Р Е
Ш Е Н И Е №
564/30.7.2019г.
гр. ЯМБОЛ.30.07.2019..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .......................... гражданска колегия в закрито
заседание на ........30.07.2019г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................Н. Х.
….......................................……...........и в присъствието на
прокурора...................................................................................………като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА……………….……...гр.дело N .2036...
по описа
за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид
следното.....................................................................
Производството по делото е по реда на чл.12 и сл. от Закона за
защита от домашното насилие.
Образувано е по повод на подадена
молба от И.Р.Г.- лично и в качеството й на майка и законен представител на
малолетните деца- Й. Т. Г. и Д. Т. Г., за издаване на заповед за защита срещу
осъществено по отношение на молителите
домашно насилие от страна на Т.Й.Г. – бивш съпруг на
първата молителката и баща на малолетните деца.
В молбата е изложено описание на
фактите и обстоятелствата, при които е извършен твърдения акт на домашно
насилие. Твърди се, че 01.06.2019 год. ответникът упражнил физическо насилие и
отправял обидни думи към И.Г., като всичко това се случило в присъствието на
децата им,които изключително се уплашили, поради което и молителите считат, че
съществува пряка и непосредствена опасност за здравето и живота им.
Ответникът оспорва молбата като оспорва
изцяло всички факти изложени в нея и отрича да е имало домашно насилие. Твърди,
че не той е осъществил акт на домашно насилие, посещавайки дома в който живеят
молителката с децата, а тя а тази, която е вдигала скандал и е отказвала контакти на същия с децата.
Моли за отхвърляне на молбата като неоснователна. В пледоарията си заявява, че
ако все пак съдът реши, че следва да се наложи мярка по отношение на ответника,
счита че адекватна би била тази по чл.5,т.1 от ЗЗДН, като останалите мерки са
неадекватни.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:
Към молбата е приложена
декларация за извършено домашно насилие по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
Видно от представените
удостоверения за раждане страните са родители на малолетните деца Й. Т. Г. и Д.
Т. Г., родени на ***г.
С решение ***/10.03.2015г.,
постановено по гр.д. № ***/2015г. по описа на ЯРС е прекратен брака между
страните, като утвърдено постигнато между тях споразумение по чл.51 от СК, с
което родителските права върху родените от брака деца Й. Т. Г. и Д. Т. Г. са
предоставени на майката , а на бащата е определен режим на свиждане с децата:
всяка първа и трета седмица от месеца от 9.00 часа в съботния ден до 18.00 часа
на неделния ден с преспиване в дома на бащата, както и 30 дни през лятото,
което време не съвпада с годишния отпуск на майката.
Молителката е представила
съдебномедицинско удостоверение № ***/2019г. издадено от д-р Ч. на
08.06.2019г., според който при прегледа на И.Р.Г. се установили две
кръвонасядания в областта на дясната мишница в процес на резорбция с болки в
областта на тъканите около тях и контузия на гръдния кош с болки в областта на
гърдите отпред в ляво, където се установило и повърхностно охлузване в процес
на заздравяване.
Според представените амбулаторни
листи и епикризи на децата Й. и Д.Г. от
Детска специализирана болница”*** гр.Т.и двете деца са били на лечение от
10.06.2019г. до 21.06.2019г. с диагноза: бронхиална астма.
По делото бяха изготвени социални
доклади за родителите от Д”СП”-Я. и Д”СП”-Б., в които и за двамата родители са
дадени положителни оценки. За притежаваните от ответника качества като родител
същият представи социален доклад изх.№ ***/18.03.2019г. , изготвен по гр.д. №
*** по описа на ОС-Б., в който е посочено, че има изградената сигурна
емоционална връзка на ответника с детето И., като тя има изградена стабилна емоционална
връзка с него и с неговия разширен семеен кръг.
За установяване на спорните факти
по делото бяха разпитани като свидетели: С. П. К., Д. И. Т.-Г., И. А. К., И. И.
Б.в присъствието на майка й, И. А. К., както и на Л. Т. Т.и Й. Г.Й..
Свидетелката К. заяви, че е била
в дома на ищцата и двете й деца на 01.06.2019г., където решили да направят
парти на децата по случай празника за дена за детето. Там се обадил ответника,
че иска да дойда да види децата. Около 13.30ч. той дошъл, заедно с дъщерята та
сегашната си съпруга. И. го помолила детето да остане навън, а само той да
влезе, на той се разгневил много, като започнал да я блъска, обижда,
казал, „че ще и изкърти зъбите”, бутал я
и я ударил в едната врата. Децата започнали да плачат, излезли в коридора и
видяли какво се случило, плакали много, а Й. получила асматичен пристъп, като
казала че много се страхува и притеснява. Ответникът казал на няколко пъти, че
ще ги изгони от къщата, в която живеят, което го чули децата, и че ще я
изхвърли от там. Твърди, че ответникът рядко е вземал децата.
Свидетелят К. заяви, че видял
молителката на 01.092.2019г. разстроена, като и споменала, че се е карал с
бившия си съпруг. Чул децата да плачат, но не ги видял. Не знае за какво са се
карали. Не знае ищцата да е пречила на ответника да взема децата.
Свидетелката Д. Т.-Г. заяви, че
от 2014г. живее с ответника на съпружески начала, а от 2016г. са сключили
граждански брак. Твърди, че никога ответника не е имал проблем да взема децата,
до инцидента. Твърди че децата на ответника и нейната дъщеря имат силна връзка.
На 01.06 Т. се обадил на И. да вземе децата по случай празника, като тя казала
че ще имат празненство у тях. И. помоли Т. да я вземе, за да види децата. Тя й
се обадила после по телефона, като била много разстроена , защото И. крещала, а
Й. се е разплакала, като И. не е допуснала И. да влезе в семейното жилище,
където живеят децата. И. й казала, че И. е крещяла толкова много, че Т. мълчал.
Той не е можал да даде на децата подаръците, бил разтревожен, притеснен и обиден
от факта, че не може да влезе в собствената си къща.
Свидетелката И. Б. заяви, че с
децата им добри отношения, като играят заедно и заедно излита в парка на
разходка.На 01.06.2019г. тя е отишла с ответника в дома на И. за да се видят с
децата, за да им дадат пари и излязат да им купят подаръци. Заявява, че И. е
отворила вратата и казала, че той ще влезе, а тя не. На въпроса „защо”, тя
казала, че докато тя живее в тази къща, тя и майка й нямали право да влизат.
Баща й казал да се отдръпне, за да влезе, а тя казала, че няма да се отдръпне,
след което той я бутнал по рамото без да я удря, нито да я псувал. После той й
казал да извика децата, като И. ги извикала и те излезли на стълбите. Й. са
разплакала от виковете на майка си. После баща й взел Й., но жената от вътре
започнала да я дърпа от баща й, след това се прибрали и те си тръгнали.
Свидетелят Л. Т.заяви, че са
приятели с ищцата и поддържат добри отношения, като през ден е у тях. Заяви, че
бащата е вземал децата 4.5 пъти годишно, като те изпитвали страх от него. Те
плачели и не искали да отиват при него. Присъствал е редовно на уговорки как ще
ходят при баща си и как не искат да ходят при него повече от 1 ден. Твърди, че
децата не са щастливи, защото се притесняват за живота на тях и на майка им.
Свидетелят Й. Й. – баща на
ответника и дядо на децата, заяви че ходи понякога при ищцата да види децата,
да реже асмата в неговия двор, където живее ищцата, давал им пари. Децата се идвали при него, когато ответникът
ги доведял. Децата много обичали баща
си. Децата искали да се виждат с бащата, като са оставали повече от един ден
при него неведнъж. Канен е от ищцата на
празници. По телефона му казала, че колкото
и да я гони, така щяло да бъде, а той й казал, че ще го принудят да ги
изгони.
При така установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Подадената молба е с правно основание чл.7 и
сл. от ЗЗОДН.
Настоящият съд е родово и местно
компетентен да се произнесе по подадената молба.
Молбата е депозирана в съда на 05.06.2019г. в
преклузивния едномесечен срок по чл.10, ал.1 от ЗЗОДН от извършване на актовете
на домашно насилие на 01.06.2019г., от процесуално легитимирано лице по
чл.8,т.1 от ЗЗОД и против ответник, който е пасивно легитимиран да отговаря по
нея съгл. чл.3, т.1, предл.2 от ЗЗОДН, поради което е допустима.
Преследваната от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ цел е да
защити действителните жертви на домашно насилие, като даде бърза, ефективна и
своевременна защита на пострадалите от домашно насилие лица, които са поставени
в риск. Съгласно легалната дефиниция в разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЗДН,
домашно насилие представлява всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Законът предоставя
защита на децата от домашното насилие в семейната , като посочва в ал.2, че за
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие.
Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗОДН
предполага установяване по делото на следните обстоятелства, които в своята
съвкупност да обуславят извод за осъществен акт на домашно насилие: наличието
на морално укоримо поведение, което да се квалифицира като акт на домашно
насилие по смисъл на чл.2 от ЗЗОДН, същото да е извършено от посоченото в
молбата лице и то на твърдените дати.
При съвкупна преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът достига до извода, че
на 01.06.2019г. в дома ма молителите в гр.Я., ***ответникът при посещението си
по повод осъществяване на режима на лични контакти с децата, определен с
бракоразводното решение, и след съгласието от страна на молителката И.Г., след
категоричния отказ от нейна страна да допусне в дома дъщерята на съпругата му
свид. И. Б. е упражнил върху нея физическо и психическо насилие, като я блъснал
, обиждал, бутал и употребил заплахи за физическата й цялост, както и заплахи
че ще ги изгони от къщата. На това са
присъствали и децата, които са били в непосредствена близост, съседната стая и
след като чули виковете на майка си са разбрали за скандала, разстроили се и се
разплакали, при което едно е децата Й. е получило асматичен пристъп. Тези факти
съдът намира са установени най- вече от показанията свидетелите К. и И. Б.,
преки очевидци на събитията, които съдът кредитира, т.к. са във връзка с
представената декларация, имаща самостоятелно имаща стойност на
доказателствено средство по силата на чл. 13 ал.3 от ЗЗСДН, така и от
представеното медицинско свидетелство, което макар и взето след 8 дни,
установява нанесени травми на
молителката, които според съдебния лекар са в процес на заздравяване, което
посочва, че действително са се случили по начина по който твърди молителката.
Съдът не приема възраженията на молителката относно проведения на свидетелката
Б. разпит като непълнолетно лице, т.к. в случая съдът не е задължен да се
съобразява с реда на 15 от Закона за закрила на детето, т.к. в случая детето не
е страна в производството. С оглед на това съдът достига до извода, че
ответникът е извършил акт на домашно насилие на твърдяната дата, поради което
молбата се явява основателна и следва да се уважи, като срещу Т.Й.Г. следва да
бъде взета някоя от предвидените в чл.5,ал.1 мерки за защита.
Изхождайки от молбата и от
конкретния акт на насилие съдът намира, че най-подходящата мярка за защита в
случая е тази предвидена в чл. 5,ал.1 т.1, а именно: задължение на извършителя
да се въздържа от извършване на домашно насилие . Другата поискана мярка , забрана
на извършителя на приближава жилището на пострадалото лице, местата за отдих и
социални контакти, съдът намира за неподходяща, поради това че се касае за
единичен случай, който е предизвикан от поведението на молителката по повод
отказа да допусне свидетелката И. Б. в дома и при децата, което обаче не
означава, че поведението му следва да надхвърля рамките на общоприетите норми,
т.к. безспорно същото е укоримо. Съдът
намира за устатновено, че безспорно ответникът е изградил емоционална връзка с
децата, има доказани родителски качества и налагането на тази мярка би довело
до ограничаване режима на контакти с тях и прекъсване на изградените връзки,
което не е в техен интерес.
На осн. чл. 5 ал.4 от ЗЗОДН на
ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 200 лв.
На осн. чл. 11, ал.2 от ЗЗОДН
ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата ДТ в размер на 25лв.
Същият следва да заплати на молителката направените от нея разноски по делото в
размер на 400лв. – заплатено адв.възнаграждение.
Воден от горното , съдът
Р Е Ш
И :
На осн.
чл.16 , вр. с чл.5, ал.1,т.1 от ЗЗОДН ЗАДЪЛЖАВА
Т.Й.Г. с ЕГН **********да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
И.Р.Г. с ЕГН ********** и малолетните си деца Й. Т. Г. , ЕГН ********** и Д. Т.
Г., ЕГН **********, като молбата в частта относно искането за налагане на
мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН като неоснователна отхвърля.
Налага
на Т.Й.Г. на осн.чл.5, ал.4 от ЗЗОДН ГЛОБА в размер на 200лв.
ОСЪЖДА
Т.Й.Г. да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС ДТ в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА
Т.Й.Г. да заплати на И.Р.Г. направените по делото разноски в размер на 400лв.
Решението и заповедта да се връчи на
страните и на РУ-Я. и РУ-Б..
Решението
подлежи на обжалване пред ЯОС в 7-дневен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: