Р Е Ш
Е Н И Е
№ 63
гр.
Силистра, 24 ноември
2022 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две
хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Чернева
ЧЛЕНОВЕ:
Валери Раданов
Маргарита Славова
при секретаря Виолина Рамова и с участието на прокурора при Окръжна
прокуратура-Силистра Теодор Желев, като
разгледа докладваното от съдия Чернева
КАНД № 55 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на М.В.Б. с ЕГН ********** ***,
действащ чрез адв. Р. К. ***, против
Решение № 121 от 25. 05. 2022 г. на Районен съд гр. Силистра, постановено по АНД
№ 168 / 2022 г., потвърждаващо Наказателно постановление № 17/ 29. 10. 2021 г.
на Началника на РУ на МВР Силистра, с което на основание чл. 212 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ)
на касатора е наложено наказание глоба в размер на 500. 00 лева за нарушение на
чл. 56, ал. 1 от същия закон.
Касаторът счита, че решението на РС-Силистра е
постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348,
ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Посочва, че първоинстанционният
съд в противоречие на събраните доказателства не е отчел, че деянието
съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. В тази насока изтъква,
че са били налице уважителни причини за пропускането на срока за подаване на
заявление за подновяването на разрешителното, които се коренят във влошеното му
здравословно състояние; акцентира и на дългия си стаж, свързан със съхранението
на оръжие, през който никога не е пренебрегвал задълженията си по закона;
коментира и липсата на каквато и да е обществена опасност на деянието, предвид
съхраняването на боеприпасите по установения ред. Моли за отмяна на първоинстанционния акт и
решаване на спора по същество посредством отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по жалбата - РУ на
МВР-Силистра, действащ чрез гл. юриск. В. А., е депозирал становище, че
първоинстанционният акт не страда от наведените в жалбата пороци, поради което
се моли за потвърждаването му и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура намира, че жалбата е основателна и в случая са налице предпоставки
за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения.
Въззивният
съд от фактическа страна е приел, че касаторът е притежавал законно придобити от
него огнестрелни оръжия - карабина „Бърно ZКМ
611“ калибър 22 WМR
с N *********, едноцевка „ИЖ 18“ калибър 12 с № Р40127
и карабина „Бенели -Арго Е“ калибър 30-60 с № ВВ 130270 U
15 - ложа и № СВ 130270U 15 - цев, за които
по надлежния ред, съгласно чл.56, ал.! ЗОБВВПИ, получил и разрешение
за съхранението им. Това разрешение било обективирано в Разрешително № **********6,
валидно до 11.09.2021г., издадено от началника на РУ МВР - Силистра. Преди
да настъпи обозначения в разрешителното краен срок М. Б.не предприел
действия месец по-рано - към 11.08.2021г. да подаде заявление за подновяване
на разрешението. На 30.08.2021г. постъпил в Университетска болница МБАЛ
„Свети Иван Рилски“ гр. София, където му била извършена операция и на 03.09.2021г.
бил изписан от лечебното заведение. За времето от 30.08.2021г. до 03.10.2021г.
му бил разрешен отпуск за временна неработоспособност от ЛКК при УМБАЛ
„ Свети Иван Рилски“ гр. София, тъй като е бил трудово ангажиран
към „ВиК“ ООД - Силистра. След изписванeто
му на 03.09.2021г. и по време на болничния отпуск касаторът не
предприел действия по уведомяване на РУ - Силистра относно горните
обстоятелства във връзка с изтеклия срок на разрешителното му за съхранение на
огнестрелните оръжия.
На
16. 09. 2021 г. полицейски служители,
въз основа на подадена от служба "КОС" при РУМВР-Силистра информация,
посетили дома на касатора и иззели огнестрелните оръжия, за което бил съставен
съответния протокол.
Въз
основа на констатациите е бил съставен АУАН на 14. 10. 2021 г. за извършено
нарушение на чл. 56, ал. 1 ЗОБВВПИ, срещу който не са били направени
възражения, а въз основа на акта е било издадено и оспореното НП, с което при
възпроизвеждане на фактическите рамки на административното обвинение и правната
квалификация на деянието лицето е санкционирано на осн. чл. 212 ЗОБВВПИ с глоба
в минимален размер. Съдът е коментирал, че образуваното и водено
административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при
спазване изискванията и сроковете на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели
до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Във връзка с
материалноправната законосъобразност и обоснованост на издаденото НП съдът е
приел, че установената от актосъставителя и АНО фактическа обстановка налагат
извода, че административната простъпка е установена по несъмнен начин лицето
държи на съхранение оръжие, което дейност е поставена под разрешителен режим,
който е задължителен за тази дейност, и при неспазването му се осъществява
неизпълнение на изискването на чл. 56, ал. 1 от Закона. Обсъдил е, че не са налице условия за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като обществената опасност на деянието не е
явно незначителна, поради повишената опасност от настъпването на
общественоопасни последици за неопределен кръг от хора, свързани с възможността
за увреждане на здравето и засягане на живота им. Акцентирал е, че заболяването
на касатора не би могло да се отчита като изключителен фактор, тъй като лицето
след образуването на административнонаказателното производство е осъществило
всички предвидени от закона действия да поднови разрешителното за оръжията и
същите вече са му върнати, което очевидно сочи на пълна физическа пригодност да
се занимава с лов. По тези съображения е постановил оспорения акт.
Съгласно чл. 218, ал. 1 и 2 АПК настоящата касационна инстанция следва да обсъди посочените в жалбата
пороци на решението и да извърши служебна проверка за валидността му,
допустимостта му и съответствието му с
материалния закон.
Основното наведено в жалбата
основание е, че решението е постановено при неправилно приложение на
материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал.
2 от НПК, като това основание попада в обхвата и на служебната проверка на
акта, която се дължи от съда съгласно чл. 218, ал. 2 АПК.
Районният съд е установил
вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото
доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод, че
нарушението, за което е наложена глобата, е извършено – към 16. 09. 2021 г. касаторът
е съхранявал законно придобитите си огнестрелни оръжия без съответното
разрешение за това, като срокът на притежаваното от него разрешение за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е изтекъл на 11. 09. 2021
г., без да са предприети действия по подновяването му в едномесечния срок преди
това. Относно тези обстоятелства страните не спорят. Спорът е концентриран
около наличието на предпоставките за квалифициране на деянието като маловажен
случай, като мотивите, изложени от въззивния съд относно приложимостта на чл.
28 от ЗАНН, не се споделят от настоящата инстанция.
Действително съгласно чл. 87,
ал. 1 от ЗОБВВПИ касаторът е разполагал с един месец преди изтичането на срока
на старото разрешително да подаде заявление да подновяването му. Това означава,
че от 11. 08. до 11. 09. 2021 г. същият е можел да стори това, за да
предотврати извършването на нарушението. Първоинстанционният съд е установил обаче, че в периода 30.08.2021г. - 03.09.2021 г. касаторът е
претърпял оперативна намеса в Университетска болница МБАЛ „Свети Иван Рилски“
гр. София, след което 30.08.2021г. до 03.10.2021г. е ползвал отпуск по болест,
съгласно болничен лист, издаден от ЛКК при лечебното заведение, т. е. в рамките
на 1 / 3 от срока, в който е било възможно подаване на заявление за подновяване
на разрешителното, е било налице извинително за лицето обстоятелство –
установено заболяване, като както заболяването, така и възстановителният срок
са обективирани в официални удостоверителни документи, чиято материална доказателствена
сила не е оборена в рамките на съдебното производство. Впрочем съдът е
коментирал липсата на официално констатирани здравни проблеми в периода от 11.
08. 2021 г. до датата на операцията, но самият факт, че е била насрочена и
извършена операция сочи на здравословен
проблем, който не е могъл да се отстрани чрез медикаментозно лечение. Хипотетично
е било възможно жалбоподателят да подаде заявлението си по електронен път или
чрез пълномощник, както е коментирал първоинстанционния съд, но влошеното му
здраве се явява уважителна причина за това да не се възползва от тези
възможности. Освен това подаването на заявление по електронен път предполага
притежание на квалифициран електронен подпис (чл. 30, ал. 1 АПК), каквото в
процеса не е установено, а подаването чрез пълномощник изисква нотариална
заверка на подписа на пълномощника (чл. 18, ал. 2 АПК), която също е свързана с
изпълнението на формалности, за които здравословното състояние на касатора би
могло да бъде препятствие.
Същевременно първоинстанционния
съд е установил, че касаторът е дългогодишен ловец и е запознат от повече от 20
години с изискванията на ЗОБВВПИ. Не е
установено обаче, че в този период лицето да е допускало и други
административни простъпки, въз основа на които да се предположи, че е склонен
да пренебрегва задълженията си по закона, т. е. личността му не източник на
обществена опасност. Също така не е
установено, че оръжията преди изземването им не са съхранявани по установения
начин в чл. 98 от ЗОВВПИ, за да се счете, че съществува повишена опасност от
настъпването на общественоопасни последици за неопределен кръг хора, свързани с
увреждане на здравето и засягането на живота им, за да се презумира, че
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима. Нейното приложение в случая не е
изключено от ЗОВВПИ, каквото изключение е налице в други нормативни актове.
Легалната дефиниция за
"маловажен случай" се съдържа в разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР ЗАНН,
според която "маловажен случай" е този, при който извършеното
нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен
търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид. В конкретния случай се
касае за първо нарушение, извършено при наличие на уважителни причини за
допуснатото просрочие за подаване на заявление за подновяване на
разрешителното, като не е установено пренебрегване на установените в ЗОБВВПИ правила за
съхранение на оръжията, което е предпоставка да липсват вредни последици от
деянието. С оглед на това, при съвкупната преценка на всички обстоятелства, при
които е извършено нарушението, неговата обществена опасност и личността на
нарушителя се налага изводът, че са налице данни, които го определят като
такова със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните административни нарушения от този вид.
С оглед на така изложеното настоящата съдебна
инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд относно установеността на
деянието и дееца. Налице е обаче неспазване от страна на
административнонаказващия орган на материално правната разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, което е довело до нарушение на основния житейски и правен принцип на
справедливостта и на изискването за съразмерност на наказанието с тежестта на извършеното
нарушение. Като не е преценил това и е потвърдил НП районният съд е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено. По изложените по-горе
съображения наказателното постановление също следва да се отмени, като се
предупреди нарушителя, че
при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от постановяването на настоящото решение,
за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Водим от горното,
Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал.2 от АПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 121 от 25.
05. 2022 г. на Районен съд гр. Силистра, постановено по АНД № 168 по описа на
съда за 2022 г.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 17 от 29. 10. 2021 г. на Началника на РУ на МВР Силистра, с
което на основание чл. 212 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия на М.В.Б. с ЕГН ********** ***, е наложено наказание глоба в размер на 500. 00
(петстотин) лева за нарушение на чл. 56, ал. 1 от същия закон.
ПРЕДУПРЕЖДАВА М.В.Б. с ЕГН ********** ***, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
постановяването на настоящото решение, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.