Р Е Ш Е Н И Е
номер 04.11.2019 г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА Трети
граждански състав
На 1 октомври
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: ДИАНА
СТОЯНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕНЧЕВА
гр.дело № 2847 по описа за 2018 година.
Производството е по реда на чл. 415
от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.
Ищецът БНП Париба Пърсънъл Файненс
ЕАД твърди в исковата си молба, че с Договор за потребителски заем с номер
PLUS-11061177 от 15.12.2014 г. отпуснали паричен кредит в размер на 3000.00 лв.
Сумата, предмет на горепосочения договор била изплатена от кредитора по начина,
уговорен в чл. 1 от договора, с което изпълнили задължението си по него.
Усвояването на посочената сума Д.Д.Д. удостоверил с полагането на подписа си в
поле "Удостоверение на изпълнението". Въз основа на чл. 3 от същия,
за ответника възникнало задължението да погаси заема на 48 месечни вноски -
всяка по 121.46 лв., които вноски съставлявали изплащане на главницата по
заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите 46.00 % и
годишния лихвен процент 37.48 %, посочени в параметрите по договора. Сочат, че
ответникът преустановил плащането на вноските по кредита, като погасил 21
месечни вноски. На основание чл. 5 от договора вземането им станало изискуемо в
пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин
ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 3240.38 лв.,
представляващ оставащите 27.00 броя
погасителни вноски към 05.12.2016 г., към която дата е станал изискуем в
целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска,
кредитополучагелят не изпълнил задължението си. При условие, че установителният
иск, бъдел отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост па
вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, моли съда да приеме, че при условие на евентуалност предявява
осъдителен иск. Счита, че същия осъдителен иск има характер на волеизявление за
обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната
страна. Ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва в
размер на 206.75 лв. за периода от настъпване на изискумостта на кредита -
05.12.2016 г. до 11.01.2018 г. Подали заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК към Районен съд - гр. Стара Загора, по което било образувано гражданско
дело № 465/2018 г. и издадена Заповед за
изпълнение, срещу която ответникът възразил.
Молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че е
налице вземане от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег. №
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България от Д.Д.Д. в
размер на: сумата 2290.06 лв., представляваща главница по кредита, сумата
950.32 лв., представляваща възнаградителна лихва по договора, сумата 206.75
лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 05.12.2016 г. до
11.01.2018 г., на основания чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, ведно със законната лихва
от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми. Моли съда да му бъдат присъдени направените по настоящото и заповедно
производство разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника Д.Д.Д., чрез назначения му особен
представител. Счита, че исковете са неоснователни и недоказани както по
основание, така и по размер като излага конкретни съображения. Сочи, че
исковете са неоснователни, тъй като кредитът не е обявен на кредитополучателя
за предсрочно изискуем по надлежен ред, както се твърдяло с исковата молба.
Освен предвидените в условията по договора предпоставки за настъпване на
предсрочната изискуемост, ищецът следвало да е упражнил надлежно правото си
като отправи изрично волеизявление до длъжника. В настоящия случай липсвало
валидно отправено и достигнало до знанието на кредитополучателя волеизявление
за обявяване предсрочната изискуемост на целия размер на предоставения кредит. Твърди,
че представените към исковата молба писмени доказателства не установявали
кредиторът надлежно да е упражнил субективното си право да обяви кредита за
предсрочно изискуем, независимо от наличието на предвидените в договора
предпоставки. Не се представяли доказателства, че в действителност последната
покана с дата 12.06.2017 година е изпратено чрез лицензиран пощенски или
куриерски оператор. Считат, че еднократният опит да бъде уведомен
кредитополучателя за настъпване предсрочната изискуемост на кредита и
произтичащите от това последици не означавал, че ищецът обективно е положил
дължимата грижа да уведоми кредитополучателя за обявяването на кредита за
предсрочно изискуем.
Оспорват твърдението на ищеца, че предсрочната изискуемост следвало да се
счита обявена на ответника с получаване на препис от исковата молба и
приложените към нея доказателства. Твърдят, че в настоящия случай, исковата
молба и доказателствата към нея са връчени на назначения на основание чл. 47,
ал. 6 от ГПК особен представител. Представителната власт на особения
представител се изчерпвала с осъществяване на процесуалното представителство по
конкретното гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща
получаването на материалноправни изявления до представлявания от особения представител
отсъстващ ответник. Особеният представител можел да извършва всички
съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на
делото - по аргумент от чл. 29, ал. 5 във връзка с чл. 34, ал. З от ГПК, защото
не е страната по спорното материално правоотношение. Следователно получаването
от негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това
материално правоотношение нямало да произведе този ефект.
Твърдят, че предявеният иск за заплащане на главница в размер на 2290,06
лева е неоснователен както по основание, така и по размер, тъй като липсвали
каквито и да било данни или доказателства, които да установяват, че на
ответника действително е била предоставена каквато и да било сума. Смятат, че
договорът за заем е реален и задължението за връщане на заетата сума възниква
едва след като тя била реално предадена на получателите.
Считат, че уговореният в Договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS
- 11061177 от 15.12.2014 година, лихвен процент в размер на 37,48 % е нищожен
на основание чл. 143, т. 19 от ЗЗП като неравноправна клауза. В случай, че
посочената клауза не е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, то
молят уговорката да се признаела за нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
като противоречаща на добрите нрави и да се отхвърли предявеният иск за
заплащане на договорна възнаградителна лихва на това основание.
Считат, че клаузата от договора, с която се уговаря „такса ангажимент"
е недействителна на основание чл. 10а от Закон за потребителския кредит. От
една страна, тя не можела да бъде приета като допълнителна услуга по смисъла на
чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, тъй като касаела договарянето на условия, които са
необходимо присъщи за договорите за потребителски кредит, а именно: размера на
лихвения процент. Дали лихвеният процент по предоставения кредит ще бъде
фиксиран или не, е въпрос, който се договарял между страните като съществен
елемент от договора, а не като допълнителна услуга.
На следващо място, съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не можел да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, каквато е предвидената „такса ангажимент".
Лихвеният процент, който ще се начислява върху предоставения от кредитора
кредит, е непосредствено свързан с усвояването на самия кредит, поради което
предвид законовата разпоредба не можело определянето му да бъде свързано с
допълнителни такси. Дори да не бъдела приета като такса за усвояване и
управление на кредита, уговорената „такса ангажимент" е недължима от
ответника. Видно от текста на чл. 2 от договора срещу заплащането на тази такса
кредиторът фиксирал лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в
него условия, размери и срокове. Ищецът твърдял, че се е възползвал от правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като по този начин не спазил
поетото съгласно чл. 2 от договора задължение и лишил ответника от уговорения в
негова полза срок, като по този начин не предоставил услугата, за която удържал
„такса ангажимент".
Молят съда да оцени, че при нищожност на уговорената клауза за лихва
никаква част от платените от ответника суми не можело да бъдат отнасяна за
погасяване на задължения, каквито не са възниквали. Всички платени от него суми
следвало да бъдат отнесени за погасяване на дължимата главница.
Молят съда да отхвърли предявените от ищеца искове.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност,
съдът намира за установено следното:
Видно от
приложеното към настоящото дело ч. гр. д. № 465/2018 г. по описа на РС Стара
Загора е налице издадена заповед за изпълнение № 302 от 25.01.2018 г. по чл. 410
от ГПК, с която Д.Д.Д. е осъден да заплати на ищеца по настоящото дело сумата
от 2290,06 лева/две хиляди двеста и деветдесет лева и 06 стотинки/ главница;
950,32 лева/деветстотин и петдесет лева и 32 стотинки/ възнаградителна лихва от
05.11.2016 г. до 01.01.2019 г.; 206,75 лева/двеста и шест лева и 75 стотинки/
мораторна лихва от 05.12.2016 г. до 11.01.2018 г. и законна лихва от 22.01.2018
г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 68,94 лева/шестдесет и осем лева и 94 стотинки/ държавна такса и 50
лева/петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Безспорно е по делото, че между
страните е сключен договор за
потребителски кредит на 15.12.2014 г. за сумата от 3 000 лв. със срок на
кредита 48 месеца, размер на вноските 121.46 лв. и общо задължение 5829.90 лв.
По делото са приложени Общи условия към договор за потребителски кредит.
Приложен е и погасителен план с посочени главница, падеж и месечна вноска.
Съдът намира, че между страните са възникнали правоотношения по договор за
потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът
за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя,
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите
условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница
се подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се
установява, че императивно определеното съдържание на договора е налице.
Относно направените възражения от назначения особен
представител на ответника, съдът намира
следното:
Предсрочната изискуемост следва да се разбира като
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД,
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й (в този смисъл ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК).
По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че и
при договор за кредит, съдържащ клауза за предсрочна изискуемост при неплащане
на определен брой вноски, предсрочната изискуемост на вземанията по този
договор не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението
кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, и това волеизявление да е достигнало до длъжника. Срокът
за изпълнение на задължението е съществен елемент от съдържанието на договора
за кредит, поради което за промяната му е необходимо не само наличие на
договорна клауза, но и изявление на правоимащия (кредитора), че се възползва от
това право и обявява задълженията за предсрочно изискуеми. Постигнатата в
договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или
при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и кредиторът може да
събере вземането си без да уведомява длъжника, не поражда действие, ако
банката, съответно финансовата институция, изрично не е заявила, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е
достигнало до длъжника - кредитополучател. По настоящото дело, видно от
приложения договор за потребителски кредит, същият съдържа клауза за предсрочна
изискуемост при неплащане на определен брой вноски. От друга страна не е
достатъчно изявлението на кредитора да съдържа единствено съобщението на факта
на настъпила предсрочна изискуемост, а трябва да съдържа достатъчна информация
за индивидуализиране на вземането.
Настоящият съдебен състав счита, че предсрочната
изискуемост на вземанията по този договор не е настъпила, тъй като към датата
на депозирането на заявлението по чл. 410 ГПК по кредита тази предсрочна
изискуемост не е съобщена на ответника.
Действително към исковата молба е представена „последна
покана” до ответника Д., в която е отразено, че вземането на ищеца е обявено за
предсрочно изскуемо, тъй като са просрочени две или повече месечни вноски /чл.
5 от договора/. Ищецът твърди, че предсрочната изискуемост следва да се счита
обявена на ответника с получаване на препис от исковата молба и приложенията
към нея. Съдът споделя становището на назначения особен представител на ответника,че
по настоящото дело исковата молба и доказателствата са са връчени на особения
представител, а представителната власт на същият се ограничава с осъществяване
на проц. представителство по конкретното
дело и не обхваща получаването на материално правни изявления и не може да
извършва действия, свързани с разпореждане с предмета на делото, защото не е
страна по спорното материално правоотношение. По делото липсват други
доказателства, че в действителност тази покана е изпратена и получена от ответника
Д.Д.Д..
В тази връзка неоснователен се явява предявеният
установителен иск за сумата от 2290.12 лева – главница по договор за банков
кредит от 15.12.2014 г., както и в останалата част за
заплащане на сумата от 950.26 лева договорна лихва, сумата от 256.37
лева мораторна лихва от 05.12.2016 г. до 11.01.2018 г., законната лихва от 22.01.2018
г. до изплащане на вземането, поради което следва да бъде отхвърлен и в тази
част.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск за сумата
от 2290.12 лева – главница по договор за банков кредит от 15.12.2014 г., сумата
950.26 лева договорна лихва, сумата 256.37 лева мораторна лихва от 05.12.2016
г. до 11.01.2018 г., законната лихва от 22.01.2018 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 302
от 25.01.2018 г. по ч.гр.д. № 465/2018
г. по описа на РС Стара Загора се явява неоснователен и недоказан и като къв
следва да бъде отхвърлен.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж,
рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14 против Д.Д.Д., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес: *** /назначен особен представител – адв. Е.Н.П. ***/
установителен иск за сумата 2290.12
лв., представляваща главница по Договор за потребителски заем PLUS-11061177 от 15.12.2014
г.; сумата 950.26 лв.,
представляваща договорна лихва; сумата 256.37
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 05.12.2016 г. до 11.01.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата от 2290.12 лв., от момента на
подаване на заявлението – 22.01.2018 г. до окончателното изплащане на дължимите
суми, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 302 от
25.01.2018 г. по ч.гр.д. № 465/2018 г.
по описа на РС Стара Загора, като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред
Окръжен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: