потвърди решението в обжалваната му част.

Въззивната жалба е допустима ,тъй като е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от страна в производството при наличие на правен интерес и е насочена срещу обжалваем съдебен акт.

Във въззивното производство е изслушано повторно вешото лице инж.Г. по приетите в първата инстанция основно и допълнитело заключения за извършената от него СТЕ ,и е изслушано и прието заключение по допуснатата от въззивния съд допълнителна задача на посочената експертиза.

След като извърши преценка на събраните в двете инстанции доказателства и съобрази наведените в жалбата доводи за неправилност на атакуваното решение на БРС,въззивният съд в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и частично недопустимо .Обжалваното решение е недопустимо в частта,в която първоинстанционният съд се е произнесъл по откритото производство по реда на чл.193 ГПК за истинността на оспореното от ищците удостоверение за търпимост №503/13.09.2013г. изд. от гл.архитект на Община Б. ,отнасящо се за процесната сграда в имота на въззивника.РС недопустимо е открил производство за оспорване на документ,който по правна характеристика представлява индивидуален административен акт .Удостоверението за търпимост на незаконен строеж по §16 от ПР на ЗУТ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.3 АПК във вр. с §1 т.2 от ДР на Закона за администрацията,тъй като с него се удостоверяват факти с правно значение.В този смисъл е ориентирана практиката на ВАС /напр.решение №3558/30.03.2015г. на ВАС –Второ отд. по адм.д.№2009/2015г.;решение №3355/25.03.2015г. на ВАС-Второ отд. по адм.д.№15072/2014г. ;решение №945/27.01.2015г. на ВАС-Второ отд. По адм.д.№8422/2014г. и др./ ,която макар и незадължителна за гражданския съд ,разглеждащ негаторен иск, очертава аргументирано правната характеристика на удостоверението за търпимост,което се споделя от решаващия състав на въззивния съд.Определянето на удостоверението за търпимост като индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.3 АПК е от решаващо значение за допустимостта на откритото производство по реда на чл.193 ал.1 ГПК за оспорване истинността на съдържанието на този документ.Това е така ,защото административните актове са диспозитивни официални документи,каквито са и съдебните актове, и не могат да бъдат оспорвани по реда на чл.193 ГПК ,поради естеството на изявлението, материализирано в тях от издалия ги административен орган.Правните актове ,в т.ч. индивидуални административни актове,могат да бъдат валидни или невалидни,законосъобразни или незаконосъобразни,но не и верни или неверни .Поради това като е допуснал на основание чл.193 ал.1 ГПК оспорване на посоченото удостоверение за търпимост на незаконен строеж относно установяване неистинност на съдържанието му,първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустимо искане за оспорване истинността на документ ,представляващ индивидуален административен акт,поради което в частта за признаване на посочения документ за неистински обжалваното решение следва да се обезсили като недопустимо.

В останалата му обжалвана част първоинстанционното решение е допустимо,а по съществото на спора правилно по следните съображения:

Не се спори за правата на собственост на страните в двата съседни поземлени имоти- възиваемите са собственици на ПИ с идентификатор ... по КК на Б. от 2006г. ,със стар идентификатор УПИ V-... ,кв.166 по ЗРП на кв.Грамада в Б. ,а въззивникът е съсобственик с трети лица на ПИ с идентификатор ... по КК на Б. от 2006г. ,със стар идентификатор УПИ IV-...в кв. 166 по ЗРП .Не е спорно също, че само въззивникът –ответник по предявения негаторен иск със семейството си ползва процесната постройка без да се установява от събраните доказателства да е изключителен собственик на същата.Непротиворечиво се установява от събраните гласни доказателства ,че процесната постройка в първоначалния й вид е била построена от бащата на въззивника- А. Н. през 1970г. на регулационната линия с парцела на праводателите на въззиваемите ,както и че до 1985-90г. е била ползвана като селскостопанска сграда-козарник./св.Г./.За построяването на тази сграда бащата на въззивника е имал съгласие на заинтересованите съседи,вкл.праводателите на въззиваемите,изразено в нотариално заверени декларации,представени по делото.Не е спорно и се установява от експертните заключения,че за процесната постройка не са издавани строителни книжа ,т.е. тя представлява незаконен строеж .Без строителни книжа е извършено надстрояването й през 1995г. ,към който момент бащата на въззивника е бил жив.Според св.С. и св.Г. надстрояването на процесната сграда до настоящата й височина е извършено от бащата на въззивника- А. ,но и ответникът е участвал.Фактът кой е надстроил процесната постройка съдът намира,че е без съществено значение за разрешаването на спора,тъй като искът е за премахване на надстроената част от ответника като поддържащ и ползващ се от противоправното състояние на сградата,ограничаващо правото на собственост на ищците върху собствения им поземлен имот.Установява се от св.Г. и от заключението на вещото лице ,че процесната постройка се състои от приземен етаж с две стаи,приспособени за живеене,над които е излята плоча и надстроената част е подпокривно пространство –таванче,както сочи св.Г..Надстрояването на процесната постройка според св.М.,който е участвал в тази дейност,се състои в изливане на плоча над обособените две стаи за живеене и надзид от 1,25м над плочата.Според приетото от първата инстанция заключение за извършената СТЕ и обясненията на експерта в съд.заседание по начина на извършване на строежа на процесната постройка и ползваните материали може да се заключи,че основната част –приземния етаж ,в който са обособени двете стаи за живеене,е построен през 1970г.,а през 1995г. е извършен надзид и е поставен покривът с материали от стария покрив на постройката от 1970г. Процесната сграда е обозначена с №5 по скицата към заключението на вещото лице от 10.05.2014г. Към нея е имало пристрояване /обозначено с №4 в приложената към експертното заключение скица/ ,което към момента на огледа на вещото лице е премахнато.След надстрояването през 1995г. процесната сграда,ползвана от въззивника С. ,е с височина 5.00м откъм имота на ищците /т.е. източната фасада/ и е долепена до стена от каменна зидария,построена в имота на ищците,която не покрива изцяло по дължина и я надхвърля значително по височина. /вж.обясненията на в.л. в съд.заседание на 19.05.2014г./ Покривната конструкция поставена след извършеното през 1995г. надстрояване на процесната постройка ,е едноскатна ,което се установява от заключението на в.л. от 10.05.2014г.В съд.заседание на 19.05.2014г. експертът е пояснил,че най-високата част от процесната постройка е откъм имота на ищците ,както и че има денивелация между двата съседни имота на страните като имота на ответника е с около 40 см над кота нула на имота на ищците.Тъй като процесната постройка се намира на регулационната граница съдът намира,че констатираната денивелация между имотите на страните е от значение при преценката за търпимост според закона на извършеното надстрояване на процесната постройка . При изслушването на доклада в посоченото по-горе съд.заседание пред първата инстанция,експертът е посочил,че съществуването на каменна зидария с дебелина 50 см. в имота на ищците на регулационната граница с имота на ответника подсказва,че в имота на ищците е имало някога постройка на границата,която в момента не съществува.От показанията на св.М. се установява,че в имота на ищците е била изградена друга постройка при обща стена с процесната сграда.За посоченото по-горе обстоятелство съдът черпи данни и от отменения КП на Б. от 1994г. ,по който в имота на ищците е отразена паянтова сграда в дъното на УПИ V-...на регулационната граница с имота на въззивника-УПИ IV-..../вж.скица №1178/03.12.2008г. на л.128 и скица №778/16.09.2013г. на л.40 от първоинстанционното досие на делото ,изд. по отменения КП от 1994г./Паянтовата сграда в имота на ищците на регулационната граница с имота на ответника е премахната на неустановена дата,но преди одобряването на КК на Б. със заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на изп.директор на АГКК ,тъй като в скицата по КК тази сграда не е отразена /вж.скица №11533/02.10.2009г. на АГКК- на л.43 от първоинстанционното досие на делото.Предвид изложеното по-горе съдът прави фактическия извод,че каменната зидария в имота на ищците,до която е допряна процесната постройка в имота на ответника,е част от стена от премахнатата кошара в имота на ищците,както сочи св.С..

Въззиваемите са изградили в своя имот две офис сгради ,представляващи допълващо застрояване ,които са законни строежи .По искане на ищците М. И. и К. О. е одобрено изменение на ПУП-ПЗ със заповед №901/28.04.2009г. на кмета на Община Б.,предвиждащо допълващо застрояване в имота им с две сгради за офиси и жилища.Установява се от допълнителното заключение на вещото лице, прието във въззивното производство,че офис сграда №2,отразена в скицата към първоначалното заключение ,е с височина до кота било 5,55м в успоредната на процесната постройка част.Вещото лице докладва,че според корекциите в одобрения арх.проект сградите от допълващото застрояване в имота на ищците са изградени като офисни .Двете сгради са изградени в състояние на груб строеж, като в сграда №2 ,която е откъм процесната постройка , са изпълнени две офис помещения на етажа,изграден на 15см над терена,помещение за баня и санитарно помещение с отвор за прозорец на западната фасада/откъм процесната постройка в имота на ответника/,а в таванския етаж с покрив под 45градуса са изпълнени две офис помещения и тераса.Сграда №3 е далеч от процесната постройка,като помежду им е сграда №2 в имота на ищците,поради което процесната постройка по никакъв начин не може да препятства нормалното й ползване.В тази връзка са изявленията на вещото лице в съд.заседание на 19.05.2015г. За сграда №2 в имота на ищците вещото лице пояснява в съд.заседание на 05.03.2015г. ,че офис помещенията в тази сграда имат прозорци не само от запад ,но и от други посоки.

При така установените във фактическо отношение данни въззивният съд приема следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.109 ЗС .Целта на негаторния иск е да даде защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие ,посегателство или вредно отражение над защитимия обект на правото на собственост,което пречи над допустимото за пълноценното ползване на вещта според нейното предназначение.Според утвърдената съд.практика без значение е дали обектите в съседния имот,които пречат за пълноценното ползване на постройките в имота на ищците ,са законно построени или в отклонение от наличните строителни книжа щом се намират на регулационната линия.При това съдът е задължен да осъществи съдебен контрол за съответствие на представените от страните административни актове със строителните правила и норми./в този смисъл е решение №532/21.10.2009г на ВКС-ГК-Второ г.о. по гр.д.№66/2009г.,постановено в производство по чл.295 ГПК/.Според разясненията ,дадени в ТР №31/1984г. на ОСГК на ВС ,при извършен незаконен строеж-без строителни книжа или в отклонение от издадените,заинтересованият собственик не е длъжен да търпи и понася ограниченията на правото си на собственост от създаденото и поддържано състояние,когато е нетърпимо според закона.При нетърпимост на създаденото състояние, засягането на правото на собственост на претендиращия негаторната защита следва да се счита за съществено,когато са нарушени техническите,технологическите, санитарно –хигиенни и др. изисквания за строежите.Предвид разясненията, дадени в горепосоченото ТР на ОСГК, на основание чл.17 ал.2 предл.второ ГПК следва да се прецени законосъобразността на издаденото на въззивника удостоверение за търпимост на основание §16 ал.1 от ПР на ЗУТ ,както и съответствието на одобрените строителни книжа за сградите от допълващото застрояване в имота на ищците с изискванията на строителните правила и норми .Ищците не са участвали в административното производство по издаване на удостоверението за търпимост на процесната постройка,поради което последващият съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл.17 ал.2 предл. второ ГПК съдът следва да извърши в настоящето производство/ така в решение №238/17.05.2012г. на ВКС-ГК-Първо г.о. по гр.д.№1081/2011г., постановено в производство по чл.290 ГПК/.Удостоверението за търпимост на незаконен строеж не може да послужи като безусловно основание за запазване на строежа,и съответно-за отхвърляне на негаторния иск по чл.109 ЗС .То установява само благоустройствената допустимост на строежа от гледище на обществения интерес,но когато засяга правата на трети лица ,те могат да се защитят с негаторен иск. /така в решение №74/09.07.2014г. на ВКС-ГК-Второ г.о. по гр.д.№6580/2013г., постановено в прозиводство по чл.290 и сл ГПК./ Съдът следва да провери съответствието с изискванията на устройствените закони на констатациите в удостоверението за търпимост на процесната постройка за установяване на обстоятелството дали е била допустима по разпоредбите ,които са действали към момента на построяването й или по действащите разпоредби на ЗУТ,съгласно §127 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ /Обн.ДВ бр.82/2012г.,в сила от 26.11.2012г./ Понеже се иска премахване само на надстроената през 1995г. част на сградата ,преценката за допустимост следва да се извърши по действащите правила и норми към момента на надстрояването-1995г. ,т.е. по ЗТСУ и ППЗТСУ ,или по действащите разпоредби на ЗУТ. Съгласно чл.41 ал.2 предл.последно от ЗТСУ/отм./ заварените строежи могат да се поддържат само с необходими поправки и вътрешни преустройства,от което следва ,че надстрояването им е нетърпимо отклонение според закона.Освен това с чл.120 от Наредба №5 за ПНТСУ /отм./ е било регламентирано изискването за максимална височина на второстепенните постройки/в т.ч. летни кухни според определението ,дадено в чл.119 ал.1 ППЗТСУ/отм./.Когато са разположени на регулационната линия към съседа,тези постройки могат да имат височина в най-високата част на билото най-много 3,60м. Според действащите сега правила на ЗУТ, / втората хипотеза за допустимост на строежа по §127 ал.1 ПЗР на ЗИДЗУТ /Обн.ДВ бр.82/2012г / ,разполагането на постройки от допълващото застрояване на вътрешната регулационна граница със съседен поземлен имот ,е допустимо ,ако са построени на калкан и калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния имот/чл.42 ал.1 предл.второ ЗУТ/.На това условие процесната постройка не отговаря,поради което преценката за допустимост на надстрояването й следва да се извърши според условията по действащите към момента на надстрояването норми,разисквани по-горе.Тоест, за да е търпим строежът ,разположен на регулационната граница със съседния имот на ищците ,постройката трябва да е с височина в най-високата част на билото най-много 3,60м,както законосъобразно е заключил първоинстанционният съд.В случая съдът съобразява и обстоятелството,че на вътрешната регулационна линия между двата съседни ПИ има денивелация ,а имотът на ответника е на по-високо ниво.

Анализът на събраните доказателства поотделно и във връзка помежду им обосновава извод,че създаденото състояние от извършеното през 1995г. надстрояване на процесната постройка , от което ответникът се ползва ,е нетърпимо според закона по смисъла на дадените разяснения за приложение на материалния закон с ТР №31/1984 на ОСГК на ВС.Поради това ищците не са длъжни да търпят последиците от надстрояването на ползваната от ответника и неговото семейство незаконна постройка от допълващото застрояване в ПИ с идентификатор идентификатор ... по КК на Б. от 2006г. В задължителната съд.практика се приема,че когато при изграждане на незаконния строеж, са нарушени такива строителни правила и норми,които са установени с оглед осигуряване на възможност за ползване на съседния имот по предназначение/напр. нарушение на правилата за отстояние на незаконно изградената сграда до съседния имот,както е в случая /,ищецът по негаторен иск не е нужно да доказва с какво незаконния строеж на ответника му пречи./в този смисъл решение №493/24.06.2010г. на ВКС-ГК-Първо г.о. по гр.д.№719/2009г.,постановено в производство по чл.290 ГПК/. В друга задължителна съд.практика- решение №23/09.04.2014г. на ВКС-ГК-Второ г.о. по гр.д.№5465/2013г.,решение №33/06.04.2010г. на ВКС-ГК-Второ г.о. по гр.д.№27/2009г.,постановени по реда на чл.290 и сл ГПК, е прието,че за успешното провеждане на исковата защита с негаторния иск ищецът следва да установи какво препятства упражняването на правото на собственост на ищеца върху недвижим имот в пълен обем,както и в какво се състои нарушението .

Тъй като е формирана противоречива задължителна практика на ВКС, предвид която въпросът необходимо ли е ищецът по чл. 109 ЗС във всички случаи да доказва, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право, е включен в предмета на тълк.д. № 4/2015г. на ОСГК на ВКС ,въззивният съд намира,че следва да обсъди с какво поддържаното от ответника противоправно състояние във връзка с надстрояването на незаконната постройка в собствения му имот пречи на пълноценното упражняване правото на собственост на ищците.Установява се от допълнителното експертно заключение ,прието във въззивното производство,че строежът на двете офис сгради в имота на ищците,за които е издаден акт обр.14,е изпълнен в съответствие с одобрените строителни книжа.Конкретно сграда №2,която е откъм регулационната линия с поземления имот на въззивника ,е изградена при спазване на основните параметри на строежа по одобрените строителни книжа-височина на кота нула,височина на кота стреха откъм западната фасада и отстояние до страничната регулационна линия с УПИ IV.На западната фасада на тази постройка са предвидени по проект и са изпълнени отвори за прозорци както в офис помещението на кота нула,така и на двете офис помещения в таванския етаж под 45 градуса.Установява се от показанията на св.С.,които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви с останалите гласни доказателства ,че едната от новите офис сгради /сграда №2/ се засенчва от процесната постройка ,ползвана от ответника.Това дава достатъчно основание да се заключи,че надстрояването на процесната постройка смущава и ограничава пълноценното упражняване правото на собственост на ищците върху новопостроената в имота им офис сграда №2 от допълващото застрояване, тъй като е изпълнено в нарушение на техническите, санитарно-хигиенните и благоустройствените изисквания за строежите,по смисъла на ТР №31/1984г. ОСГК.

По изложените съображения въззивният съд намира ,че в обжалваната част,в която ответникът е осъден да премахне частта от сграда с идентификатор ... ,построена върху ПИ с идентификатор ... по КК на Б. ,надхвърляща допустимата височина от 3.60 м , решението на първоинстанциония съд е правилно и следва да се потвърди.

Въззиваемите не са направили искане за присъждане на разноскиза въззивното производство ,поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл.270 ал.3 предл.първо и чл.271 ал.1 ГПК,Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение №5429/30.07.2014г. на РС-Благоевград по гр.д.№138/2014г. в частта,в която е признато на правно основание чл.194, ал.1 и 2 вр. чл.193 от Гражданския процесуален кодекс, че удостоверение за търпимост изх.№ 503/13.09.2013 г., издадено от главния архитект на Община Б., е неистински (неверен) документ,и ПРЕКРАТЯВА като недопустимо откритото производство по реда на чл.193 ал.1 ГПК за оспорване истинността на посоченото удостоверение за търпимост на строеж.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част,в която ответникът Ю. А. С., ЕГН [ЕГН], постоянен адрес [населено място], [улица] е ОСЪДЕН на правно основание чл.109 от Закона за собствеността по предявения иск от М. С. И. с ЕГН [ЕГН], Н. М. И. с ЕГН [ЕГН],К. С. О. с ЕГН [ЕГН] и Е. В. О. с ЕГН [ЕГН], всички с постоянен адрес: [населено място], [улица], да премахне частта от сграда с идентификатор ... по кадастралната карта на [населено място], изградена в поземлен имот с идентификатор ... , УПИ IV в квартал 166 по плана на квартал Грамада на [населено място], построена над допустимата максимална височина от 3.60 метра.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: