№ 147
гр. Момчилград, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20215150100257 по описа за 2021 година
Производството е по чл.49 ал.1 от СК- развод по исков ред.
В своята искова молба ищцата С. М. М. посочва, че с ответника Р. М. М.
са сключили граждански брак на 21.11.1976г. за който е бил съставен акт за
сключен граждански брак № **/197г. От брака си имали родени ДВЕ деца-
А.Р.Б. и А. Р.М., които са били пълнолетни. Първоначално съвместният им
брачен живот протичал нормално, като заживели в дома на родителите на
ответника в с.Казаците, общ.Джебел, а след няколко години се преместили в
къщата на нейните родители в гр.Джебел. През 1996г. ответникът, под
предлог осигуряване на повече средства за семейството си е заминал в
Турция, а тя е останала с децата тук. Не се въпротивила на това т.к. имали
неблагополучия, не само от финансов, но и семеен характер. И това е било
поради навика на ответника да употребява алкохол и в това състояние да я
тормози и обижда, и не само нея а и децата, и нейните родители, т.к. живеели
в техният дом.
Ищцата посочва, че до 2006г. ответникът се връщал в страната по
няколко пъти в годината, и оставал по няколко дена, но след 2006г., ,когато е
било последното му идване ответникът се отчуждил от тях. Оттогава насам е
1
спрял да ги търси, както и не се интересувал от тях. Ищцата заявява, че и тя
не го е търсило, нито пък се интересувала от него. Ищцата също така посочва,
че през 2007г. отишла в Турция, но се настанила при своя сестра Бурса, и
докато е живяла там не се чули или видели с ответника, но разбрала, че през
същата година той се върнал в България и се настанил да живее къщата си в
с.Казаците.
Същата заявява, че децата се виждат се ответника, но те повече от 14
години не се срещали и виждали. Живеели в фактическа раздяла и напълно се
отчуждили един от друг, и всеки живеел свой живот, и бракът им
съществувал само формално.
Намира бракът им за дълбоко и непоправимо разстроен и че следва да
бъде прекратен, тъй като не е бил полезен за тях и обществото. Нямало
възможност за заздравяването на бракът, т.к. разривът между тях е бил пълен
и окончателен. Децата им били пълнолетни. След прекратяването на брака
желаела да носи предбрачното си фамилно име. Не претендира разноски.
Моли, съдът да постанови решение, с което да прекрати сключения
между страните граждански брак, без съдът да се произнася за вината и при
посочените по-горе условия.
Ответникът, уведомен за исковата молба, и в законоустановеният
едномесечен срок, не е представил писмен отговор.
В съдебно заседание, ищцата се явява, лично и с адв.С.М. и поддържа
исковата молба, по посочените в нея и в заседанието подробни съображения.
Не иска произнасяне по вината за разстройството на брака, и не претендира
разноски по делото.
Ответникът в съдебно заседание, редовно призован- при посочените в
съдебният протокол условия, не се явява и не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното по делото като доказателство удостоверение за
сключен граждански брак, издаден въз основа на акт №00**/ 21.11.1976г. на
Община Джебел, се установява, че страните по настоящото производство са
сключили граждански брак на 21.11.1976г. в гр.Джебел, като ищцата е приела
да носи фамилното име на своя съпруг– М.. В акта е посочено, че
предбрачното фамилно име на съпругата е АЛИ.
2
Със представеното удостоверение за семейно положение от
29.04.2021г. на общ.Джебел се установява, че страните в настоящото
производство имат родени ДВЕ деца- А.Р.Б.- родена през 1977г. и А. Р.М.-
роден през 1981г., които са пълнолетни.
Ищцата е представила и ДСМПИС, в което е вписала горните
обстоятелства.
В съдебно заседание в качеството на свидетел е разпитано едно лице-
А. М., син на страните, както и Гюнай Сали /братовчед на ищцата/, които
сочат, че страните са разделени от 15 години, и през това време не са
поддържали никакви отношения и не виждат възможност бракът им да се
заздрави.
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, и предвид
изразеното от ищцата становище за прекратяване на брака им поради
настъпило дълбоко и непроправимо разстройство, намира, че следва да бъде
прекратен процесният брак, без да се издирва кой от двамата съпрузи има
вина за настъпилото разстройство на брака.
Установено е, че ищцата твърдо и непоколебимо желае развод, който е
деклариран и в съдебно заседание, лично и чрез нейният процесуален
представител. В същото време се установи, че ответникът се дезинтересирал
от настоящото бракоразводно дело /не е дал отговор и не се явява или
представлява за делото/. По този начин и двете страни показват ясно
отношението си към съществуването на тази брачна връзка. В насока, че
брачните отношения са прекъснати от много години и липсата на възможност
същите да бъдат заздравени са и показанията на свидетели, които са близки
на страните лица и съответно познаващи отношенията им.
Предвид това съдът намира за налични предпоставките за допускане на
исканият развод, без да се произнася по вината за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака- като ищцата желае развод, а и страните
са разделени от повече от 15 години, и живеят в отделни жилища и населени
места /посочено от ищцата и свидетелите/.
По делото с една категоричност се установи, че се касае за брачна
връзка, която е изпразнена от смисъл и съдържание от доста години, в които
съпрузите живеят разделени в различни населени места и респ. жилища, и
нямат контакти по-между си като нормално семейство. Т.е., от много години
3
нямат съвместен живот, като в този период според показанията на
свидетелите живеели на различни места и желаели да се разведат. Наличните
доказателства, а и твърденията на ищцата в исковата молба, че желае развод,
водят до извода, че възникналата през 1976г. брачна връзка между тях се е
разпаднала фактически преди 15 години, без страните да са направили
съответното за заздравяването й- сиреч, страните са игнорирали същността на
брака и задълженията и отговорностите, които той носи със себе си. Освен
това самата фактическа раздяла е прекалено дълга.
Не се установи със една категоричност, че ответната страна има брачно
провинение, като такова не се установи и за ищеца, т.к., показанията на
свидетелите е в тази посока- че съпрузите са разделени от много години и че
не поддържат връзка /не общуват, а и не се търси вина за разпада на брака.
Съдът счита, че двете страни със своето поведение, са допринесли за
разпада на тази брачна връзка. Т.е., по- скоро обективни са причините за
разпадането на тази семейно-брачна връзка, и затова виновно поведение не
може и не следва да се търси- а и не се правят подобни твърдения от ищцата
или ответника в съдебното производство /последният има пасивно
поведение/. В същото време и в горният смисъл разпадането на брачната
връзка в пълна степен е налице, като оставането й да съществува, означава да
се запази една лишена от смисъл и съдържание една формалност, от която
няма нужда обществото или страните по делото.
Предвид на това положение съдът намира, че трябва да бъде прекратен
бракът между страните, като не следва да има произнасяне относно вината за
разстройството на брака, т.к., страните са разделени години, не поддържат
отношения оттогава, и живеят в различни населени места. Тези факти са
безспорно доказани със събраните по делото гласни доказателства, като в
тази насока са и твърденията в исковата молба и поведението на ответната
страна.
Съобразно това съдът счита, че следва да бъде прекратен сключеният на
посочената по-горе дата и място граждански брак, за който е бил съставен
съответният акт, без съдът издирва вината за разстройството на брака. Има
искане за промяна на фамилното име на ищцата, след прекратяване на брака,
поради и което съдът счита, че същата следва да носи своето предбрачно
фамилно име- упоменато по-горе. Липсва и искане за присъждане за
4
издръжка.
Съдът не следва да се произнася по въпросите, касаещи родителските
права и семейно жилище, поради липса на предмет- страните нямат родени от
брака непълнолетни деца /те са пълнолетни/, както и не са придобили семейно
жилище / не се правят твърдения, че имат такова/. Съдът не се произнася и по
въпроса за издръжката между съпрузите поради липса на искане в тази
насока.
При този изход на делото всяка от страните следва да понесе
разноските, така, както са направени- като липсва искане за присъждане на
разноски от ищцата, поради и което съдът не се произнася по този въпрос.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключеният между Р. М. М. с ЕГН- **********, и С. М. М. с
ЕГН- **********, граждански брак на 21.11.1976г. в гр.Джебел, за който е
съставен акт № 00**/21.11.1976г. на общ.Джебел, без съдът да се произнася
по ВИНАТА за разстройството на брака.
СЪДЪТ не се произнася по въпроса със родителските права, издръжка
на деца и семейно жилище, както и издръжка между съпрузите- съпрузите
нямат родени от брака непълнолетни деца, придобито семейно жилище, както
и липсва искане за издръжка между съпрузите.
След прекратяването на брака съпругата С. М. М. с ЕГН- **********,
ще носи фамилното име АЛИ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на
съобщението пред Кърджалийския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
5