№ 11276
гр. ..., 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА Гражданско дело №
20221110166488 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявен от ... срещу Д. А. К. иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл.500, ал.1, т. 3 КЗ за сума в размер на 1699.64 лева, представляваща
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност” /с включена сумата от 20.00 лева – ликвидационни разноски/, ведно със
законната лихва от 05.09.2022г. /датата на депозиране на заявлението/ до
окончателното изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на 06.03.2017г. в гр. ..., управлявайки лек автомобил с
марка „....”, с рег. № ...., ответникът реализира ПТП, при което уврежда паркираното
МПС – лек автомобил с марка „...”, с рег. № ..... Делинквентът към момента на
настъпване на увреждането има сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност” в ... полица № 22116003303307/28.12.2016г. Изплатена е сума,
представляваща застрахователно обезщетение, в размер на 1679.64 лв. /с включена
сумата от 15.00 лв. – ликвидационни разноски/.
Съгласно протокол за ПТП вина за настъпването му има ответникът,
вследствие на което са настъпили материални щети. Ответникът има валидна към
момента на процесното ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца като на
основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ ищецът има право да получи процесното вземане,
доколкото ответникът е напуснал процесното ПТП. Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 ГПК е
постъпил отговор от ответната страна, с който оспорва предявения иск като
неоснователен, доколкото твърди, че няма представени доказателства за размера на
вредите. В условията на евентуалност е направено възражение за погасяване на
вземането по давност.
1
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен e иск с правна квалификация чл.500, ал.1, т. 3 КЗ.
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 48394/2022г. по описа на СРС, 87
състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК за сумата, предявена с исковата молба, срещу която ответникът е възразил в
срок. Изложеното обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на иск за
установяване на вземането му. Същият е предявен в срока по чл. 415, ал.1 ГПК и се
явява допустим.
В тежест на ищеца ... е да установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: да докаже валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между застрахователя и делинквента относно управлявания от последния
автомобил, действало към момента на процесното ПТП; механизма за настъпването на
ПТП, факта на напускане на процесното ПТП от страна на ответника, причинени
имуществени вреди, техния размер и причинната връзка между тях и ПТП, както и
заплащането на застрахователно обезщетение в претендирания размер.
В проведеното на 18.10.2023г. открито съдебно заседание /л. 47/ ответникът
признава факта на напускането на процесното ПТП.
От представения по делото договор за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ /л. 7/ се установява, че между страните по делото е налице валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ относно управлявания от
ответника автомобил, действало към момента на процесното ПТП.
От приетите по делото протокол за ПТП /л. 6/ и от САТЕ /л. 52-л. 56/,
кредитирана от съда като обективно и професионално изготвена се установява
следното: на 06.03.2017г. в гр. ... водачът на лек автомобил с марка „....”, с рег. № .... се
е движел по ... с посока на движението от ... към ...; в района пред блок № ... на ...
водачът отклонил автомобила от посоката му на движение и реализирал лек удар в
паркирания пред блок ... лек автомобил с марка „...”, с рег. № ....; вредите, нанесени на
паркирания автомобил се намират в причинно-следствена връзка с механизма на
процесното ПТП; към датата на процесното ПТП размерът на щетите, нанесени на
процесното МПС възлиза на 1664.64 лв. /л. 56/.
От приетата по делото допълнителна САТЕ /л. 68-л. 70/, кредитирана от съда
като обективно и професионално изготвена се установява следното: по паркирания
автомобил са увредени предна броня и допълнителен фар; подмяната на
допълнителния фар е била необходима; увреденият автомобил е с период на
експлоатация от една година, девет месеца и осем дни; стойността на дневната
светлина от официалния сервиз е 2623.98 лв. с включен ДДС; спрямо периода на
експлоатация възлиза на 1112.53 лв., а ако се приложи овехтяване, стойността би
възлязла на 778.33 лева.
Съдът намира, че доколкото по делото се установи, че увреденият автомобил е
с период на експлоатация от една година, девет месеца и осем дни подмяната на
допълнителния фар е била необходима, то размерът на щетите, нанесени на
процесното МПС възлиза на 1664.64 лв. /л. 56/, а с включена сумата от 20.00 лв. –
ликвидационни разноски и платена сумата от 15.00 лева – ликвидационни разноски на
2
дружеството застраховател на увредения автомобил възлиза на претендираната сума от
1699.64 лева.
Относно факта на заплащането на застрахователно обезщетение в
претендирания размер, от представените по делото доказателства /л. 11-л. 14/ се
установява, че е заплатено.
С оглед всички гореизложени съображения предявеният иск се явявя
основателен и доказан изцяло.
Във връзка с гореизложеното следва да се обсъди направеното от ответника
провопогасително възражение за погасяване на вземането по давност. В този смисъл
следва да се вземат предвид следните съображения:
Разпоредбата на чл. 378 КЗ урежда специални давностни срокове относно
вземанията по застрахователните договори. При застраховките „Живот”, „Злополука” и
„Гражданска отговорност” давностният срок е 5 години, а при имуществените
застраховки и другите лични застраховки, за които не се прилага 5-годишната давност,
давностният срок е 3 години /считано от датата на настъпване на застрахователното
събитие/. Тези специални давностни срокове се прилагат по отношение на вземания,
произтичащи пряко от застрахователното правоотношение, включително за преките
искове на увредените лица към застрахователите на преките причинители на вредите
по застраховка „Гражданска отговорност”, но не и за регресните искове. В частност за
регресните искове на ... срещу делинквента важи общата петгодишна погасителна
давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, която съответно започва да тече от момента на плащане
на застрахователните обезщетения на правоимащите лица. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика – Решение с № 127/18.10.2019г. по т. дело №
2835/2018г. по описа на ВКС, I ТО, решение №178 от 21.10.2009г. по т.д. №192/2009г.,
II т.о., решение №173 от 30.10.2009 г. по т.д. №455/2009г., II т.о., решение №53 от
16.07.2009г. по т.д. №356/2008 г., I т.о., решение №2 от 02.02.2011г. по т.д.
№206/2010г., II т.о., решение №15 от 04.02.2011г. по т.д. №326/2010г., II т.о. и др. ВКС.
В настоящия случай плащането на застрахователното обезщетение от страна на ищеца
е извършено на 13.02.2018г. /посоченото обстоятелство се установява от представения
по делото платежен документ – л. 14, стр. 2/. Следователно към 05.09.2022г. /датата на
депозиране на заявлението/ вземането не е погасено по давност.
Предвид всичко гореизложено предявеният иск се явява основателен и доказан
изцяло.
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва, считано от
05.09.2022г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на
вземането.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за ищеца, които възлизат
на сумата от 493.00 лева, от които сума в размер на 43 .00 лева – ДТ; сума в 100.00
лева – юрисконсултско възнаграждение; сума в размер на 350.00 лева – депозит за
САТЕ.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. т. 12 от ТР №4/2013год. на ВКС на ищеца се
дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 75.00 лв. по гр.д. №
3
48394/2022год. по описа на СРС, 87 състав.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл.500, ал.1, т. 3 КЗ от ..., с ЕИК ..., с адрес: гр. ..., .... против Д. А.
К., с ЕГН **********, с адрес: гр. ..., ...., че Д. А. К. дължи сума в размер на 1699.64
лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност” /с включена сумата от 20.00 лева –
ликвидационни разноски/, ведно със законната лихва от 05.09.2022г. /датата на
депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д. А. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. ..., .... да заплати на ..., с
ЕИК ..., с адрес: гр. ..., .... сума в размер на 493.00 лева – заплатени разноски за
първоинстанционното исково производство пред СРС и сума в размер на 75.00 лева –
разноски по гр. д. № 48394/2022год. по описа на СРС, 87 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4