Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца,19.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при секретаря
Нина Георгиева, като разгледа гр.д. №
4869 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
за разглеждане обективно кумулативно съединени три иска с правно основание по:
1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.147 ЗЗД за сумата от 773.94 лв.; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, вр.
чл.147 ЗЗД за сумата от 153.36 лв.; 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК, вр. чл.147 ЗЗД за
сумата от 441.74 лв.
Ищецът „Профи Кредит България” ЕООД,
гр. София e подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК на парично
задължение срещу В. В. Г., ЕГН ********** и В.М.Ц., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес ***, за следните суми: 773,94 лв.-главница,
дължима по договор за потребителски кредит № **********/16.10.2015 г.; 153,36 лв. договорно възнаграждение; 441,74 лева – възнаграждение за закупен
допълнителен пакет услуги; както и законната лихва върху главницата,считано от
26.09.2019 г. до окончателното изплащане на главницата; разноските по делото-
27,38 лв. държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение определено от
съда съгласно чл.78 ал.8 ГПК вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във вр.с
чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Въз основа на заявлението е издадена
Заповед за изпълнение № 989 от 02.10.2019 год., по ч. гр. дело № 3908 по описа
на Районен съд - Враца за 2019 год., като е разпоредено длъжниците да заплатят
сумите, съгласно подаденото заявление. В. В. Г. не е подала възражение в законовия
срок, поради което спрямо нея заповедта е влязла в сила. В.М.Ц. е
депозирала в срок възражение по чл.414 ГПК.След указание до ищеца е предявен
установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение
срещу В.М.Ц..
Ищецът
твърди, че между „Профи Кредит България” ЕООД
и В. В. Г. и ответника В.М.Ц., като солидарни длъжници бил сключен
договор за потребителски кредит №*********/15.10.2015г., като преди това на заемателя
бил предоставен Стандартен европейски формуляр, както и че му е предоставена
необходима информация за договора за кредит и възможността за сключване на
споразумение за допълнителни услуги. Ответницата В.М.Ц. се задължила да отговаря
солидарно за задълженията на В. В. Г., а именно погасяване на сумите по заема.
Уговорено било заемната сума да е в размер на 1500 лева, която следвало да бъде
върната на 24 равни месечни вноски от 92,73 лева, дължими на 15-то число на съответния
месец, ГПР бил определен в размер на 49,89%, а годишния лихвен процент –
41,17%. Бил определен лихвен процент на ден – 0,11 %. Общото задължение по
кредита било в размер на 2225,52 лева. С отпуснатия кредит кредитополучателя Г.
пожелала да бъдат рефинансирани нейни задължения по три броя договори за
кредит: към „ 4 финанс“ ЕООД в размер на 350 лева; към „Вива кредит“ ООД в
размер на 336 лева и към „Кеш кредит мобайл“ ЕАД в размер на 587,83 лева. По посочена от нея банкова сметка ***,17
лева, която останала след погасяване на посочените задължения. Било сключено
споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги, съгласно което
следвало да бъде заплатено възнаграждение от 1125,12 лева на равни месечни
вноски от 46,88 лева. Сключването на споразумението било по избор на клиента,
като допълнителните услуги се изразяват в приоритетно разглеждане на искането
на кредит, възможност да разсрочи задълженията си, промяна на размера на
погасителната вноска, промяна на падежната дата по кредита, възможност да
получи допълнителен кредит. Възнаграждението се дължало за
възможността/опцията/ длъжникът да поиска промяна на условията по договора му.
Крайният срок за погасяване на кредита бил настъпил на 15.11.2017г. и била настъпила
изискуемостта на задължението в пълния му размер.Претендират се разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от процесуалния представител на ответника, в
който се оспорват предявените искове. Вече била издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК срещу дължниците В. В. Г. и ответника В.М.Ц., като същата била
влязла в сила по отношение на В. Георгиева, а ответницата подала възражение в
срок и по отношение на нея заповедта не била влязла в законна сила. Следвало да
се издаде изпълнителен лист срещу В. Г., като кредиторът трябвало да поиска
изпълнение от нея, тъй като от приложените по делото документи се установявало,
че тя е получила сумата по кредита.
Съдът, като взе предвид становищата
и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
От
представения по делото договор за кредит №**********/15.10.2015г. се
установява, че между „Профи Кредит България” ЕООД и В. В. Г. –
кредитополучател, и ответника В.М.Ц. – солидарен длъжник е сключен договор за
потребителски кредит. Уговорено е
заемната сума да е в размер на 1500 лева, която следвало да бъде върната на 24
равни месечни вноски от 92,73 лева, дължими на 15-то число на съответния месец,
ГПР е определен в размер на 49,89%, а годишния лихвен процент – 41,17%. Определен
е лихвен процент на ден – 0,11 %. Общото задължение по кредита е в размер на
2225,52 лева.
Представено
е и извлечение по сметка към процесния договор за потребителски кредит, в което
са посочени всички 24 вноски по кредита, техния размер и падежни дати. От
същото се установява, че при кредитора е отбелязано погасяване на вноските до
14 – та.която.
По делото са
приети и преводни нареждания от 16.10.2015 г. /л. 16 - 19/, видно от които на
същата дата кредиторът е превел заемната сума, както следва: към „ 4 финанс“
ЕООД - 350 лева; към „Вива кредит“ ООД - 336 лева и към „Кеш кредит мобайл“ - 587,83
лева. По посочена от В. В. Г. банкова
сметка ***,17 лева, която останала след погасяване на посочените задължения.Номерът
на банковата сметка е посочен от кредитополучателя в договора за кредит и
същият съвпада с номера от паричния превод.
Представени
по делото са Стандартен европейски формуляр, във връзка със сключения договор
за потребителски кредит, споразумение за допълнителен пакет услуги, както и
погасителен план към договора, в който е посочен броя на вноските, както и
задължението за лихва и главница по всяка от тях.
Приета като
доказателство по делото е и молба – декларация, подписана от кредитополучателя,
с която заявява, че жела с отпусната сума да бъдат погасени задълженията и към „
4 финанс“ ЕООД - 350 лева; към „Вива кредит“ ООД - 336 лева и към „Кеш кредит
мобайл“ - 587,83 лева.
Други
доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявените
установителни искове са допустими, като
подадени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, след подадено възражение по чл.414 ГПК
от длъжника В.Ц., поради което е налице правен интерес за ищеца от неговото
предявяване.
По
предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.147 ЗЗД .
В тежест на ищеца по предявените искове по е
да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от
които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между ищеца и В. Г. е
възникнало облигационно отношение по договор за заем, по силата на което за
заемателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума и заплащане на
възнаградителна лихва, както и възнаграждение за допълнителни услуги и
настъпване на предпоставките, при които е уговорена нейната дължимост, както и
размерът й. Следва да установи валидно поето солидарно задължение от страна на
ответницата за заплащане на задълженията по договора, както и изпълнение на
предпоставките предвидени в чл.147 ЗЗД за ангажиране отговорността на
солидарния длъжник след настъпване падежа на задълженията – предявяване на иск
срещу длъжника в срок от 6 месеца от настъпване падежа на задължението.
По делото
няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл. 3а ЗКИ
се установява, че ищцовото дружество е регистрирано като финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Не е налице
спор по делото, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства,че
между длъжникът В. В. Г. и ищеца е възникнала
валидна облигационна връзка по договор за заем. Доказа се по
делото и фактът на реално предоставяне на заемната сума на кредитополучателя В.
Г., която е преведена по различни банкови сметки за погасяване на задълженията
й към други кредитни институции, както и превод на остатъчната сума по
посочената от нея банкова сметка – ***ени преводни нареждания за кредитен
превод / л. 16 - 19/.
Спорен по
делото е въпросът, налице ли е възникнала солидарна отговорност между длъжникът
В. В. Г. и ответника по делото В.Ц..
В договора е посочено, че ответника има качеството на „солидарен длъжник“. Квалификацията „солидарен длъжник“ е обща, тя не дава информация за същината и характеристиките на отговорността на длъжниците към кредитора. Законът, предвиждайки в чл. 121 от ЗЗД, че освен на законно основание пасивна солидарност може да възникне и по уговорка между страните в договорното отношение, не въвежда някаква обща и абстрактна солидарна отговорност. Солидарна отговорност „по принцип“ не съществува, поради което страната, която се позовава на такава, следва да докаже правното основание за възникването й, тоест да установи, че страните са съдлъжници и за тях трябва да се прилагат само общите правила на чл. 121 и сл. ЗЗД или че е осъществен фактическият състав на друг вид договор, от който може да възникне солидарност: встъпване в дълг, авал, поръчителство, делкредере - в този смисъл решение № 570/15.12.2012 г. по гр.д. № 576/2012 г. на Окръжен съд – гр.Враца.
Съгласно
чл.121 ЗЗД солидарност между двама длъжници възниква по силата на закона или
ако е уговорена между страните. Посочено е, че такава може да възникне, когато
длъжниците са съдлъжници, а също и при договор за поръчителство, но двете
хипотези са различни. Солидарно съзадължени са лицата, които са получили
паричната сума общо, без разграничение каква част поема всяко едно от тях и
независимо от това на кое от тези лица е предадена фактически, като кредиторът
може да претендира пълния размер на предоставения заем от всеки един от
длъжниците. Солидарна отговорност възниква и при договор за поръчителство –
чл.141, ал.1 ЗЗД, когато едно лице отговоря пред кредитора за изпълнение на
задължението на длъжника, или в случая на договор за заем, поръчителят отговаря
пред кредитора за връщане на паричната сума, без да е получил същата в
собственост - в този смисъл решение №
24/03.04.2013 г. по т.д. № 998/2011 г. на I т.о. на ВКС.
От анализа
на клаузите по процесния договор, съдът приема, че ответникът по делото е
солидарен длъжник, в качеството на поръчител по процесния договор, а не в
условията на солидарна съзадълженост, каквито са твърденията на ищеца. Съдът, на база събраните по делото доказателства
приема, че уговорената в договора сума от 1 500 лева е получена от
кредитополучателя.В договора също изрично е уговорено, че заемът се получава от
В. В. Г., тя следва да го върне, ведно с уговорена по договора лихва.Отговорността
на солидарният длъжник – ответника В.Ц., предвидена по договора, е в рамките на
чл. 121-126 ЗЗД.
При тези данни, а и при изричното признание в исковата молба, че сумата е дадена и получена от В. Г. - за покриване на нейни задължения към „ 4 финанс“ ЕООД - 350 лева; към „Вива кредит“ ООД - 336 лева и към „Кеш кредит мобайл“ - 587,83 лева, а останалата сума от 226,17 лева е преведена по посочена от В. В. Г. банкова сметка, ***, че той и „солидарният длъжник“ В.Ц. не са съзадължени, всеки до обема на цялото, към заемодателя - ищецът по делото. При солидарната съзадълженост съществуването на едно от задълженията не е предпоставка за съществуването на другото, всеки съзадължен дължи на свое и независимо основание, като отпадането на едно от задълженията не предизвиква отпадане на другите.
Задължението
е уговорено като поръчителско в случаите, когато в титулната част на договора
за кредит едно лице е определено като „солидарен длъжник“, но то не е
съзадължено с кредитополучателя, в чийто патримониум е преминала паричната сума
и от когото се очаква да погаси кредита, съществуването на дълга на
кредитополучателя е предпоставка за съществуването на задължението на
солидарния длъжник, с отпадането на задължението на кредитополучателя отпада и
задължението на солидарния длъжник, който дължи на собствено правно основание,
а намерението на страните и преследваната от страните цел е солидарният длъжник
да обезпечи изпълнението на главния дълг/ така Решение № 213 от 06. 01.2017г.
по гр.дело № 5864/2015 г. на ВКС, 4 г.о; решение № 654 от 08.01.2008г. на ВКС
по т.д. № 320/2007г. на ВКС, ТК, 2 т.о; решение № 161 от 20.03.2006г. по гр.д.
№ 47/2005г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 788 от 15.12.2005г. по гр.д. №
513/2004г. на ВКС, ІІ г.о/.
Съгласно
разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, поръчителят остава задължен и след
падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в
течение на шест месеца. Шестмесечният срок е преклузивен, а не давностен и за
него съдът следи служебно /така по задължителен начин е изведено в т. 4 б от
Тълкувателно решение № 2/13г. на ОСГТ на ВКС/.В конкретния случай, крайният срок за погасяване на кредита е настъпил на
15.11.2017г./ датата на последната погасителна вноска/, когато е настъпила изискуемостта на задължението в
пълния му размер.Заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжниците е подадено от ищеца на 26.09.2019 г., тоест след преклузивния
шестмесечен срок по чл. 147, ал. 1
от ЗЗД, поради което отговорността на поръчителя – ответник по делото В.Ц. е
погасена, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.Поради същите съображения следва да бъдат отхвърлени и другите
два обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, вр.
чл.147 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК, вр. чл.147 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
възниква за ответника. В настоящото производство ответникът е сторил и доказал
разноски в размер на 320.00 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователени предявените от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49,
бл. 53Е, вх. В, против В.М.Ц., ЕГН **********, в качеството й на солидарен
длъжник, установителени искове с правно
основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.147 ЗЗД за сумата от 773.94 лв. - главница; с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК,
вр. чл.147 ЗЗД за сумата от 153.36 лв. - договорно възнаграждение; чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК, вр. чл.147 ЗЗД за сумата от
441.74 лв. - възнаграждение за
закупен допълнителен пакет услуги, претендирани въз основа на договор за потребителски кредит №
**********/16.10.2015 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********
да заплати на В.М.Ц., ЕГН ********** сумата от
320,00 лева / триста и двадесет лева/
- разноски в настоящото производството, извършени за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: