РЕШЕНИЕ
№ 784
гр. Пловдив, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20235300500883 по описа за 2023 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от адв.Т. В.С., АК-Пловдив като
представляващ ищците Р. И. Р. от *** и „Менда ЕМБ“ ЕООД, представлявано
от управителя М.В.Г. против Решение № 4167/ 09.12.2022г. по гр.д.№ 17260/
2021г. по описа на РС-Пловдив – ХІV гр.с., с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателите искове по чл. 109 ЗС за осъждането на
ответника „Мидъл ийст кепитъл“ ЕООД да преустанови неоснователните си
действия, с които пречи на Р. И. Р. да упражнява правото си на собственост
върху СОС с идентификатор 56784.524.621.9.28 по КК на гр. Пловдив, ведно с
общите части на сградата, и на „Менда ЕМБ“ ЕООД да упражнява правото си
на собственост върху СОС с идентификатори 56784.524.621.9.31,
56784.524.621.9.32, 56784.524.621.9.33 и 56784.524.621.9.34 по КК на гр.
Пловдив, ведно с общите части на сградата, като премахне 43 броя (съгласно
СТЕ) антипаркинг елементи тип „скоба“, разположени върху покрив на
сграда с идентификатор 56784.524.621.9, по КК на гр. Пловдив и при
условията на евентуалност като преустанови ползването на покрива на сграда
с идентификатор 56784.524.621.9 по КК на гр. Пловдив като открит надземен
1
паркинг. Обжалваното решение се иска да бъде отменено като
незаконосъобразно и в противоречие с доказателствата по делото, като се
постанови друго, с което се уважи първоначално предявената искова молба.
С въззивната жалба се поддържат доводите, на които се основава исковата
молба относно доказана по безспорен начин легитимация на ответниците като
собственици на самостоятелни отделни обекти на собственост и идеални
части; намира се за установено , че ответното дружество без разрешение от
собствениците ползва покрива на процесната сграда, като правният интерес
на жалбоподателите се основава на нарушено право на собственост, владение
и ползване върху собствения им самостоятелен обект, вкл. и прилежащите
общи части към обекта; сочи се, че използването на общата част – покрив на
гаража, за паркинг , нарушава абсолютното право на собственост на
жалбоподателите, при основателни съмнения, че този начин на ползване ще
увреди имота и ползването на общата част, каквато е покривът на гаража от
трети лица, което се осъществява по определен ред. Оспорват се правните
изводи на районния съд, вкл. тези основание на дефиниции на ЗУТ, въз
основа на което се намира, че се явява пренебрегнато основното и абсолютно
право на ищците на правото им на собственост върху конкретни обекти в
процесната сграда. Поддържа се тезата относно характера на покрива на
подземните гаражи като обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС, което не
може да се използва по друг начин, още повече от друго лице, което не
участва в етажната собственост, с което се засяга правото на собственост на
етажните собственици, тъй като се използва обща част.
Постъпил е писмен отговор от адв. П. В. И., АК-Пловдив, като пълномощник
на „Мидъл ийст кепитъл“ ЕООД, представлявано от управителя В.С.Ч., с
който отговор се оспорва като неоснователна въззивната жалба, по
съображения, аналогични на изложените в отговора по исковата молба,
допълнени с изложение в насока на приетото в обжалваното решение на
районния съд, което като правилно, законосъобразно и обосновано, се иска да
се остави в сила. Претендира се присъждане на деловодни разноски за
настоящата инстанция, при условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на АВ на другата страна.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото
доказателства, във връзка с доводите на страните, на основание чл.269 ГПК,
2
намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК,
като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
По идентични на изложението във въззивната жалба фактически
обстоятелства ищците са сезирали съда с активно субективно съединени
искове против ответника „Мидъл ийст кепитъл“ ЕООД с правно основание
по чл.108 ЗС за предаване владение на покрив – обща част на сграда с
идентификатор 56784.524.621.9 по КККР на гр.Пловдив, със застроена площ
на сградата 1 458 кв м, брой етажи : 1, с предназначение на сградата: Хангар,
депо, гараж, както и с правно основание чл. 109 ЗС за отстраняване на всички
поставени антипаркинг елементи върху този имот.
Ответникът с ОИМ е оспорил така предявените искове като неоснователни,
като се е основал на представени по делото доказателства: Нотариален акт
№***, вписан с вх.рег.№30124/ 2018г. по описа на СП/АП-Пловдив, Договор
за доброволна делба на ПИ 56784.524.621 по КККР на гр.Пловдив, вписан на
03.08.2018г. в СП/АП-Пловдив. Въз основа на така посочените доказателства
ответникът е основал посоченото притежавано право на собственост изцяло
върху ПИ 56784.524.621 по КККР на гр.Пловдив, в т.ч. и на изградените 109
открити места за паркиране на ППС/ паркоместа/, намиращи се на адрес ***-
с площ 10 580 кв м. Оспорено е заявеното в ИМ, че ответното дружество е
собственик само на 1000/ 18128 ид.части от УПИ ІІ-549.617- обществено и
жилищно застрояване на адрес ***, по РП на*** – Втора градска част с площ
от 18 128 кв м, като ПИ с КИ 56784.524.621 по КККР на гр.Пловдив , е с площ
от 17 592 кв м. В тази насока се възразява относно приложената от ищците
Скица от 18.12.2014г на СГКК –Пловдив относно процесния имот ПИ с КИ
56784.524.621 като неактуална , в която площта му е отразена като 17 592 кв
м, а не действителната такава от 10 580 кв м, съгласно Скица на ПИ от
01.10.2018г., която се представя с ОИМ. Видно от последната в този ПИ
56784.524.621 има построени 11 броя сгради, като една от тях е процесната
сграда – подземен паркинг с КИ 56784.524.621.9. Собствениците на СОС /
основно жилища - апартаменти/ притежават само ограничено вещно право на
строеж за самостоятелния обект, на който са собственици, без притежаване на
каквато и да е собственост върху ПИ с КИ 56784.524.621. В тази насока е
обоснована тезата относно правото на строеж като ограничено вещно право
3
доктринално като неделимо право от собствеността върху сградата,
имплицитно включено в нея, както и въз основа на съдебна практика на ВКС
и ВАС, с аргументи от разпоредбата на чл.66, ал.2 ЗС. Заявено е
възражението, че лицата, в т.ч. настоящите ищци, притежават само
собственост върху вече изградените самостоятелни обекти, но не притежават
земя или паракоместа в процесния ПИ. Сочи се също, че процесната сграда с
КИ 56784.524.621.9 – подземният гараж е самостоятелна сграда , има покрив,
изграден от стоманобетонова плоча, но същата не достига така наречения
терен „кота 0,00“, „кота терен“, съответно нивото, на което е разположена
свободната незастроена площ на ПИ с КИ 56784.524.621, обособена на места
и като открити паркоместа. В тази насока е представен инвестиционен проект
по част „Вертикално планира и трасировъчен план“ , касаещ процесния имот
КИ 56784.524.621, от графичната му част на който е установено, че
процесната стоманобетонова плоча/ покрива на подземния гараж/ е на „кота -
0,60 = 158,80“. Тези данни са в подкрепа на заявеното обстоятелство, че
покривът на подземния гараж / стоманобетоновата плоча / е с 60 см по-ниско
от „кота терен“ / кота нула“ и изобщо не достига нивото на „земята на
поземления имот“, което е подкрепено и от част „Архитектура“, от една
страна и от друга във връзка с представената към частта от инвестиционния
проект в частта „Вертикално планира и трасировъчен план“ посоченото, че
стоманобетоновата плоча е оразмерена за да поеме натоварването над нея,
което се формира от преминаването на автомобилите, обособяването на
открит паркинг и изграждане на озеленяване. Въз основа на одобрения
инвестиционен проект е издадено Разрешение за строеж № 138/ 29.03.2007г.
на Гл.архитект на община Пловдив, което е в подкрепа на довода, че не е
вярно твърдението на ищците, че покрива на подземния гараж се ползва
неправомерно от ответника, в т.ч. като паркинг. По отношение на процесните
антипаркинг скоби е заявено обстоятелството, че същите са поставени на
основание Разрешение за поставяне № 23/ 25.09.2019г.на кмета на район
„Централен“ при община Пловдив на основание чл.56 ЗУТ и съответната
Наредба на общински съвет-Пловдив, поради това, че ответника е
изключителен / единствен / собственик на процесния ПИ и на обособените в
него места. В подкрепа на това е представен от ответника заверено копие на
посоченото Разрешение за поставяне , както и обяснителна записка от него и
схема за поставяне на антипаркинг елементи – скоби. Прави се довод от
4
обстоятелството, че реализираната стоманобетонова плоча като покрив на
подземния гараж и под нивото на терена / кота нула/ на ПИ, не променя
правния статут на конкретния ПИ, по аргумент от разпоредбата на чл.63, ал.1
ЗС относно правомощията на собственика на изградения обект на основание
отстъпеното право на строеж, аналогично на суперфициара, който не става
собственик на земята.
За да отхвърли така предявените активно субективно и обективно съединени
ревандикационен и негаторен искове на първо правилно е изследвал
активната материално-правна легитимация на ищците, за които е безспорно
по делото фактът, че като собственици на обект в етажна собственост
притежават и производно право на собственост върху общите части на
сградата съгласно чл.38 ЗС, в каквато насока са представените от ищците
нотариални актове. В този смисъл правилно е отчетено в съответствие със
съдебната практика, че собственикът на отделен обект на етажната
собственост, притежаващ право на строеж за него, не притежава съответна
идеална част от терена. По делото като безспорен факт е установено също
така, че ищците притежават обекти в сградата – етажна собственост, за
изграждането на която е било учредено право на строеж върху терена, вкл.
дворното място, по отношение на което са предявените искове за защита от
нарушение на техни заявени права на собственост върху него, предмет на
ревандикационната и негаторна претенции.
На второ място правилно е разгледан въпросът относно притежаваните права
на собственост върху терена / дворното място, касателно пасивната
материално-правна легитимация на ответника, с оглед представените по
делото Договор за доброволна делба от 02.08.2018г. касателно делбен имот -
ПИ с ид. 56784.524.621 с площ от 17 592 кв м, за който е бил отреден със
заповед преди през 2007г УПИ ІІ-594, 617- обществено и жилищно
застрояване, при която е поставен в дял на ответното дружество и единия от
съделителите / ОББ АД/ правоприемник на СиБанк ЕАД / имота с площта от
10 580 кв м. Впоследствие с НА за покупко-продажба от 14.09.2018г. ОББ АД
се е разпоредила със своите права върху имота - ПИ с ид. 56784.524.621 в
полза на ответника.
По делото е поставени за изследване въпросите, свързани с предявените от
ищците претенции за нарушено право на собственост и твърдението за
5
извършени неправомерни действия от страна на ответника, създаващи пречки
за реализиране на такова право чрез поставени 43 броя (съгласно СТЕ)
антипаркинг елементи тип „скоба“ на терена на открития паркинг, а именно
площта на ПИ с ид. 56784.524.621, и частта от него, попадаща върху сградата
с идентификатор ид. 56784.524.621.9 по КККР на гр.Пловдив, представляваща
подземни гаражи, начина на обособяване на надземния открит паркинг,
наличието на положен асфалт и хидроизолация, начина на отводняване,
наличието на обособени паркоместа и антипаркинг елементи; използването на
надземния паркинг причинява ли увреждане на конструкцията на сградата с
ид. 56784.524.621.9, представляваща подземни гаражи, вкл. за
компрометиране на конструкцията, хидроизолацията, отводнителната система
или по друг начин. Поставени са за изследване и обстоятелствата, свързани с
посочване на местоположението на сградата с ид. 56784.524.621.9 по одобрен
инвестиционен проект за изграждането й спрямо терена на ПИ с ид.
56784.524.621 по КККР на гр.Пловдив, предвидени ли са за изграждане в този
имот гаражи и/или паркоместа, както и по какъв начин е предвидено
изграждането на надземния открит паркинг в частта му на покрива / проекция
на покрива/ на подземния гараж.
В тази насока е установено, вкл. чрез приетото по делото заключение на
в.л.инж. Л.Р.С. по назначената СТЕ по делото по справка в КАИС – портал за
електронни услуги на АГКК сградата с ид. 56784.524.621.9 да е със застроена
площ от 1 458 кв м, разположена в югозападен дял на ПИ 56784.524.621 с
площ от 10 580 кв м. При оглед е установено, че достъпът до сградата
56784.524.621.9 се осъществява от улица, като теренът на сградата е покрит с
пътна настилка, същата представлява едноетажна, подземна, с носеща
стоманобетонова конструкция, изградена по монолитен начин. Покривът на
сградата е на нивото на околния терен, като в по-голямата си част видимо е
покрит с бетонова настилка. Отводняването й се осъществява посредством
„дъждоприемни шахти“- воронки. Покривът се използва като открит паркинг,
на който са разчертани паркоместа с маркировъчна боя, налице са и
поставени анти-паркинг скоби и анти-паркинг колчета към бетоновата
настилка. При преглед на строителната документация, в частта на част
„Архитектура“ е установено, че върху покрива на сградата 56784.524.621.9 е
предвидено обособяването на паркинзи за автомобили 11 броя, изпълнението
на което е съобразно проект за преработка по време на строителството
6
относно паркоместата, което е било одобрено от Гл.архитект на община
Пловдив през 2014г. в съответствие с което са същите са одобрени с
Разрешение за поставяне № 23/ 25.09.2019г. на район „Централен“, заемащи
терена от сградата с идентификатор 56784.524.621.9 с разположение на 36,44
% от всички паркоместа, предвидени в ПИ с ид. 56784.524.621. По част
„Строителни конструкции“ – изчислителна и графична част е установено, че
въпреки предвидените различни зони върху покрива в завършен вид, в полза
на сигурността, конструкцията е изчислена за най-голямото предвидено
натоварване – преминаване и паркиране на среднотежки автомобили и достъп
за противопожарни коли. Съгласно проектната документация е предвидено
между стоманобетоновата плоча и пътната настилка /над плочата и под
настилката/ да бъде положена хидроизолация, която с оглед приложените
списъци на сертификати е установено, че е положена на обекта между
стоманобетоновата плоча и пътната настилка. По предмета на изследване
относно евентуална възможност от увреждане на конструкцията на сградата с
ид. 56784.524.621.9 е установено, че при използване на покрива на подземния
паркинг по предвидения в одобрената проектна документация, тази
възможност би била в рамките на проектния фрактил , съответно като при
всеки един строеж. Установено също така, че нивото на горния край на
стоманобетоновата плоча на горния край на сградата с ид. 56784.524.621.9 е
на нивото на средно ниво на прилежащия терен, както и от графичните
материали на проектната документация е установено, че в подземното ниво
на тази сграда е било предвидено да бъдат изпълнени „подземни гаражи“, а
покривът да се използва за открит паркинг. Констатирано е също, че със
заповед № 7/ 21.04.2008г., която е записана в заповедната книга на обекта –
акт обр.4, асфалтовата настилка е заменена с армирана бетонова настилка.
Така в насока на предявения негаторен иск от ищците правилно е прието за
установено, че не са налице принципно такива фактически действия, които да
създават опасност от потенциално увреждане на сградата с ид.
56784.524.621.9, с което да би се засегнали чужди права, а упражняването на
правомощията на правото на собственост на собственика на терена,
съставляващ горната плоча на подземния етаж по смисъла на пар.5, т.16 от ДР
на ЗУТ, е свободна дворна площ , която е в изключителна собственост на
ответника по делото, съобразно представените и посочени доказателства по
делото.
7
По така изложените съображения следователно предявените от двамата ищци
активно субективно и обективно съединени ревандикационен по чл.108 ЗС и
негаторен иск по чл.109 ЗС се явяват неоснователни, подлежат на отхвърляне,
а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по предявените искове и
въззиваема страна следва да се присъдят направените по делото за
настоящата инстанция разноски по ДПЗС и Списък по чл.80 ГПК в размер на
2000 лева.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 4167/ 09.12.2022г. по гр.д.№ 17260/
2021г. по описа на Пловдивски районен съд – ХІV гр.с.
Осъжда Р. И. Р., ЕГН ********** и „Менда ЕМБ“ ЕООД, ЕИК ***да заплатят
на „Мидъл ийст кепитъл“ ЕООД, ЕИК ***сумата 2000 лева / две хиляди
лева/- разноски за адв.възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8