РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер         541                           23.02.2017                         Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                    I брачен състав

На двадесет и трети февруари две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание на двадесет и трети януари две хиляди и седемнадесета година в следния състав:

 

                                                   Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  13442                                                   по описа за   2016 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.150 вр. чл.143 вр. чл.139 от СК.

Производството е образувано по искова молба на С.Ч. и В.Ч., чрез техния законен представител А.В. против В.Ч.. Ищците твърдят, че ответникът е техен баща, като със спогодба по гр.д. № 4854/12г. по описа на Районен съд – Пловдив бил осъден да заплаща издръжка в размер на 80лв. месечно за всяко от децата. При образуване на настоящото дело С.Ч. бил в *** клас, предстояло я. н. н. в. о.. Било необходимо да посещава у. и к.. Имал желание да се занимава и със спорт, за което били нужни средства. Разходи имало и във връзка с извънкласни занимания, мобилен телефон. В.Ч. бил във *** клас. С. о. *** ***. З. с. л.. Положително се п. о. с. н. к.. Майката работела при „***“ *** и декларира доход от 349,34 лв. на месец. Поради това се прави искане да бъде увеличен размерът на дължимата от ответника издръжка на 150лв. месечно за всяко от децата до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Ответникът е подал отговор на исковата молба. Твърди, че следва да бъде присъдена издръжка в размер равен на 115лв. Счита, че искът е недоказан и следва да се отхвърли в частта му над 115лв. месечна издръжка. Сочи, че и. и д. д. на *** г., за к. с. да у. в и., което д. *** *** ***. Заявява, че не притежава имоти и превозни средства. Заплатата му е ниска, няма възможност да заплаща издръжка в претендирания размер.

От показанията на с. С. В., б. н. и., се установява, че децата се отглеждат от своята майка, която основно се грижи за тях. Децата се нуждаят от храна, облекло, скъпи ученически пособия. Г. с. п. ч. у., тъй като трябва да продължи образованието си. М. с. б. с *** ***. Бащата не полагал никакви грижи, не търсел децата. Плащал издръжка, имало и периоди когато спирал да плаща.

Съдът кредитира показанията на с. В. при условията на чл.172 от ГПК като обективни, логични, последователни и непротиворечиви, доколкото в тях споделят собствените си впечатления относно доходите и семейното положение на страните. Впечатленията на с. са преки и непосредствени.

От разказа на с. П. М. – Ч., *** *** ***, се установява, че ответникът ж. с н. и о. и. д. М. в едно домакинство. Бащата с много малка сума участва в посрещането на разходите, тъй като получава ниско трудово възнаграждение. Семейството живее в жилище *** ***. М. и. ***. Посещавал д. г., за което се заплащала такса. Когато детето боледувало за него се грижел баща му, защото работното му време позволявало, работел четири часа. По документи ответникът притежавал автомобил, но реално този автомобил го нямало. Б. б. о. н. п., т. к. и. п., в к. н. п. и..

Съдът кредитира показанията на с. М. – Ч. при условията на чл.172 от ГПК като пълни и убедителни.

По делото са събрани доказателства за доходите на родителя, който фактически отглежда детето – неговата майка. От приобщените доказателства е видно, че майката работи като получава заплата от 420лв. За бащата се установи, че работи срещу трудово възнаграждение от около 220 лв.  

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на децата си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка, нуждите на децата.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Съдът с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Съдът намира, че действително е налице промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на децата издръжка, като същата е присъдена преди близо *** години. За изминалия период от време е налице трайна промяна преди всичко на икономическата обстановка в страната. При определяне на първоначалния размер на дължимата издръжка децата са имали нужда от по-малко средства за посрещане на ежемесечните му нужди. Това се дължи на факта, че за разлика от тогава, понастоящем те са пораснали. И двамата посещават училище. Нуждите са се увеличили, като са нараснали разходите за облекло, храна, образование, извънкласни занимания, транспорт и други. Г. с. е к. г., което е свързано с повече разходи. Още повече, че в момента дължимата от ответника издръжка от 80 лв. на месец е под законовия минимум на дължимата издръжка за едно дете в размер на ¼ от минималната работна заплата. Този размер не отговаря на възрастта и потребностите на м. на *** години и на *** години.

Предвид гореизложеното съдът е на становище, че понастоящем нуждите на децата от издръжка действително са нараснали и е необходимо увеличение размера на дължимата от ответника издръжка.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на децата, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че всяко от децата има нужда да получава, а двамата родители са задължени да им осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 320,00 лева, от които минимум 150лв. за храна, а останалите – за дрехи, пособия, транспорт, извънкласни занимания, други дейности и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани с образованието и здравето на децата. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че децата се отглеждат от майката и тя полага ежедневни грижи за тях. Съдът съобрази и обстоятелството, че бащата работи на половин работен ден и отговаря за и. и н. о. е. с.. Доходите му са по-ниски от тези на майката. Затова и по-голям дял от издръжката на всяко от децата се поема от майката.  

Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява 150,00 лева месечна издръжка на всяко от децата, а останалите средства следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане.

Съдът счита, че ответникът е във възможност да заплаща издръжка в посочения размер и не споделя наведените възражения, че искът в размера над 115лв. следва да бъде отхвърлен. Законодателят е предвидил, че издръжка за ненавършило пълнолетие лице се дължи съгласно ал.2 на чл.143 от СК независимо от работоспособността и от възможността на родителя да се издържа от имуществото си. Посочената норма задължава родителите да заплащат издръжка дори когато не разполагат с достатъчно средства, за да покриват собствените си нужди. Също така издръжката, определена от съда, която ответникът трябва да осигури на всяко от двете деца, не надвишава необходимия размер, предвид възрастта му и неговите специфични нужди. Този размер на издръжката не е прекомерен, като надвишава минималният размер от 115лв. с едва 35лв. Минималният размер според съда не следва да се определи за ищците, тъй като нуждите и възрастта им не съответстват и не могат да се посрещнат по адекватен начин от такава издръжка. Ответникът не е безработен. Трудовото му възнаграждение е под средното за страната, но това е резултат от негов личен избор и не е според закона причина да бъде освободен от задължението за заплащане на издръжка на ищците. 

Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 150 лева месечно за двете деца, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.10.2016г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.

Ищцата претендира присъждане на разноски по делото. С оглед уважаване на иска и следва разноските да бъдат възложени върху ответника. Съгласно представен договор за правна защита и съдействие възнаграждение не е било заплатено. Претендира се такова да бъде присъдено от съда на основание чл. 38 от ЗА в размер на 400лв. Процесуалната защита по дела за издръжка е допустимо да се предоставя безплатно. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен от съда в този случай. Като съобрази характера на настоящото производство съдът намира, че а. в. следва да бъде определено в минималния размер от 400лв. и да бъде възложено върху ответника.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса от 201.60 лв., изчислена върху увеличения размер на издръжката.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

ИЗМЕНЯ  размера на присъдената по гр.д. № 4854/12г. по описа на Районен съд – Пловдив месечна издръжка, дължима от В.В.Ч. ЕГН ********** с адрес: *** на С.В.Ч. ЕГН ********** и В.В.Ч. ЕГН **********  чрез тяхната майка и законен представител А.А.В. ЕГН ********** с адрес: *** като УВЕЛИЧАВА същата от 80.00 лв. на 150.00 лева /сто и петдесет лева/ месечно за всяко от децата, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.10.2016г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА В.В.Ч. ЕГН ********** да заплати на а. С.Ф.М., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата а. в. в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.

ОСЪЖДА В.В.Ч. ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 201,60 лева /двеста и един лева и шестдесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ : п/ Т. Маслинкова

Вярно с оригинала.

С.А.