№ 39
гр. Стара Загора, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20215500501760 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ПЛ. СТ. Г. от гр.В., действащ чрез
адв.Н.Д., против решение № 387/13.10.2021 г., постановено по гр.д.№
3139/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което са отхвърлени
предявените от въззивника против „Ай Би Джи“ ЕООД – гр.Стара Загора
искове по чл.344, ал.1, т.1 – 3 от КТ за признаване на уволнението му за
незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на заеманата допреди
уволнението му длъжност „монтьор тръби за продуктопровод“ и присъждане
на обезщетение в размер от 21 600 лв. за периода на оставането му без работа
в резултат на уволнението.
Първоинстанционното решение се обжалва, като неправилно поради
постановяването му в нарушение на материалния закон; при допуснато
съществено процесуално нарушение и необоснованост.
Жалбоподателят излага оплаквания, че при постановяване на решението
първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение,
1
т.к. без да било въведено възражение от работодателя за издаване на заповед
за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на
въззивника, е приел, че към момента на предявяване на исковете страните са
все още в трудово правоотношение.
В тази връзка се излагат и оплаквания за необоснованост на обжалваното
решение, т.к. първоинстанционният съд неправилно е приел за настъпили
правните последици на отмяна от страна на работодателя на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение въз основа на подадените от
последния до НАП уведомления по чл.62, ал.5 от КТ.
Всичко това от своя страна е довело и до неправилно приложение на
материалния закон при формиране на правните изводи, че към момента на
предявяване на исковете страните по трудовия спор са във валидно трудово
правоотношение.
Претендира за отмяната на обжалваното решение и постановяването на
ново, с което предявените искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ бъдат
уважени, а искът по чл.344, ал.1 т.3 от КТ бъде уважен до размера на
20 057,04 лв.
Претендира се и присъждането на направените пред двете съдебни
инстанции разноски и допускането на предварително изпълнение на
въззивното решение относно присъденото обезщетение за оставане без
работа.
В законоустановения срок въззиваемият „Ай Би Джи“ ЕООД – гр.Стара
Загора, действащ чрез адв.Д.Д., е представил отговор на въззивната жалба, с
който я е оспорил като неоснователна.
Излага доводи, че обжалваното решение не страда от твърдените пороци,
т.к. нормата на чл.344, ал.2 от КТ не поставя изискване за начина, по който
следва да бъде отменена от работодателя заповедта за прекратяването на
трудовото правоотношение с работника, а е достатъчно до последния да
достигне волеизявлението му, от което недвусмислено се установява тази
отмяна. В тази връзка се посочва, че по делото са налице доказателства -
допълнително споразумение към трудовия договор, което е било връчено на
въззивника и той го е подписал и върнал на своя работодател.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът се представлява
2
от процесуален представител, чрез когото поддържа жалбата си и пледира за
отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което
предявените искове искове бъдат уважени, а на страната бъдат присъдени
разноските пред двете съдебни инстанции .
Въззиваемото дружество се представлява от процесуален представител,
чрез когото оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на
обжалваното първоинстанционно решение. Претендира присъждането на
разноски за настоящото производство.
Въззивният съд, след като взе предвид твърденията и възраженията на
страните, събраните по делото доказателства и приложимите материално-
правни и процесуално-правни норми, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.260 от
ГПК и чл.261 от ГПК, и е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за
обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, при наличието на правен интерес от
въззивно обжалване.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от ПЛ. СТ. Г.
срещу „Ай Би Джи“ ЕООД, с която са били предявени кумулативно
обективно съединени искове по чл.334, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда
(КТ) за признаване на уволнението на ищеца за незаконно и неговата отмяна;
възстановяването му на заеманата допреди уволнението длъжност „монтьор
тръби за продуктопроводи“ и присъждане на обезщетение за времето на
оставането му без работа за периода от 13.05.2021 г. до 13.11.2021 г.
вследствие на уволнението в размер на 21 600,00 лв.
Ищецът е изложил твърдения, че по силата на сключен с ответника на
25.11.2020 г. трудов договор за неопределено време е заемал длъжността
„монтьор тръби за продуктопроводи“, като с допълнително споразумение от
08.01.2021 г. е бил командирован за срок от 155 дни в Г..
На 13.05.2021 г. чрез куриер му била връчена заповед № 52/12.05.2021 г.,
с който работодателят му прекратил трудовото правоотношение считано от
06.05.2021 г. на основание чл.71 ,ал.1 от КТ.
На 13.05.2021 г. чрез куриер му било връчено и допълнително
3
споразумение № 134/05.05.2021 г., а след тази дата му били връчени и писмо-
искане за представяне на обяснения и уведомително писмо относно ползване
на закрила при уволнение по чл.333 от КТ, и двете от 18.05.2021 г.
Твърди се, че с получаването на волеизявлението на работодателя за
прекратяване на трудовото му правоотношение е било прекратено, а
прекратяването е незаконосъобразно, т.к. е извършено на несъществуващо
основание, доколкото сключеният между страните трудов договор бил за
неопределено време и нямало уговорен срок за изпитване в полза на
работодателя.
Незаконосъобразността на уволнението се обосновава и с
обстоятелството, че правоотношението бива прекратено от дата,
предхождаща датата на издаване на заповед № 52/12.05.2021 г.
Твърди, че вследствие на незаконното уволнение е останал без работа,
поради което претендира присъждането на обезщетение за периода от
13.05.2021 г. до 13.11.2021 г.
С подадения отговор на исковата молба „Ай Би Джи“ ЕООД е оспорило
исковете, като е изложило възражения, че между страните е налице валидно
трудово правоотношение, което не е прекратено.
В тази връзка се сочи, че заповед № 52/12.05.2021 г. е била връчена
погрешка на ищеца, но веднага след това още същия ден му е било връчено и
допълнително споразумение № 134/05.05.2021 г., с което се изменя мястото
на работа и трудовото възнаграждение, а впоследствие и писмо-искане за
представяне на обяснения и уведомително писмо относно ползване на закрила
при уволнение по чл.333 от КТ, на които ПЛ. СТ. Г. е отговорил на 21.05.2021
г. чрез представяне на документи относно ползваната от него закрила.
Впоследствие работодателят изпратил на работника и нарочна покана, с която
го уведомява за съществуването на трудово правоотношение между страните
и го кани да се яви на работа на 10.08.2021 г.
Освен това работодателят предприел и корекции в НАП чрез изпратено
коригирано уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за оттегляне на заповедта за
прекратяване на трудовия договор.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил исковете,
като е приел, че главният иск е неоснователен, т.к. между страните е налице
4
валидно трудово правоотношение, предвид че заповед № 52/12.05.2021 г., с
която то е било прекратено, е била оттеглена от работодателя преди
предявяване на исковете.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства
безспорно се установява, че на 25.11.2020 г. страните са сключили трудов
договор за неопределено време, по силата на който въззивникът е заемал
длъжността „монтьор тръби за продуктопроводи“ в предприятието на
въззиваемото дружество.
С допълнително споразумение от 08.01.2021 г. е било изменено мястото
на работа ПЛ. СТ. Г., който е бил командирован за срок от 155 дни в Г..
На 13.05.2021 г. на ПЛ. СТ. Г. е била връчена заповед № 52/12.05.2021 г.,
съдържаща изявление на работодателя за прекратяване на трудовото му
правоотношение, считано от 06.05.2021 г., на основание чл.71, ал.1 от КТ.
По-късно същия ден на ПЛ. СТ. Г. е било връчено допълнително
споразумение № 134/05.05.2021 г. към трудов договор № 940/25.11.2020 г., с
което страните се споразумяват за промяна в мястото на работа и основното
трудово възнаграждение. Допълнителното споразумение е било подписано от
ПЛ. СТ. Г. и върнато на работодателя, който го е приложил към личното
трудово досие.
Още на 05.05.2021 г. „Ай Би Джи“ ЕООД е изпратило уведомление до
НАП по чл.62, ал.5 от КТ за сключеното допълнително споразумение, а на
12.05.2021 г. е изпратило до НАП уведомление по чл.62, ал.5 от КТ
прекратяването на трудовия договор на ПЛ. СТ. Г..
Със заповед № 5/12.05.2021 г. работодателят е наредил заличаването на
заповед за уволнение № 52/12.05.2021 г. по чл.71 от КТ , издадена на ПЛ. СТ.
Г., а на 19.05.2021 г. до НАП е подадено уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за
корекция на подаденото на 12.05.2021 г. уведомление за прекратяване.
На 20.05.2021 г. на ПЛ. СТ. Г. са били връчени писмо-искане за
представяне на обяснения , уведомително писмо и покана, от 18.05.2021 г., с
които е поканен да даде обяснения във връзка със започнало срещу него
дисциплинарно производство, да представи доказателства за ползването на
предварителна закрила при уволнение и за получаване на трудово
възнаграждение за м.ІV.2021 г. и на трудова книжка.
5
На 21.05.2021 г. чрез Телепоща ПЛ. СТ. Г. е отговорил на изпратените му
покани, като е дал своеобразни обяснения и е представил документ, че страда
от исхемична болест на сърцето.
С писмо от 20.07.2021 г. ПЛ. СТ. Г. е представил на работодателя си
документи относно предварителната му закрила по чл.333 от КТ, представил е
трудовата си книжка, и е посочил, че трудовия му договор е бил прекратен
неправомерно със заповед № 52/2021 г.
На 06.08.2021 г. чрез куриер работодателят е връчил на ПЛ. СТ. Г.
покана, с която го е уведомил, че заповед № 52/12.05.2021 г. е била заличена
от 12.05.2021 г., което е било декларирано и пред НАП, както и че трудовият
договор между страните още е валиден и го е поканил на 10.08.2021 г. в офиса
на дружеството за изпълнение на задълженията си по трудовия договор.
При така установените относими факти въззивният съд намира жалбата
за неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл.335, ал.1 от КТ трудовият договор се прекратява писмено,
като в случаите на прекратяване без предизвестие прекратяването настъпва от
момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора.
Разпоредбата на чл.344, ал.2 от КТ предвижда възможността
работодателят по свой почин да отмени уволнението до предявяване на иск от
работника и служителя пред съда.
Това свое право работодателят може да упражни чрез писмен акт, който
да се доведе до знанието на работника или служителя, от чието съдържание
неизменно да произтича волята му за отмяната на уволнението.
В настоящият случай е безспорно установено, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, което работодателят е прекратил без
предизвестие в хипотезата на чл.71 от КТ с връчването на писменото си
изявление на 13.05.2021 г.
По - късно същия ден обаче на работника е връчено друго писмено
волеизявление на работодателя – допълнително споразумение към трудовия
договор, с което се изменят съществени негови елементи на трудовия договор
по прекратеното вече трудово правоотношение.
Това допълнително споразумение е било подписано от самия работник и
върнато на работодателя, което само по себе си е доказателство, че до
6
знанието му е достигнала последваща уволнението воля на работодателя за
неговата отмяна.
От своя страна предприетите от работодателя действия по искане на
писмени обяснения и покана за представяне на документи и изпратения от
работника на 21.05.2021 г. отговор на искането и поканата обуславят извод,
че и двете страни в правоотношението са възприели за настъпил
конститутивният ефект на отмяната на уволнението от страна на
работодателя.
В тази насока следва да се отчете и изпратеното на 19.05.2021 г. от
работодателя уведомление до НАП за корекция на предходно подаденото на
12.05.2021 г. уведомление за прекратяване на трудовия договор.
Действително уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ не е елемент от
фактическия състав за надлежното упражняване на правата съответно на
сключване или прекратяване на трудовите договори, но следва да се приеме,
че същото има оповестително действие досежно вписаните в публичния
регистър обстоятелства не само по отношение на държавата, но и спрямо
всички лица, в това число и страните по самото трудово правоотношение.
Не е налице твърдяното във въззивната жалба допуснато съществено
процесуално нарушение при постановяване на обжалваното решение, т.к.
първоинстанционният съд е приел наличието на отмяна на уволнениeто от
страна на работодателя въз основа на заявените с отговора на исковата молба
твърдения и възражения.
Не са налице и твърдените пороци, касаещи необоснованост на
обжалваното решение и постановяването му в нарушение на материалния
закон, т.к. въз основа на събраните по делото доказателства може да се
направи мотивираният извод, че непосредствено след прекратяване на
трудовото правоотношение работодателят е отменил уволнението. Тази
отмяна е станала по изискуемия по закон начин - с писмено изявление, което
е доведено до знанието на работника и от чието съдържание недвусмислено
следва волята на работодателя за оттегляне на предходното му писмено
волеизявление.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.
7
Относно разноските:
При този изход на делото въззиваемото дружество – ответник в
първоинстанционното производство, има право на разноски.
В негова полза следва да се присъдят направените разноски пред
настоящата съдебна инстанция в размер от 800 лв. (осемстотин лева) за
платено адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 пр.І-во от ГПК
Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 387/13.10.2021 г., постановено по гр.д.№
3139/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс
ПЛ. СТ. Г., ЕГН – **********, с адрес : *** да заплати на „Ай Би Джи“ ЕООД
, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора,
ул.Цар Калоян № 46, вх.А, ет.2, ап.3, представлявано от законния си
представител : Н.С.К. – управител, сумата от 800 лв. (осемстотин лева) -
разноски пред въззивната съдебна инстанция за платено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8