О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 680 16.07.2020 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД І ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на 16 юли
две хиляди и двадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ
УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар ....................................………………………………………….
като разгледа докладваното от зам.председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в.ч.гр.дело № 1402 по описа за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е разпореждане № 3621 от 13.04.2020
г., постановено по ч.гр.д. № 1175/2020 г. по описа на Старозагорския районен
съд, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.410 ГПК срещу длъжника П.Д.П..
Частният жалбоподател счита, че обжалваното
разпореждане е неправилно и необосновано. Излага подробни съображения в жалбата
си и моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и да се произнесе
по същество, като постанови издаването на заповед за изпълнение за всички претендирани
със заявлението суми.
Въззивният съд,
след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното
дело, намери за установено от фактическа страна следното:
Производството по делото е било
образувано пред Старозагорския районен съд по заявление на „Агенция за събиране
на вземания “ ЕАД срещу П.Д.П. ЕГН **********,***, с настоящ адрес *** за сумата от 1000 лв. - главница; 239,24 лв. - възнаградителна лихва за
периода от 21.12.2016г. до 25.10.2018 г.; 62,44 лв. – обезщетение за забава за периода
от 01.07.2019 г. до подаване на заявлението в съда – 06.02.2020 г., законната лихва
от подаване на заявлението в съда – 06.02.2020 г. до окончателно изплащане на вземането,
26.03 лв. – платена държавна такса и 50 лв.
– юрисконсулско възнаграждение.
Посочено е, че вземането произтича от договор за потребителски кредит от 21.12.2016
г., сключен между длъжника и „Уни Кредит Булбанк“ АД за сумата от 1000лв.
Посочено е, че впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Уни
Кредит Булбанк“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата
на сключен договор за цесия на 01.07.2019г.
С обжалваното разпореждане
заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като е приел, че искането на заявителя се основава на неравноправна клауза –
чл.15.1.11 от договора, според която заемодателят имал право по всяко време да
прехвърли правата си по договора без съгласието на клиента, като впоследствие
го информира. Позовал се е на чл.143, т.15 от ЗЗП (в приложимата с оглед на
датата на договора редакция), според който уговорка, която дава възможност на
търговеца или доставчика, без съгласието на потребителя, да прехвърли правата и
задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на
гаранциите на потребителя, и е приел, че в случая тази хипотеза е налице,
защото прехвърлянето на правата по договора на всяко трето лице, което
кредиторът избере, несъмнено може да доведе до намаляване на гаранциите на
длъжника, защото за него не е без значение кой е негов кредитор. Приел е, че в
договора не е предвидена реципрочна (равноправна) възможност за длъжника трето
лице по негов избор да го замести в дълга му по смисъла на чл.102 ЗЗД, което
водело до неравновесие между правата и задълженията на страните по договора.
Приел е, че нямало данни клаузата да е била уговорена индивидуално. Приел е, че
цесията е нищожна като противоречаща на чл.26, ал.1 ЗПК, поради което не е
произвела присъщите й правни последици.
При така установените обстоятелства съдът
направи следните правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-легитимирано
лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно
от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128,
т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована
вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията
на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията
Република България – чл.411, ал.2 от ГПК.
В конкретния случай заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - гр.София
се основава на договор за потребителски кредит, поради което заповедният съд следи
служебно за неравноправни клаузи или вероятната основателност за такива.
Въззивният съд намира, че клаузата в чл.15.1.11 на договора за кредит, даваща
право на кредитодателя по всяко време да прехвърли правата си по договора за кредит
на трето лице, не е неравноправна по смисъла на чл.143, т.15 от ЗЗП /ред. преди
изм. Д.В. бр.100/2019 г/.
Съгласно посочената разпоредба пример за неравноправна клауза в потребителски
договор е клаузата, даваща право на търговеца или доставчика на услугата, без съгласието
на потребителя, да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това
може да доведе до намаляване на гаранциите на потребителя.
Тази примерна разпоредба обаче не може да намери приложение към процесния договор
за потребителски кредит, по следните съображения:
Засилената защита на потребителите, възприета чрез транспонирането на Директива
93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори в
чл.143 – чл.148 от ЗЗП, е насочена към охраняване правата на икономически по-слабата
страна в правоотношението.
Неравноправна е тази клауза в потребителски договор, която не е уговорена индивидуално
и въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора, т.е. изискванията
за равнопоставеност, респ. неравноправността, се отнасят до обективния елемент на
правоотношението – правата и задълженията на страните. За да е налице хипотезата
на чл.143, т.15 от ЗЗП следва промяната в субективния елемент на правоотношението
/прехвърляне на правата на кредитора на трето лице/ да има за своя последица накърняване
на произтичащите от това правоотношение права на потребителя. Ето защо следва да
се приеме, че използвания израз „…когато това може да доведе до намаляване на гаранциите
на потребителя…“ следва да се отнесе към хипотези, при които промяната на страната
на кредитора в правоотношението би накърнило правото на потребителя да се възползва
от гаранционната отговорност на стоката или услугата. В конкретният случай промяната
на страната на кредитора по договора за кредит обективно не може да накърни произтичащите
от този договор права на потребителя, респ. да му създаде допълнителни задължения,
поради което и тази клауза не е неравноправна.
Разпоредбата на чл.26
от ЗПК въвежда специфично условие за засилена защита на потребителите, като предвижда,
че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит
на трето лице само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.
В конкретния случай договорът за паричен заем предвижда изричната възможност
кредитодателя да прехвърли правата си на трето лице, поради което следва да се приеме,
че сключения между „Уни Кредит Булбанк“ АД гр.София и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД договор за цесия е произвел правни последици, т.е. активната легитимация
на заявителя да претендира вземанията е налице.
С оглед на тези
съображения въззивният съд намира, че не е имало пречка „УниКредитБулбанк“
АД гр.София да прехвърли вземането си на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД. Клаузата от
договора за потребителски кредит е валидна, а договора за цесия е произвел
своето действие.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане
е неправилно, поради което следва да бъде отменено.
Следва да бъде постановено ново, с което искането за издаване на заповед за
изпълнение за претендираните със заявлението суми бъде уважено, т.к. не са налице
други основания по чл.411 от ГПК за отказ за издаване на заповед за изпълнение.
Водим от горните
мотиви въззивният съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 3621 от
13.04.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 1175/2020 г. по описа на Старозагорския
районен съд, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.410 ГПК срещу
длъжника П.Д.П., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на ,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК №
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Люлин, бул.“Д-р П.
Дертлиев“ № 25, Офис страда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от законния
си представител Д.Б.Б.– изпълнителен директор, заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу П.Д.П. ЕГН **********,***, с настоящ адрес ***
за сумата от 1000 лв. - главница; 239,24 лв. - възнаградителна лихва
за периода от 21.12.2016г. до 25.10.2018 г.; 62,44 лв. – обезщетение за забава
за периода от 01.07.2019 г. до подаване на заявлението в съда – 06.02.2020 г.,
законната лихва от подаване на заявлението в съда – 06.02.2020 г. до
окончателно изплащане на вземането, 26.03 лв. – платена държавна такса и 50 лв. – юрисконсулско възнаграждение.
ВРЪЩА делото на Старозагорски районен съд за издаване на заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: