Р Е Ш Е Н И Е
№ …..
Гр. София, 28.08.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20
състав, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ: Татяна Костадинова
като разгледа т.д. № 1694/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ
вр. чл. 274 - 278 ГПК.
Образувано
е по жалба на Б.и.а. АД срещу отказ № 20190530093232/14.08.2019 г. на
длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в Търговския регистър изявлението
на жалбоподателя относно липсата на действителни собственици-физически лица по
смисъла на ЗМИП, обективирано в подадена от него декларация и заявление обр. Б7.
Отказът е мотивиран с това, че посоченото в заявлението обстоятелство относно
липсата на физически лица, които да изпълняват условията и да попадат в
дефиницията по § 2, ал. 1, т. 1 ДР ЗМИП, не подлежи на вписване.
Жалбоподателят
твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като е налице изключението по § 2,
ал. 1, т. 1 ДР ЗМИП - юридическото лице, чрез което се осъществява контрол, е
публично дружество и поради това неговите действителни собственици се разкриват
по друг ред. Ето защо счита, че няма действителни собственици по смисъла на
ЗМИП, които да бъдат посочени в съответната графа в заявлението, и именно този
факт е удостоверен от него в заявлението.
Съдът
намира следното:
Съгласно
чл. 63, ал. 4 и ал. 5 вр. чл. 61, ал. 1 ЗМИП юридическите лица, учредени в
Република България, следва да декларират идентификационните данни на
действителните си собственици, освен ако те, бидейки физически лица, са вписани
като съдружници или еднолични собственици на капитала им. Обемът на понятието
„действителни собственици“ е дефиниран в § 2 от ДР ЗМИП. При корпоративните юридически лица и други правни образувания за действителен
собственик се счита лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите,
дяловете или правата на глас, включително посредством държане на акции на
приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на
случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар.
Видно
е, че целта на закона е да се идентифицират по недвусмислен начин лицата, които
„в крайна сметка“ (по терминологията и на Директива (ЕС) 2015/849 на ЕП и на
Съвета за предотвратяване използването на финансовата система за целите на
изпирането на пари и финансирането на тероризма) управляват/контролират
дружеството или в полза на които се осъществява дейността. Тази цел ще бъде
постигната както когато се впишат идентификационните данни на физическите лица,
така и когато обявяването на тези данни е
предвидено да се извършва по друг ред. Ето защо в § 2, т. 1 на ДР ЗМИП е
предвидено изключение за случаите, в които се
касае до дружество с акции,
търгувани на регулирания пазар, и
подчиняващо се на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския
съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на
прозрачност по отношение на собствеността. В тези случаи не
се изисква обявяване на имената на физическите лица по реда на ЗМИП, тъй като
за тяхното обявяване е предвиден друг механизъм – съгласно чл. 59, ал. 4 ЗМИП в този случай се събира информацията за дяловото участие,
подлежаща на разкриване по реда на чл. 145 и сл. от Закона за
публичното предлагане на ценни книжа. Впрочем тази уредба е частен случай на общия принцип
на закона, че вписване не се изисква тогава, когато данните вече са вписани в
търговския или друг регистър (чл. 65, ал. 3, т. 1 ЗМИП).
Щом за
публичното дружество не се поставя изискване за обявяване на действителния
собственик по реда на ЗМИП, то не е налице и изискване за посочване на
физическите лица-акционери в публичното дружество, когато то е посочено като
дружество, чрез което се осъществява контрол върху заявителя. Следователно,
когато заявителят е посочил, че се контролира пряко от публично дружество,
какъвто характер има Българска холдингова компания АД, той не дължи да посочва
по реда на ЗМИП идентификационни данни на конкретни физически лица – те се
обявяват по друг ред. В тази насока са правилни изводите на жалбоподателя.
Неоснователно е обаче твърдението му, че по реда на чл. 63 ЗМИП следва да се
впише, че „няма действителни собственици“. Действителни собственици има, но те
ще бъдат обявени по друг ред и този извод следва
пряко и единствено от вписаното в Търговския регистър обстоятелство, че
контролиращото дружество е публично, без да е необходимо вписване в на това
допълнително уточнение. В тази насока са и указанията за прилагане на закона,
дадени от ДА „НС“ в качеството му на орган, който съгласно чл. 4, ал. 5 ЗДАНС получава, съхранява, проучва, анализира и разкрива информация, получена при
условията и по реда на ЗМИП.
Поради изложеното заявителят е изпълнил задължението си за обявяване на лицето, чрез което се упражнява контрол, а от вписания в Търговския регистър характер на това дружество като публично следва – без допълнително обявяване – че неговите действителни собственици се идентифицират по реда на друг закон.
Ето защо жалбата следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на Б.и.а.
АД срещу отказ № 20190530093232/14.08.2019 г. на длъжностно лице при Агенция по
вписванията да впише в Търговския регистър изявлението на жалбоподателя относно
липсата на действителни собственици-физически лица по смисъла на ЗМИП,
обективирано в подадена от него декларация и заявление обр. Б7.
Решението може да се обжалва пред
САС в седемдневен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: