Решение по дело №2376/2020 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№……………………        2020г.        гр.Варна

 

 

                        В ИМЕТО НА НАРОДА

            

 

Варненският административен съд, ІІ-ри касационен състав, в публичното заседание на трети декември две хиляди и двадесета година в състав:                  

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА

                                 ЧЛЕНОВЕ:ДИМИТЪР МИХОВ

                                          ЙОРДАН ДИМОВ

 

при секретаря Анна Димитрова

в присъствието на прокурор Силвиян И.

като разгледа докладваното от съдия Д. Станева к.адм.нак.дело N 2376/2020г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „Проджект България Агрои Груп“ ООД, гр.Златарица против Решение № 1198/10.08.2020г. постановено по НАХД № 2066/2020г. по описа на ВРС, с което е потвърдено НП № РЗ-005/15.05.2020г. на Директора на ОДБХ – Варна, с което на дружеството за нарушение по чл. 130 ал.1 от Закона за защита на растенията, на основание чл. 173 ал.2 от с.з. е  наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата; съдът не е обсъдил направените в жалбата възражения, с което не е изпълнил задължението си да мотивира съдебния акт. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение. В съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява. В депозирана по делото молба, чрез пълномощника си поддържа жалбата. 

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.

 Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл. 348, ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно съгласно чл. 218 от АПК. По аргумент от чл.220 от АПК, проверката за приложението на материалния закон касационният съд проверява въз основа на фактическите установявания във въззивният съдебен акт.

На 13.01.2020г. била извършена проверка в обект – цех за производство на торове, находящ се в гр.Варна, ж.к. “Възраждане“, м-ст „Пчелина“, ул.“Поп Димитър“, стопанисван от Проджект България Агрои Груп“ ООД.  В хода на проверката  актосъставителя констатирал, че дружеството извършва производство, бутилиране и съхранение на продукта течен тор –Биохумакс, без да притежава удостоверение за пускане на пазара и употреба. Извършен е документален контрол на представен Протокол за изпитване № 240/26.09.2019г. на течен биотор – Биохумакс, издаден от Лабораторен комплекс за изпитване към Аграрен университет гр.Пловдив, който потвърждава освен химичния състав на тора и съдържанието на органично вещество – 31.88%, което налага неговата регистрация по ЗЗР. Установено е било, че Биохумакс не притежава удостоверение за регистрация в БАБХ и не фигурира в официалния публичен регистър на БАБХ, в Списък на регистрирани торове, подобрители на почвата и хранителни субстрати в РБ. В момента на проверката в цеха се съхранявали осемнадесет хиляди литра Биохумакс, опаковани в опаковки по десет литра, като върху опаковките имало етикети на български език.Така описаната фактическа обстановка, била квалифицирана  като административно нарушение по чл. 130, ал.1 от ЗЗР, за което бил съставен АУАН №  0005/25.02.2020г., надлежно връчен на нарушителя. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН били депозирани възражения, като за изясняване на фактите и обстоятелствата по АНП е било изискано становище от актосъставителя. Въз основа на акта, административнонаказващият орган издал атакуваното Наказателно постановление, с което на дружеството за нарушение на чл. 130, ал.1 от ЗЗР е наложена на основание чл. 173, ал.2 от ЗЗР „имуществена санкция“ в размер на  1000лв.

Районният съд е установил фактическата обстановка от събраните по делото доказателства по АНП, както и от гласните доказателства в хода на съдебното производство, които преценени в тяхната взаимносвързаност е приел за логически свързани и последователни, поради което посочил, че ги кредитира.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е приел, че не са допуснати процесуални нарушения при издаването на НП,  като е изложил мотиви, защо намира, че случаят не е маловажен и размера на санкцията е правилно определена.

Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, съдът намира касационната жалба за основателна.

ВРС немотивирано е приел, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не са изложени в решението мотиви и няма отговор на направените възражения. 

Задължение на съда е по свой почин да събере доказателства по делото, когато това се налага за разкриване на обективната истина и за да отговори на релевантните доводи на наказаното лице. ВРС  не е обсъдил възраженията, направени в жалбата, с която е сезиран. Като краен резултат от обжалваното решение не става ясно защо съдът възприема тезата на наказващия орган и дали възприема за основателни или не направените възражения и защо отхвърля тезата на жалбоподателя. Мотивите на съда се изчерпват с възприетите констатации на административнонаказващия орган, без да са обсъдени конкретните оплаквания, релевирани от жалбоподателя.  Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на тези процесуални изисквания за постановяването му.

Изложеното налага извода, че съдът не е изложил мотиви, в резултат на самостоятелна преценка на всички доказателствата по делото и на доводите на страните. Липсата на формирани фактически и правни изводи по наведените от страните доводи  опорочава съдебното решение и обуславя извод за неговата неправилност. Действително, не съществува пречка съдът да възприеме всички фактически и правни изводи на една от страните по делото, както е направено в случая, но това може да бъде направено само след като се обсъдят доказателствата по делото и доводите на страните. При тези обстоятелства постановеното решение се явява неправилно, като немотивирано и постановено при нарушение на процесуалните правила по арг. от чл. 339, ал.2 във  връзка с чл.84 от ЗАНН от категорията на съществените.

Поради това и предвид наличието на допуснато от районния съд нарушение на процесуалните правила, въззивното решение следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за разглеждане на друг състав на съда, като бъдат дадени указания да се установи фактическата обстановка, да се изясни проведено ли е административнонаказателното производство съобразно императивните изисквания.

Липсата на мотиви по въпроси от съществено значение за правилното решаване на спора, както и по отношение наведени от страните възражения, съставлява съществено нарушение на процесуалните норми и е самостоятелно касационно основание за отмяна на съдебния акт.

Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила, което касационната инстанция не може да отстрани е основание за отмяната на решението по реда на чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН и връщане на делото на Районен съд-Варна за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 във връзка  с чл.221, ал.2, пр.2 във вр.с чл.222, ал.2, т.1 АПК,  съдът

 

                         Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1198/10.08.2020г. постановено по НАХД № 2066/2020г. по описа на ВРС.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

    Решението е окончателно.

 

 

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                               2.