Р Е Ш Е Н И Е
№ 1786
Гр. П., 06.01.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на
седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Капка Станчева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 03692/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от Я.Ж.Х. срещу „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, с ЕИК: ********* отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от
812,51 лв., представляваща стойност на доставена питейна вода и отведени и
пречистени отпадни води за периода от 19.04.2006 г. до 09.02.2011 г. до
водоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „***, с абонатен № ***, законната
лихва върху главницата, считано от 06.04.2011 г. до окончателното ѝ
изплащане, сумата от 230,07 лв., представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 17.06.2006 г. до 18.02.2011 г. и сумата от 25
лв. – разноски, които суми са удостоверени в изпълнителен лист, издаден по ч.
гр. дело № 2144/2011 г. по описа на Районен съд – П., поради новонастъпило
обстоятелство – погасяване на сумите по давност.
Ищцата твърди, че е титуляр на партида с
абонатен № ***, открита при ответното дружество във връзка с доставката на
питейна вода и отвеждане на отпадни води до имот, находящ се в гр. ***.
Поддържа, че по ч. гр. дело № 2144/2011 г. по
описа на Районен съд – П.са издадени Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист от 05.05.2011 г., с които Я.Х. е осъдена да заплати в полза на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД сумите, предмет на исковите претенции.
Посочва се, че въз основа на изпълнителния лист и за събиране на удостоверените
в същия вземания по молба на взискателя – настоящия ответник от 02.06.2011 г.
срещу длъжника е образувано изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ С.Б..
Твърди се, че в хода на същото не са предприети никакви изпълнителни действия,
поради което същото следва да се счита за прекратено на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК. Посочва, че към настоящия момент вземанията са погасени по
давност. Счита за приложим тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Въпреки това, ответното дружество продължава да претендира вземанията като
дължими от ищцата. С тези доводи същата обосновава правния си интерес от
търсената защита и основателността на исковите си претенции.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
„Водоснабдяване и канализация“ ООД оспорва исковете с твърдението, че същите са
допустими, но неоснователни. Посочва, че производството по изпълнителното дело
е прекратено по силата на закона. Вземанията продължават да съществуват, но
само като естествени такива, тъй като дружеството е лишено от възможността за
принудителното им събиране. Посочва се, че ответникът не е дал повод за
образуване на делото с действия, насочени към предприемане на допълнителни
способи за принудително изпълнение. На ищцата се следва само едно договорно
възнаграждение в минимален размер – в случай на присъждане на такова, тъй като
се касае за вземания, удостоверени в един изпълнителен лист.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между
страните не спори, а и от приетите по делото писмени доказателства, респ. приложени материали се установява, че в
хода на производството по ч. гр. дело № 2144/2011 г. по
описа на Районен съд – П.в полза на ответното дружество „Водоснабдяване и
канализация“ ООД и срещу третото за процеса лице Я.Ж.Х. е издадена Заповед № 1908/06.04.2011
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора сумата от 812,51 лв., представляваща главница
за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода
от 19.04.2006 г. до 09.02.2011 г., законната лихва върху главницата, считано от
06.04.2011 г. до окончателното ѝ изплащане, сумата от 230,07 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 17.06.2006 г. до
18.02.2011 г. и сумата от 25 лв. – разноски по делото. Изяснява се, че препис
от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника на 18.04.2011 г. по реда на чл.
46, ал. 2 ГПК, както и, че по разпореждане на съда от 05.05.2011 г., след като
е прието, че заповедта е влязла в сила за сумите, присъдени със същата, е
издаден изпълнителен лист.
Не
е спорно между страните, а и се установява, че въз основа на този изпълнителен
лист и за събиране на материализираните в него вземания по молба на „Водоснабдяване
и канализация“ ООД с вх. № 7074/02.06.2011 г. и по разпореждане на съдебния
изпълнител от 05.06.2011 г. е образувано изпълнително дело № ***г. по описа на
ЧСИ С.Б.с рег. № 753 и с район на действие Окръжен съд – П.. От съдържанието на
молбата /приета като част от завереното копие на изпълнителното дело/ се
изяснява, че дружеството – взискател е поискало да бъде изискана справка за
установяване на регистрирано трудово правоотношение за длъжника Я.Х., както и
справка за декларирано движимо и недвижимо имущество и в случай на получавано
трудово възнаграждение или пенсия да бъде наложен запор върху вземането.
От
съдържащите се в изпълнителното дело материали се установява, че на длъжника Х.
е връчена покана за доброволно изпълнение считано от изтичане на двуседмичения
срок от залепване на уведомлението по чл. 47 ГПК от 05.10.2011 г. Изпратено е
съобщение до ТД на НАП – гр. П.от 07.06.2011 г., с което е изискана и
информация относно открити банкови сметки от Х., декларирани МПС-та и недвижими
имоти, данни за регистрирани трудови договори и за работодателя.
Други
относими доказателства не са приобщени по делото.
При така приетата
за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявени
са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, при
които в тежест на ищцата е да установи правния си интерес от търсената защита –
отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на
извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на
същите, както и периода – начален и краен момент на давността. При установяване
тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че претендираните от
него и оспорени от ищцата вземания съществуват.
Съдът
намира, че процесните искови претенции са предявени при наличието на съществуващ
правен интерес за ищцата от търсената защита, поради което се явяват и
процесуално допустими. Както беше изяснено, за исковите суми в хода на
производството по ч. гр. дело № 2144/2011 г. по описа на Районен съд – П.в
полза на ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД и срещу ищцата Я.Х.
е издаден изпълнителен лист от 05.05.2011 г. По делото не се твърди и не се
установява сумите по него да са били изплатени от длъжника, да е била призната
тяхната недължимост с влязъл в сила съдебен акт, нито изпълнителният лист да е
бил обезсилен. Съществуването на този годен изпълнителен титул в полза на
ответното дружество дава възможност на същото като кредитор във всеки един
момент да инициира изпълнително производство за принудително събиране на
сумите, което от своя страна обуславя интереса на задълженото лице – ищцата Х.
да оспори съществуването им въз основа на твърдяното от нея обстоятелство –
погасяване на притезанията по давност, започнала да тече след издаването на
изпълнителния лист и изтекла към момента на образуване на настоящото
производство /в този см.
Определение № 410 от 20.09.2018 г. по ч. гр. дело № 3172/2018 г., IV-то г.о. ВКС, Определение № 775 от 06.11.2018 г. по
в. ч. гр. дело № 551/2018 г. по описа на Окръжен съд – П./.
В
настоящия случай ищцата оспорва вземанията с твърдението за погасяването им по
давност, започнала да тече след издаване на процесния изпълнителен лист и
изтекла към момента на образуване на настоящото производство.
От
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната
принуда.
По
делото се изясни, че процесните вземания са удостоверени в изпълнителен лист,
издаден по реда на чл. 416 ГПК – въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение.
Уредено
като строго формално заповедното производство по чл. 410 и сл. ГПК има за цел
да установи дали едно парично вземане е спорно и в случаите, при които е
останало неоспорено от длъжника да даде по-бърза защита на кредитора чрез
издаване на изпълнително основание – заповед за изпълнение /арг. чл. 404, т. 1,
предл. 3 ГПК/, която да послужи да принудително изпълнение на притезанието по реда
на чл. 442 и сл. ГПК.
От
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК
следва изводът, че влязлата в сила по реда на чл. 416 ГПК – като неоспорена в
срок от длъжника заповед за изпълнение на парично задължение има правни последици,
аналогични на влязлото в законна сила съдебно решение. Безспорно същата се
ползва с изпълнителната сила, присъща на осъдителните решения и представлява
съдебно изпълнително основание за удостоверените в нея парични вземания.
Същевременно, заповедта за изпълнение има установително действие в отношенията
между страните, като влизането ѝ в сила препятства оспорването на
вземанията въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника и с които е разполагал или е можел да се снабди до
изтичането на срока за възражение – арг. чл. 424 ГПК.
Вземането,
установено с влязлата в сила заповед за изпълнение, може да бъде оспорено
единствено по реда на чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които по характера си представляват
извънредни хипотези, с ограничено във времето приложение. Същевременно и в
заповедното производство, в хода на което е издадено изпълнителното основание,
допустима форма на защита е искът по чл. 439 ГПК, който обаче може да се
основава само на факти, настъпили след изтичането на срока за подаване на
възражение – арг. чл. 439, ал. 2 ГПК.
Всичко
изложено дотук дава основание на съда да приеме, че влязлата в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК има присъщото на съдебните
решения установително действие в отношенията между страните, поради което
спрямо удостоверените в същата вземания от влизането ѝ в сила става
приложим петгодишният давностен срок съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК. В този смисъл са и мотивите, изложени в Определение № 214 от 15.05.2018 г.
по гр. дело 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV
гр. о., постановено в производство по реда на чл. 288 ГПК, в които е отразено,
че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение, в който смисъл са и Определение
№ 443 от 30.07.2015 г. по ч. търг. дело № 1366/2015 г., II т. о., ТК на ВКС,
така също и Определение № 576 от 16.09.2015 г. по ч. гр. дело № 4647/2015 г., IV
г. о., ГК на ВКС.
Следователно,
спрямо процесните, оспорени от ищцата вземания, за които по ч. гр. дело № 2144/2011
г. по описа на Районен съд – П.е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 ГПК, влязла в законна сила на основание чл. 416, ал. 1 ГПК, е приложим петгодишният давностен срок – арг. чл. 117, ал. 2 ЗЗД, започнал
да тече от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Установи
се, че препис от тази заповед е получен от длъжника на 18.04.2011 г.
Следователно, същата е влязла в законна сила и се е стабилизирала на 03.05.2011
г. – след изтичане на двуседмичния срок за подаване на възражение по чл. 414 ГПК. Предвид това, считано от този момент петгодишната давност за
удостоверените в заповедта и листа вземания поначало изтича на 03.05.2016 г.
При
извършване на преценката погасени ли са по давност процесните вземания от
значение е не само изтичането на предвидения срок, но и бездействието на
кредитора през този период, което да има за последица погасяване на правото му
за принудително събиране на паричните притезания.
По
делото се изясни, че въз основа на процесния изпълнителен лист срещу длъжника
по него и по молба на ответника от 02.06.2011 г. е образувано изпълнително
дело № ***г. по описа на ЧСИ С.Б.,
катто и, че с тази молба взискателят „Водоснабдяване и канализация“ ООД е
посочило изпълнителни действия, които да бъдат извършени за събиране на
процесните вземания. Съдът, съобразявайки и задължителните разяснения, дадени в
мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, счита, че тази молба на ответното дружество, в
качеството му на кредитор по изпълнителния лист, обективираща искане за
прилагане на конкретни изпълнителни действия и която е била приета от органа по
принудителното изпълнение като редовна такава, е първото действие, което е
довело до прекъсване на давността по отношение на процесните вземания и нова
такава е започнала да тече на основание чл. 117, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД, считано
от следващия ден – 03.06.2011 г.
Съдът
намира, че тази молба е довела и до спиране на давностния срок за вземането на основание
чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, през време на изпълнителното производство,
съобразявайки разясненията, дадени в Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на
Пленума на ВС, като нова давност е започнала да тече от момента на отмяната на
тълкуването на правната норма, дадено с това постановление на ВС, извършена с
т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. В мотивите на постановлението изрично е прието, че след
образуване на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес
прекъснатата вече давност се спира, тъй като изпълнителният процес е също
съдебен процес, част от гражданския процес, каквато част е и предшестващото го
исково производство, в хода на което давност не тече докато трае процесът. Този
акт на върховната съдебна инстанция е отменен с тълкувателното решение от
26.06.2015 г., която отмяна има действие занапред, а новото тълкуване на
правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на
новия тълкувателен акт. /в този смисъл Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр.
дело № 2382/2017 г. ГК, ІV г. о. на ВКС,
както и Решение № 363 от 12.11.2018 г. по в. гр. дело № 489/2018 г. по описа на
Окръжен съд – П./.
Предвид
изложеното, съдът намира, че давността за вземанията по процесния изпълнителен
лист е спряла да тече с образуването на изпълнителното производство.
Междувременно
доказателствата по делото сочат, че преди влизане в сила на тълкувателното
решение, отменящо постановлението на Пленума на ВС от 18.11.1980 г. и
първоначално даденото с него тълкуване – 26.06.2015г. /което поначало води до преустановяване
действието на спирането/ изпълнителното производство е било прекратено.
От
материалите, съдържащи се в приетото като писмено доказателство по делото
заверено копие от изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ Б.се установи, че в
продължение на 2 години, считано от деня, следващ подаването на молбата за
образуването му или от 03.06.2011 г. в хода на същото не са извършвани,
респективно не са били поискани от взискателя конкретни изпълнителни действия.
Няма такъв характер кореспонденцията, разменена между частния съдебен
изпълнител и ТД на НАП – гр. П., тъй като същата е насочена единствено към
проучване на имущественото състояние на длъжника, съответно не е довела до
реално налагане на запор върху негови вземания.
Изложеното
дава основание на съда да приеме, че считано от 03.06.2013 г. /две години от
деня, следващ последното активно поведение на кредитора и взискател/
производството по процесното изпълнително дело следва да се счита за прекратено
на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК – поради това, че в продължение на две години взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия, което от своя страна е проявна
форма на неговото бездействие, водещо до осуетяване реализацията на правата му.
Процесното прекратително основание настъпва ex lege – по силата на закона,
считано от момента на изтичане на две години от последното действие, в който
смисъл са и задължителните за съда разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В
мотивите на последното изрично е посочено, че в тази хипотеза прекратяването на
изпълнителното производство става по право, без значение дали съдебният изпълнител
е постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение и в кой момент е
сторил това, тъй като с постановлението си съдебният изпълнител само констатира
настъпилото прекратяване. Издаването на постановлението за прекратяване,
предвидено изрично в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК, е необходимо за
прогласяване на действието му и за прилагане на някои от последиците му – арг.
чл. 433, ал. 3 ГПК, но не и за настъпване на самата перемпция.
Това
прекратяване е породило правните си последици на 03.06.2013 г., а с това и
преди 26.06.2015 г., когато поначало се преустановява действието на спирането
на давността по чл.
115, ал. 1, б. "ж“ ЗЗД, поради което на по-силно основание съдът намира,
че с прекратяване на изпълнителното дело е отпаднала неговата висящност, а с
това и действието на самото спиране.
Считано
от този момент петгодишната давност за процесните вземания е изтекла на 03.06.2018
г., а с това и преди образуване на настоящото производство по искова молба от 11.06.2019
г. На основание чл. 119 ЗЗД и с оглед акцесорния им характер следва да се считат
за погасени по давност и вземането за лихва за забава, законната лихва за
забава до окончателното изплащане на главницата и разноските, удостоверени в
издадените по гр. дело
№ 2144/2011 г. по описа на Районен съд – П.заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист.
С
оглед изложеното, предявените искови претенции, основани на твърдението за
недължимост на вземанията за главница и лихва за забава поради погасяването им
по давност, се явяват изцяло основателни и като такива следва да бъдат уважени.
По отговорността
за разноски:
При този изход на спора – основателност на исковите
претенции право на разноски има само ищцата. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на същата следва да бъде присъдена сумата от 384 лв., включваща сумата от
50 лв. за държавна такса, сумата от 24 лв. – такса за издаване на препис от
изпълнителното дело и сумата от 310 лв. за адвокатско възнаграждение, което е
малко над минималния размер, установен в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащ на
сумата от 302,98 лв., но с оглед осъщественото процесуално представителство на
ищцата, изразило се както в подаването на исковата молба, така и в явяване в
съдебно заседание, съдът счита, че не следва да бъде намалено. Реалното
заплащане на последното следва от отразеното в приложения по делото договор за правна
защита и съдействие от 11.06.2019 г. /л. 7 от делото/ плащане на уговореното
възнаграждение в брой, в която част договорът има характера на разписка,
удостоверяваща плащането – арг. т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС. Съдът счита, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 ГПК, предвиждаща присъждане на разноските в полза на ответника, когато
същият не е дал повод за завеждане на делото, доколкото в случая не е налице
признание на исковете по см. на чл. 237 ГПК, предвид изричното им оспорване с
отговора на исковата молба.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от Я.Ж.Х., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: *** срещу „Водоснабдяване
и канализация“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ул. „Средец“ № 11 отрицателни установителни искове
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Я.Ж.Х. не дължи на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД сумата от 812,51 лв., представляваща стойност на доставена
питейна вода и отведени и пречистени отпадни води за периода от 19.04.2006 г.
до 09.02.2011 г. до водоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „***, с абонатен
№ ***, законната лихва върху главницата, считано от 06.04.2011 г. до
окончателното ѝ изплащане, сумата от 230,07 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 17.06.2006 г. до 18.02.2011
г. и сумата от 25 лв. – разноски, които суми са удостоверени в изпълнителен
лист, издаден по ч. гр. дело № 2144/2011 г. по описа на
Районен съд – П., поради новонастъпило обстоятелство – погасяване на сумите по
давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ул. „Средец“ № 11, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Я.Ж.Х., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, сумата от 384 лв., представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При
влизане в сила на решението, ч.
гр. дело № 2144/2011 г. по описа на Районен съд – П., да се върне в Служба
„Архив“ на съда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ